„Лягам.
Затварям очите и... всичко започва да ми се върти пред тях.
Като филм.
Децата.
Скъсаните куфари, с които съм ги посрещал.
Безсънните нощи, когато и по две –три, едно след друго, съм карал по софийските болници.
После нахлува мисълта – какво ще правят, ако утре склопя очи и си отида от този свят? Та аз, като съм жив, толкова трудно ги защитавам, а ако стане нещо с мен – те къде отиват?! Машината на чиновниците и бюрократите ще ги засмуче и съсипе завинаги. Те сами няма да могат да се преборят с нея...
Нямам време.
Трябва да ги опазя.
Ставам.
Ровя в документите.
Мисля.
Обикалям стаята.
И то съмнало....”
Страницата за подкрепа на Отец Иван във facebook
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност