Структура на КДС при МВР:
– I управление: разузнаване
– II управление: контраразузнаване
– III управление: военно контраразузнаване (ВКР)
– IV управление: техническо
– V управление: „Безопасност и охрана“ (УБО)
– 4 самостоятелни отдела.
През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“. Това управление ще бъде и първото разформировано под натиска на „Кръглата маса“ през 1990 година.
На 3.III.1974, се узаконява пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков като Първи секретар на ЦК на БКП. ДС работи така до трансформира-нето й в нови специални служби през 1990 г.
През 1986 г. е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление. В този вид структурата на Държавна сигурност се запазва до 1990 г.
Структура на ДС от 1969 до 1990 г.
– Първо главно управление на ДС (ПГУ): разузнаване
– Второ главно управление на ДС (ВГУ): контраразузнаване
– Трето управление на ДС (ВКР): военно контраразузнаване
– Четвърто управление на ДС: техническо (икономическо от 1986)
– Пето управление на ДС (УБО): у-ние „Безопасност и охрана“
– Шесто управление на ДС: борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)
Самостоятелни отдели:
– I-ви отдел: следствен (от 1979 година I-ви отдел в Главно следствено управление /ГСУ/ на МВР)
– II-ри отдел: външно наблюдение и проучване
– III-ти отдел: картотека и архив
– IV-ти отдел: шифър и радиовръзка
– V-ти отдел: бойна и мобилизационна готовност
През 1990 г. ДС е разделена на Национална Разузнавателна Служба (НРС) – разузнаване, Държавна Агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – контраразузнаване и Национална Служба Охрана (НСО) – охрана на държавните ръководители, като НРС и НСО са подчинени на Президента на страната.
Така старата ДС се прелива в нови секретни служби, но не изцяло. Някои служители са пенсионирани, други преминават в държавни предприятия, в частни фирми и други структури, трети отдавна са на работа в чужбина. Има и такива, които са застанали от другата страна на барикадата – в сивата икономика и други сенчести места. Някои от тях приемат названието „агенти под прикритие“.
За архивите на ДС
През1990 г. ген.-полк. Атанас Семерджиев дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, предполага се, че това са около 40% от архивните дела в ДС.
Оперативни материали, с които различни поделения на ДС са работили след 1985 г., но които изобщо не са били предавани в архив, също са унищожени по места от оперативните работници в съответните структури.
След разделението на ДС през 1990 г. в нови структури, част от документите на ДС се насочват към различни институции. Например архивът на Първо главно управление (разузнаването) е наследен от НРС. По подобен начин са прехвърлени и архивите на военното контраразузнаване и на УБО. Някои от разработките на закритото Шесто управление на ДС са изнесени от оперативни работници, назначени в новосъздадената Централна служба за борба с организираната престъпност, в момента ГДБОП.
Става ясно защо документи, които би трябвало да съществуват според рапортите на офицерите на ДС, просто ги няма – било защото са изгорени (но вероятно копирани преди това), било защото са пренасочени към новите структури, било защото са изнесени от оперативните работници, или вероятно „мистериозно“ са изчезнали в интерес на бившата ДС или отделни лица, за да се появят някой ден като компромати.
Обаче подробности по едно досие могат да се появят в други, свързани с него досиета или дела на други места. Така агенти и техните действия не могат да останат скрити. И обратно, ако трябва да „изчезнат“ компроментиращи факти в едни документи, но се открие, че те се преплитат в други дела, тогава ще са „изчезнат“ и оригиналите, и другите документи.
За агентурната мрежа – терминологични уточнения
Днес, 23 г. след промените, все още се дава неточно, непълно, а често и невярно определение на различните термини за агентурната мрежа, което предизвиква объркване. Необходимо е правилно разбиране на терминологията, както и на различните действия и операции, извършвани от ДС.
Общата шапка, която обединява всички възможни разновидности на ДС агентурата е под наименованието СС (секретен сътрудник), но оттам произлизат множество разклонения.
Секретни сътрудници
Секретни сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. са български граждани, които са им оказвали негласна помощ в качеството на: резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, дове-рени лица и информатори.
Агент
Агентът е лице, привлечено към секретно сътрудничество от органите на ДС, способно да изпълнява задачите им по разкриване и своевременно пресичане подривната дейност на агентурата на капиталистическите разузнавания и контрареволюционни елементи, а така също да решава и други оперативни задачи. За агенти могат да се вербуват лица, които притежават лични качества и разузнавателни възможности, гарантиращи изпълнение на задачите, които органите на ДС ще им поставят. В зависимост от характера на разработката и задачите, които в определено време и място стоят пред органите на ДС, агентът може да се вербува из средите на вражеските елементи или измежду патриотично и лоялно нас-троените към народната власт граждани. Членове на БКП могат да се вербуват само по изключение, когато оперативната обстановка налага това. Вербуването на агенти се извършва на следните основи: идейно-политическа, зависимост, материална или друга заинтересованост.
Информатор (доворено лице, доброволен заявител)
Информаторът е секретен сътрудник на органите на ДС, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС-та и т.н., а в отделни случаи разработка на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.
В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице.
Почти във всяко работно дело се натъквах на ДЛ (доверено лице) или ДЗ (доброволен заявител). Това са лица, които не са били вербувани за агенти, но са работили за интересите на ДС, подавайки информация, от която те са се интересували. До днес обаче лица, сътрудничели на такова ниво не подлежат на разкриване и обявяване от Комисията по досиетата. Често пъти тяхната допълнителна информация е служела за проверка лоялността на агентите.
Резидент (ръководител на агентурна група)
Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници, ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него от 5 до 15 души информатори. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник; той е високо квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на ДС, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица. Поради това както той, така и оперативният работник трябва да бъдат безпределно предани на Комунистическата партия и народната власт, да притежават нужните лични и разузнавателни качества. Резидентите като правило се вербуват сред надеждните проверени членове на БКП, а също така и на ДКМС - Комсомол (Димитровски комунистически младежки съюз). В изключителни случаи се разрешава използването за резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с техни органи информатори. Резиден-тът заедно с група агенти, предадени му за ръководство, представляват резидентура или резидентурна група. Като правило на резидента се предават такива агенти, които се използват за общо наблюдение на вражески елементи.
Съдържател на явочна квартира
Съдържател на явочна квартира е проверен и надежден сътрудник, който се е съгласил доброволно да предостави своята квартира на органите на ДС за срещи с агентурата и провеждане на други агентурни мероприятия. Тази категория сътрудници се вербува между членове на БКП, актива на ДСНМ и по изключение честни безпартийни. Явочните квартири трябва да отговарят на изискванията на конспирацията и да осигуряват запазването на провежданите срещи в пълна тайна. Съдържателят на явочна квартира и живущите с него лица не трябва да знаят агентурата по лица, фамилии и други белези.
Доверителна връзка
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, се разрешава за изпълнението на някои задачи на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДСНМ и други проверени и патриoтично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи. Доверителните връзки се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.
Съдържател на конспиративна квартира
Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищно или друго помещение, с което се разпореж-дат органите на ДС за срещи с ценни агенти, за провеждане на оперативно-технически и други мероприятия. За съдържатели на конспиративни квар-тири се придобиват честни и предани на партията и народната власт бъл-гарски граждани. Разположението на явочните и конспиративните квартири и начинът на тяхното използване трябва да е в пълно съответствие с изиск-ванията на принципите на работа на органите на ДС.
Тези и следващите уточнения може да се сторят досадни подробности, но без тях би било трудно за ориентиране в сложния лабиринт на ДС.
Видове дела, образувани от органите на ДС
Дело за оперативна проверка (лично и групово) – ДОП
Образува се при откриването на оперативна проверка за изясняване на фактически данни, което дава данни за подозиране на лице (лица), че замислят, подготвят или провеждат противодържавна дейност.
Дело за оперативна разработка (лично и групово) – ДОР
Образува се при откриване на оперативна разработка за разкриване, предотвратяване и пресичане подривната дейност на конкретно лице (лица), за което има достоверни данни, че подготвя, извършва или е извършило престъпление против Народна република България.
Дело за оперативно издирване – ДОИ
Образува се при откриване на оперативно издирване за откриване и залавяне на укриващо се лице, представляващо оперативен интерес за органите на Държавна сигурност, или на неизвестен извършител на противодържавни прояви.
Дело за оперативно наблюдение – ДОН
Образува се при откриване на оперативно наблюдение за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9.IX.1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност.
Показателно е и мнението на офицери вербовчици относно вербуваните агенти.
Вербуването прилича на търкалянето на скала по нанадолнище. Използвахме думата „ледардер“, което значи да седиш на върха на възвишение и да буташ надолу камъни. Ето така се вербува. Взимаш някого и постепенно го тласкаш да извърши нещо незаконно или неморално. После го буташ надолу. Но ако се е вкопчил здраво в земята, няма да ти бъде от полза. Не става за такава работа. Основната цел е да се използват хората, но за да успееш, трябва първо да ги оформиш по калъп. Ако пред теб стои някой, който не пие, не иска секс, не му трябват пари, няма политически проблеми и е напълно доволен от живота, никак не можеш да го вербуваш. Работата ни се опира на предателите. Всеки агент е предател, независимо до каква степен е наясно с това. Винаги търсим възможно най-лошите хора. Често казваме, че не сме ние тези, които ги превръщат в негодници. Това не ни е необходимо, защото си ги подбираме такива. Просто ги движим по нашите релси.
Е, някой да е казвал, че сме благотворителна организация?
прочетено тук
.
