„Защото е писано:
Всички ще превият коляно пред мен и ще признаят, че Аз съм Бог.
И както е истина, че съм жив, така е истина че това ще се случи - казва Господ.”
(Рим.14:11)
Това не означава, че Бог е строг автократ, който по причина на върховна власт принуждава човек да му се поклони. То е по скоро израз на порядъка на божествен закон, законът на всичката любов, всичкото добро. Човекът, който първоначално живее в егоистичната си, животинска част, ще порасне , преминавайки през различни стадии и през различни процеси към божествено или духовно разбиране където той знае, че е едно с Отца и свободен от всяко страдание, защото има осъзната власт върху всички неща. Някъде в това пътуване човешкото съзнание, или интелект, стига до място където с радост се покланя на духовния си Аз и признава, че този духовен Аз, неговият Христос, е върховен и е Господ. Тука и завинаги след това, не със чувство на поробеност, а с радостна свобода, сърцето извиква: „Господ царува”. (Пс.93:1) Всеки трябва рано или късно да достигне до тази точка на преживяване.
Ти и аз, драги читателю, вече сме достигнали до това място. Осъзнали гнета на робството, ние сме въстанали и сме поели пътуването от Египет към земята на свободата и не можем да тръгнем обратно, дори ако щем. Mакар че ще дойдат времена за всеки един от нас, преди да стигнем земята на мляко и мед (времето на пълна свобода от всички наши беди и печал), когато ще стигнем до дълбоко подивяване, или срещу изглеждащо непрекосяемо Червено Море, където нашият кураж ще изглежда да пропада. Все пак, Бог казва на всеки един от нас, както Мойсей казва на треперещите Деца на Израел: „Не се страхувайте, стойте твърди, и вижте освобождението което Господ ще извърши за вас днес”. (Изх.14:13)
Всеки човек трябва рано или късно да се научи да отстоява своя Бог; нищо друго не е от полза. Нищо друго не може да ви направи господар на своята собствена съдба. В твоя собствен, живеещ вътре в теб Бог, е целия живот и здраве, всичката сила и спокойствие, и радост, всичката мъдрост и подкрепа, която ти можеш въобще да се нуждаеш или желаеш. Никой не може да ти даде така както твоя вътрешен Отец. Той е изворът на всичката радост и утеха, и сила.
До тук ние сме вярвали, че ни е помагано и сме били утешавани от другите, че сме получавали радост от външни обстоятелства и среда, но това не е така. Цялата радост и сила извира от фонтана на нашето собствено същество, и ако ние само знаехме тази Истина, ние щяхме да знаем, че защото Бог в нас е фонтана, от който извира всичкото наше добро, нищо което някой прави или казва, или пропуска да направи или каже, не може да отнесе нашата радост или добро.
*************************
Из книгата:
"Уроци по истина"
на Хариет Е. Кади
.
.
