Преди 75 години БКП започва "помакедончването" на българите в Пиринско

     През август 1946 година в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за започване на действия в Пиринска Македония, с които да бъде променено самосъзнанието на българите и да им бъде наложена принадлежност към "македонската нация".

     Предисторията на този процес започва малко повече от едно десетилетие преди това.

     За първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език е прието със секретна резолюция на Комунистическия интернационал през януари 1934 г. по т. нар. македонски въпрос.

     Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканскиясекретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация.

     Истината е, че Резолюцията създава затруднения, и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (обединена), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др.

Тя става и повод за разработването на македонски език, литература и история. Малко известен факт е отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България.

      Новата политическа линия, зададена от Кремъл, е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария (ЮКП), които започват да изпълняват московския план за формиране на друго национално съзнание сред българите в Македония.

За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (обединена) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически опортюнист.

      След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе доразпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност.

      Във ВМРО(об) остават само български комунисти. На практика тя става неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров.

Влахов и Поптомов са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация.

Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос. Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти.

     На него не присъстват нито Г. Димитров, който след Лайпцигския процес е в затвора „Моабит”, нито Васил Коларов, Антон Иванов, Станке Димитров Вълко Червенков.

Така се стига до Резолюцията по македонския въпрос, утвърдена на 11 януари 1934 г. През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. 

     След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се.

Само два месеца след приемането на Резолюцията Георги Димитров изпраща писмо до ЦК на Македонския народен съюз в Америка.

     В запазената чернова на това писмо Г. Димитров пише:

„Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано „македонския народ”.

      в. ГЛАСОВЕ публикува резолюцията на Коминтерна с незначителни съкращения.

               Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об)

      

                                                                                                                  Москва, 11 януари 1934 г.
                                                                                                                                    СЕКРЕТНО

      I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия,  на  непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).

      Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.

      Българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония.

      Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.

       Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция. 

       Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци.

      В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се. 

       ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония.


_________________________________________________________________________

Защо не се страхувам да съм БЪЛГАРИН в Македония?

Здружение на грагани "Македонско-Бугарско приjателство"

Защо не се страхувам да съм БЪЛГАРИН в Македония?




Житейският път на човека има свое начало и край. А началото започва винаги от рода, от корените. Те са толкова важни и значими за всеки от нас, защото ни дават усещане за принадлежност, за сигурност. За история и памет. И за бъдеще. За достойнство!
Защото човекът без род е като дърво без корен. Слаб и беззащитен, той никога не може да устои на житейските бури сам. Пръв ще се сломи. И никой няма да го пожали! Никой няма да застане до него, ако той не каже кой е, какъв е. Ако не се самоопредели и не отстоява своето право да бъде уважаван като човек с род и родина.
Аз съм българка, която живее в Македония. И независимо дали ще заявя този факт открито, или ще го премълча, той си остава непроменен. Защото моят корен е български. Като на много други българи, които също живеят в Македония. Ако по някакви причини обаче се страхуваме да назовем своята родова принадлежност, това ще ни направи ли добри „македонци“? Ще ни направи ли „македонци“ изобщо! Ще можем ли да гледаме в очите своите приятели, колеги, съседи, ако ги излъжем? Ще ни уважават ли те, ако се отречем така лесно от корените си? От страх! От страх да не загубим работата си, да не си навлечем неприятности. От страх ще се превърнем в хора без род, без памет, без минало и бъдеще. Ще лицемерничим, ще се приспособяваме, ще угодничим, но няма да угодим. И ще загубим уважението на всички. Защото родоотстъпникът не може да бъде нито верен приятел, нито добър колега, нито истински съсед.
Затова аз спокойно, открито,честно и гордо заявявам – БЪЛГАРКА СЪМ! Да, моят род е български. И аз няма да се отрека от него, защото не искам да се отричам от кръвта си. Не трябва!
Та нали сред 10-те Божи заповеди е и тази: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава”. Да се отречеш от родината си, означава да се отречеш и от предците си. Да извършиш грях! Кой от вас би направил това, за да го иска от мене? Ще дръзне ли някой да се изправи срещу вечните Божи правила?
Житейските бури са преплели пътищата на много народи, особено тук, на Балканите. Гърци и турци, българи, румънци и сърби. Различни народи, но все балканци. И музиката ни еднаква, и храната, и природата. И историята... Странно, но споменем ли историята, понякога изпълзява една стаена омраза, която ни изправя едни срещу други. Защо е нужно? Сякаш забравяме, че живеем в 21. век и глобализацията на света днес все повече допринася за преодоляването на граници от всякакъв род. Нужно ли е да издигаме тогава стени между себе си и другите, робувайки на страха. Нужно ли е да се оградим с високи дувари, та да ни е спокойно зад тях. От кого ще се крием? И какво имаме да крием? Не е ли смешно и жалко да крием, че сме българи!
Затова аз спокойно, открито,честно и гордо заявявам – БЪЛГАРКА СЪМ! Да, моят род е български.
Никой не си избира къде да се роди. Но всеки сам избира своето отношение към отечеството и към предците си. Да ги обича или да ги мрази. Да се срамува от тях или да е безразличен. Но всеки трябва да знае, че отношението към род и родина е неговият кръст, който той сам ще носи до края на живота си. Ще го предаде и на децата си, защото и в техните вени ще тече същата онази кръв, на предците, която винаги ще го връща към корените му. Българските...
Житейският път на човека има свое начало и край. Между тях е заключена съдбата на всеки един от нас. Началото започва винаги от рода, от корените. А краят... – неизбежен и неизвестен. Житейските кръстопътища обаче са толкова много. Заставайки на всеки от тях трябва да направим своя ИЗБОР. И точно изборът е мярката за човечност, защото той е право и отговорност. На кръстопът сме! Време е да изберем!

Маринела Петреска



************************************
След като прочетох този текст от сайта на Сдружението се записах за негов член.
Искренно призовавам всички да направят същото!

ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ!

ИМА ЛИ БЪЛГАРИ В ТАЗИ ДЪРЖАВА?

Днес няколко пъти преминавах през един блог,
който апелираше за съпричастност към -
БЪЛГАРИН В МАКЕДОНИЯ!

НИКОЙ НЕ ОТКЛИКВАШЕ!
СЯКАШ IT ПРОСТРАНСТВОТО Е ПУСТИНЯ НАСЕЛЕНА
С АРАБИ И ЕВРЕИ!


ХОРА ОПОМНЕТЕ СЕ - БЪЛГАРИ СМЕ !

ВЕЛИКДЕН Е!


ХРИСТИЯНИ ЛИ СМЕ!
ХОРА ЛИ СМЕ!
ОТВОРЕТЕ СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ!

ПЕЙСТВАМ ОБРЪЩЕНИЕТО :

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
„СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ”
ДО ПОСОЛСТВОТО
НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯВ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕЗИДЕНТАНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТОНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДОПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
ДОПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ


ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
„СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА МИРОСЛАВ РИЗИНСКИ

”Ние, българските граждани, обединени в инициативен комитет „Справедливост за Мирослав Ризински”,Протестираме заради политическия процес срещу нашия сънародник Мирослав Ризински, който днес лежи в затвора по скалъпено обвинение, осъден от съдебен състав, председателстван от съпругата на министъра на правосъдието на Република Македония. Протестираме срещу репресиите от страна на македонските власти срещу всички македонски граждани, които ясно и открито заявяват своето българско самосъзнание.В постановка в стила на югославските тайни служби, държавният служител Мирослав Ризински е арестуван с обвинение в подкуп заради пари, подхвърлени от цивилни полицаи в офиса му. Въпреки безспорните доказателства, представени от защитата му, безумните разминавания в т. нар "свидетелски" показания, безбройните процесуални нарушения от страна на обвинението, всички съдебни инстанции постановяват присъда "виновен" и затвор за 3 години. С разиграния фарс македонското правителство постига няколко цели:- отървава се от неудобен политически противник;- отчита дейност пред Европейския съюз, че уж безкомпромисно се бори с корупцията;- хвърля петно върху името на един от емблематичните защитници на българщината във Вардарска Македония, а по този начин и върху всички българи там.Дълбоко сме обезпокоени от лицемерието на официалните македонски власти. Днес, в 21 век, претендиращата да е демократична държава Република Македония води агресивна политика срещу всичко българско и репресира свои граждани, само заради това, че се чувстват българи. Не спира унищожаването и подправянето на български културно-исторически паметници и фалшификацията на българската история в местните учебници. Не секва и говорът на омразата в местните медии.Същевременно правителството на г-н Груевски търси подкрепа от Република България. Терорът, който наложи македонската държава срещу Мирослав Ризински, потвърждава че тази страна не е готова да бъде член на НАТО и Европейския съюз.Ние искаме от македонската държава:
1. Да върне съдебния процес срещу г-н Ризински за преразглеждане на първа инстанция въз основа на представените от неговата защита нови доказателства -без политическа намеса, професионално, обективно и безпристрастно.
2. По процеса да се назначи съдебен състав, независим от изпълнителната власт.
3. В процеса да се спазят законите на Република Македония, да се отхвърлят всички процесуални нарушения и да бъдат взети предвид доказателствата и свидетелите на защитата.Призоваваме българските политици ясно да кажат на управляващите в Скопие, че пътят на Македония към Европа минава през зачитане правата на българите в Македония.
В случай, че горните искания не бъдат изпълнени, се обръщаме към българските институции със следните искания:
1. Да осъществят прехвърляне на българския гражданин Мирослав Ризински за излежаване на присъдата му в България.
2. Да осигурят български адвокати с цел Република Македония да бъде съдена в Страсбург с финансови компенсации в полза на г-н Ризински.
3. Чрез българските евродепутати да наложат поправки в резолюциите в Европейския парламент за напредъка на Република Македония за прекратяване на всички репресии на македонските власти срещу граждани на Република Македония с българско самосъзнание и това да се постави като условие за интеграция в Европейския съюз.
4. Категорично да защитават своите граждани, навсякъде по света .