Отровната същност на комунал онанизма

     Когато човешката личност съществува в дефицит на морал и липса на достойнство като наркоман -  тя е принудена да се самозаблуждава, че средата, в която живее не е отровена от собствените му изпражнения, както `и, че въздуха не е отровен от вредностите, които той излъчва.
     Този дегенерат не може да си представи, че въобще съществува хомеостаза извън представата му за ценност `и,  което е по-страшно `и,  в което се състои цялата трагедия за обществото у нас, се превръща в катастрофа за поколенията.  
     Цялата същност на подобни индивиди е насочена да убеждава останалите, че:
          – обитаваната от него кочината е храм;
          – зурлата му е лице;
          – той е месия, а не нерез;
          – живота, който хвали не е трагедия;
          – идолите му не са канибали;
          – присъствието му не отвращава;
          – че агресията му не е обида за здравия разум и смисъла на живота!

     В природата на човешкото битие безсмислената материя се превръща задължително във вредна енергия. 



-