Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

петък, 30 март 2012 г.

Петък - ден на майстора








Петък -  ден на майстора !
Хубав ден за красивото доказателство на всеобщата ни несъстоятелност.
Майсторе, като ти гледам   работата -  да те е...а в майстора и следователно хубавата работа е съвсем българска, т.е. - циганска.
Бог, разправят - бил българин, но за Него се сещаме само след втората ракия -  колкото да осигурим алиби и оправдание 
за объркването на смисъла на крилатата мисъл.
Измисляме си небивалици, с които залъгваме и помпим фалшиво самочувствие,  после воюваме помежду си да ги доказваме.
Създаваме си изкуствени препятствия, за да ги преодоляваме с апломб и творчески артистицизъм.
Гордеем се с история,  но в много случаи трябва да бъде повод за срам от събитията в нея, и причина за коригиране на човешките ни приоритети.
Мярката ни за реалност е изкълчена до умопомрачаване,
щом смеем да твърдим, че сме една от най-интелигентните нации в света.
Но не сме!
Кого лъжем - нас си или другите.
Другите - не можем.
От страни се вижда по-добре, а ние в сладка самозабрава опъваме опиума на самоизмамата.
Българина е анархист по природа и еретик по душа -
не признава закони, не тачи бога!
И се самонаграждава с животинския мазохизъм да се лута във времето,  от което въпреки Свети Левски, е излязъл и безвъзвратно забравил естествените си ориентири: - Цар, Бог, Отечество! -  губейки се в криволиците на безвремието.
А после турците ни били виновни;
евреите,
русите,
комунистите,
демократите и т.н. -
до безкрай.
Щом сме неспособни да отстраним и причината за нищетата си - в какво се състои интелигентността ни?
Щом сме толкова умни - защо сме гладни, голи, боси?
Защо градовете ни приличат на сметища,
а селата са в разруха като след война?
Защо допуснахме да ни връхлети тайфуна на всеобщата  евтаназия на човещината?

Но да си гледаме работата.

Сега е ден на майстора - петък е!
Усталъците ни цял свят ги знае -
само ние не ги осъзнаваме.

Имам чувството, че Бог ни е зарязал на петъка.







Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя