Лустратори и декомунизатори

      Всички искат лустрация и пълна декомунизация.
      Аз също.
      Само да попитам:
      - Ок, да си представим, че който и да е президент (но това със сигурност няма да го направят как`Цеци и тенекеджията пенсионер от ВВС) - внесе законопроект още в първия си ден от встъпването си в длъжност - убедени ли сте , че парламентарното мнозинство на ПП Герп и чек, подкрепено от ДПС, АБВ и т.н. партии на ДС=КГБ - ще се втурнат да го приемат с радост и фойерверки?

      Може би бившите комунал онанисти - главатарите на тези шайки - ще тръгнат да си режат клона, на който си живуркат или ще си направят публично групово сепуко на площада пред НС?

     Това ли очаквате от тях да направят?

     Или мислите, че следващия състав на НС ще бъде по-различен от сегашния?

     За се извърши лустрация и декомунизация трябва доста убедително парламентарно мнозинство и не само, но и нов състав на Конституционния съд!

     Да си правим илюзии и да живеем със фантасмагорични полюции, че сега това е възможно ли?

     Дами и господа лустратори и декомунизатори -
работете за Трайчо Трайков и нов състав на Парламента, който би свършил тази работа, `и без Президента да го поставя като законодателна инициатива - защото дори и да го натрапи на НС - дупедатите не са длъжни да приемат законодателните му инициативи.

      Това е реалността!

      В едно друго време Ото фон Бисмарк казал, че:
"...политиката е изкуство на възможното, наука за относителното.
Всяко политическо поведение (в това число и на международната сцена) се стреми да постигне най-благоприятния възможен резултат, който обстановката му позволява.
Разбира се, желанието да се постига все повече и повече е безгранично и това крие опасности за всеки политик и за всяка външна политика.
Невидимата граница между постижимото и непостижимото е много подвижна и често неясна, тъй като поначало движението `и не е изцяло подвластно на онези, които вземат решенията."





______________________________________________________________________________

Щрихи от живота на един кандидат-президент!

     С типичната кариера на човек на ДС Дончева се опита да флиртува с десния електорат и да търси евентуална подкрепа за кандидатурата си на изборите.

     В далечните млади години като юрист в Севлиево Татяна среща човек (любовник ген. Чобанов), когото смята за мъжа на живота си, и съвсем естествено крои големи планове за бъдещето.
Въпреки че не казва на никого за връзката си – нито на приятели, нито на родителите си.
Мъжът обаче е женен и с деца и, както се оказва по-късно, няма никакво намерение да се развежда.
     Той е неин колега и работи в Окръжната прокуратура в Габрово.
През 90-те години на миналия век именно той довежда Татяна в София и я урежда на хубава служба.
     Най-напред тя е юрист в Светия синод, после отива в “Мултигруп”, накрая я взимат под крилото на БСП.
      - В последния момент преди приемането на Закона за досиетата в края на 2006 г. Дончева вкара няколко текста, позволяващи бивши агенти на Държавна сигурност да не бъдат разкривани с мотива, че са агенти и на сегашните служби. Така на практика законът стана вредно половинчат и изключително удобен за манипулации, а осветяването на основни фигури в сегашното управление на държавата и ключови институции на практика беше предотвратено.
     - Тъкмо Дончева най-активно от всички в тройната коалиция участва в стопирането на Закона за конфликт на интереси, което вбеси Европейската комисия. С предложените изменения тя фактически помогна на колегите си в парламента, които са се оплели в роднински обвързаности, да избягнат подаването на декларации.
     Забравят се обаче няколко странни епизода от нейната биография в началото на 90-те. Тогава младата юристка от Габрово работи като прокурор в Софийската градска прокуратура, където отговаря за регистрацията на партиите. Тя напуска прокуратурата, след като тогавашният главен прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. От това време датира и познанството й с небеизвестния Спас Русев - един от ключовите фигури, които "върнаха" царя в България и който като зам.-председател на Агенцията за чуждестранна помощ в най-мътните години на демокрацията облагодетелства собствените си фирми чрез съмнителни сделки с дарения.
     Именно Дончева бе адвокатът на АЧП в делата срещу тези злоупотреби.


         ________________________________________________
           Използвал  съм извадки от публикации в медиите