Може би ще ви шокирам с позицията си, но твърдя, че най-трудно е да се впишеш в стадото. Това е задача, почти непосилна за креативния и свободен човек. Състоянието на овца е особено монотеистично състояние, произхождащо от недоразвити индивидуални качества, вследствие на колективизацията на разума и грижливо опустошените и обезобразени понятия за достойнство, гордост, себелюбие.
В годините, в които се занимавах с общественополезна дейност, се убедих, че най-големият враг на прогреса и движението е лозунгът. Не се изненадвайте. Макар да го свързваме с отминали времена, лозунгът днес е толкова модерен и толкова въплътен в съзнанието, че масата дори не разбира как е натикана в картонената му утроба. Фундаментално право на човека е да изразява себе си, но неусетно ни се налагат правила как именно и какво да изразяваме. Новите „лидери”, които не са лидери, но им се иска да бъдат такива, не са политици. Те са против всички политици, против политиката, против всичко и всички. Те наричат себе си обединители. Те „обединяват” около нищото против всичкото. Религията на новото стадо често се нарича с красиви имена като „Национална кауза”, „Събуди се, българино!” и подобни. Когато обаче им зададеш въпроси от рода на „Как?” или „Какво е твоето решение или конкретно предложение?”, те помпозно отговарят „Не зависи от мен, народът ще реши!”. И именно в подобни отговори се крие продънената демагогия на незнаещия, на необразования, на осъзнатата овца, на дървения философ.
Разбира се, има осъзнати овце. Тяхното блеене е с една октава по-плътно и по-гърлено. Направо си е овче ръмжене. Гласът им назидава стадото чрез криворазбран алтруизъм. Готови да пожертват себе си в името на нищото, в името на идея, която нямат, те клеймят индивидуализма, ума и интелигентността като злини на егото. Готови са да приемат в стадото си всяко друго животно, но не и онова, което обича себе си и превъзхожда тях самите.
Малцина са онези, които са преобръщали човешката история. Те са били хулени, обвинявани, преследвани заради своите открития и гениалност. И винаги са били ярки индивидуалисти, белязани с ексцентричност и оригиналност. В днешно време, когато дезинформацията е по-достъпна от всякога, когато интернет комуникациите изпреварват живото човешко общуване, се създават прекрасни условия за унищожаване на мисловния процес. Аз наричам тази заплаха спонтанно оглупяване. Може би ще погледнете на това скептично. Не ви съветвам. Неслучайно споменах осъзнатите овце. Тяхното блеене в нашето общество се усилва, социалните мрежи са своеобразен резонатор на клишета и масови заблуди. Осъзнатото в осъзнатите овце е тяхното право на себеизразяване. Понякога те имат дипломи, понякога – не. Дипломата невинаги е признак на ум, неведнъж съм го казвала, затова в процеса на спонтанно оглупяване тя често няма никаква стойност. Парадоксът, пред който ни изправя осъзнатата овца, е, че тя порицава и отнема правото на себеизразяване на индивидуалиста и ексцентрика, но в същото време варди яростно това свое право с презумпцията за право на стадото.
Неслучайно споменах лозунгите. Осъзнатата овца лозунгира от името на народа. Тя обича да е част от масата, но мечтае да е ментор на масата.
Свободата на личността е вечен двигател и не се подчинява на нечие позволение или одобрение. Опитват се да я вкарат в тестове и да я проверят колко струва, но без да съзнават, че тестовете не са нищо повече от поредния опит на осъзнатите овце да вкарат в стадото си още едно тревопасно. Индивидуализмът притеснява посредствеността. Посредствеността е шумна и му се кара, назидава го, казва му, че така не може, трябва да отговаряш на определени условия, това тук е стадо, ти какво си въобразяваш, къде ти е колективното мислене, къде ти е моралът? Много убийства на духа и съзнанието са извършени под прикритието на догмата на моралния закон, вменявайки задължение да жертваш себе си и своите качества в името на стадното общество. Както и други ценности, така и моралът, са вкарани в картонени лозунги.
Лозунгът е могъщ инструмент. Той може да ви убеди, че вие не ставате за нищо, ако сте извън общоприетото. Ако една и съща мантра се употребява достатъчно дълго време, спонтанното оглупяване е гарантирано. Получава се ефектът на позитивното мислене: аз мисля позитивно, независимо от всички нещастия около мен. Същото е и със стадните мантри: аз съм част от стадото, следователно съществувам.
Не, не съществуваш. Блееш или мълчиш. За да промениш света около себе си, трябва да изгориш всички дрипи от предразсъдъци – не ти трябват, загрозяват те. Да си незабележима част от преяла с лозунги маса или да си отличник на теста е еднакво неудобно – едното е да си облечен в костюм на овца, а другото е да ти стискат лъскавите обувки. Наклаждай огъня и мятай в него клишетата и догмите. Всичко друго е твоето кротко и мирно самоубийство.
_______________________________________________________
автор Лидия Делирадева
_______________________________________________________
автор Лидия Делирадева
