източник:http://www.argumenti.net/?p=257
През 1960 г. България има външен дълг от 3 млрд. лева. Причините за натрупването му са две - неизпълнение на годишните планове от предходните години и погрешна икономическа политика на лидера на БКП Тодор Живков, чието олицетворение се явява провала на широко рекламирания му “Голям скок” от 1958 г., с който по китайски образец страната е трябвало рязко да увеличи промишленото си и селскостопанско производство. Правителството на Антон Югов не е в състояние да обслужва кредитите както към западни, така и към съветски банки. На 1 април 1960 г. става ясно, че задълженията на държавата достига 134 млн . долара към двете съветски банки в Париж и Лондон - Ейробанк и Московска народна банка, от които страната получава валута. Шефовете на двете банки отказват нови кредити, докато не се намалят задълженията по ползваните дотогава. Политбюро на ЦК на БКП разбира, че общият недостиг на валута за осигуряване на плащанията надхвърля 50 млн. долара. Единственият изход за излизане от критичната ситуация Кирил Несторов - председател на БНБ по това време - вижда в продажбата на златните ни резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР.
Златният ни запас от септември 1958 г. е в Москва, тъй като министър - председателят Антон Югов смята, че сградата на БНБ, намираща се срещу Археологическия музей в центъра на София, не би издържала на пряко попадение от фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив!
Посветените в тъмната сделка са Тодор Живков, Кирил Несторов и проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ, според когото причината за продажбата на голямото количество злато на СССР е, че “вече никой не искаше да даде кредит на България, даже и съветското правителство.”
Тодор Живков все пак моли съветския ръководител Никита Хрушчов да получи нови кредити и да отложи плащането на старите. Хрушчов приема само точката за купуване на златния ни резерв, с който да се покрият спешно част от дълговете ни към съветските банки. Задълженията към западни банки - Московска народна банка, Лондон - 20 млн. долара, Банк Комерсиал Пур Л `Ероп дю Норд - 60 млн. долара, към западногермански - 18 млн. долара и към италиански - 6 млн. долара - остават да чакат по-добри времена.
Златото, съхранявано в СССР, е с тежест 20,153,479,83 кг - приблизително 21 тона.
Сделката по продажбата на родния златен резерв на СССР е оформена официално с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов до шефа на Госбанк Александър Коровушкин от 7 май 1960 г.
Съветската страна продава златото на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон при цена на тройунция 35,10 щатски долара.
Получени са 22,738,255 долара, от които в България не постъпва нито цент, тъй като веднага се заплащат просрочените задължения на нашето правителство към СССР.
Едноличното решение на Живков за продажбата на златния ни резерв не почива на никакви законови основания, то е и престъпно по своя характер, тъй като левът остава без златно покритие, а само след десет години цената на златото на международните пазари скача над 10 пъти и по този начин комунистическият ни диктатор ощетява държавата в огромен размер.
Осъзнавайки криминалния характер на постъпката си Тодор Живков ревниво я пази в дълбока тайна десетилетия наред. Осчетоводяването на тайната сделка става на два етапа през 1962 и 1964 г., когато той е вече и министър - председател.
През юни 1964 г. БНБ изготвя доклад до първия ни партиен и държавен лидер, с който предлага на Бюрото на МС да одобри продажбата на златото с четиригодишна давност, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията ни към съветската държава.
Любопитно е, че първият екземпляр от доклада с положителната резолюция на Живков, одобряваща сделката, не е заведен нито в архива на БНБ, нито в този на МС.
Тодор Живков дълго крие истината за тази срамна сделка и едва пред разследващите го за икономическата катастрофа е принуден да признае на 26 август 1991 г. - “Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”
Това, което не иска да каже правешкият хитрец, е, че благодарение на тази престъпна комбинация Хрушчов го спасява като партийно-правителствен лидер, безпределно предан на съветската политика, отпускайки му кредит от 600 млн. рубли през ноември 1960 г.
Същевременно съветското ръководство удовлетворява молбата на българските ръководители за отлагане плащането на 210 млн. рубли, които страната ни трябва да заплати по погашения и лихви за минали финансови задължения.
Тези общо 810 млн. рубли са най-големият кредит, отпускан някога от Съветския съюз, даващ спасителна възможност на нашите комунистически управници да преодолеят дълговата криза, в която България изпада в края на 50-те години на миналия век и да продължат с гигантоманските си амбиции да развиват безперспективната тежка промишленост у нас.
Излязъл сух от далаверата, Живков още няколко пъти осъществява секретни операции със злато.
През май 1962 г. МС се съгласява БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската народна банка срещу кредит от 10 млн. долара. Продадените 5878 кг злато са използвани за погасяване на кредити. Проблемите с платежния баланс и необходимостта от валута принуждават Тато да продава злато и в следващите години.
На 10 декември 1962 г. са експедирани 20,15 тона злато за Госбанк - СССР, а на 2 ноември 1964 г. следват още 5,85 тона злато.
През 1967 г. БНБ депозира в Банката за международни плащания в Базел четири тона злато за получаване на кредит, което е върнато в България пет години по-късно. Фокусите със златните сделки временно закърпват дупките в бюджета и подпомагат оцеляването на Тодор Живков на върха.
Те обаче не могат да решат основния въпрос на държавата - преодоляването на кризисното състояние на нашия валутен баланс.
Всъщност БНБ е фалирала през 1968 г., осем години след първия финансов крах на НРБ.
В края на 1989 г. външният дълг, завещан на българската държава от комунистическите управници, надминава 10,4 млрд. долара. След 1960 и 1978 г. държавата банкрутира за трети път.
. . . . . . . . . . . . . .
Автор - Борислав Гърдев - роден през 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 г. е журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи в различни радиостанции, участва в колектива, написал “Съвременна българска енциклопедия”, изд. “Елпис” (1993-1995). Трудът “Д-р Петър Гудев - политик и държавник” е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век.
..............................................
Преди 50 години комунистическа България фалира за първи път
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност