Много приказки на вятъра са изприказвани и два пъти повече слова на халост са изписани за виновниците за колапса, в който е изпаднала България и народа `и.
Сякаш нас българите някой ни е орисал никога да не се разбираме и вечно да се надприказваме, ей така – да си говорим и да не се чуваме и усилията ни всуе да са.
Който не ни харесва е виновен,
всеки който ни е попречил е негодник,
всички са маскари,
а изразяващите противно мнение и критикували политическите ни възгледи – врагове.
Мразим ги без изключение и от сърце,
ако бихме имали възможност с удоволствие и за разтоварване щяхме за ги пречукаме за поука на останалите и за нагледен урок за недоумямащите.
Омраза, злоба, непримеримост и уродливи страсти…
Отрицателната енергия, лошите намерения и откровената наглост, с която се афишират, са на път да затрият нацията, за която с гордост накои твърдят, че е една от най-интелигентните. Не знам защо са толкова сигурни и кой е правил класацията, за да имат основание да хранят оптимизма си с тази толкова очебийна и откровена лъжа.
Страхът за бъдещето, уплахата от несправянето с настоящето прави хората зли и агресивни към всяка наченка на здрав разум креативност.
Вместо бедствието, което ни споходи, благодарение `и на нашето безразличие и безотговорност, да ни сплоти за подразбираща се солидарност и да преодолеем социалните колизии, хората изгубиха и последните си наченки на човещина и благоприличие и го удариха през просото на непукизма и всеобщо овълчване – подкарвайки го на изживяване като пред свършека на света.
Упадъкът на нравите, липсата на морални стожери и вяра в Бог – прояждат като гангрена нацията.
Свят обърнат наопАки.
Цяр се не вижда, но пътят към храма е открит.
