Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

сряда, 25 май 2011 г.

Толерантност - да, но и тя има граници!




Най-добре е да не се парадират публично предпочитанията за секс.
В подобни случаи всеки е свободен да реагира, както му диктуват морал, религия, разбирания.
Така както, когато се демонстрира едно поведение и някаква гледна точка, а ние сме задължени да го приемем - т.е. да бъдем толерантни към това поведение, а не критични - по същия начин би следвало да се реагира на отхвърлянето на това афиширано поведение и ние да го приемаме.
Никакви аргументи и квалификации ме могат да ограничат моето или чуждото право на изява и оценка.
Ако се приема само едната позиция - тоест - длъжни сме само да толерираме, а не оценяваме - май скоро ще стигнем до задължително адмириране на педерастията, а това вече е насилие над свободната изява.
Никой не го интересува кой как се изявява под юргана си, но същия никой не е длъжен да понася натрапена му от друг различна от неговата сексуалност.
Иначе всички са големи християни, но и "хюман райт" активисти.
Нещата имат двупосочен, чисто човешки, план.
А знае се, че хомосексуализма е болест, която се придобива и се лекува. Не бързайте да ме обвинявате в хомофобия, щото съм далеч от такава позиция, а просто потърсете и попрочетете нещо по-сериозно за проблема.

Всъщност, отвратителна е само духовната педерастия и публичното `и афиширане от управляващит
е!

понеделник, 23 май 2011 г.

Аман от цигании! Задминаха българите!




Болен Лидеров и Аамет Циганина - играят за Русия толкова очевидно и грубо, че всички откровено се правят, че не разбират това активно мероприятие!
Във всички случаи се оказва натиск върху Слънцето на Българския народ - Винету Рапонев.
Помислете сами.
Единият беше безрезервна подлога в парламента и гласуваше за Слънцето, когато грешеше дори!
Без подкрепата на втория ще е трудно Слънцето да огрее навсякъде на предстоящите президентските избори.
Но... ако бъде подписан договора за строителството на руската Аец Белене - тези еничари и обичайни ченгексарски отрепки - ще сменят позицията си на часа.

Залагам 1:1 000, че точно така ще се развият събитията!

сряда, 18 май 2011 г.

"Рубаят" и Роналд Рейгън



През 80-те год. на миналия век издателство "Народна култура" пусна едно почти лускозно книжле - "Рубаят" на Омар Хаям, което непрекъснато разглеждах и бе една от отлюбимите ми книги с поезия.
Десетина години по-късно имах един страхотен кафяв доберман - бях го кръстил Роналд Рейгън. От време на време се налагаше да го оставям съм в къщи и това доста го тормозеше. Един ден, като останал без компания, Роналд Рейгън влязъл в стаята с книгите ми - избрал си една книга и я накъсал лист по лист - наредени като за изложба по всички плоскости в стаята.
Познай с коя книга предпочел да ми отмъсти?
С "Рубаят"!
Когато се прибрах - той не ме посрещна, лежеше в коридора и гледаше някъде встрани.
Ясно ми беше, че се е "случило" нещо.
Когато влязох в стаята останах като зашеметен от безупречно накъсани листове и прилежно подредени навсякъде из стаята. Още от първият лист разбрах коя книга е жертва на отмъщението към мен.
Никога преди или по-късно не съм надавал по-див и нечленоразделен рев на възмущение, закана и ярост!
Роналд Рейгън бавно влезе в стаята, легна върху левият ми крак и тихо заскимтя.
Сега в ръцете ми са събраните листове от книгата разгръщам ги и разчитам между следите от кучешки зъби:


Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.



Наздраве за поезията!

вторник, 17 май 2011 г.

Истини, които впечатляват

Ако съкратим цялото човечество до едно село със 100 жители, запазвайки пропорционалните съотношения, ето как ще изглежда населението на това село.

понеделник, 16 май 2011 г.

Ролекс и левичарските идоли на ХХ век

Наскоро медиите съобщиха, че команданте фидел Кастро се отказал от властта.
Естествено, съвсем не неочаквано - в полза на брат си, което ме кара да се замислям дали тези проклети републиканци не са своего рода уродливи монархисти, като имам предвид познаната на всички ни практика за овластяване на членове на семейството там, където вирееше насаден комумизма: България, Сев.Корея, Либия, Казахстан и т.н.

(Прощалният пленум - аплодисменти на лизачите му)

Та замислих се над тези екзестенциални реалии на развития соц. попадайки на едни интересни снимчици на иконите съвременното левичарства и идоли на международния тероризъм и масовите убици на своя народ - Фидел Кастро и Че Гевара.
Оказа се, че тези емблематични борци за братство, социална справедливост и равенство - аскети и "свети" безсребърници - са върли любители на часовниците Ролекс.

(Приятеля на децата - с една дестска градина на ръката)

(Кога ли е изтекло времето на народната любов)





Обясним или необясним парадокс е този факт?
Десетки архивни снимки са свидетелствуват за маниакалната привъзаност на тези покровители на бедняците към скъпите часовници - накичили се с тях като на годени цигани братята им по китките на ръцете си. Не е известно защо двамата команданте са били пристрастени точно към тази реномирана марка, но се предполага, че най-вероятно са направили избора си в полза на гарантираната надежност, която тя осигурява.


(Не по назад във фешъна бил и Че Лайнара)

Особено привързан към Ролексите бил Кастро, които носил по два екземпляра на ръка. Марксисткият лидер отговарял, че носи два часовника да има винаги здрава резерва, ако единия се развали. Който знае каква е вероятността часовник Ролексда се развали е наясно, че производителите сигурно са приемали тези думи като кощунство спрямо квалитета на неговото производство.



Има една особено интересна загадка - с какви пари са си плащали покупките на тези часовници, като се има предвид, че официално обявената президентска заплата на Кастро била 30 $, а един брой Ролекс струва средно 20-25 000$?

(Накрая вече без Ролекс , но и този часовник си го бива )

вторник, 10 май 2011 г.

Ние и динамиката на света около нас

Попаднах на тези изключително интересни изводи и заключения, които осмислени биха били полезни за всеки мислещ човек


Ключове на ситуации, възникващи в живота


1. Външното е аналогично на вътрешното.
2. Подобното привлича подобното.
3. Започнете да обръщате внимание на това, което се случва около и вътре във вас.
4. Ако забелязвате нещо наоколо и това предизвиква определени мисли и емоции, следователно, то присъства във вас, и трябва извлечете от ситуацията някакъв урок.
5. Ако нещо не ви харесва в другите, това е, защото присъства и в вас.
6. Ако избягвате нещо, зад него се крие болка и страх.
7. Когато правите нещо, правете го осъзнато, присъствайте когато го правите.
8. Попадайки във някаква ситуация, присъствайте на събитието. Ако имате желание да избягате, помислете, защо го правите.
9. Извършил си постъпка, не се обвинявай, а анализирай всичко, което се е случило преди, по време и след това, включително и вашите мисли, чувства и предчувствия, и извлечете от ситуацията урок.
10. Ситуациите са създадени или привлечени от вашите мисли и блокажи.
11. Блокажите ни са това, което трябва да научим и разберем за света.
12. Ако попадате в една и същата ситуация или постоянно боледувате, не трябва ли научите някакъв урок. Какво трябва да разберете от тази ситуация?
13. Вие сте причината, поради която нещо се случва с вас.
14. Не се опитвайте да промените света или хората около себе си, първо променете себе си. Когато промените себе си, променят се и хората около вас, а след това се променя светът.
15. Ако казвате на себе си и другите, че вече сте се променили, не сте се променили изобщо, това е поза.
16. Ако убеждавате себе си и околните, че нямате никакви проблеми, животът ви е пълна бъркотия. Това е маска. Точно затова трябва по-отблизо да се вгледате себе си.
17. Не разглеждайте даваните ви съвети и помощ като намек за вашите недостатъци и неспособност да решите проблема.
18. Когато ви липсва нещо, което искате да имате, това означава, че или не го искате или нямате сериозно намерение да го имате. За да получите нещо определено, ясно си представете, какво искате. Научете се, как да оформяте точно кристала на мисълта.
19. Никога не мислете, че хората могат да ви дадат нещо, или че желаете да получите нещо от тях. По този начин губите своята привлекателност.
20. Забравете за стремежа си да бъде силен. Истинската сила е в любовта и вниманието към себе си и околните.
21. Мъжът става свободен и способен да действа, когато жената обичайки го, отказва да го притежава.
22. Мислете за това, което искате да имате, а не, какво не искате.
23. Изобилието не идва от факта, че не ви харесва да живеете в недостиг.
24. Вниманието ви е канал, по който енергийните потоци подхранват мисълта ви. След мисълта следва творческата енергия.
25. Отрицателните емоции не водят до това, което очаквате, те носят само това, което не желаете.
26. Мечтите и фантазиите ви показват потенциала ви.
27. Въображението ви отвежда отвъд ограниченията и освобождава потенциала ви.
28. Ако си повтаряте постоянно, защо да не могат да бъдат реални мечтите ви, никога няма да ги постигнете. Започнете да си повтаряте, защо можете да имате това, което искате.
29. Разглеждайте парите и материалните обекти не от гледна точка на удовлетворение на собствените нужди, а като инструмент за самопознание, по-пълно самоизразяване и реализация на потенциала си.
30. Фокусирайте се върху това, което искате да имате, а не върху това, което не искате. Мнозина не знаят точно, какво искат, но точно знаят, какво не искат.
31. Ако не можете да повярвате във възможността за нещо, никога няма го имате.
32. Притежаването на благосъстоянието не е толкова важно, както самият процес на постигането му.
33. Научете се да създавате просперитет в живота си – това е процес на растежа ви.
34. Дошли сте на този свят за да разширявате съзнанието си, трупайки опит...

понеделник, 9 май 2011 г.

Виртуален живот






Истинският живот не е в мрежата!
Пилеем доста време тук - но разберете една истина - в играта с клавиатурата не възбуждате еротичните зони на живота!
Мрежата пришпорва въображението, но е фригидна кучка!

събота, 7 май 2011 г.

Справедливостта да си свободен - свободата да си справедлив.

Създадох група във Фейсбук.





Ето текста, с който сложих началото на това начинание:



Да се бяга от политичност или политизиране на проблеми засягащи цялото общество, особено от хора, които се стремят да предизвикнат обществен дебат и въвличат в диалог широк кръг от мислещи люде, означава игра с публиката в полза на статуквото и непряко да се подпомага сегашното управление.

Някой си играе на детски игрички в помощ на сестрите травеститки ББ и СС.

Всяка публична стъпка от действие на група хора, без да е адресирана с послание към властта, все едно е отправена към безвъздушното пространство и извънземни неидентификанти.

Подобни изяви намират добър прием в пенсионерски клубове, клубове по интереси, курсове по икебана, участия при Гала, съспенси на духа, флашмопове за остроумия и още ред удобни и безконфликтни места и мероприятия за разтуха и разнообразие.

Ние не сме във вакуум в това общество, и целият ни живот е под отговорността и пряката опека на избраното и действуващо в рамките на закона управление.
В негов прерогатив е всичко ставащо в държавата - както за функционирането на обществени, икономически и т.н. структури, връзки и субординации, така и за благоденствието и свободата на изразителите на обществото като цяло - ГРАЖДАНИТЕ - източник на всяка сила и власт, и исконен носител на държавността.

Без съгласието на гражданите няма сила, няма власт, няма държава!

Затова е разбираемо защо се внушават настроения на безпомощност и неизбежност на случващия се грандиозен материален и нравствен упадък.
Затова са разбираеми всички опити да се тласка общественото недоволство и неговия гняв към икономически субекти, чиято единствена грижа и задължение е формирането на добавена стойност и инкасиране на печалби, за които моралът означава добре печелеща организация на групови или лични усилия, ако закона не ги ограничава или поощрява.

Къде сме ние и къде е ролята на държавата.

Не е необходимо да се цитират сухи и неработещи членове на Конституцията, удобно крити зад четворни президентски членчета или зад скопени премиерски безхуйства, за да се доказва, че държавата е създадена от хората, но се използва от управляващите - без разлика на политическа генеалогия, агентурно вербуване, на валутно-финансово пристрастяване и гротесктно-скечово изразяване.

Идеалният вариант - безконфликтно и хармонично съчетаване на интереса на управляващите и техните работодатели - се изразява в осигуряване на условия за живот, образование, здравеопазване и национална сигурност, а още по-точно казано - чрез създаване на справедливи закони принуждаващи всички в държавата да осигуряват тези гарантирани от Конституцията Република България права.
Прави ли тава управляващата клика в България?
Очевидно - не!
Тази непроменяема от нищо реалност изкарва на дневен ред нужда нова регламентация на публично-обществените отношения гражданин - държава.

Този процес се нарича смяна на системата.

Още по точно - нова Конституция!

Каква различно в разпоредбите на едно нова Конституция ни е необходимо:

1. Двукамерен парламент (чиито избор на камерите никога не съвпада по време) с периодична ротация на 1/3 от състава на долната камера, чрез която стъпка да се прекъсне връзката законодателна-изпълнителна власт;
2. Въвеждане на англосаксонската система на съдопроизводство като въпроса: "виновен" или "не" се решава от 12 членно съдебно жури, което веднъж за винаги ще сложи край на репресивно-търговските практики на все още социалистическия ни съд;
3. Пряк избор на съдии и прокурори на всички равнища за срок поне за 2,5 мандата на законодателната власт и осигуряването им на абсолютна неприкосновеност;
4. Лустрация, девоенизиране и деполитизиране на службите за национална сигурност и МВР - с права и задължения и свера на функциониране описани в Конституцията;
5. Полицията вън от МВР и организирана на шерифски принцип - под прякото разпореждане на общинските врасти, но и с пряк избор на шефа и.
6. Свободно притежаване на оръжие от всички с изключение на рецидивисти, психично увредените и бившите служители на тайните служби - или абсолютна забрана за притежаване на оръжие, от което и да е лице на територията на държавата извън военизираните структори, които са поименно изброени в Конституцията..
7. Президент с представителни функции и непряк избор от двете камери на парламента за срок от 2,5 от мандата на законодателната власт.

Ако някой си мисли, че може да накриви шапката на Лукойл или многобройните монополи само с рехави, зле организирани и стихийни улични протести с комбайнерския почерк на Радка Налбантова - при положение, че др .Бойко Рапоня е обвързан със и задължен на Лукойл за финансовия си, имотен и служебен статут, който притежава в момента или лъже себе си, или се опитва да манипулира аудиторията.

Ако към някой трябва да се отправят искания за промяна на нещо в тази страна - то единственият обект на исканията е правителството, за което му плащаме и това е политическо действие, а не говорене през мегафони и возене на клаксони по улиците на градове и паланки.
Защо, например,протестите против високите цени на горивата не се обвържат с конкретни искания за антимонополно и антикартелно законодателство?
Няма нито технически, нито политически проблем за приемането на подобни закони от плужеците на Бойко Рапоня в Парламента, ако умиращия за щастието и благоденствието на народа Премиер, ЖЕЛАЕ да направи това нормативно регулиране на бизнеса законодателство юридическа реалност.
Но той не го сторва?
Значи не желае!
Защо широко рекламирания и нищо непостигащ протест не издига призив за пълен бойкот на бензиностанциите на Лукойл, който за няколко седмици ще ги принуди да капитулират - това е истинско ефективното действие с напълно постижими цели и неизбежен резултат?
Защото някой не иска въпроса да се реши, а да се обезличи и маргинализира усилието.

Ето защо НЕполитическото говорене е игра за печелене на време до изборите и е в помощ на управляващите - то не води до никъде и цели изпускане на парата и отклоняване на общественото внимание в неправилна посока.

Поради тази причина протестите са обречени на неуспех, а монополите - видно от действията им - се ебават(не можах да измисля по изразителна дума) с тях.

Опитът ми с участие в няколко групи се оказа доста печален от гледна точна на възможност за участие в едни предварително обречени надприказвания със съмнителни анонимни участници - надприказвания и спорове, от които изцежда рафинирана подкрепа на статуквато и без никакво намерение за някакво политическо действие, сякаш се събрала шурата от пенсионери на селски мегдан с едничката цел да се псува демокрацията или да се въздиша по непрежалимото ни "светло бъдеще" от соц. миналото.

Искам още от началото да кажа - участници с неизяснена самоличност, мътна визия, и познати ченгеджийски похвати няма да се толерират, а ще се отстраняват незабавно, ако проявяват деструктивни уклони.

петък, 6 май 2011 г.

По бойкова рецепта!







Който не се е комбинирал за агнешкото със съседите, хак му е: минава на картофи.

Честит празник!



Цитираната реплика от Фейсбук тази сутрин искрено ме развесели и разсмя!

вторник, 3 май 2011 г.

Като зажалим за Батето!





Мъртвият си е мъртъв.
Краят на никой човек не е за пожелаване, но да ожалваме Иван Славкав в кончината му и да се превъзбуждаме като го представяме за велик, както направиха снощи по ТВ трима души, лично задължени му , е меко казано малко пресилено.
Сигурно е бил готин пич за всички, които са папали около него и са забърсвали трохите от масата му, или са почувствали благодатната му склонност да раздава блага и ресурси, за които той няма никакъв принос, с присъщите на принц-консорт всепозволеност, неограниченост и каприз. Вероятно те имат повод за подобни чувства и като лично облажили се и облагодетелствани те не подлагат на никаква морална санкция определен род действия и безскруполно афиширайки това с дебелоочие ни налагат извратените си представи за етичност, законност, допустимост, да не споменаваме справедливост.
Това явление го помним и знаем добре кои хора можеха да се ползват от тази привилегия и да създават собствен всестранно задоволяващ ги минимум в рамките на соц. феодализма и светлото бъдеще, и далеч от пропагандираното равенство за плебса и крепостните с една отвратителна разточителност и всеобхватна безнаказаност .
Не съм имал възможност, нито съм изпитвал нужда да ползвам височайшата му милостиня, както публично го показаха тези хора, но ако не беше зет на влашкият циганин Тодор Замфиркьов - кариерата му нямаше да го заведе по-далеч от гларус-спасител по морето, а сега те щяха да отравят жалбите си по например Славко Иванов.
Нека бъдем реалисти и с ръка на сърце да признаем - този хрантутник на кумънизкия режим ли беше най-ителигентният и находчив човек, но който се осра до ушите като уличен мизерник с един инсцениран подкуп.
Лично не бихме могли да имаме претенции към него и да съдим онова, което си е проблем на манталитета му и възприемането от него на света, но като публична личност - той и подобните нему индивиди не подадат под юрисдикцията на поговорката "или добро или нищо". Зиг Хайл - Иван Славков, си беше семпъл плод и стандартен експонат на режима, което с нищо не го прави по-различен от който и да е лизач на задници от онова време.
Обстоятелствата на момента са били в негова полза и е бил практически недосегаем - не защото е бил незаменим и още по-малко велик, а защото усърдно е служил на честта на семейната власт на клана Живков и кликата около него.

Хайде де - ние да не сме живели на остров Тамбукту!

Блогове, които следя