Когато човешката личност съществува в дефицит на морал и липса на достойнство като наркоман - тя е принудена да се самозаблуждава, че средата, в която живее не е отровена от собствените му изпражнения, както `и, че въздуха не е отровен от вредностите, които той излъчва.
Този дегенерат не може да си представи, че въобще съществува хомеостаза извън представата му за ценност `и, което е по-страшно `и, в което се състои цялата трагедия за обществото у нас, се превръща в катастрофа за поколенията.
Цялата същност на подобни индивиди е насочена да убеждава останалите, че:
– обитаваната от него кочината е храм;
– зурлата му е лице;
– той е месия, а не нерез;
– живота, който хвали не е трагедия;
– идолите му не са канибали;
– присъствието му не отвращава;
– че агресията му не е обида за здравия разум и смисъла на живота!
В природата на човешкото битие безсмислената материя се превръща задължително във вредна енергия.
-

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност