Комунализъм и християнство

__________________________________________________________________________________________________________________________________________

          Само пълен идиот,
        освидетелстван дебил ,
        откровен каскет прогресист,
        а редовно го правят и болшевик-православните гаулайтери  у русия,
може да сложи знак за равенство между комунализма и християнството, или фашизма и исляма!
        И лумпен - антипротестиращ на пилон - да му приглася!

_______________________________________________________________________________________________________________________________________

 

Унгария приравни комунизма с нацизма

 

  

Парламентът на Унгария приравни престъпленията на комунизма към Холокоста и забрани тяхното отричане, предаде ИТАР-ТАСС. Съответната поправка на наказателния кодекс беше приета във вторник от парламента. Затвор от една до три години заплашва всеки, който отрича както Холокоста, така и престъпленията на комунизма, който ги поставя под съмнение или намалява степента на тяхната сериозност. 

Поправката бе внесена от управляващата дясна консервативна партия ФИДЕС, която на изборите миналия месец спечели две трети мнозинство. По време на предизборната кампанията един от главните лозунги на ФИДЕС бе обещанието да приравни престъпните деяния на комунистическия режим към тези на нацисткия. През февруари тази година бившата управляваща коалиция от социалисти и либерали одобри закон, забраняващ отричането на Холокоста. Сега десницата забрани отричането на престъпните деяния на комунистическата система. 

По време на унгарското въстание срещу комунистическата диктатура през октомври-декември 1956 г. загиналите и ранените унгарци от двете страни са съответно 2652 и 19 226 души.

 

Атанас Киряков "Оцелелите. Лагерни разкази"

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДАННИ В НАЛИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ   ДС  И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ - Р Е Ш Е Н И Е № 230/ 16.06.2011
http://desebg.com/images/stories/videos/Pdf/230-VAK.pdf


Филм Досиетата "Скитник"':
http://desebg.com/2011-01-06-11-54-33/130-2011-03-01-08-28-11


Филм: Държавна сигурност срещу българската емиграция
http://desebg.com/2011-01-06-11-54-33/109-2011-02-13-10-02-41


"Присъдата" (филм за полит лагерите в България след 9 IХ 1944)
http://www.youtube.com/watch?v=n2Z0-ZPIJLI
Година: 1999
Режисьор : Анна Петкова
Участват : Цветко Горанов, Николай Газдов, Юлия Ръжгева, Георги Цанков, Апостол Колчев, Делчо Чакъров, Борис Велчев, Тодор Живков, Иван Татарчев, Иван Паскалев
Резюме : След преврата на 9.IХ.1944 из страдалната българска земя се изви сатанинско хоро, което оставяше след себе си огън и кръв..


"Балада за българските герои":
http://video.google.com/videoplay?docid=2909133871829525417#


В Памет на: Февруари 1945
http://www.youtube.com/watch?v=h-QCt6rzHpY


Людмила Димитрова Дойчинова
София, Великден 2008
http://www.vimeo.com/4423059


http://www.victimsofcommunism.bg./victims/index#/pages/video
В дясно на страницата, има още няколко документални видео материала, свързани с политическите лагери:
"The Longest Shadow", автор: Калина Иванов
"Катарзис", автор: Ваня Жекова


Секретното дело за лагерите:
http://www.youtube.com/watch?v=9MICrHDuyeI


"ПОСЛЕДНАТА СВОБОДА", филм на Росен Елезов"
http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/10/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D...


СТЕФАН ВЪЛКОВ (най-дълголежалият жив политически затворник в България): БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ МЪЛЧА 45 ГОДИНИ: http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/04/14/stefan-valkov-bgnarod/

23 август - Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.

На 23 август за втори път в България ще бъде отбелязан Европейският ден за възпоменаване на жертвите на престъпленията на тоталитаризма.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева ще присъства на поклонението пред паметната плоча на жертвите на комунизма. Събитието, организирано от Столичната община, ще започне в 11.00 часа в градинката на НДК откъм ул. "Фр. Нансен".
През 2008 г. на пленарната сесия на ЕП беше приета писмена декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Декларацията бе приета, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на двата режима.
В декларацията се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.
Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.
Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството.
Членовете на Европейския парламент подчертаваха също така, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.
На 19 ноември 2009 г. българският парламент прие 23 август да бъде обявен за Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.
Пред паметната плоча на 23 август 2010 г. за първи път в България беше отбелязан Европейският ден за възпоменаване на жертвите на престъпленията на тоталитаризма.
На паметната плоча, която се намира в непосредствена близост до НДК е записано: "Поклони се, българино. В тази стена е вградено страданието на нашия народ. Нека споменът за невинно пролятата кръв гори сърцата ни като вечен огън. Нека миналото да не се повтаря".

---

Фундаментализъм

 

---

      






                                              фундаменталѝзъм
м.р., само ед. ч.   Агресивна проява на ислямството с цел да обедини всички изповядващи тази религия и да ги противопостави на останалите. Ислямски фундаментализъм.
                                             (http/talkoven.onlinerechnik.com/.)


                                                            *    *    *

                                Фундаменталист

     Случайно попаднах на страница от глосара на учебник по американска история. Предлагат ето това определение за фундаменталист: „Човек който вярва в буквалната интерпретация на Библията“ (вместо Библията можеш да сложиш Корана или която и да е Свещена Книга).

                                             http://lydblog.wordpress.com/2008/08/18/fundamentalist/


                                                          *     *     *

                       Значението на фундаментализма

      Какво искат фундаменталистите? В религиозен план те искат да възстановят и укрепят едно религиозно съдържание, което в наши дни се изплъзва между пръстите на вярващите. В целия свят така нареченото религиозно непрестанно се разтваря и изпарява.
      Често се говори за фундаменталистите в контекста на това, което наричаме връщане към религията. Щом религиозното се завръща, значи то си е било отишло, но не завинаги.
      Фундаменталистите виждат нещата по друг начин. Всички те имат песимистичен възглед за единствената религия, която ги интересува - тяхната. Те считат, че тяхната религия запада и са готови на всичко, за да я спасят. Умножаването на фундаментализмите не е признак на религиозно здраве, а симтом на криза. Съществува криза на религиозното, която продължава векове и се задълбочава. Когато говорим за фундаментализъм, автоматично го свързваме с насилието.
      Каква е заплахата, която тегне над религиозното? В продължение на векове се отговаряше без колебание - просвещението, науката. Днес вече не се знае. Вярата в науката е разколебана. На какво се дължи това?
      Науката е безкрайно разочароваща. Тя изпълнява своите обещания и разочарова. Ние сме разочаровани от факта, че жена на 62 години може да роди. Науката не дава надежди за подреден и хармоничен свят. Религията прави това чрез чисто жертвената си сила. Религиозността притежава неописуема мощ за разделяне, отстраняване и отхвърляне. Това е способността на религията да защитава хората от взаимната им жестокост чрез друга, по-малка жестокост, но все пак жестокост. Това обаче е в противопоставяне на най-доброто в нашия свят - на отказа от жертвена самоизолация.
      Коя е религията, която отказва жертвена самоизолация днес? Значението на фундаментализма (чрез собствената си гротеска) е да ни помогне да намерим тази религия.
                                                              Рене Жирар (френски теолог)

                 http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2690914/an/0/page/6

                                                       
                                        *     *     *


      Думата фундаментализъм [оригинално значение] в днешно време предполага ориентация към света, която е антиинтелектуална, арогантна и не-толерантна. Тя се прилага към тези, чиито начин на живот и политически разбирания са недопустими за модерните, западните, виждания и най-вече за тези, които биха разбили бариерата между държава и църква, която сме издигнали (в Америка). Терминът фундаментализъм е запазен за онези, които имат решителността да се опитат да наложат собствения си мироглед върху останалите. Ние лепваме етикет на тези хора, който веднага ги делегитимира, веднага ги изважда от обществената рамка, като ги превръща в хора, заслужаващи да бъдат отхвърлени ad hominem. „Ние“ веднага знаем, че „те“ не са като нас и дори не заслужават вниманието ни, защото „ние“ очевидно не можем да имаме взаимоотношения с „тях“. И още, „ние“ се надяваме, че никога не бихме се държали като „тях“ и че никога не сме го правили.

(Джей М. Харис, „Фундаментализмът: Възражения от един съвременен еврейски историк“, цитиран от  Дж. С. Хаули (редактор) във „Фундаментализмът и равнопоставеността между половете“)

 
               http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=11&showentry=130

                                    *     *    *


      Създаването на теоретичния фундаментализъм е дело на християнската иновационна мисъл. Както вече беше споменато, именно кризата в християнската църква в края на 19-ти век в САЩ тласна силно напред развитието на религиозния фундаментализъм като цяло. В най-общи щрихи обаче разбирането за християнския фундаментализъм остава изключително противоречиво. Това се дължи на множеството секти и деноминации, съществуващи в рамките на голямото християнско семейство и респективно, на множеството гледни точки по отношение на въпроса какво представлява фундаментализмът. Принципно фундаментализмът намира почва сред определен тип деноминации, които му дават идеен “уют” и успяват да създадат благоприятна социална и политическа среда.1 Такива са протестантските деноминации в тяхната изключителна вариативност. Произходът и начинът им на формиране подсказва радикалния заряд, с който се отличават. В още по-конкретен план, обществото, чиято държава приютява най-много последователи на тези религиозни тенденции, се явява също и извор на християнския фундаментализъм. В никакъв случай обаче не трябва да смесваме понятието за държавна политика и отделни обществени групи, чието поведение е облагодетелствено от високата степен на лична свобода (в това число и свобода на вероизповедение), която бива конституционно гарантирана в страната още от 19-ти век.
      Американските изследователи Роберт Уудбери и Кристиан Смит считат, че християнският фундаментализъм е “относително нов клон на протестанството, появил се в Америка, но разпространил се в целия свят с много последователи.”2Практически неговото развитие на световната идейна сцена би могла да се раздели на три основни етапа:
      “Избухването” на фундаментализма, обхващащо периода 1890-1925. Той е възприеман като естествена реакция на определени християнски кръгове спрямо засилването на либерализацията на християнската вяра. В известна степен, това съвпада с тенденцията на евангализация, но фундаментализмът е по-скоро едно крило от него, което се развива паралелно със свои специфични характеристики, най-вече във вътрешно регионален план.
“Заспиването” е втората фаза на християнския фундаментализъм. Той се определя с изгубването на първоначалната сила и народна подкрепа. През един приблизително половинвековен период той е в отстъпление, но в никакъв случай, не изчезва и не губи социална и идеологическа почва, както и последователи.
След 1970 година фундаментализмът отново привлича вниманието на световната християнска общност. Практически, неговите резонанси намират подкрепа във всички национални общества чрез многообразието на неговите прояви. В края на 20-ти и началото на 21-ви век християнският фундаментализъм е повече регионален, отколкото общохристиянски. Изключенията са повече от общите проявления, характеризирали първоначалния ембрионален период.
Френският изследовател Пол Басе изразява мнение, че развитието във времето на християнският фундаментализъм може да бъде разглеждано по-подробно. В същото време той прави уговорката, че библейската непогрешимост и представата за миленианизма са двата основни източници на този тип фундаментализъм.3
      1. Първият етап обхваща двадесетте години на 20-ти век, през който се полагат основите на дългата идейта борба срещу враговете на ортодоксалното протестанство. Сред тях попадат апологетите на романизма, социализма, модерната философия, атеизма, мормонизма, дарвинизма, както и на либералната теология, която почива върху натуралистичната интерпретация на различните доктрини за вярата. Най-активни в това отношение са северноамериканците, които реално създават теоретичния християнски фундаментализъм. Счита се, че именно тогава Къртис Лий е употребил за пръв път думата “фундаментализъм” в съвременното му значение. Основните символи на фундаментализма по това време стават американските южни баптисти и многобройните “независими” църкви в средния Запад.
      2. Втората фаза на развитие обхваща периода от края на 20-те до началото на 40-те години на 20-ти век. Тя доказва, че фундаменталистите не успяват да победят еволюционисткото течение в лоното на протестанизма, тъй като не успяват да вземат надмощие, в която и да е протестанска деноминация. Нещо повече, те самите започват да воюват по между си. Депресията от 30-те години ерозира социалната база на фундаменталистите и реално това качество бива прилагано единствено върху една тясна радикална група. Фундаментализмът бива представен от една изключителна църковна институционална множественост: Общата асоциация на редовните баптистките църкви (1932), Американската презвитерианска църква (1936), Библейската презвитерианска църква (1938), Консервативната баптистка асоциация на Америка (1947), Независимите основни църкви на Америка (1930) и други. Заедно с това, организираните фундаменталисти проникват в множество министерства, държавни агенции, семинарии, библейски школи, редакции на вестници и др.
      3. Третият етап обхваща период от началото на 40-те до 70-те години на 20-ти век. Наблюдава се видимо разцепление в редиците на фундаменталистите, основен белез на разграничение е начина на интерпретация на думата “фундаментализъм”. Първата група охотно продължава да се нарича “фундаменталисти”, отъждествявайки се в истинската християнска общност. Втората група, изглеждаща по-многобройна, започва да възприема думата като синоним на нетолерантност, антиинтелектуализъм, социална индиферентност, дори сепаратизъм. Тя бавно се завръща към редиците на традиционните протестански деноминации – презвитерианци, баптисти, методисти, епискописти и др. Тези бивши фундаменталисти започват да се наричат евангелисти и да претендират, че те представляват истинското християнство. По-късно, в края на 40-те години се налага и още едно наименование – неоевангелисти. Вследствие на тази борба множество църковни организации се разцепват и така се генерира нова институционална множественост. Първатата тентенция е изразена от Американският съвет на християнските църкви (1941), а втората - от Националната асоциация на евангелистите (1942). Множество авторитетни организации се раждат в този сблъсък като организационно не принадлежат на нито идна тенденция. Такива са университетът Боб Джоунс, Даласката теологична семинария, Библейския институт и др. В края на 60-те години двете тенденции (фундаменталистката и евангелистката) отново се доближават по отношение на изповядвани ценности – борба срещу алкохолизма, хазарта, порнографията и др. Същото може да се твърди и по отношение на средствата – използването на радиото, телевизията, печата, както и дълбокото навлизане в началните и средни училища
      4. Четвъртата фаза съвпада с периода, започващ от 70-те години на миналия век до наши дни. Фундаменталистите считат, че президентската кампания на Р. Рейгън слага началото на нов фундаменталистки старт. Този президент олицетворява борбата срещу светския хуманизъм, който е причината за моралната, социална и икономическа криза в страната. Той прегръща истинските християнски ценности, съвпадащи с фундаменталистко-евангелистките, за да се бори успешно срещу бичовете на обществото, а именно – еволюционизма, теологичния и политически либерализъм, душевната аморалност, сексуалната перверзност, социализма, комунизма и т.н. Тезата е, че нехристиянските стойности са ерозирали генезиса на американското общество. В организационно отношение най-близко до първофундаменталистките идеи и средства днес се намира Южната баптистка църква, но на практика те са навлязли във всички християнски деноминации.
      Като цяло, фундаменталистките конгрегации печелят терен за сметка на католицизма, който изглежда бавно адаптируем по отношение на динамиката на днешния ден.4 Счита се, че ако през 18-ти век просветителите и фундаменталистите-евангелисти взаимно са се неутрализирали, то в началото на 20-ти век в САЩ предразположените към фундаменталистко мислене християни съставляват около 20%, а реално способни на войнстващи действия (нападения над клиники за аборти, расистки и антисемитски атентати, както и формирането на нелегални въоръжени групи) са около 5%.5 Своите и националните неуспехи те обикновено обясняват с теориите за световните конспирации на евреите, масоните или сатаната. Особено значим е този процес по отношение на латиномалцинството на САЩ, цялото с очевиден католически произход. Според статистиката всеки шести член на това малцинство, живеещо компактно в югозападната част на страната, днес принадлежи към конгрегация или секта, която се разглежда като фундаменталистка. В същото време, преобладава мнението, че преди около 20 години в САЩ не е имало християнски фундаменталисти с латиноамерикански произход. Интересен е социалният профил на американската фундаменталистка общност. Направената представителна анкета сред последователи на “Сведетели на Йехова”, петдесятниците, адвентистите, мормоните и др. подсказва, че фундаментализмът се поддържа от женените мъже, на средна възраст, със средни доходи, които са с относително висок образователен ценз и принципно принадлежат към бялата раса. Обикновено на професионалното поприще те се изявяват като експерти с нови професии.6
       В Швейцария не са правени толкова задълбочени изследвания на фундаменталистко настроените християнски кръгове. Едновременно с това местната академична общност се опитва да даде по-подробен профил на този тип християнски деноминации, тъй като християнската доктринална множественост определено влияе върху общественото мнение. Така например Оливие Фабр, богослов от университета в Нюшател е на мнение, че в неговата страна евангалско-фундаменталистките общности или църкви са около 1400.7 Всяка една от тях наброява около 100-150 души, а около 20-30% от проповедниците-протестанти могат да бъдат разглеждани като фундаменталисти-евангализатори. За разлика от Америка в тази централноевропейска страна фундаментализмът е по-скоро религиозен, отколкото политически. Разглежданата група симпатизира както на десните политически организации, като например Радикалната партия и Съюза на демократичните сили, така и на Социалистическата партия.
      Патрик Стейф, доцент по богословие от Лозанския университет счита, че в Швейцария най-близко до понятието фундаменталисти са петдесятниците.8 Те се изявяват като най-ревностните антилиберали още от времето на Първата Световна война, намирайки регионална база най-вече в романска част на страната.
      Според вече цитирания американски социолог Джефри Хайден от университета във Вирджиния християнското население на САЩ остава“най-мощния генератор на християнски фундаментализъм”. През 1992 то наброява около 203 700. От тях 55 милиона са католици, 52 500 000 – източноправославни, 89 625 000 – протестанти и 53 8250 000 – евангелисти. Oт посочените цифри общо всички протестанти са около 144 милиона. Именно тази многобройна група, поставена в условията на екстремална свобода се явява първогенераторът на християнския фундаментализъм.9 Определено можем да допълним американския социолог, че днес наред с някои скандинавски страни, именно САЩ са родината на този религиозна доктрина. Джоел Мартин дори лансира тезата, че САЩ са държава изцяло създадена върху принципите на юдео-християнския фундаментализъм, който постига етатистка симбиоза, в лицето на днешната единствена суперсила. Последният логично достига до изводa, че с юридически гарантираното положение на абсолютната свобода някак си се злоупотребява и се достига до социално-политическите измерения на определена физическа принуда и насилие или поне междугрупова нетолерантност.10 Първоначално изразената религиозно аргументираната нетърпимост получава чисто идеологическо-еклектични проявления. Нерядко те се концентрират върху очертаването на различията между протестанто-фундаментализма и католицизма или между отделните течения, които биха могли да бъдат разграничени в рамките на голямото християнско фундаменталистко семейство. Постепенно тези разминавания се материализират в политическата сфера.

                            
                http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8374

  
                                                             *     *     *

     Това са по-интересните записи в Гугъла за фундаментализма. Не знам защо, но ми се струва, че в тези обяснения се чувства липса на едно от най-важните обяснения характеризиращи това явление, което под една или друга форма винаги си е съществувало откакто свят светува.
     Фундаментализма е ограничаването на личност, група хора или цял етнос, или народ в името на чужд користен интерес маскирано в някаква идея.
     Има най-различни прилагателни което могат да се пришият към думичката фундаментализъм: ислямски, християнски и т.н. с религиозно съдържание. Но има и политически фундаментализъм и той се нарича - фашизъм, комунизъм, тоталитаризъм, нацизъм,перонизъм и н.т.
    Но няма смислово съчетание на думата демокрация и фундаментализъм и ако то може да се изрази се получава - фундаментална демокрация.
    Фундаментализма във всичките му форми и прояви е  отрицанието и антипода на демокрацията.

    

---

Нагоре  

Съветските леки коли, които никога не сме виждали

Пък и къде да ги видите като повечето от тях никога не са произвеждани - поне не и серийно .
Не остана време да бъдат направени заради надпреварата във въоръжаването със Сащ, но пък останаха десетки хиляди танкове, подводници, ракети, стратегически самолети и един гол, и бос впиянчен, и чакащ да изгрее слънцето на комунизма народ.

Май не остана ненахапан от глад приклад на АК-47 - руското копие на Шмейзер.

Ленин: “Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”#last_comment

ДЖОВАНИ ПАПИНИ *** -

"Интервюта" - №1 - С Ленин

                 
                (Лудостта и олигофренията ще си личат и след 1 500 години.)
     Мъчих се цял месец, но накрая успях.  Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не и исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари...
     Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
     В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
     Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
     Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума...
     Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
     И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:      - Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

     - Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?
Ленин ме погледна доста учуден:

                                           
      - Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм...
     Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!      Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

     - А селяните, господин Улянов ?
     - Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне...
     Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност...
     Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника... А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство...
     Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух...

     След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.

     Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших...
------------------------------------------------
                             Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

                             из сб. «Разговорите на Гог», Милано, 1936

-----------------------------------------------

***Джовани Папини (1881 - 1956) е италиански писател, журналист и философ.
     Творческият му път е изпълнен с обрати. „Капризен скитник без посока”, така се е наричал самият той. Произхожда от дребнобуржоазно семейство от Флоренция. Подобно на мнозина свои съвременници от средите на италианската интелигенция, преминава през редица различни, взаимно изключващи се влияния и течения: футуризъм, будизъм, анархизъм, социализъм, фашизъм, католицизъм. Не „посяга” на капитализма дори когато се бунтува срещу него. „Бунтът” му е индивидуалистичен, метафизичен, повече срещу „ съвременното филистерство, завладяло днешна Европа, неспособно (според него) да вирее в царството на духа, на великите дарования”.

     Сред най-известните му книги са автобиографичният роман „Свършеният човек” (1913), „Трагично ежедневие”, „Опера прима”, „Празнични дни” и сборникът с разговори „Срещите на Гог”. Тази сензационна книга, издадена за първи път през 1931 г. и все още непредставена у нас, съдържа въображаемите, но всъщност доста автентично звучащи „записи” на несъстоялите се срещи на Джовани Папини с редица прочути мъже от епохата. Сред тях са: Ленин, Махатма Ганди, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Хърбърт Уелс, Кнут Хамсун, Зигмунд Фройд и др. знаменитости, променили лицето на века.

     Надарен с безспорен талант на разказвач, при когото реалното и фантастичното се преплитат, с огромна култура и ерудиция, всестранно образован, Джовани Папини е сред най-интересните и популярни италиански писатели и мислители на ХХ век.





Ленин: “Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”#last_comment

НАЦИОНАЛ БОЛШЕВИШКИ ТАЛМУДИЗЪМ

***Каква е разликата между нацизма и ционизма?

Нашата раса е по-по-най! Напред с новия месия!

Чуждите народи са тор за нашето развитие -

върху техните кости или богатства - ще завладеем

света. Едните като унищожат другите.

Вторите като обсебят имотите на първите.

И в двата случая - всички останали ще бъдат

техни роби.

За всички - Аллахът е - един.

Следва хилядолетен рай.

***А между нацизма и комунизма - вече знаем -

разлика няма.Инаквостта е, че при нацизма

има собственост, а при комунизма тя се

ограничава в рамките на вещи от първа

необходимост - жилище, автомобил, велосипед.

И при двете форми на диктатура - народа беше

"мат`рял", а враговете трябваше безжалостно

се унищожават и светът да се завладее под

червеното знаме.

За всички - Аллахът е - един.

Следва хилядолетен рай.

***Каква е разликата между комунизма и ционизма?

Вехти скрижали и нови писания твърдят -

неизбежно ще победим под петоъгълна или

шестоъгълна звезда. При едните защото е завет

от отците създатели, а при другите защото така са

наредили двама гей-приятели. Неизбежно

собствеността на различните ще бъде отнета,

враговете са равноправни роби,

които ще работат за нас.

Едното било религиозен болшевизъм,

другото дребен талмудизъм.

За всички - Аллахът е - един.

Следва хилядолетен рай.

***Ако идеше реч за геометрични фигури или

математически формули - бих извел следната:

ЦИОНИЗЪМ = КОМУНИЗЪМ = НАЦИЗЪМ.

За всички - Аллахът е - един.

Следва хилядолетен рай.