РУСИЯ: ГАЛВАНИЗАЦИЯТА НА ХИТЛЕР

     



      РУСИЯ: ГАЛВАНИЗАЦИЯТА НА ХИТЛЕР

      в.“Украинска правда“  автор Борис Бахтеев


      Хитлер и днес е по-жив от всякога!
      Ако в днешна Русия съществува национална идея, то тя звучи именно така. Ако за нормалния свят Хитлер отдавна е минало, а уроците от него са научени, то за Русия войната срещу Хитлер още продължава и изглежда никога няма да свърши. Русия и днес продължава да се бори с фашизма и вижда в това своя мисия.
     Победата във Втората световна война е практически единствения факт, даващ на руснаците основание за национална гордост. И задача на руската пропаганда еда актуализира непрестанно този факт и колкото се може по-дълго.
      Измислената борба с реалния или измисления фашизъм, дава на руснаците основание да говорят за значимостта на своята страна в съвременния свят. Реториката: „борба с фашизма“, все повече се слива с традиционната руска месианистична реторика. Според нея, ако се сравнява някогашната фашистка Германия със съвременна Русия, то няма спор – Русия изглежда приемливо.
      Затова и посланието, което западните лидери отправиха към Путин по време на тържествата в Нормандия, изобщо не стигна до съзнанието на руснаците. Защото те все още живеят в друг дискурс – този на Великата Отечествена война.
      Този дискурс е изобретен в сталинската епоха с единствена цел:

      ДА СЕ ПОДМЕНИ ЧРЕЗ ПРОПАГАНДЕН МИТ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

       Да се преувеличават едни събития в тази война и да се премълчават други, да се променя постфактум съотношението между събития и причинно-следствените връзки между тях. Така на откриването на Втори фронт се отделя ролята на нещо декоративно, церемониално, което практически не е повлияло на хода на военните действия. В още по-тежкият случай на пропаганда този фронт дори се тълкува като антируски акт, извършен с единствената цел да попречи на Русия да установи контрол над цяла Европа. Тъй като западняците са разбрали, че не могат да завладеят Русия с ръцете на Хитлер, то поне да отнеме от Русия това, което й се полага – Европа.
      Да не забравяме, че в СССР в учебниците твърдяха: Хитлер е дошъл на власт със западния, главно американски, капитал, именно с цел да завладее „първата в света държава на работниците и селяните“. Така че е „нормално“ руснаците изобщо да не се съобразяват с такова събитие като откриването на „втори фронт“.
Дискурсът на Великата отечествена война диктува: Русия не просто е победител в тази война, тя е единствен победител, и своята победа тя не трябва да разделя с никого.
      Затова и празнествата в Нормандия, в очите на руснаците, бяха нещо като утешителни празненства: ех, нека малко и те да се погордеят!

      КАК СЕ Е ОТРАЗИЛА НА РУСКОТО ОБЩЕСТВО ДЪЛГОЛЕТНАТА ПРОПАГАНДА ЗА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА И МЪЛЧАНИЕТО ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА?

      Думата „фашизъм“ е една от най-често употребяваните в руското политическо говорене. Но ако попитате руснак: какво е фашизъм? Как се определя: има или няма фашизъм? Промяната на изражението на лицето му ще представлява великолепно зрелище.
       Един пример. Опитийте се, например, да откриете поне един поставен в съветско време паметник на мирни жертви. Няма такъв паметник! А преживелите окупацията дълги години носеха клеймо за „неблагонадежност“ – „живял на окупирана територия“, следователно може и да е...предател, „сътрудник“ на „окупаторите“.
      Затова пък навсякъде има паметници на загиналите воини-победители. С малки изключение – те не са скръбни, а тържествени. Еднотипни и стандартни, като еднотипните паметници на Ленин. В СССР поставяха тези паметници не заради загиналите воини, а заради собственото си „величие“: вижте, как масово за това „величие“ хората са отдавали живота си!
      Апотеоз са т.нар. паметници-могили на Незнайният воин. В такива огромни количества те са монтирани, че изглеждат абсолютно безчовечно: безлични войници-функции, биомаса без имена, без биографии, без роднини, без памет – и тоталната държава-триумфатор. Тези паметници станаха „мода“. Те говорят за пренебрежение на държавата към паметта на героите и опит да се присвои техния подвиг от съвременните властници.

      ВСИЧКИ ПОМНИМ ДУМИТЕ НА ВЛАДИМИР ПУТИН: НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КАТАСТРОФА НА ХХ ВЕК Е РАЗПАДАНЕТО НА СССР.

      Но забравихме кога каза тези думи: в навечерието на 65-та годишнина от Победата! Излиза така, че не самата жестока война е за Путин най-голямата катастрофа. Войната, който отне десетки милиони човешки живота – за него тя не е чак такава катастрофа в сравнение с мирното и безкръвно раздапане на съветската империя.
     Разбира се, нека оценим по „достойнство“ ценностната система на този човек, за когото земята и територията – е всичко, а хората – нищо, придатък към територията. Политикът, за когото войната не е катастрофа, а акт на върховно тържество на държавата победител.
      Но точно такова световъзприемане налагаше съветската, а днес и руската пропаганда.
      Докато светът възприема Втората световна война като всемирна трагедия, а Победата – като спасение и избавление, то за Русия Великата Отечествена война е път към славата на отечеството, а Победата – момент на висша слава.

      Съветската и руската пропаганда внушаваха, внушават и днес:

      ГЛАВНОТО, АКО НЕ И ИЗОБЩО ЕДИНСТВЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ХИТЛЕРИЗМА Е ТОВА, ЧЕ ГЕРМАНИЯ Е НАПАДНАЛА „НАШАТА СЪВЕТСКА РОДИНА“.

       Хитлер е нападнал СССР/Русия/ и затова е фашист. При такъв подход и Наполеон е фашист, и Карл ХII – също е фашист.
      Руската пропаганда премълчава събития от Втората световна война, които не са свързани с бойните действия на съветската армия. Затова и войната от 1812 г. и тази от 1941-1945 г. за руския гражданин представляват агресия на Запада срещу Русия и нищо повече и различно.

      Но ето още един известен постулат на путинска Русия:
      СТАЛИН – ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪР!

       И това е истина: Сталин изобретява гениален механизъм за използване на огромния трудов ресурс. И докато капиталистическия запад се гърчи във Великата депресия, сталинския СССР усвоява далечния Север, оставяйки върху усвоената територия гробищата на загиналите затворници от ГУЛАГ.
       И още един аспект. В хитлеристка Германия, в това число и на окупираните територии, ако един човек не е бил евреин, циганин, комунист, хомосексуалист, инвалид, психически болен и ако е изпълнявал установените предписания, той е могъл да гарантира живота си. В сталинския СССР вариант на поведение, което да гарантира оцеляването, не съществува. Както и човек да спазва законите и нормите, него въпреки това са могли да изпратят в лагер и дори да го разстрелят.
       В това отношение наистина Сталин е бил много по-ефективен мениджър от Хитлер.

       СТАЛИН – ТРИУМФАТОР, А ХИТЛЕР – ЛУЗЪР/ неудачник, загубеняк; смотаняк, нещастник/.

       Средният руснак така и не разбира, каква е разликата между Хитлер и останалите исторически персонажи. И в тази координатна система фашизъм може да се нарече всичко, което ви е изгодно. Всичко, което на Русия не харесва, което и е неизгодно . Имали било хубави пътища в другите държави? Фашизъм, типичен фашизъм – още повече, че с това се е гордяла фашистка Германия.       Победите на неруските спортисти в „традиционно руски“ спортове? Какъв фашизъм? Така ги тълкуваха някога в съветската преса.
      Дискурсът на Великата Отечествена война принуждава Русия да се отъждествява с комунистическия СССР, съответно, да квалифицира като антируски, всички актове на осъждане на престъпленията на комунизма.
      И ето го абсурдът: държавата на отгледаните милиардери, в която самата власт е станала частна собственост, тази държава маниакално защищава комунистическия период от своята история.
      Ако се прегледат различните интернет форуми, срещаме нещо невероятно: хора, които до преди малко с пяна на уста са клеймили фашизма във всичките ме реални и мними прояви, изведнъж заявяват: „След войната американците промиха мозъците на немците, но ще дойде време, когато немската нация ще се изправи и ще се поклони на Хитлер, който с всички сили се е опитвал да направи Германия велика“.

       ПЛАМЕННИТЕ РУСКИ АНТИФАШИСТИ УВАЖАВАТ ХИТЛЕР. И НЕ ВИЖДАТ В ТОВА НИЩО ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНО.

       Да припомним още веднъж: съветската пропаганда твърдеше, че Хитлер е дошъл на власт благодарение на Америка. Следсователно, Хитлер е бил само една добросъвестна, и дори наивна, играчка в ръцете на САЩ. Вярно е – враг на Русия, но – благодетел на Германия. ИСТИНСКИЯТ ФАШИЗЪМ, СПОРЕД УБЕЖДЕНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО ДНЕШНИ РУСНАЦИ, СЕ Е ОКОПАЛ ЗАД ОКЕАНА!
       Следователно, всички съюзници на САЩ са фашисти. Щом новата украинска власт дружи с Америка това е доказателство, че тя е фашистка. Нещо повече: между фашизъм и демокрация се поставя знак на равенство.
       В съзнанието на обикновения руснак войната с фашизма продължава. А това означава, че той мисли, че за последните 70 години нищо не се е изменило, всичко си е същото. Евросъюз ли? Той, според мнозина руснаци, е създаден от Америка – също като Третия райх, но с други средства. Това е отново Германия със завладяните й територии, но само че икономически завладяни. Но, да правят каквото искат, но при две условия: Германия да стои по-дале от Америка и да не подчинява под формата на членство в ЕС, територии, които Русия смята за свои.

       ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ УРОЦИ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е В ТОВА, ЧЕ ВОЙНАТА КАТО НАЧИН НА ПОСТИГАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ Е НЕДОПУСТИМА И ПРЕСТЪПНА.

      Русия е пропуснала този урок. Като свежда обвиненията към фашистка Германия единствено до „нападението срещу Русия“, тя премълчава всички останали престъпления и по този начин руската пропаганда практически оправдава хитлеризма. Така средният руснак гледа двуполюсно на света: който не е за Сталин е за Хитлер. Противопоставянето на Сталин –Хитлер – това за руснаците и днес е ключ за разбиране на световните процеси.

      НО ВНИМАНИЕ!
      КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПРОДЪЛЖАВА, ТАЗИ ПРОПАГАНДА СТАВА ВСЕ ПО-ОПАСНА, тъй като младите нямат достъп до друга, жива, житейска информация. Макар в съветско време официалната пропаганда да бе единствения източник на информация, то родителите, дедите, по-възрастните , са могли да и противопоставят своите собствени наблюдения, преживявания, съдби. И да разкажат това на младите. Да разкажат за ужаса на войната от гледна точка на съдбата на човека, а не на държавата.

      Днешната руска младеж няма друг източник на информация освен БАРАБАННАТА ПРОПАГАНДА .
      А следователно, тази младеж няма спирачки, няма задръжки.
      И светът е изправен пред голяма опасност!




.