Ривете, ривете, товарищи! Четиво за каскет лумпенисти и комунал онанисти!

______________________________________________________________________________________________________


     Темата е отдавна изтъркана, но едни благонравни и сърцеотдайни, но париграбещи човекоподобни хорица се опитват да реанимират мита за добрият социализъм и реших, че е време да им се припомнят някои приказки от техни гаулайтери от първа ръка за онова време.
     Не знам дали са нужни коментари.

      * * * * * * *

     Изказване на Петър Младенов на 25. ХI. 1989 - 14 дни след смяната на Тодор Живков, пред целия ръководен състав на МВР.




П. Младенов:
     Другари, картината в икономиката е потресаваща!
     От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта, чули в МВР каква е истинската картинка на социализма лично от устата на новия генералния секретар на БКП

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ (заключителни думи):
     Другарки и другари, аз ви благодаря, че ме поканихте.    
     Няма да скрия, на мен ми е приятно, че провеждаме такава среща, тъй като аз се виждам с хора, с които съм работил в различни периоди от време.
     Аз искам още в самото начало на моето изказване да кажа, че МВР е играло досега, след победата на революцията, играе в момента и ще играе в бъдещото строителство на социализма, периода на перестройката, която започнахме заедно. Трябва да ви кажа, че силно впечатление ми направи дискусията, която стана.
     Хубавото е, че нито един не изрази съмнение така ли трябва да бъде, по този път ли трябва да вървим или по друг.
      Всички се изказаха за курса.
      Можехме ли, другари, да минем ние без пленума? 
      Можехме ли да продължаваме по-нататък така?
      Аз онази вечер се срещнах с актива на градската партийна организация. Там им заявих, че не можехме. Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да докараме нещата до взрив. Ако бяхме забавили малко трудно щеше да бъдат овладени процесите.  
     Обявихме, че през декември ще правим нов пленум.
     Ще кажем докъде сме стигнали в областта на икономиката, на политическите отношения, нравствената област.
     Но картината не е благоприятна.
     Затова помолихме и средствата за масова информация да започнат постепенно да подготвят народа, тъй като ако го кажем изведнъж може да се получи силно напрежение, което да рефлектира върху отделни личности. Тук в дадения случай не е важно личностите, а че ще рефлектира върху партията.
     Картината в икономиката е тежка, много тежка.
     Много проблеми са се натрупали, ужасно много.
     При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство.
     Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна - самата икономика.
     Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: "Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!".
      Нищо подобно.
      Няма натури.
      Опитахме се да направим един анализ.
      Лично за себе си го направих. Това беше преди пленума.
      Тъй като трябва да ви кажа, че в политбюро никой не ни е давал какви са ни задълженията, и как се развива икономиката. Ние не знаехме. Аз не знаех. Но тъй като имах една връзка с банката помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5,6 - 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем ще бъде някъде между 1,7 млрд - 1,6 млрд. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2, 6 млрд. долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира. Това е минималния внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки.
     Така че явно е, че това не можете да се търпи повече. Ако вземем политическото положение в страната. Вярно е, че ние имаме партия добра, силна. Обаче се оказа, че и партията като партия (аз говоря за членската маса) в крайна степен е била обезверена, пасивна, чака в всичко да и се каже, всичко да се сдъвче. И сега когато трябваше да се премерят сили между неформали и партията, която има над 800 хил. членове, партията изведнъж се огъна. На митинг 50 хил. човека, сигурно 15 хиляди са били членове на партията, излизат 10 човека, или 100 човека, и ние не можем да овладеем положението. Получиха се и редица други неприятности. Правилно ние говорим за Шесто управление. Не е виновно Шесто в нищо. Няма изобщо какво да виним органите на МВР. Те са органи на нашата революция. Те са вършили това, което им е било казано. И няма какво да обвиняваме МВР, че е преувеличило властта си. Но, накарахме ви вас да влезете, да се заемете с някои въпроси, които поставиха под удар авторитета на МВР. Ето да кажем въпросът за разправиите, които имахме по време на екофорума с тези от т. нар. "Екогласност". Можеше ли тази работа да се избегне? Разбира се, че можеше и трябваше да се избегне. Какво искаха тези от нас? Те искаха от нас неща, които всяко общество би трябвало да помисли, да реагира. Те искаха да се обсъди проекта за Рила и Места. Има ли нещо незаконно? Кое нормално, демократично общество ще сметне, че това е незаконно? Аз разговарях с др. Петър Дюлгеров, след това и с др. Лазар Причкапов. Разговарях с редица другари, които са от този край. Те твърдят, че ако ние реализираме този проект в пълния му обем, така както е замислен, ние ще превърнем Рила в пустиня, така както е писано навремето още от дядо Вазов. Викат: това ще стане отново великата Рилска пустиня. Защо да не обсъдим този въпрос. Защо? Има телевизия, има радио. Защо? Ние сега това го правим. Но можеше и тогава да го направим. А така се получи, че ви накараха да изкарате вашите момчета да ги махаме, да ни снимат, да ни показват по света. В Съветският съюз също бяха решили да обръщат реки. После се оказа, че това е неразумно. И изобщо страшно има ли нещо в цялата тази работа? Но ние успяхме с такива действия: изключихме редица хора най-напред от партията, след това изострихме отношенията в обществото, и след това насила се отиде да компрометираме и органите на МВР.
      И ако говорим по-нататък стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество.
     Има и корупция.
     Има и неверие.
     Има и цинизъм, ако искате.
     Цинизъм, просто цинизъм - аз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество.
      За съжаление ръководителите, ние, които бяхме (тъй като аз също съм бил в тази група ръководители и то дълго време) ние не давахме пример на това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит. А той трябва да бъде прозрачен за хората. Хората трябва да знаят Петър Младенов не само как мисли на събрания, а как живее вкъщи, какво е неговото семейство, как той се отнася към другите хора. Какво харчи, за да живее. Откъде са тези средства, които получава. Ние не го давахме този пример. Напротив. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари (при това пари в грамадни размери). Ние ще говорим. Назначена е една комисия, която ще обследва всички тези работи. Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят.
     По същество ние сложихме това поколение, което е на 20-30 години да живее в едни ужасни условия от морална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа другото - как живеем ние.
     Светът започна да гледа на нас по съвършено друг начин, с неуважение, до една изолация в света.
     И се оказа, че най-накрая ние имаме приятели само в лицето на другаря Чаушеску.
     Ето това е кратината. Изолирахме се от Съветския съюз. Пред този тук актив, пред командването на армията може да се каже. Създадоха се антисъветски настроения тук във върха, най-високия връх! Единствената надежда, която се лелееше беше, че ето на, скоро тук, понеже съветските другари изживяват трудности, скоро там ще падне другаря Горбачов и ние тук ще покажем на какво сме способни. А не се мислеше за България, че тази изолация ще я доведе до просешка тояга. Не за да се оправдавам, а ви го казвам какви са били причините, истинсуите причини, за да се каже край, повече не може. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта! Понякога има някакви съмнения - не е ли отстъпление това от социализма? Не е, другари. Искаме в края на краищата този социализъм да бъде привлекателен за хората в България и в света. Защо ни е социализъм, от който всички ще се плашат. Такъв социализъм на никого не е нужен. Вярно е, че има трудности. Трябва да ви кажа, че те са ужасни трудности. И няма да преодолеем тези трудности, не е възможно за месец, за година, за две. Години ще ни трябва да ги преодолеем. Но вървейки по този път, заедно със Съветския съюз, с другите братски държави, в които се извършват процеси на обновление, ние ще стигнем до спасителния път.


      (Със съкращения)




_______________________________________________________________________________________________________

"Политически и философско-религиозни размишления" - 100 години по-късно

_________________________________________________________________________________________________________________________________________

     " Минаха се други пет-десет години. На българската политическа сцена се появиха: даскали-материалисти и всеотрицатели, богоборци, тесни социалисти, комунисти и болшевишки агенти, земледелци-съсловници водени от Драгиева, земледелци-изтребители водени от Стамболийски, анархисти теоретици, сиреч анархисти-кабинетни мечтатели, анархисти деловни, сиреч анархисти на бомбата, камата и револвера.

     За програмата на тези хора е излишно да се говори.

     Повечето измежду тях таят в дъното на душата си следното десетословно credo:

     Плюя на всичко, що виждам, храча на всичко, що срещам.

     Тях роди престъпното нехайство и народоубийствената търпимост на българските властници, които, абсорбирани в партийни ежби и свади, оставяха, дозволяваха да се проповядват между младежта всякакви разрушителни доктрини, като например следните: че власт и ярем са работи тъждествени и равносилни, че безверието е условие за проглеждането на духовно слепите, че лишенията на сиромаха произлизат от охолността на богаташа и че правдата може да бъде всадена в обществото само по един начин — чрез желязо и кръвнина.

     Можем по един най-категоричен начин да твърдим, че новите поколения в България — в последните три-четири десетилетия — бидоха заразени от една грозна, от една людоядна психопатия, която на друго място в това съчинение назовахме прослободнелост.

      И няма свестяване. И няма опомване. "

                                                                                                        Стоян Михайловски

__________________________________________________________________________________________________________________________________________

Аморалният фамилизъм

     В обществото на аморалния фамилизъм никой не съдейства за интересите на групата или общността, освен ако няма лична изгода да го прави. С други думи, основният мотив за действие в това общество е краткосрочната материална изгода.

     В обществото на аморалния фамилизъм за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. Счита се за необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем.

     В обществото на аморалния фамилизъм контролът върху дейността на служителите е рядък и се извършва само от други служители.

     В обществото на аморалния фамилизъм е много трудно да се създават и поддържат организации (т.е. обмислени и съгласувани дейности на групи от хора). Подбудите, които тласкат хората да участват в организации, са в значителна степен неегоистични (т.е. идентификация с целите на организацията) и често са нематериални (т.е. вътрешен интерес към дейността на организацията като “игра”). Още повече, условие за успеха на организацията е членовете да имат известно доверие един към друг и известна лоялност към организацията. В организациите с висок морал е прието за даденост членовете да извършват малки, а понякога и по-големи жертви в името на организацията.

     В обществото на аморалния фамилизъм служителите не се идентифицират с целите на организацията и съответно не работят усърдно освен за да запазят местата си и (ако е възможно) да получат повишение. Съответно професионалистите и образованите хора най-общо страдат от недостиг на чувство за мисия и професионална отговорност. В действителност служителите с отговорна длъжност и специфична квалификация използват тези си позиции изцяло за лична изгода в ущърб на останалите граждани. В такава среда дори държавата и църквата са нежизнеспособни организации.

     В обществото на аморалния фамилизъм законът не се зачита когато няма опасност от наказание. Поради това индивидите избягват да сключват договори, чието изпълнение зависи от законови процедури, освен когато е сигурно, че законът ще бъде приложен и разходите за това няма да направят сделката губеща.

     В обществото на аморалния фамилизъм служителите обичайно взимат подкупи, когато няма опасност от наказание. Независимо дали го правят или не, останалите членове на обществото ги смятат за корумпирани.

     В обществото на аморалния фамилизъм онеправданите граждани (те са мнозинство) предпочитат режим, който да поддържа реда с твърда ръка.

     В обществото на аморалния фамилизъм всяко твърдение на личност или институция, че са мотвирини от публична, а не от частна изгода, се счита за лъжа.

     В обществото на аморалния фамилизъм няма никаква връзка между абстрактните политически или идейни принципи (идеология) и конкретното поведение в обичайните взаимоотношения в ежедневния живот.

     В обществото на аморалния фамилизъм няма лидери и последователи. Никой не би поел инициативата да очертае начин за действие и да убеждава другите да го следват (освен ако няма лична изгода да го направи) и, ако някой предложи своето лидерство, групата ще откаже да го последва поради недоверие. Основното взаимоотношение в обществото е това на патрон-клиент, когато патронът (индивидът с по-висок статус) прави на клиента малки услуги и получава в отговор услуги и уважение.

     В обществото нa аморалния фамилизъм гласоподавателят използва своя глас да получи най-голяма материална изгода в краткосрочен период. Независимо че той може да има дългосрочни интереси, класови интереси, обществени интереси, това няма да повлияе на неговия глас, когато краткосрочната материална изгода е засегната по някакъв начин.

       В обществото на аморалния фамилизъм индивидът оценява постиженията на обществото само до степента, в която се подобрява неговото собствено положение. Фактически той ще гласува срещу мерки, от които няма пряка изгода, защото дори ако неговото положение не се промени в абсолютни стойности, той ще се чувства по-зле, ако положението на съседа се е подобрило. Може да се случи така, че мерки, които допринасят голяма обществена полза, да провокират протестен вот от онзи, които на са получили дял от тази полза или смятат получения дял за незадоволителен.

      В обществото на аморалния фамилизъм гласоподавателят има слабо доверие към обещанията на партиите. Той използва своя глас да плаща за вече получени услуги (разбира се, предполагайки, че ще получи повече в бъдеще), отколкото за услуги, които са само обещани.

      В обществото на аморалния фамилизъм се предполага, че която и партия да е на власт, тя е егоистична и корумпирана. Едва са приключили изборите и избирателите установяват, че новите служители се обогатяват за тяхна сметка и нямат намерение да изпълняват дадените обещания. Следователно егоистичният гласоподавател ще използва своето право предимно като наказателен вот.

      В обществото на аморалния фамилизъм не е възможно създаването на стабилни политически партии.
     Има три причини за това:
                                                     1) вотът е таен и гласоподавателят не може да бъде контролиран дори ако му е платено да гласува;
                                                     2) няма достатъчно краткосрочна материална печалба в партията за привличане на инвестиции в нея;
                                                     3) поради причини, обяснени по-горе, е невъзможно да се поддържа формална организация от какъвто и да е вид.

      В обществото на аморалния фамилизъм партийните работници предлагат своите услуги на този, който предложи най-много. Тази тенденция за промяна на партийното членство води до внезапни промени в съотношението на силите между партиите по време на избори.


                        _________________________________________________

                                 Edward Banfield

                                 Moral Basis of a Backward Society (1958)

 _____________________________________________________________________________________________________________________________________

Империята на злото отвръща на удара!

      Правилно постъпва тов. Сергей Станишев като предлага приемането на Декларация на парламента за съгласие за националните приоритети. Макар да ми е антипатичен като политик, трябва да признаем, че това е един логичен ход, с който адекватно се защитава позицията и интереса на управляващото мнозинство. Дали това се прави с користна цел - уязвяване на опозицията срещу управляващото мнозиство в Парламента - това е съвсем различен въпрос. Той търсеше и намери начин да извади и без това рехавите зъби на хаотичната герберска опозиция.
     Стъпката на Станишев е определено негов добър политически ход. Тя обезоръжава всички негови противници и подсказва, че те не са на нивото на ситуацията за да извлекат дивиденти от нея и да принудят управляващите да реагират в полза на исканията и нуждите на обществото.
     Понеже никой друг не се сети до сега да го направи, а това е явно доказателство, че прехранващите се и печелещи от този занаят у нас, са пишман политици и това за тях е аматьорско упражнение.
     Коментарите, локумите, дъвките и алабалите, че видите ли е невъзможно съгласие с Бсп по националните интереси, са без всякакво значение при положение, че всички политически субекти на сцената отдавна са оврещяли небесата с крясъци, че националните интереси са над всичко за тях.
     - Е, докажете го на практика! - това им казва ехидно сега Станишев  - Ще играете по моята свирка!
     Бсп вече води в мача срещу Герб с 2:0 , след откриване на резултата с ревизията на Бюджета.
     Струва ми се С. Станишев творчески черпи от опита на СДС от зимата на 1 997 год., но въпросът е: Защо останалата политическа сбирщина у нас не създава политика , а върви подир събитията?
     С тази стъпка комунал онанистите поставят Герб до стената, не че вече д-р Б. Борисов не е декларирал многократно готовността си да помага на Бсп в управлението на страната и в допълнение явно искат да подчертаят, че за тях проблем като Протест и гражданска опозиция не съществува.
     Парламентарното сътрудничество между Герб и Бсп - нещо като коалиция - съм го предсказал като непреодолима неизбежност за тези две страни на разплащателната монета БКП още след парламентарните избори от пролетта. След като му разбиха парламентарната група - по абсолютно негов тертип - д-р Б. Борисов е без лостове да влияе на политиката, а неговият нарцисизъм не му позволява да се вижда като вечна или конструктивна опозиция, особено след като извънпарламентарната опозиция в лицето на РБ не го припозна като съюзник и причина за сътрудничество.
     Първосигналната отрицателна реакция на предлаганата в Парламента Декларация за съгласие за националните приоритети , която заля нета, подсказва, че никой не си дава ясна сметка, че отрицанието и намирането на формално основание за него допълнително мотивира втвърдяването на позицията на Бсп и още по-силно разширяват електората, и подкрепата за нея.
     Това е реалност и истината - колкото и да не ни харесва, като активни протестъри и противници на статуквото.
     Империята на злото отвръща на удара.
     Явно Бсп и сие не са си губили времето през лятната ваканция.


.

Комунализъм и християнство

__________________________________________________________________________________________________________________________________________

          Само пълен идиот,
        освидетелстван дебил ,
        откровен каскет прогресист,
        а редовно го правят и болшевик-православните гаулайтери  у русия,
може да сложи знак за равенство между комунализма и християнството, или фашизма и исляма!
        И лумпен - антипротестиращ на пилон - да му приглася!

_______________________________________________________________________________________________________________________________________