Имало едно време в България

По-отегчителна, по-безплодна, неградивна и скъпа предизборна кампания до сега не се е случвала в демократичната ни доба. Тя е критично ограничена откъм нови лица, идеи, креативни предложения за действителна промяна и варианти за изход от глухата улица на обществено-икономическата криза, което предващава неизбежни бъдещи политически катаклизми.
Ограничения избор в едно безинтересно съперничеството, с почти предизвестен край, неизбежно тласкат интереса към семплата интрига до санитарния минимум. Още преди да бъде издигнат за кандидат от Герб аматьора Плевнелиев, в изцяло безцветен и скучен профил, беше абсолютен фаворит по силата на една универсална за страната ни инерция, необяснима за здравия разум и практичност на уж безгрешния ни и мъдър електорат.
Тази кампания показва на практика, че Бойко Борисов държи на всяка цена да контролира изцяло властта в държавата, гарантирайки си още от сега следващия управленски мандат като Премиер на България с последваща опция - Президент. Не могат да бъдат упрекнати щенията му, след като се намират между 1 и 2 милиона безкритично гласуващи за него, а това е доказателство за тоталната липса на перспектива и каквато и да е самовзискателност подсказваща за наближаването на едни трудни бъдещи години.
Държейки всички лостове на властта в ръцете си от св.св. Бойко и Борисов се очаква да ни изясни къде ще намира причините за собствената си политическа безплодност и нищожен КПД.
Навяват загриженост некадърността му да справя с проблемите на икономиката, бедността, копурцията и най-вече неспособността му озапти склонността си да се възползва от неограничената всепозволеност, която му предоставя ситуацията, както и откритото несъобразяване със законите при практикуване на властта си.
Очакват ни интересни времена и нови емоции!


.