Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

четвъртък, 29 август 2013 г.

Империята на злото отвръща на удара!





      Правилно постъпва тов. Сергей Станишев като предлага приемането на Декларация на парламента за съгласие за националните приоритети. Макар да ми е антипатичен като политик, трябва да признаем, че това е един логичен ход, с който адекватно се защитава позицията и интереса на управляващото мнозинство. Дали това се прави с користна цел - уязвяване на опозицията срещу управляващото мнозиство в Парламента - това е съвсем различен въпрос. Той търсеше и намери начин да извади и без това рехавите зъби на хаотичната герберска опозиция.
     Стъпката на Станишев е определено негов добър политически ход. Тя обезоръжава всички негови противници и подсказва, че те не са на нивото на ситуацията за да извлекат дивиденти от нея и да принудят управляващите да реагират в полза на исканията и нуждите на обществото.
     Понеже никой друг не се сети до сега да го направи, а това е явно доказателство, че прехранващите се и печелещи от този занаят у нас, са пишман политици и това за тях е аматьорско упражнение.
     Коментарите, локумите, дъвките и алабалите, че видите ли е невъзможно съгласие с Бсп по националните интереси, са без всякакво значение при положение, че всички политически субекти на сцената отдавна са оврещяли небесата с крясъци, че националните интереси са над всичко за тях.
     - Е, докажете го на практика! - това им казва ехидно сега Станишев  - Ще играете по моята свирка!
     Бсп вече води в мача срещу Герб с 2:0 , след откриване на резултата с ревизията на Бюджета.
     Струва ми се С. Станишев творчески черпи от опита на СДС от зимата на 1 997 год., но въпросът е: Защо останалата политическа сбирщина у нас не създава политика , а върви подир събитията?
     С тази стъпка комунал онанистите поставят Герб до стената, не че вече д-р Б. Борисов не е декларирал многократно готовността си да помага на Бсп в управлението на страната и в допълнение явно искат да подчертаят, че за тях проблем като Протест и гражданска опозиция не съществува.
     Парламентарното сътрудничество между Герб и Бсп - нещо като коалиция - съм го предсказал като непреодолима неизбежност за тези две страни на разплащателната монета БКП още след парламентарните избори от пролетта. След като му разбиха парламентарната група - по абсолютно негов тертип - д-р Б. Борисов е без лостове да влияе на политиката, а неговият нарцисизъм не му позволява да се вижда като вечна или конструктивна опозиция, особено след като извънпарламентарната опозиция в лицето на РБ не го припозна като съюзник и причина за сътрудничество.
     Първосигналната отрицателна реакция на предлаганата в Парламента Декларация за съгласие за националните приоритети , която заля нета, подсказва, че никой не си дава ясна сметка, че отрицанието и намирането на формално основание за него допълнително мотивира втвърдяването на позицията на Бсп и още по-силно разширяват електората, и подкрепата за нея.
     Това е реалност и истината - колкото и да не ни харесва, като активни протестъри и противници на статуквото.
     Империята на злото отвръща на удара.
     Явно Бсп и сие не са си губили времето през лятната ваканция.


.

вторник, 27 август 2013 г.

Комунализъм и християнство

__________________________________________________________________________________________________________________________________________








          Само пълен идиот,
        освидетелстван дебил ,
        откровен каскет прогресист,

        а редовно го правят и болшевик-православните гаулайтери  у русия,
може да сложи знак за равенство между комунализма и християнството, или фашизма и исляма!

        И лумпен - антипротестиращ на пилон - да му приглася!









_______________________________________________________________________________________________________________________________________

неделя, 25 август 2013 г.

"Царя"




Комарджия,
вербуван от КГБ,
който продаде държавните отличия на деда си.
Българин за келепир.
Собственото му лайнарско височество - нищожеството Симеончо!
Той реанимира комунал онанистите и ги вкара във властта чрез министрите по време на своето управление!
По същото време бе запалена звездата на Вола произвеждайки го от личен пазвантин в Главен секретар на МВР и осигурявайки му терен за безкрайни фотосесии по онова време на лобните места на избиваните наред босове на бандитските групировки създадени от ДС.

"Царя"!
















.

петък, 16 август 2013 г.

Преди 67 години БКП започва "помакедончването" на българите в Пиринско





     През август 1946 година в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за започване на действия в Пиринска Македония, с които да бъде променено самосъзнанието на българите и да им бъде наложена принадлежност към "македонската нация".
     Предисторията на този процес започва малко повече от едно десетилетие преди това.
     За първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език е прието със секретна резолюция на Комунистическия интернационал през януари 1934 г. по т. нар. македонски въпрос.
     Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканскиясекретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация.
     Истината е, че Резолюцията създава затруднения, и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (обединена), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др.
Тя става и повод за разработването на македонски език, литература и история. Малко известен факт е отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България.
      Новата политическа линия, зададена от Кремъл, е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария (ЮКП), които започват да изпълняват московския план за формиране на друго национално съзнание сред българите в Македония.
За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (обединена) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически опортюнист.
      След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе доразпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност.
      Във ВМРО(об) остават само български комунисти. На практика тя става неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров.
Влахов и Поптомов са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация.
Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос. Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти.
     На него не присъстват нито Г. Димитров, който след Лайпцигския процес е в затвора „Моабит”, нито Васил Коларов, Антон Иванов, Станке Димитров Вълко Червенков.
Така се стига до Резолюцията по македонския въпрос, утвърдена на 11 януари 1934 г. През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. 
     След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се.
Само два месеца след приемането на Резолюцията Георги Димитров изпраща писмо до ЦК на Македонския народен съюз в Америка.
     В запазената чернова на това писмо Г. Димитров пише:
„Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано „македонския народ”.



       ГЛАСОВЕ публикува резолюцията на Коминтерна с незначителни съкращения.

      Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об)
      

      Москва, 11 януари 1934 г.

                                                                                                                     СЕКРЕТНО



      I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия,  на  непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).
      Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.
      Българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония.
      Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.
       Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция. 
       Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци.
      В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се. 
       ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония


.

четвъртък, 15 август 2013 г.

Где вы, дети Генеральных секретарей КПСС?







      Внучка Сталина — Крис Эванс. Ей 40 лет, живёт в Портленде, владелица винтажного магазина.

      Гражданин США Сергей Хрущёв бывает в Москве наездами, в основном на презентациях своих книг и похорон
ах своих родственников.

      Правнучка Никиты Сергеевича, Нина Львовна Хрущёва, преподает на факультете международных отношений в университете New School в Нью–Йорке.

      Внучка председателя КГБ СССР и Генсека КПСС Юрия Андропова, Татьяна Игоревна Андропова и её брат Константин Игоревич Андропов живут в США.

      Правнук Леонида Ильича по линии сына, Дмитрий, сейчас изучает политологию в Оксфордском университете. В Калифорнии живет и племянница Леонида Брежнева – Любовь Яковлевна.

      Дочь главного идеолога позднего коммунизма, аскета Михаила Суслова, Майя Михайловна Сумарокова, с 1990 года вместе с мужем и двумя сыновьями живет в Австрии.

      Дочь Горбачева Ирина Вирганская живет, в основном, в Сан–Франциско, где располагается главный офис «Горбачев–Фонда», в котором она работает вице–президентом.

______________________________________________________________________________

       

     Тези кратки, но изчерпателни генеалогически бележки са от ФБ страницата: Nasha Canada.

     Ето и няколко коментара от там:

Alex Apple:  Ну и шо? Можно подумать дети Обамы в России живут! Тоже в Америке!

Dmitriy Skarga:  Дети и внуки Рузвельта и Трумэна живут под Калугой и Смоленском. Кеннеди в Брянске!

Наталья Журавлева: детей-то и не научили любить родину)))



.

вторник, 6 август 2013 г.

Отровната същност на комунал онанизма






     Когато човешката личност съществува в дефицит на морал и липса на достойнство като наркоман -  тя е принудена да се самозаблуждава, че средата, в която живее не е отровена от собствените му изпражнения, както `и, че въздуха не е отровен от вредностите, които той излъчва.
     Този дегенерат не може да си представи, че въобще съществува хомеостаза извън представата му за ценност `и,  което е по-страшно `и,  в което се състои цялата трагедия за обществото у нас, се превръща в катастрофа за поколенията.  

     Цялата същност на подобни индивиди е насочена да убеждава останалите, че:
          – обитаваната от него кочината е храм;
          – зурлата му е лице;
          – той е месия, а не нерез;
          – живота, който хвали не е трагедия;
          – идолите му не са канибали;
          – присъствието му не отвращава;
          – че агресията му не е обида за здравия разум и смисъла на живота!

     В природата на човешкото битие безсмислената материя се превръща задължително във вредна енергия. 




-

неделя, 4 август 2013 г.

Кое прави българските протести различни?





     През последните години милиони гневни граждани, най-вече млади хора, добре образовани и мобилизирани чрез социалните мрежи, окупираха площади в страни, които иначе са толкова различни – САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, с искането не само за смяна на правителството, но и за един различен начин на управление.
      Общото между всички тези протестни движения е, че те не вярват нито на политическия, нито на икономическия елит.
     Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не родиха нито нова идеология, нито харизматични лидери. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати. Накратко, глобалните протести не са израз на онова, което Вацлав Хавел нарече “силата на безсилните”, а демонстрират объркването на овластените.
     В аналите на глобалното протестно движение на България обаче е отредена специална роля. Страната е класически пример за всичко сбъркано в демокрацията – корупция, нефункциониращи институции и обществена апатия. Страната обаче е и класически пример за това, че демокрацията си остава нашата най-добра надежда заради възможността си да мобилизира гражданска енергия и да позволи на хората мирно да свалят правителства, които трябва да си отидат.
     През февруари дясноцентристкото правителство на бившия министър-председател Бойко Борисов подаде оставка след като 100 000 протестиращи, основно в периферията на страната, излязоха на улицата, за да протестират срещу бедността, корупцията, безработицата и високите цени на електроенергията. Седем души се самозапалиха по време на тези протестни акции.
       Сега дойде време правителството на Българската социалистическа партия (БСП) и на партията на етническите турци (ДПС) да мисли за оставка. Историята на последната криза е проста колкото сюжетната интрига на нискобюджетна холивудска продукция. Всичко започна на 14 юни, когато парламентът назначи Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Назначението на този човек, когото западната преса с уважение определя като „медиен магнат със сенчести връзки” и когото българските медии (малкото, които не са негова собственост) предпочитат да не обсъждат, имаше ефектът на политически трус.
      Само няколко часа след като решението беше обявено, хиляди хора, мобилизирани чрез социалните мрежи, се стекоха на улицата, за да искат неговата оставка. Той подаде оставка, но това не беше достатъчно за протестиращите. Хората поискаха оставката на правителството, имало порочната идея да го назначи. Така от 14 юни насам хиляди протестиращи излизат на улиците на София само с едно искане – предсрочни избори. И този техен протест е не само против това правителство, но и против всяко правителство, което третира хората като безполезна мебел.
       Стратегията на лявоцентристкото правителство в България беше да се прави, че нищо важно не се е случило и да изчака протестиращите да се оттеглят в лятна отпуска. Ала четиридесетият ден на протеста се окървави. В десет часа вечерта полицията се опита да разкъса обсадата на парламента – имаше ранени и протестиращи, и полицаи. Ситуацията си остава напрегната. Спокойно можем да се обзаложим, че в близко бъдеще в България ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Последното проучване на общественото мнение показва, че едва 16% от българите искат правителството да изкара пълния си мандат.
      Какво показват летните протести в София по отношение на „революцията на глобалната средна класа”? На първо място, че след повече от 40 дни на протести множеството по улиците на София впечатлява чуждите кореспонденти, но не трогва българското правителство. Второ, че в ерата на „фейсбук” градската средна класа рискува да остане политически изолирана, неспособна да достигне останалите социални групи. И трето, че готовността на правителството да използва сила срещу протестиращите, е пропорционална на активната обществена подкрепа, която то може да мобилизира.
      В Турция полицията беше способна да смаже с твърда ръка протестите, защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган можеше да събере стотици хиляди хора в своя подкрепа. В България контрапротестите така и не успяха да съберат повече от 300 души.
      Окончателната поука от протестите, довели до изборите по-рано тази година, е, че народните протести могат да променят почти всичко, но не и начинът, по който хората гласуват. Ако протестите не излъчат политически алтернативи, които хората да са готови да подкрепят, те са обречени да си останат мимолетни епизоди, за които някой ден участниците в тях ще си спомнят с носталгия. Но дори и при провал протестите успяват. Последното допитване до общественото мнение сочи, че след почти два месеца на протести българската подкрепа за демокрацията и за ЕС се е повишила.
      Именно позицията на Брюксел и на по-големите европейски столици кара протестите в България да се открояват на фона на сегашната протестна вълна в Европа. В България, противно на бюрократичните си инстинкти, официална Европа застана на страната на протестиращите, а не на страната на елита.
      Посланиците на Франция и Германия написаха съвместна статия, в която разкритикуваха остро политическия модел, въплъщаван от правителството и практикуван, и от предишните кабинети. А европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг дойде в София и направи онова, което премиерът така и не стори – тя разговаря с хората.


________________________________
 Иван Кръстев, kultura.bg




.

Блогове, които следя