Владимир Пантин за Русия през 2025 г .: "Окончателният крах на империята"

     Общата схема на еволюционното развитие на Русия по пътя на окончателната модернизация (тоест еволюционната структура на сегашната й фаза на пробив) може да бъде представена много накратко, като се използват четири 36-годишни цикъла, чиито граници са следните ключови дати (повратна точка).

 • 1881 г.  Навлизането във фазата на модернизационния „скок“ се дължи както на външнополитическите провали на Балканската война, така и на сериозното обществено разочарование от резултатите от „големите реформи“ от 1860-те години. Повратният момент в руската история, който бележи влизането на страната по нов път, е бруталното и ирационално, от гледна точка на здравата логика, убийството на цар-освободител Александър II на 1 (13) март 1881 г., което е погребано като опит за политически реформи, предназначени да ограничат автокрацията и да дадат на обществеността възможността за участие в законотворчеството, както и надеждата за формирането на руския капитализъм „отдолу“, за интензивното развитие на дребнобуржоазния сектор в руската икономика и в руското общество.

• 1917 г. Първият основен резултат и значителен политически резултат от напредването по пътя на заемане и изучаване на капитализма от Запада според методологията, дефинирана от автократичната държава. Русия участва във безсмислена и открито разрушителна световна война за нея във всички отношения; над руската икономика и страната като цяло, Дамокловият меч гигантски и бързо нарастващ държавен дълг по отношение на западните страни; Руското общество е напълно отчуждено от властта, няма ефективни институции за формиране на политическа хармония и компромиси и е лишено от подходяща политическа практика, което го прави обречено в кризисна ситуация на властта на радикали и политически авантюристи. Повратният момент, който бележи началото на радикален политически обрат в руската история, е белязан от две фатални дати:

• 1953 г. Край на периода „буря и натиск”. Страна, преминала най-тежкото изпитание на „истинския социализъм“, варварно унищожавайки собственото си селячество (чрез колективизация като съзнателно провеждана властна политика), изградена върху костите на затворници от сталински концлагери, мощна военна индустрия, която с нечувана и необоснована цена побеждава нацистка Германия и поставя основите ядрен паритет с нов световен лидер - САЩ и дори успя да го надмине в областта на създаването на термоядрени оръжия - тази страна си позволи да , Промяна в стратегията. Принудена да излезе от пътя на пряката конфронтация със Запада, Русия (СССР) влезе в продължителен период на тежка и изтощителна конкурентна конфронтация с нея (преди всичко в лицето на лидера на центъра на САЩ).

      Повратният момент, който бележи началото на прехода към тази нова стратегия, която по-късно стана известна като „мирно съвместно съществуване на системи“, е посочена и с две ключови дати: 5 март 1953 г. (смъртта или сложно убийство - на „великия лидер“ и генералния секретар Сталин, освободен в свободен политически полет „Черното стадо“ на сталинистките сатрапи) и 13 септември 1953 г. (Хрушчов става първи секретар на ЦК, получавайки възможност да върне в ръцете на централния партиен апарат пълната власт в страната и по този начин постепенно, но с безмилостна последователност да премахнат своите политически конкуренти от лостовете на реалната власт). Между тези дати могат да се отбележат и две много значими събития: арестът на Берия (26 юни 1953 г.), който дотогава беше най-мощната фигура във властовата структура, възникнала след смъртта на Сталин, т.е.
     Стратегическият завой на Русия (СССР), определен през 1953 г., доведе до бързото разпадане на предишните разрушителни революционни амбиции на нейното политическо ръководство (окончателно израстващи в нелепи заплахи за „изпреварване и изпреварване на Америка“ и „погребване“ на капиталистите, както и не по-малко нелепи обещания за изграждане на комунизъм до 1980 г.). Бившият безцеремонен тормоз сега все по-често се оказва в отбранителна позиция, изпитвайки остър натиск от обединените сили на водещите страни на световния процес на модернизация. Нещо повече, толкова повече СССР трябваше да преодолее негативните последици от предишното си неорганично развитие на периода „буря и натиск“,

• 1989 г. Влизането на Русия (СССР) във фазата на имперската разкъсване, когато следващият кръг на подновяване на нейната имперска власт и отстояване на имперските им амбиции в конфронтация със световния лидер на центъра (олицетворен по това време от президента на САЩ Рейгън с неговата политика на „кръстоносен поход срещу СССР - Империя на злото ”, както и стратегията на„ Междузвездни войни ”) СССР беше принуден да проведе в условия на дълбока международна изолация и катастрофален недостиг на ресурси. Изглежда, че всички възможни нещастия паднаха върху страната. Неуспешна и във всеки смисъл разрушителна за страната афганистанска авантюра, раздора на вътрешнополитическите механизми на политическо управление и икономическата мотивация на продуцента, криза на доверие в властите и пълна идеологическа безпомощност на партийното ръководство.

      Към 1989 г. събуденият елемент на социално недоволство от комунистическото правителство започва да излиза от всякакъв контрол на традиционните политически институции на социализма, както в рамките на СССР, така и извън него - в страните от „социалистическия лагер“. Преходът към фундаментално нова политическа ситуация в страната и в света в този случай отново може да бъде посочен с две ключови дати: 26 март 1989 г. (първите сравнително свободни избори в СССР за делегати на Конгреса на народните депутати на СССР, които направиха възможно формирането на реформаторско мнозинство на конгреса и даде допълнително, т.е. в много отношения решаващ импулс към политическите реформи в страната, които две години по-късно доведоха до премахването на властта на КПСС, разпадането на СССР и формирането на демократичен политически режим в Руската федерация) Събития от октомври - ноември 1989 г. в Източна Европа (свалянето на комунистическата власт и демократичните трансформации в социалистическите страни от Източна Европа - Полша, Унгария, Източна Германия, България, Чехословакия). „Социалистическият лагер“ необратимо се срива, социализмът губи в очите на съветския (и постсъветския) политически елит предимствата на ефективно средство и формиращия принцип за решаване на стратегическите проблеми на развитието на Русия.

      Страната предприема нов неизследван начин за съчетаване на номенклатурно-държавните принципи на администриране на властта с пазарно-капиталистическите принципи на управление. В пространствата на Евразия, където всички наченки на отношенията между частната собственост и свободното предприемачество, корени преди това тук, бяха изгорени от най-жестокия терор, държавата сега със същия болшевишки натиск интензивно изкоренява основите на бившата непазарна социална солидарност, безмилостно унищожава бивши социални институции и социокултурни архетипи. И за да го замести - той образува механизми на всеобхватна комерсиализация, индивидуализация и монетизация на всички формирани преди това социални отношения, проповядвайки свободния пазар и частната собственост, който се прилага във всички ключови области на социалното възпроизвеждане, в ситуация

• 2025 г. Окончателният крах на империята и парадигмата на имперското развитие в Русия. Триумфът на историческата тенденция, неумолимо диктуваща на страната необходимостта от влизане в общността на модернизираните държави (или чрез пълен срив на държавата и преход за неопределено време към режима на „външно управление“, или чрез цивилизовано разкъсване на модерното минало на страната до една или друга степен; конкретно решение този проблем зависи от нашата настояща и утрешна политическа благоразумие). Точната дата на финалния акорд на фазата на „шута“, разбира се, е скрита в мъглата на бъдещето, но изглежда, че историческият модел, който е в сила досега, изглежда доста впечатляващ и позволява на читателя сам да направи съответните заключения.

          Четвъртият 36-годишен цикъл (1989–2025 г.)

      Период 1989–2000 г.

(1). В страна с липса на пазарна икономика и гражданско общество, с неделимостта на властта и имуществото, вкоренени в цялата жизнена система, при липсата на частни правни институции и държава, която напълно е загубила идеята за задълженията си към законосъобразен гражданин, в тази страна с благословията на 19-ата партийна конференция (юли 1988 г.) стартира процесът на формиране на институти на парламентарната демокрация. Така правителството подписа невъзможността да осигури минимално необходимите предпоставки за пазарна реформа на икономиката. По характерния си начин на пълна социална безотговорност тя насажда с една ръка уменията на институционалната демокрация в обществото, а с другата - проектите за икономическа модернизация на социалистическата система. С други думи, тя предпочиташе „да играе с огън“, вероятно вярвайки че това са само „игри в размирни води“, които ще й позволят в крайна сметка да хване в света на западния просперитет. Но държавно-политическият крах от 1991 г. в много отношения надхвърли най-смелите очаквания и прогнози.

      Разпадането на СССР (декември 1991 г.) не беше краят, а само началото на драматичния процес на развитие от руското общество на политическото пространство, образувано върху руините на империята на националната държава. Сложността на тази наистина историческа задача под ефемерния характер на ресурсите на социалната интеграция и постсъветската интеграция на идентичността и острата криза на идентичността (породена от разлагането на повечето от съветските социално значими модели на идентификация) все още не е напълно разбрана не само от масовото съзнание, но и от руската политическа класа и експертната общност, която го обслужва , Оттук и удивителната стабилност на многобройните илюзии и един вид отклонение от политическата визия,

      Търсенето на нова стратегия за национално-цивилизационно развитие и в същото време съответните модели на идентификация се извършва от руския политически елит в изключително неудобно положение, сякаш на кръстовището на глобализиращ се свят и затънало в състояние на преход (непълна модернизация) на Русия. Нещо повече, както политическите, така и социокултурните процеси в руското общество, в много отношения, все още се развиват извън фаза с процесите, характеризиращи авангард на съвременния свят. Освен това има много сериозни причини да се смята, че „антикомунистическият преврат“ от 1991 г. и последвалият крах на СССР при модернизацията на Русия еволюционно не са равностойни на разпадането на империята на Наполеон III във Франция през 1870 г. или разпадането на „Третия райх“ в Германия през 1945 г. град,

      Русия, такава фундаментална промяна в стратегията на модернизацията в най-добрия случай, тепърва предстои и дотогава е предопределено да остане в ситуация на системна нестабилност, преживяваща вътрешни борби и конфликт на политически намерения за догонваща модернизация и имперско възстановяване - взаимно детерминирани и стратегически еднакво безнадеждни. Дълбочината на социалното унищожение, което сполетя руското общество през годините на съветско-комунистическия непазарен експеримент, все още не е напълно изяснено. Наред с архаичното, тогава бяха унищожени зародишите на самоидентичност на отделен автономен от държавата и в същото време идеи за върховенството на закона (върховенство на закона) и частната собственост и на полето, изчистено по този начин, се образува напълно специално поле. по свой начин уникалната ценностна система на съветската личност (разчитаща изцяло на държавата като източник на материалното си съществуване и в същото време изцяло се стреми да се освободи от държавата в социално-политическия аспект, „живейте добре, но не по посока“). Опит за изкореняване на институциите и практиките на съвременната демокрация и пазара в Русия на тази основа доведе до повече от десетилетие по-късно до много противоречиви и нееднозначни (и до известна степен безпрецедентни) резултати и още по-несигурна перспектива.

      До средата на 90-те години. след завършването на първия етап на „шокова терапия” и ваучерна приватизация, вместо да се разделят властта от собствеността, започва да се оформя нов преходен, своеобразен „push-pull” модел на отчуждаване и натрупване на имуществени и енергийни ресурси, в който малцина, „упълномощени от властите”, получават допълнителни печалби и контрол върху ключови икономически ресурси на обществото (ограничаване или пряко намаляване на жизнения стандарт и политическото участие на огромното мнозинство от населението) и правителството контролира тези obstvennikov и правоприемници част от техния късмет, формиращи тези фондове механизми за политически и идеологически контрол върху изборния процес (най-вече чрез "джоба" на политическите партии и на контролираните медии ресурси). Подобен модел насочени към стабилизиране и запазване, възникнали през 1993-1996 г. "Олигархичният" политически режим блокира фундаментално процесите на регистрация на средните слоеве на обществото като ключов обект на либерално-демократичния модел на политическо и икономическо развитие.

      Комерсиализация на 90-те години извършиха последователно и безсрамно отчуждаване на повечето основни социални и професионални групи, лишавайки ги от възможността въз основа на професионална дейност да поддържат собственото си съществуване. Практиката на „борба без правила“, станала твърдо установена в условията на явна неефективност на работата на новите демократични правни институции, последователно разрушаваше вече почти ефимерните основи на социалната консолидация и самосъхранението. До края на 90-те години. в руското общество възникна ясно искане за нареждане и дисциплиниране на новите елити, укрепване на руската държавност и определена корекция на преобладаващата стратегия за либерално развитие, въвеждане на различни интервенционистки импулси от държавата. Тези обществени настроения успешно съвпаднаха с стремежа за собствено политическо възраждане и за власт, узряла в недрата на СССР, рухнаха оцелели номенклатурни структури. С отслабващ глас патриархът на руската демокрация Б.Н. Елцин предостави на страната (в нощта на 31 декември 1999 г. до 1 януари 2000 г.) нов лидер, който отговаря на всички изисквания на идващата ера.

     Период 2000 (1) —2013

     След март 2000 г. степента на политическия живот в страната значително намаля. Политическите иновации преминаха в категорията на монополните прерогативи на новопостроената „изпълнителна вертикала“. Опозицията, лишена от ефективни лостове за влияние както върху процеса на вземане на политически решения, така и върху формирането на масови политически нагласи, окончателно загуби своя „непримирим“ компонент, стана „системна“ (или по-скоро „ръчна“). В същото време изпълнителната власт, която блестящо се реализира през 1999-2000г. собствен избирателен проект и претендирайки, че е лидер в политическия живот на страната днес, придоби перспективата да изгради пряко отношения с обществото, заобикаляйки всички видове институционални посредници. Като цяло има фундаментално опростяване на редица най-важни механизми на политическото развитие, намаляване на потенциала на възникващите демократични институции.

     В същото време изключително благоприятната външноикономическа ситуация осигури на Русия забележим икономически растеж и определени ресурси за възраждане на позицията на държавата (и най-вече на новата висша държавна бюрокрация) както в икономиката, така и в политическия живот. От началото на втория президентски мандат В.В. Политическата офанзива на Путин започна не само в посока на икономиката (и определена дисциплина на олигархията), но и в посока на комерсиализация и монетизация на ключови системи за социално възпроизвеждане (здравеопазване, образование, наука, пенсионно осигуряване, жилищно-комунални услуги), т.е. пазарно „ограничаване“ на населението, въвеждането му в състояние на пълен контрол и готовност за нови дела на самоотричане за доброто на държавата.

     Настоящите тенденции в обществените настроения и очаквания показват, че една нова стабилна държава, която може да се развие след унищожаването на сегашната, ще бъде значително по-малко демократична и либерална. Както знаете, в класическия случай демокрацията, върховенството на закона, конституцията и елементите на гражданското общество възникват, когато влиятелните бизнес и социални участници разбират необходимостта от политическо ограничаване и ограничаване на суверена на властта. Руската ни традиция е различна и ограничението на автократичната власт на суверена в Русия винаги е било перспективата за формиране на конспирация в сянка в непосредствена среда на „суверена“. Руските либерални реформатори от 90-те години в това отношение те се оказаха по-скоро традиционалисти.

     Те използваха държавната власт с цел преразпределяне и приватизация на държавна (по това време - всеобхватна) собственост в интерес на нововъзникващата нова „партия на власт“. В най-кратки срокове бяха формирани стабилни и влиятелни групи по интереси, заинтересовани да институционализират този механизъм на „държавна приватизация“ и съответната трансформация на спонтанно формирани през 1989-1993 г. демократични практики. Възникна въпросът за „управляваната демокрация“ и за формирането на подходящи инструменти и технологии, а по-късно за процедурния и институционален дизайн на нуждите на правителството за надеждно и ефективно управление на политическите настроения и избирателните предпочитания на обществото.

     Резултатът от последните двадесет години на обществено-политическо развитие на Русия се превърна в парадоксална ситуация: както руското правителство, така и руското общество последователно и необратимо губят ресурсите и уменията, необходими за осъществяване на политика на насилствено, коварно господство, но тези загуби не се компенсират чрез придобиване на качествата на алтернативно, модерно политическо поведение, т.е. включващи способността за разрешаване на възникващите социални противоречия и конфликти чрез компромиси и формализирани процедури за правене конфликтни страни по взаимно обвързващи задължения. С този багаж от почти неразрешими проблеми Русия навлиза в бъдещето, което - по всички горепосочени причини - обещава все още достатъчно дълго движение в предишната логика на развитие, т.е.

     Периодът 2013-2025

     Днес този период все още е скрит в мъгливия мрак на времето. Определено обаче можем да кажем за два основни етапа, които го ограничават. И първата (2013), и особено втората (2025), показват предстоящия фундаментален обрат в руската политика. В първия случай това ще бъде свързано с радикална дестабилизация на режима, възникнал в постсъветския период. Русия ще навлезе в период на сериозни външнополитически усложнения и конфликти, реалната заплаха ще надвисна над нейната териториална цялост и вътрешнополитически консенсус в обществото. Това най-вероятно ще изисква радикална ревизия на вътрешната и външната политика на държавата, както и на принципите на нейното функциониране. Във втория случай ще говорим за много повече.

      Русия е на път да завърши поредица от различни мащабни цикли от историческата си еволюция. И решаващият тест за неговата готовност за ново качество на историческото развитие, увенчавайки тези исторически цикли, като пълноправен и общопризнат и желан член на световната общност на съвременните и демократични държави. Или Русия ще успее да се справи с това, може би най-трудното изпитание в своята история, или ще се разпръсне като мираж, без да намери място в общността на съвременните нации от утрешния глобализиран свят.

      Въпреки това, за да не завършим тази тема с толкова драматична и в същото време абстрактна бележка, нека отново да разгледаме историческите цикли, преминали по-горе, и да се опитаме да открием да откраднем определено творческо послание в тях, което ни позволява да се опитаме да разберем задачите и ограниченията на развитието на бъдещето въз основа на инварианти от миналото развитие. Анализирайки последните три исторически пробива в Русия, ние идентифицирахме следната последователност от исторически етапи.

     Московски: 1353 - 1389 - 1425 - 1462 (1) - 1497;
     Петровско-Екатеринински или Императорски: 1653 - 1689 - 1725 - 1762 (1) - 1797;
     Последният: 1881 - 1917 - 1953 - 1989 (91) - 2025 г.

     От четирите 36-годишни компонента, всеки 144-годишен удар от цикли, първият (1353-1389, 1653-1689 и 1881-1917) всеки път представлява цикъл на започване и търсене на стратегия за обновяване на държавата, адекватна на външните предизвикателства. Това търсене винаги е причинено от разочарование от възможностите на недържавните инициативи в тази актуализация. Държавата винаги се използва като своеобразен „архимедов лост“ за самопреобразуване на Русия. Ролята на този цикъл за последващо развитие е, че през този период се формира системна основа за бъдеща трансформация, обучава се необходимия персонал и нов политически елит. 
     Вторият цикъл (1389-1425, 1689-1725 и 1917-1953) е цикълът на изпълнение на подготвения проект за модернизация. През този период се преобразува цялата съществуваща икономическа и обществено-политическа система на страната. Предишните доминиращи режими се премахват, почвата се "изчиства" за нов начин на живот. Но в същото време се разкриват фундаментални несъвършенства на новата система и основни ограничения, които застрашават жизнеспособността на проекта като цяло.

     Третият цикъл (1425-1462 (1), 1725-1762 (1) и 1953-1989 (91) е цикъл на системна „релаксация“. Държавата вече не е в състояние да се справи с пълния спектър от социални проблеми, свързани с изпълнението на проекта. Ключовият фактор на еволюцията е частният интерес на бюрокрацията и класа на услугите (номенклатура), по-рано строго дисциплинирани и послушно изпълняващи волята на суверена. Бившият монопол на върховната власт върху политиката се ерозира. Освен това се осъществява своеобразна институционализация на политическия конфликт между отделни групи обществено-политически елити (по време на „крайния прилив” тази роля на посредник между противоречиви регионално-индустриални партийно-икономически кликове се изпълняваше от апарата на Централния комитет и други специализирани номенклатурни институции).

      Задачите от четвъртия, последен цикъл на ритници (1462 (1) -1497 г. , 1762 (1) -1797 г. . и 1989 (91) -2025 г.) всеки път, въз основа на състоянието на неограничена свобода на държавния клас и сериозно отслабване на държавната власт, връщане на страната и нейния елит в подчинение. Но това трябва да се направи не толкова чрез пряко насилие, както например Петър I и Сталин, а с помощта на един вид пакт, който предоставя на елита „свободи“ по въпросите на икономическото му устройство и гарантира просперитета и реда в страната, в същото време тя връща на властите монопол върху приемането и прилагането на всички важни, стратегически политически решения. По този начин потенциалът на държавата е концентриран върху решаването на предимно външнополитически проблеми,

     Първи цикъл 1881-1893 1893-1905 1905-1917
     Втори цикъл 1917-1929 1929-1941 1941-1953
     Трети цикъл 1953-1964 (5) 1964 (5) -1977 1977-1989
     Четвърти цикъл 1989-2000 (1) 2000 (1) ) -2013 2013-2025

     Всеки цикъл се разгражда, от своя страна, на три 12-годишни етапа, същността на които, за простота и яснота на представянето, се илюстрира с примера само на последния, последен извор на руското развитие. Първият 12-годишен етап от всички цикли е етапът на структурните трансформации в политиката, икономиката, обществото, който подготвя и формира предпоставките за последващи реформи (предимно в областта на икономиката), които позволяват на Русия, поне чрез имитация, да отговори на изискванията на световното развитие и по този начин да участва в световния процес като негов предмет. По отношение на Запада на този етап доминира логиката на „отдих“ и един вид „флирт“, за да се получи достъп до изключителни технологични ресурси (в областта на финансите, военните дела, политическите или информационните технологии и т.н.),

      Вторият 12-годишен етап е квинтесенцията на икономическите трансформации на целия цикъл. Тук се осъществява най-последователното изпълнение на основната му цел и се наблюдават най-очевидните успехи в тази област. Отношението към Запада на този етап се характеризира с „логиката на паритета“, логиката на равни.

      Особеността на третия 12-годишен етап е, че именно тук първоначално се разкриват очевидни външни и вътрешнополитически последици от прилагането на основната стратегия на целия цикъл, които сега действат като нейни обективни ограничения. Характеризира се с комбинация от инерциално движение в предварително зададена посока с различни видове „скитане“ и „прозяване“ в най-неочаквани посоки. Това често поражда явленията на политическа и икономическа стагнация, „умора“ на елитите и обществото. В същото време, точно на този етап, логиката на "асиметричен отговор" често се формира по отношение на Запада. Всъщност търсенето на такава възможност е същността на външната политика на Русия на този етап. Иронията на историята се проявява тук във факта, че винаги, когато руските власти смятат, че е на път да покаже на Запада "майката на Кускин",

      В същото време всеки 12-годишен етап от 36-годишния цикъл от своя страна може да бъде разделен на три четиригодишни периода, разделени от съответните повратна точка (точки на промяна в руската политика и икономика). Така в рамките на настоящия 36-годишен цикъл могат да бъдат идентифицирани следните повече или по-малко изразени преходни точки: 1989-1993-1997 (1998) -2001. Стойностите от 1989 и 2001 г. за руското развитие гореописаното вече беше обсъдено; що се отнася до 1993 г. (указ на Елцин за прекратяването на Конгреса на народните депутати и Върховния съвет, драматичните събития от октомври 1993 г., приемането на новата Конституция на Руската федерация и първите избори в Държавната дума) и 1998 г. (по подразбиране през август 1998 г., правителството и политическа криза), тогава няма смисъл да се разпространява тяхното значение. Въз основа на това може да се предположи, че 2005, 2009, 2013, 2017, 2021 и 2025 година. (точността на запознанствата е плюс или минус 1 година), най-вероятно, също ще се превърне в редовни точки на повече или по-малко важни промени в руската политика и икономика. Очевидно това позволява до известна степен да прогнозира точките на бъдещите промени в руското развитие.

__________________________________________________________________________________________


Владимир Игоревич Пантин (роден 1954 г.) е руски политолог. Кандидат на химическите науки (1980), Кандидат на политическите науки (1995), доктор на философията (1998). Носител на златния медал N.D. Кондратьев 2012 „за изключителния си принос в развитието на социалните науки“. От 2009 г. - главен изследовател, ръководител на катедрата за вътрешнополитически процеси, Център за сравнителни социални, икономически и социални и политически изследвания, IMEMO RAS, член на Научния съвет на Института. От 2010 г. е главен научен сътрудник в катедрата за анализ на социално-политическите процеси в Института по социология на Руската академия на науките.

Час по история: 10 безспорни факта за Московията

       1. Държавата, наричаща се сама Московия, едва цар Петър I през 18 век (1721 г.) преименува в Русия.
       2. Племето Мокши е нарекло своята река Москва, което в превод от мокшински език означава „мръсна вода”. Нито един друг език на света не може да преведе думата „москва”. Горе долу такава е ситуацията и с думата „кремль”. Тя е от татарски произход и означава укрепено възвишение.
       3. Средновековните картографи определят границите на Европа включвайки днешните граници на Украйна. След нея това, което започва, го отнасят към територията на Азия.
       4. До 1700 г. Московията (бъдещата Русия) плаща данък на Кримския хан, неин Суверен и Господар, правоприемник на Златната орда. Самите руснаци разказват как царят на московитите, когато е посрещал посланика на Крим, му е предоставял коня си, а сам е вървял пеша.
        5. През 1610 г. в Московията приключва владеенето на династията на Ченгизидите и трона заема Алексей Кошку от финския род Кобили. Смутена от фамилията му Църквата му дава фамилия Романов, за да изглежда, че някой от Рим е дошъл да управлява Московията.
        6. След окупацията на Великото Литовско Княжество през 1795 г. Екатерина II издава указ, с който нарежда да се нарича вече угро-финското племе обитаващо Московията - великоруси, а украинците – истинските руси, да бъдат наричани малоруси.
        7. Никой и никога не е видял в оригинал договорът за съединяване между Московията и Украйна, за който се твърди, че е подписан от Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов .
       8. От столетия московските археолози търсят артефакти, които да потвърдят т.нар. Куликовска битка, която според легендата се е състояла на Куликовското поле на 8 септември 1380, където обединените войски на повечето руски княжества, водени от Дмитрий Иванович (получил след битката прозвището Донски), велик княз на Москва и Владимир, разгромяват армията на Мамай, един от претендентите за трона на Златната орда. Търсенето на артефакти засега е безуспешно, но затова пък се пеят песни.
       9. Псковска, Новгородска, Смоленска области са бивши славяно-руски княжества, но те нямат нищо общо с угро-финската Москва, докато последната не ги окупира съответно през 1462, в 1478 и в 1654 г. В Московията никога не са живяли славянски племена и народи.
       10. Златната орда и нейната дъщеря – Московията, са единствените държави в света, които са държали в робство собствените си народи. Вероятно това обяснява и вечната изостаналост на богатата на природни богатства Московия от бедните на природни ресурси европейски страни. Очевидно е, че ефективността на труда на свободните хора е по-висока от тази на робите.


  автор: Александър Йорданов Александров


_______________________________________________________________________________

“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”(Георги С. Раковски )

     Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
     Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
      Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
      Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
      Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
      Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
      Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
      Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
      До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
       Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
       От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
       От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)
       Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
      На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)
      Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
      Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
      “О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
      А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
       Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ¬ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
       Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
      С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.


 __________________________________________________________________________
Книгата е издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ.
За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов.
Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г.
Заглавието е цитат от текста на Раковски.
 



.

Време ли е за рязане на чепки?

          “Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско?
      Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

                                                  Василъ  Лъвскiй

                     По спомен на Захарий Стоянов.





__________________________________________________________________________________________________________

РУСИЯ: ГАЛВАНИЗАЦИЯТА НА ХИТЛЕР

     



      РУСИЯ: ГАЛВАНИЗАЦИЯТА НА ХИТЛЕР

      в.“Украинска правда“  автор Борис Бахтеев


      Хитлер и днес е по-жив от всякога!
      Ако в днешна Русия съществува национална идея, то тя звучи именно така. Ако за нормалния свят Хитлер отдавна е минало, а уроците от него са научени, то за Русия войната срещу Хитлер още продължава и изглежда никога няма да свърши. Русия и днес продължава да се бори с фашизма и вижда в това своя мисия.
     Победата във Втората световна война е практически единствения факт, даващ на руснаците основание за национална гордост. И задача на руската пропаганда еда актуализира непрестанно този факт и колкото се може по-дълго.
      Измислената борба с реалния или измисления фашизъм, дава на руснаците основание да говорят за значимостта на своята страна в съвременния свят. Реториката: „борба с фашизма“, все повече се слива с традиционната руска месианистична реторика. Според нея, ако се сравнява някогашната фашистка Германия със съвременна Русия, то няма спор – Русия изглежда приемливо.
      Затова и посланието, което западните лидери отправиха към Путин по време на тържествата в Нормандия, изобщо не стигна до съзнанието на руснаците. Защото те все още живеят в друг дискурс – този на Великата Отечествена война.
      Този дискурс е изобретен в сталинската епоха с единствена цел:

      ДА СЕ ПОДМЕНИ ЧРЕЗ ПРОПАГАНДЕН МИТ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

       Да се преувеличават едни събития в тази война и да се премълчават други, да се променя постфактум съотношението между събития и причинно-следствените връзки между тях. Така на откриването на Втори фронт се отделя ролята на нещо декоративно, церемониално, което практически не е повлияло на хода на военните действия. В още по-тежкият случай на пропаганда този фронт дори се тълкува като антируски акт, извършен с единствената цел да попречи на Русия да установи контрол над цяла Европа. Тъй като западняците са разбрали, че не могат да завладеят Русия с ръцете на Хитлер, то поне да отнеме от Русия това, което й се полага – Европа.
      Да не забравяме, че в СССР в учебниците твърдяха: Хитлер е дошъл на власт със западния, главно американски, капитал, именно с цел да завладее „първата в света държава на работниците и селяните“. Така че е „нормално“ руснаците изобщо да не се съобразяват с такова събитие като откриването на „втори фронт“.
Дискурсът на Великата отечествена война диктува: Русия не просто е победител в тази война, тя е единствен победител, и своята победа тя не трябва да разделя с никого.
      Затова и празнествата в Нормандия, в очите на руснаците, бяха нещо като утешителни празненства: ех, нека малко и те да се погордеят!

      КАК СЕ Е ОТРАЗИЛА НА РУСКОТО ОБЩЕСТВО ДЪЛГОЛЕТНАТА ПРОПАГАНДА ЗА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА И МЪЛЧАНИЕТО ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА?

      Думата „фашизъм“ е една от най-често употребяваните в руското политическо говорене. Но ако попитате руснак: какво е фашизъм? Как се определя: има или няма фашизъм? Промяната на изражението на лицето му ще представлява великолепно зрелище.
       Един пример. Опитийте се, например, да откриете поне един поставен в съветско време паметник на мирни жертви. Няма такъв паметник! А преживелите окупацията дълги години носеха клеймо за „неблагонадежност“ – „живял на окупирана територия“, следователно може и да е...предател, „сътрудник“ на „окупаторите“.
      Затова пък навсякъде има паметници на загиналите воини-победители. С малки изключение – те не са скръбни, а тържествени. Еднотипни и стандартни, като еднотипните паметници на Ленин. В СССР поставяха тези паметници не заради загиналите воини, а заради собственото си „величие“: вижте, как масово за това „величие“ хората са отдавали живота си!
      Апотеоз са т.нар. паметници-могили на Незнайният воин. В такива огромни количества те са монтирани, че изглеждат абсолютно безчовечно: безлични войници-функции, биомаса без имена, без биографии, без роднини, без памет – и тоталната държава-триумфатор. Тези паметници станаха „мода“. Те говорят за пренебрежение на държавата към паметта на героите и опит да се присвои техния подвиг от съвременните властници.

      ВСИЧКИ ПОМНИМ ДУМИТЕ НА ВЛАДИМИР ПУТИН: НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КАТАСТРОФА НА ХХ ВЕК Е РАЗПАДАНЕТО НА СССР.

      Но забравихме кога каза тези думи: в навечерието на 65-та годишнина от Победата! Излиза така, че не самата жестока война е за Путин най-голямата катастрофа. Войната, който отне десетки милиони човешки живота – за него тя не е чак такава катастрофа в сравнение с мирното и безкръвно раздапане на съветската империя.
     Разбира се, нека оценим по „достойнство“ ценностната система на този човек, за когото земята и територията – е всичко, а хората – нищо, придатък към територията. Политикът, за когото войната не е катастрофа, а акт на върховно тържество на държавата победител.
      Но точно такова световъзприемане налагаше съветската, а днес и руската пропаганда.
      Докато светът възприема Втората световна война като всемирна трагедия, а Победата – като спасение и избавление, то за Русия Великата Отечествена война е път към славата на отечеството, а Победата – момент на висша слава.

      Съветската и руската пропаганда внушаваха, внушават и днес:

      ГЛАВНОТО, АКО НЕ И ИЗОБЩО ЕДИНСТВЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ХИТЛЕРИЗМА Е ТОВА, ЧЕ ГЕРМАНИЯ Е НАПАДНАЛА „НАШАТА СЪВЕТСКА РОДИНА“.

       Хитлер е нападнал СССР/Русия/ и затова е фашист. При такъв подход и Наполеон е фашист, и Карл ХII – също е фашист.
      Руската пропаганда премълчава събития от Втората световна война, които не са свързани с бойните действия на съветската армия. Затова и войната от 1812 г. и тази от 1941-1945 г. за руския гражданин представляват агресия на Запада срещу Русия и нищо повече и различно.

      Но ето още един известен постулат на путинска Русия:
      СТАЛИН – ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪР!

       И това е истина: Сталин изобретява гениален механизъм за използване на огромния трудов ресурс. И докато капиталистическия запад се гърчи във Великата депресия, сталинския СССР усвоява далечния Север, оставяйки върху усвоената територия гробищата на загиналите затворници от ГУЛАГ.
       И още един аспект. В хитлеристка Германия, в това число и на окупираните територии, ако един човек не е бил евреин, циганин, комунист, хомосексуалист, инвалид, психически болен и ако е изпълнявал установените предписания, той е могъл да гарантира живота си. В сталинския СССР вариант на поведение, което да гарантира оцеляването, не съществува. Както и човек да спазва законите и нормите, него въпреки това са могли да изпратят в лагер и дори да го разстрелят.
       В това отношение наистина Сталин е бил много по-ефективен мениджър от Хитлер.

       СТАЛИН – ТРИУМФАТОР, А ХИТЛЕР – ЛУЗЪР/ неудачник, загубеняк; смотаняк, нещастник/.

       Средният руснак така и не разбира, каква е разликата между Хитлер и останалите исторически персонажи. И в тази координатна система фашизъм може да се нарече всичко, което ви е изгодно. Всичко, което на Русия не харесва, което и е неизгодно . Имали било хубави пътища в другите държави? Фашизъм, типичен фашизъм – още повече, че с това се е гордяла фашистка Германия.       Победите на неруските спортисти в „традиционно руски“ спортове? Какъв фашизъм? Така ги тълкуваха някога в съветската преса.
      Дискурсът на Великата Отечествена война принуждава Русия да се отъждествява с комунистическия СССР, съответно, да квалифицира като антируски, всички актове на осъждане на престъпленията на комунизма.
      И ето го абсурдът: държавата на отгледаните милиардери, в която самата власт е станала частна собственост, тази държава маниакално защищава комунистическия период от своята история.
      Ако се прегледат различните интернет форуми, срещаме нещо невероятно: хора, които до преди малко с пяна на уста са клеймили фашизма във всичките ме реални и мними прояви, изведнъж заявяват: „След войната американците промиха мозъците на немците, но ще дойде време, когато немската нация ще се изправи и ще се поклони на Хитлер, който с всички сили се е опитвал да направи Германия велика“.

       ПЛАМЕННИТЕ РУСКИ АНТИФАШИСТИ УВАЖАВАТ ХИТЛЕР. И НЕ ВИЖДАТ В ТОВА НИЩО ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНО.

       Да припомним още веднъж: съветската пропаганда твърдеше, че Хитлер е дошъл на власт благодарение на Америка. Следсователно, Хитлер е бил само една добросъвестна, и дори наивна, играчка в ръцете на САЩ. Вярно е – враг на Русия, но – благодетел на Германия. ИСТИНСКИЯТ ФАШИЗЪМ, СПОРЕД УБЕЖДЕНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО ДНЕШНИ РУСНАЦИ, СЕ Е ОКОПАЛ ЗАД ОКЕАНА!
       Следователно, всички съюзници на САЩ са фашисти. Щом новата украинска власт дружи с Америка това е доказателство, че тя е фашистка. Нещо повече: между фашизъм и демокрация се поставя знак на равенство.
       В съзнанието на обикновения руснак войната с фашизма продължава. А това означава, че той мисли, че за последните 70 години нищо не се е изменило, всичко си е същото. Евросъюз ли? Той, според мнозина руснаци, е създаден от Америка – също като Третия райх, но с други средства. Това е отново Германия със завладяните й територии, но само че икономически завладяни. Но, да правят каквото искат, но при две условия: Германия да стои по-дале от Америка и да не подчинява под формата на членство в ЕС, територии, които Русия смята за свои.

       ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ УРОЦИ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е В ТОВА, ЧЕ ВОЙНАТА КАТО НАЧИН НА ПОСТИГАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ Е НЕДОПУСТИМА И ПРЕСТЪПНА.

      Русия е пропуснала този урок. Като свежда обвиненията към фашистка Германия единствено до „нападението срещу Русия“, тя премълчава всички останали престъпления и по този начин руската пропаганда практически оправдава хитлеризма. Така средният руснак гледа двуполюсно на света: който не е за Сталин е за Хитлер. Противопоставянето на Сталин –Хитлер – това за руснаците и днес е ключ за разбиране на световните процеси.

      НО ВНИМАНИЕ!
      КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПРОДЪЛЖАВА, ТАЗИ ПРОПАГАНДА СТАВА ВСЕ ПО-ОПАСНА, тъй като младите нямат достъп до друга, жива, житейска информация. Макар в съветско време официалната пропаганда да бе единствения източник на информация, то родителите, дедите, по-възрастните , са могли да и противопоставят своите собствени наблюдения, преживявания, съдби. И да разкажат това на младите. Да разкажат за ужаса на войната от гледна точка на съдбата на човека, а не на държавата.

      Днешната руска младеж няма друг източник на информация освен БАРАБАННАТА ПРОПАГАНДА .
      А следователно, тази младеж няма спирачки, няма задръжки.
      И светът е изправен пред голяма опасност!




.

А. Кончаловски: Ужасете се от себе си!

     

     Моят блог се нарича „Ужаси се от себе си”. Не случайно избрах това заглавие. Маркс има една знаменита фраза: „За да се вдъхне на народа смелост, трябва да го заставите да се ужаси от себе си”.
      Ето и аз вече толкова години призовавам моя народ да се ужаси от множеството факти и обстоятелства от руския живот, за да придобие смелост и желание да поиска. Да поиска да промени себе си и света около себе си.
     Мен доста отдавна са ме причислили към русофобите, които презират собствения си народ. Що за глупост – тогава русофоби могат да се нарекат Чехов, Горки, Херцен и Чаадаев – велики руски хора, искали да пробудят Русия, а не безконечно да търсят виновниците за своите нещастия.
Руският народ не е мъртъв, за да говорим за него само хубави неща. Ние сме жив, пълен със сили, талантлив народ, просто много млад и още не е извървял своя исторически път, водещ към успех и просперитет на всяка личност.
       Тъй че сега ще говорим за лошото в руската действителност. А който иска да слуша за себе си приятни слова – да чете речите на президента Медведев или приказките на Афанасиев.
     Днес искам да ви напомня някои потресаващи цифри и факти, които ясно показват, че в много отношения Русия не е в Европа или дори в Азия. По отношение на корупцията, продължителността на живота, нивото на инвестиции в областта на науката и други подобни, ние сме в Африка! Нещо повече – това сравнение не е обидно за нас, а за африканците! При африканците има обяснение за тяхната изостаналост: четири века безмилостно са ги експлоатирали и унищожавали „пришълци” – расисти и колонизатори, а нас, русите, кой през последните четири века ни е колонизирал, кой ни е подлагал на унищожение, освен ние самите?
     Често пренебрегваме статистиката – сега ще си послужа със статистика – вярно, в сухите цифри е трудно да се схване реалността. Но мащабите на трагедията, която се разиграва сега на територията на Русия, са толкова критични, че ви призовавам да съсредоточите вниманието си.

           Смъртността в Русия

      През последните 20 години в Русия умират повече от 7 млн. руси. По този показател ние изпреварваме Бразилия и Турция с 50%, а Европа – няколко пъти. Всяка година Русия губи от населението си колкото цяла област, равна на Псковската, или колкото един голям град, като примерно Краснодар.
Броят на самоубийствата, отравянията, убийствата и катастрофите в Русия е съпоставим с нивото на смъртността на Ангола и Бурунди. По продължителност на живота Русия заема 160-о място в света, отстъпвайки само на Бангладеш.
Русия е на първо място в света по абсолютна величина на намаляване на населението.
      По оценка на ООН населението на Русия от сегашните 143 млн. души до 2025 г. ще намалее до 121-136 млн.
      Данните за семейната криза в Русия са също ужасяващи. 8 от 10 възрастни хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които могат да ги подкрепят. Но въпреки това те са изпратени по приюти. Роднините им не ги искат.
      Имаме между 2 и 5 млн. безпризорни деца (след Втората световна война те са 700 000).
      В Китай при население 1,4 млрд. бездомните са 200 000 – 100 пъти по-малко в сравнение с нашите. Ето какво означават децата за китайците. А грижите за децата и възрастните хора са ключът към една просперираща нация.
80% от 370 000 деца в домовете за сираци имат живи родители. Но ги отглежда държавата. Аз смятам, че това е криминално деяние. Ние сме на първо място в света по осиротели деца.
     Всичките тези цифри свидетелстват за ерозия, разпад на семейните ценности у нас.
      Престъпленията срещу деца – само чуйте. Според данни на разследващите органи на Руската федерация за 2010 г. 100 000 непълнолетни са станали жертва на престъпления – включително 1700 изнасилени и убити деца (според статистиката по този показател сме дори преди Южна Африка). Това означава, че всеки ден в Русия убиват по 4-5 деца.
      През 2010 г. в Русия са извършени 9500 сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица – между тях 2600 изнасилвания, 3600 се водят като „склоняване към секс” (за 8 години сексуалните престъпления са се увеличили 20 пъти). Зад нас в класацията за такива престъпления е само Южна Африка.
      Всяка година от алкохолизъм и предозиране с наркотици умират 30 000 руснаци (колкото е населението на един малък град).
      За година водката убива 70 000 души. В Афганистан по време на войната загинаха 14 000 от нашите войници!
     Според Световната здравна организация на всеки гражданин на Руската федерация се пада по 15 литра изпит чист спирт. Смята се, че ако потреблението на такъв алкохол е над 8 литра на човек, има заплаха за оцеляването на нацията.

          Корупцията

      Размерът на подкупите в Русия се е увеличил десетократно, а нашите олигарси в Лондон са се превърнали в посмешище за световното бизнес общество.
      Безнаказаността в съдебната система се докара дотам, че срещу загиналия в затвора юрист Магницки бе възбудено наказателно дело – тоест решили да съдят мъртъв човек, който, естествено, не може да се защити. В Европа подобен инцидент се е случил за последно през XVII век, когато изровили от гроба Кромуел и го „обесили” – така да се каже, правосъдие в действие.
       В годишното проучване на „Трансперанси интернешънъл” в Русия нивото на корупция през 2011 година е слязло до 154-то място сред 178 страни. Ние сме рамо до рамо с Гвинея-Бисау и Кения.
      Така че в света на статистиката смело може да се говори за упадък на националната нравственост – и в крайна сметка, отговорност за това носи нашата власт. А сега познатата рубрика:

           Знаете ли, че…

     - През последните 10 години в Сибир са изчезнали 11 000 села и 290 градове.
     - Средната гъстота на населението на Сибир и Далечния изток е двама души на 1 квадратен километър.
     - Средната гъстота на Централна Русия е 46 души на квадратен километър.
     - Средната гъстота на населението на Китай е 140 души на квадратен километър.
     - Средната гъстота на населението на Япония – 338 души на квадратен километър.
      За кого завладяхме и разработвахме Сибир и Курилите? За китайците и японците, така се оказва!
      За страна с такива природни богатства и водни ресурси е позорно 50% от населението да мизерства.
      Тези цифри мен ме стреснаха. Надявам се, и вас. Но съм сигурен, че Путин знае всички тези факти – интересно, какво ли си мисли по този повод.
      Трагично е, но си мисля, че това не е пределът, не е най-лошото, ние още не сме стигнали дъното, а народът още не е дозрял до способността да се ужаси сам от себе си и накрая да събере смелост да попита „Къде живее ние?” Ние дишаме вонята по стълбищата и тоалетните. Ние свикнахме с убийствата около нас. Ние свикнахме с това, че хората от руските градове и села буквално се борят за живота си.
      Журналистът Анатолий Ермолин, роден в Кущевск, написа: „Ако в Кущевск (град в Краснодарска област – б.пр.) не бяха убили наведнъж 12 човека, а по двама в шест отделни убийства, то никой нямаше и да забележи, това е обичайно в моята страна.”
      Че кой в Русия не знае, че това не е просто „краснодарски инцидент”, а практика в цялата страна.
      „Мотиките”, които ви управляват, вие сами си избрахте за депутати от местните колекции.
      Всеки е наясно в своето село или град кой е готин, кой е свързан с полицията и прокуратурата.
      Кремъл само се преструва, че се бори с корупцията, уволнява десетки генерали от милицията, чиновници от средния ешелон, губернатори. Той великодушно заменя разстрела със „заслужен отдих” в Дубай и Лазурния бряг.     
Наистина ли властта смята, че с такива способи ще се пребори с корупцията? Но, от друга страна, в цялата държава вие избирате за местната власт кандидати, на които на челото им е изписано „Аз съм крадец”, а после се чудите, че властта била корумпирана!
       И си мисля, дали не трябва да умре половината нация, за да се стреснат русите до Урал и народът да се събуди (повтарям – народът, а не шепата мислещи хора!) и да поискат от властта не приятни успокояващи новини и поредните обещания, а истината, и преди всичко – признание докъде сме стигнали.
      Не забравяйте: през 1941г. дойде катастрофата – това е било грижа на Сталин.   
      През 1956г. болшевиките усетили, че ги грози възмездие за десетилетията терор – това вече било грижа на Хрушчов. Днес Русия се приближава към демографска и морална катастрофа, каквато не е имало.
      Този факт е свързан с много обстоятелства. Сред тях основният е безотговорната икономическа политика от 90-те години, която се срути върху главите на хората с феодално съзнание, които никога не са били наясно с частната собственост на земята и капитализма, които за 70 години са загубили кълновете на зараждащия се, едва-едва покълващия предприемачески дух.

          Какво да се прави?

      Журналистът Михаил Берг пише в блога си: „Ние живеем в една страна, но сме два народа. Една шепа мислещи, на които е нужна повече свобода и честни избори, и огромна непробудна маса средностатистически руснаци. А между тях – бездна от страх, най-сковаващият и опасен страх, и социално недоверие.
Може да се борите с „партиите на мошениците и крадците”, може да обвинявате руското чиновническо семе, прецакало цялата руска история, но не можете да отмените факта, че мнозинството от руското население практически е останало непроменено в своите фундаментални характеристики вече много векове.” Тъжно е, но трябва да се съглася с него. Дори ще добавя – вашите тирани идват от вашите редици.
      Така че аз не знам какво да правя, освен да се опитам да ви разтърся и да ви накарам да се ужасите от себе си.
Юлия Латинина ме смята не просто за песимист, но и за „демотивиран” – струва ми се, че за да мотивирате един човек, той трябва съзнателно да поиска да се спаси. Но ако е в безсъзнание или в летаргичен сън? Понякога, за да върне човек в съзнание, лекарят му удря шамари.
       Знам, че ще чуя в отговор (вече много пъти съм го чувал), че дори само една трета от читателите и слушателите ми да са съгласни с мен, Русия би била друга страна.
       Убеден съм, че Русия се нуждае от лидер, който да има смелостта на Петър Велики, за да каже на хората думите, които отдавна не са чували. Това ще е горчивата истина, че Русия не може да върви напред, защото не иска да разбере до каква степен се е сринала в своето цивилизационно развитие спрямо Европа.
Аз разбирам, че лидерът на нацията, политикът, носи огромното бреме на политическата отговорност и по правило не може да говори свободно. Но днес единствено ясното, вдъхновяващо, нека да е безмилостно, но живо и искрено слово може да стане повод за национално пробуждане от феодалната летаргия.
Само по този начин можем да се надяваме, че нацията със своя инстинктивен разум ще разбере и ще поеме по трудния, може би страшно труден, път, който ще измъкне страната ни от пропастта, в която потънахме.
       Не знам дали е способен на такава самоубийствена постъпка Владимир Владимирович Путин.
       Способен ли е той да хване „желязната метла” и да провъзгласи равенство на всички пред закона? На всички без изключение. Ако е способен, за него ще има почетно място в пантеона на руската история. Ако не… не знам.
       Аз съм русин, липсва ми родината, но не я “виждам”!
       Не виждам страната, с която искам да се гордея. Виждам тълпи от недоволни, изнервени лица и непознати хора, които се страхуват един от друг.
       Искам да се гордея с родината си, а ми е обидно за нея. Кога за последен път изпитах чувство на гордост от родината? Не си спомням.
       Но знам, че истината за това в какво положение е изпаднал нашият народ, истината, казана силно пред целия свят, ще предизвика у мен, а и не само у мен, повече гордост, отколкото би предизвикала победа на нашите хокеисти на олимпиадата.

    _________________________________________________________________