Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 22 декември 2014 г.

Простото тройно правило на опита за кражба




      Просто е.
      Защото малоумника министър пишлигар - машата на Вола и топлата му връзка с Аамет Сиганина  - иска да му свърши работа, но няма капацитет, въображение и интелект да го направи с финес!
      Т.е. да се вземат парите на хората безвъзвратно и те да го аплодират.
       Колкото и да обясняваха до изприщване гълчачите на герб - всеки път вадеха различни аргументи, причини и мотивация, която е извън здравия разум, логиката, и НЕ в услуга на хората.
      Защо се налага да се прехвърлят всички пари на хората от частните пенсионни фондове към Нои и да трябва после да си ги връщаме, където пожелаем, или да ги оставим там? Ако тъпия Горанов имаше добри намерения - в полза на хората - трябваше да предложи промяна на закона само с един текст:

      - Всеки който и когато пожелае може да премества средствата си от един пенсионен фонд в друг, колкото пъти пожелае.

      Това е демократичната възможност, за което всички се кълняха, че искат да осигурят? Няма да обсъждам лъжата, че нищо не се променяло, най-малкото защото в Нои хората нямат лични партиди и няма как след 40 години внасяне на пари някой да калкулира сумата и да каже: това ще получаваш.
      Това е опит за многократно по-голяма кражба от тази в КТБ.
      Когато някой от правителството прояви интерес към лично спестените ми пари някъде - веднага се досещам, че този интерес е доста нездрав - мека казано.
      Кой с кого гласува - няма значение, а укора в тази посока не може да убеди никого, че трябва да се подкрепят явните опити за кражбите на Вола!

        Справка: национализацията на здравноосигурителния фонд преди 5 години -
някой да е дал отчет за какво се похарчеха тези пари?


__________________________________________

понеделник, 24 ноември 2014 г.

“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”(Георги С. Раковски )





     Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
     Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
      Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
      Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
      Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
      Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
      Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
      Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
      До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
       Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
       От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
       От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)
       Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
      На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)
      Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
      Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
      “О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
      А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
       Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ¬ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
       Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
      С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.



 __________________________________________________________________________
Книгата е издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ.
За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов.
Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г.
Заглавието е цитат от текста на Раковски.

 




.

неделя, 2 ноември 2014 г.

Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети чумата?







                                             

БЪЛГАРСКОТО ЕГО И ЧУМАТА


Владо Трифонов


      Зен-учителят Сузуки-роши казва: "Ако умът ти е пуст, той винаги е готов за всичко и е открит за всичко. В ума на начинаещия съществуват много възможности, в ума на специалиста - много малко". Нещо подобно съм чувал от баба си, която със сигурност не беше будистка. Та тя твърдеше, че като слушаш повече с изпразнена от глупостите си глава, чуваш повече. Баба ми, чокойка от Тулча, отдавна се спомина, но в следващия си живот нищо чудно да е лама.
За българина едно нещо със сигурност може да се твърди, и то е, че той не обича да слуша. Слушането го затруднява. Тормози го. Българинът обича да бъде слушан. Колкото по-малко са истинските неща, които знае, толкова повече иска да го слушат. Настоява да бъде чут. И приказва ли, приказва. До изнемога. Приказва, за да насити ненаситното си его.
      Българското его! Колко нещо изписа българинът, заради това свое его! Колко никому ненужни книги! Романи. Трактати... Безброй изхабени листове и нищо мъдро. Но колко претенция и неграмотност!
     Всъщност кой да го научи на мъдрост? Кои да му бъдат учителите по помъдряване? Доносниците от парламента? Чиновниците от БАН, затънали до ушите в безделие и мрънкане, че не са достатъчно оценени? Интригантите в университетите, които са се хванали за гушите и гледат кой кого да прецака. Интелигентите, на които интелигентността започва с помпозни брътвежи и свършва с алкохолно отравяне?
     Пуснете която и да било телевизия, отгърнете какъвто и да било вестник - думи, думи, думи... Никой не иска да помълчи поне за малко. Да се позамисли, да поразсъждава. Всеки напира да говори и да пише, защото е решил, че това, което иска да каже, е много мъдро. Но за да кажеш или напишеш нещо мъдро, има поне едно условие: да си мъдрец.
Не може да си се докарал до подобие на неандерталец и да очакваш от себе си мъдрост. Както не е възможно да си облазил стотици стълбища, докато изкрънкаш някоя професура, и от това да помъдрееш. Най-много да се превърнеш в сбръчкано и зло човече.
     Българското его! Очукано като войнишко канче от нереализирани амбиции за власт, пари и слава, то иска реванш. Реванш сега! Реванш с цената на всичко! Животът е един, при това толкова кратък, няма време за губене! Искам си парите! Искам си властта! Искам като ме видят на улицата, да ми свалят шапка! Каква ти шапка, направо да ми се кланят! Господин професоре! Господин министре! Днес как сте? Снощи ви видяхме на телевизора, бяхте прекрасен!
      Искам, искам, искам...! Българинът иска. Като не му го дават, си го открадва. Като няма откъде да открадне, влиза в политиката - там за крадене, дал Господ.
Какво ли няма в това българско его. Като почнеш от завистта и злобата, минеш през алчността и лакомията, та стигнеш до фукнята. Уникалният български фукарлък, който може да се мери само с още по-уникалната българска мърлящина! (Погледни улиците, градинките, чешмите и обществените тоалетни в София, помириши въздуха в градския транспорт и повече не ти трябва.)
      Българинът е специалист. От всичко разбира, за всичко съвети дава. Непрекъснато учи другите, само себе си не иска да поучи. Животът му е суетня насам-натам и врява. Постоянна врява. Да остане насаме със себе си е неговият кошмар. Кой тогава ще го слуша? Кого ще поучава?
      Българинът обича да се присмива на доверчивите и да ги нарича балъци. Уверен е, че само той знае истината, но не се стеснява да си присвои чужд труд и да го представи за свой. Подлага на съмнение всичко, но не и собственото си невежество. Не произвежда, не изобретява. Вдъхновяват го обирите на банкомати, източването на фондове, тъпите вицове в "Шоуто на Слави", ръчният часовник на Станишев и охраната на Маджо. Иска да бъде като тях.
      С блеснали очи разказва, как някакъв политик платил на Ивана 15 бона да му пее. Дали пък не били трийсет? Иска и той така: да плаща на Ивана, на Драгана, да яде сьомга с гарнитура от рачешки опашки и да я запива с "Дом Периньон". Да спре пред "Червило" с голяма черна джипка, а ченгетата да не смеят да го приближат. И като си иде на село по празниците, да разказва, да разказва...
      Не го е еня българина за изначалната му същност. Когато му кажеш, че е дошъл на този свят като съвършено създание, той се хили и почесва оная си работа през джоба на панталона. Приел е веднъж завинаги, че е създаден войнстващ, крадлив и фуклив, и като такъв трябва да избута някак земните си дни.
     Как ще я караме нататък ли? Доказано е, че болестите, особено тежките, преобразяват хората. Разболееш ли се, е все едно дали те дават по телевизора, или те пишат във вестника. Ти си просто един страдащ нещастник и славата ти, наред с милионите и джипките, са безсилни пред болестта. Тогава забравяш колко си важен и започваш безпомощно да се оглеждаш за помощ.
     Готов си да се примолиш на най-мизерния човек на планетата, когото досега си презирал, ограбвал и лъгал, само и само да ти даде рецепта за спасение.
     Готов си да се откажеш от властта и парите, само някой да ти гарантира, че ще оздравееш.
     Готов си да се разделиш със скъпото си его и фукарлъка завинаги, само да те вдигнат от леглото.
      Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети чумата?
 

       Написах този текст преди време, най-напред под псевдоним за един вестник. Къде ли не го препечатаха (без разрешение, разбира се), кой ли не се упражни да философства над него! Днес го публикувам отново, заради устойчивата тревожност на темата: патологичното его и комплексите на нашенеца, бил той недоносен политик, изфабрикуван академик или най-обикновен селски хитрец (б.а., В.Т.).

неделя, 26 октомври 2014 г.

За морала, правото и Светия синод







     Милиционерите да не се правят на „нравствена" полиция.
     Потребно е
наличие на законово основание , а не  "морално основание за да обосноват действията си срещу някого".
      За морала да се грижат другите милиционери - от "Светия" синод на БПЦ.
      Никой, особено правоохранителните органи, не може да налага режим на  поведение другиму, ако определено обществено понятие съответстващо на  реално действие не е формулирано в Закон.
      Така пише в римското право.
      Или поне аз така мисля.





––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Нещата от живота са прости





     Ще получим шанс в живота си, когато всеки е готов да живее и умре за собствената си свобода, и просперитет!
     Няма такива измислици като умиране  или живот за другите!
     Всеки 
живее или умира  за собствените си ценности и с това доказва, че е нормален човек, а не примитивно животно!






–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

сряда, 22 октомври 2014 г.

Митът за братушките и приятелска Русия





     

Какво дължи българският народ на братушките извън митовете на историята?


             Весела Кулева*, (специално за Faktor.bg)
                          О, руси...
             защо сте вий тука? Защо сте
             дошли на полята балкански
             немили, неканени гости?...
             Но идете вий настървени,
             на грозни зовете ни битки!
                                   
                                          (Вазов, 1916 г. Из: На руските воини)

     Исторически, българо-руските политически отношения са нови, едва на няма и 140 години.  
     Като всички политически отношения, и те създават свои митове. Най-важният за българо-руския случай е този за хармоничността в отношенията България-Русия, за константната дълбока привързаност и признателност на България спрямо Русия по време на и след Освобождeнието. Внушаван през годините след 1944 г. и в частност все още и днес, този мит няма особено основание в българската история и в историята на българо-руските отношения.

Разглеждайки ги под лупа, много по-силни се оказват аргументите в полза на тезата за отношения на напрежение и антагонизъм межу двете държави. Особено с оглед на напрекъснатите политически намеси на Русия в българската вътрешна и външна политика, които резултират в преврати, интриги, изнудвания, убийства (между които най-драматичното е това на Стефан Стамболов, убит най-вероятно в услуга на руските агенти в България и руския цар) и войни (Сърбия напада България след Съединението с изключителната благословия на Русия, а през 1916 г. Русия де факто напада България като окупира Добруджа и разполага дълготрайно свои войски в готовност за нахлуване във вътрешността, следствие на което, като последен мохикан на наивното русофилие, Вазов пише стихотворението си “На руските воини”, цитат от което служи за интродукция към този текст).
     Ако действително през Освободителния период български граждани и селяни питаят някаква идеалистична обич към Русия, то тя е като към внушаван метаобраз на по-силен славянски православен народ. Който би се застъпил за по-малкия, страдащ под Османско-турското робство български и славянски православен народ, дал някога на по-големия азбука, писменост, култура и дори религия.
          Българите проектират очакванията си върху Русия
не поради друга причина, а защото имат историческа памет за онова, което те самите са дали някога на Русия. Разбира се, те никога няма да натякват на руснаците българския принос в историята и културата на Русия, защото не е в манталитета на българите да го правят, дори когато е основателно.
     Връзката с руските либерали, която изграждат постепенно българските интелектуалци в изгнаничество в Бесарабия (територия в руската империя, която столетия се запазва преобладаващо населявана от българи) допринася за задълбочаване на тези проектирани върху ‘руснака’ и ‘Русия’ надежди в народопсихологията. Но докато руските либерали са прогресивни носители на европейското Просвещение в Русия, то самата руска държава е автократично назадничава - и ги разглежда като свои врагове. Руският царизъм преследва руските либерали, най-силните им представители, декабристите получават каторгите в Сибир за постоянно местожителство. Така онези, които са служили на българските интелектуалци в изнганичество им като символ на ‘Руското’, се оказват преследвани и наказвани от реалната Русия, тя не ги разпознава като свои.
     В Русия по това време селяните са все още крепостни, а руската национална доктрина съвсем не е водена от идеала на славянски православен волунтаризъм, какъвто погрешно изграждат групи българи. Русия търси нови платформи за геополитическото си влияние като голяма автократична система. Такава територия се явява частично владяното от Великата Порта южно Черноморие, заедно с протоците към Средиземно море. Русия води няколко войни срещу Османска Турция. Като при две поне би могла да гарантира, да изиска като условие, свободата на България - още по време на Кримските войни. Но не го прави - за нея България е една територия, която може да послужи по необходимост някога на руските интереси.
          Колко дълбоки са корените
на мита за българската признателност и обич към Русия може да се види в днешната руска политика спрямо България. Русия не само пропагандира това внушение навън към българите, тя и се храни с него вътре - на руснаците се внушава, че българите ги обичат и са им благодарни за всичко, което Русия била дала и рискувала за свободата на България. Колко далече от историческата истина е подобна персуасивна пропаганда, можем да видим при един бърз преглед на фактите около българското Освобождение и особено на онези от Следосвобожденския период в България.
     Преди няколко дни, най-активният и най-старият жив руски националсоциалист, Жириновски, обиди вулгарно българския президент по темата, която се явява и своеобразна мантра за отношенията на Кремъл с България - “колко много България дължи на Русия”. Подминавайки дефицита на елементарно дипломатическо възпитание, от който страдат множество политици, можем да се съсредоточим върху заканата - препоръка, която изрече към българите пияният руски политик: “Да си препрочетат учебниците по история и да си припомнят!”
     Това е изключително полезен съвет. Колкото по-често една нация се обръща към историята си, колкото повече рефлектира върху нея, толкова по-сигурна е тя в своята идентичност и може да се справи с настоящето си и да се грижи за бъдещето си. Това казва някога Монтескьо, по-късно е цитиран от не един и двама - и думите му достигат до нас като парафраза на Оруел в английския вариант за онзи народ, който
           няма бъдеще, ако не познава миналото си
      И така, да се обърнем към историята и да видим какво дължи всъщност България на Русия.
Знае ли средностатистическият българин днес колко са българите, убити по време на Априлското въстание? За неговата свобода през 1876 г. падат 15 хиляди български въстаници и загиват общо 70 хиляди цивилни българи - жертви на опожарени градове и села, изклани или подпалени живи български мъченици.
      Знае ли средностатистическият българин колко са българите, убити по време на Руско-турската война през 1877/78 г.? За неговата свобода през 1877/1878 г. падат 15 хиляди воюващи българи, в което число са българските опълченци и включилите се на място в битките мъже и младежи, като към тях се прибавят и допълнителни 95 хиляди български цивилни жертви - избито, изклано население от башибозук и османско-турска редовна войска по време на военните действия.
      Равносметката само от този кратък преглед е, че за собствената си свобода само през Априлското въстание и в битките на българска територия по време на Руско-турската война загиват над 30 хиляди български воюващи мъже и 165 хиляди цивилни българи, мъченици за Освобождението на България. Извън тази равносметка са жертвите - воюващи български въстаници и загинали цивилни българи по време на Старозагорското въстание, което предшества Априлското.
      А знае ли средностатистическият българин колко са руските войници, загинали на българска територия по време на тази война? Малко над 15 хиляди руски войници.
И сега нека погледнем картата на България и да видим колко са паметниците на падналите 15 хиляди руснаци на територията на България и колко са паметниците на падналите над 30 хиляди воюващи българи и 165 хиляди цивилни български жертви, дали живота си за Освобождението на Родината си.
           Тъжната действителност
е, че докато за 15-те хиляди руски войници (преимуществено нещастни руски крепостни селяни, на които е обещана свободата, ако воюват във войната на руския царизъм за Босфора) в България има множество паметници и мемориални плочи, то 30-те хиляди воюващи български мъже и 195-те хиляди цивилни български жертви, паднали за Освобождението на Родината си, не се радват и на един (1) самостоятелен възпоменателен паметник от типа на който и да е посветен на руснаците монумент в България.
      Колко повече благодарност очаква Русия? Нима не е достатъчно, че България цени многократно по-малкото число руски жертви, от своите собствени, които е дала за Освобождението си?
       Тук веднага възниква и друг въпрос. Колко по-сервилен може да се очаква бъде българският народ, предвид цената, която е платил на Русия за правото си да съществува? В случая цена е съвсем точно, финансово, непреносно понятие. По-долу изложените факти в цифри са в приблизително пресметнати стойности след 135-110-70 и пр. години плюс олихвяването на сумите за тези периоди (70, 110, 135 години) в случай, че тези пари никога не биха напуснали българския държавен национален трезор, като са екстраполирани в днешна валутна стойност (за удобство се взима американския долар като валута, а метричната система остава европейската - милион, милиард, билион и пр.)
      За Освобождението си Княжество България плаща на Русия около 40 днешни милиарда долара (в тази сума са ресурсите за руския окупационен за България период и загубите за българската икономика, следствие на намесите и интригите на руските агенти до 1908 г. в българската вътрешна и външна политика, вкл. в инфраструктурата, търговията и експортите й).
      За Съединението си Княжество България и Източна Румелия плащат около 18 днешни милиарда долара, фактически животът на Източна България след Съединението е живот на заеми, поради цената, която трябва да плаща на или заради интригите на руския царски двор. А през 1908 г., за да обяви Независимостта си, и за да напуснат руските окупатори (за руска окупационна сила говорят договорите след 1878 г. и 1879 г., едва комунистическата историография прави от руската окупацията в България след 1878 г. руско присъствие) България (заплашват, че ще й отнемат Добруджа и ще откъснат завинаги от България българската общност в Бесарабия и Молдова, и частично го осъществяват), Царство България е принудено да плати на Русия “репарации“ за... собствената си Независимост. Като това означава и да поеме изплащането на дълга на Турция към Русия (по капитулационните договори на Руско-турската война, сключени в Сан Стефано и Берлин), на обща стойност днешни 60 милиарда долара.
      Но с това не се свършва - през 1944 г., с нахлуването на руската съветска окупационна Червена армия в Бългаиря (на който окупатор са издигнати не един и два монумента), от българския държавен резерв се отнема буквално всичко и се изнася в посока Москва - от златните държавни резерви, през резервите на БНБ в ценни книжа до пенсионните фондове на българските държавни служители, военни и вдовиците - резерви, недокосвани през ВСвВ.
Днешната стойност на всички суми, отнети от Русия и СССР от България и българския народ за под 140 години българо-руски отношения, може хипотетично да се изчисли на обща стойност 895 днешни милиарда долара с олихвяването за този най-дълъг период и при динамичния прогресивен растеж на стойността.
      След септември 1944 г. България е принудена да плати за изхранването на Червената армия и за окупацията си – съветските войски остават до 18 март 1948 г., като Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и взаимопомощ в Москва, според който България трябва “ефективно да се включи в заключителната фаза на Втората световна война” - с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарда днешни лева или 70 милиарда днешни долара за изхранването на окупатора си, Червената армия.
      Отделно България жертва 35 000 български млади мъже, които падат в абсолютно безсмислената за България “заключителна фаза на войната” - нацистките войски са напуснали България и са преминали и Югославия, няма защо да се гонят, те дори не се бият, а се изтеглят безславно в посока Берлин. Множеството български войници са убити от “приятелския огън“ на руснаците и българите зад себе си в мъглите, дъждовете и снеговете на есента и зимата на 1944/1945 г. в бивша Югославия.
      След 1947 г. значителна част от стария български държавен архив (или онова, което е останало от него) е изнесен в Русия, в момента от него липсват ценни архивни книжа в мащаб на малко под 60 хиляди страници от български държавни документи - Кремъл и до днес отказва да ги върне.
           Русия и СССР никога не плащат на България репарации
за отнемането и асимилирането на територии и българско население в Североизточна Добруджа и Бесарабия.
      През 1962 г., оставена от руския СССР без финансови и текущи ресурси (суровините и продукцията на страната масово се изнасят за СССР) България е доведена до банкрут, от който фактически фалит не е излизала всъщност никога досега. Парадоксално, по това време България е и един от гарантите във Варшавския пакт за заемите, които Кремъл и Пакта взимат от Световната банка. Само за 1982 г. Световната банка и няколко западни банки отпускат на СССР и страните от Варшавския пакт краткосрочни и дългосрочни дългове на обща стойност близо 630 милиарда долара при съответното за периодите олихвяване. Какви са били задълженията, които България съ-изплаща за Русия за периода на само една петилетка, след като годишният заем е толкова голям - всеки може да пресметне сам.
      Всъщност - исторически коректният въпрос, който трябва да си задават българите е: Какво дължи Русия на България? И за да си отговорят на него, наистина трябва да вземат заканата-съвет на пияния Жириновски насериозно - да си припомнят историята и да я изследват.
      ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
     * Весела Кулева е магистър по политология, масови комуникации & PR и педагогика, бакалавър по богословие. През годините дотук работи като политолог в Института за изследване на гражданските сдружения и инициативи, Мюнстер, Германия; в Института за изследване на геноцидните престъпления и ксенофобия, и в Института за стратегически политически анализи, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, сътрудничи на сайта Декомунизация. Политически консултант е в немски социологически агенции, журналист в различни медии. Теми на работата й са сравнителни анализи на тоталитарните системи, история на България и Европа, правата на жените в ислямския свят, църковна история. Ръководи независимия проект PRO Civil Society и двете му издания “Гледна точка” и “Аргументи”.






–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

сряда, 8 октомври 2014 г.

Сина ми Бог

Хороший ученик дедушки Адика...






Днес Хуйло навършвал 62 год!
Дали приятелят му у нас Б. Борисов го е поздравил лично по телефона или с телеграма?
Хороший ученик дедушки Адика...




___________________________________________________________________

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Йезуитщината е сериозно нещо...





Как не ги е срам РБ!
Да поставят условия за подкрепата си на Бойко Борисов!
Народа него е избрал, дал е вота си еднолично за него!

Всички са длъжни да гласуват за Герб в Парламента - безропотно и като крепостни селяни лична негова собственост. Длъжни са безусловно да подкрепят всички действия на бъдещото Правителство - за корекцията на Бюджета, за харчовете му и най-вече за новите заеми от има-няма 6-8-10 милиарда лева - без да държат сметка как и защо ще се похарчат тези пари!
Как не ги е срам, ще ми искат некакви си реформи да прави!
Не са ли наясно всички, че Бойко е реформата - както, каквото и когато каже!
На него е дал народа правота да си прави каквото си иска безотчетно, с безрезервна подкрепа и никакво шикалкавене за някакви условия!
Утре сутрин говорителят по държавната телевизия да започва сутрешния блок с:
     -  Добро утро г-н Бойко Борисов, как спахте?




–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

петък, 19 септември 2014 г.

Это просто шедевральный шедевр!






_______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________



събота, 30 август 2014 г.

Голям праз!




       Някакъв генерал го направили водач на листа за кандидат дупедати !
      Голям праз!
      Да се чуди човек що имате толкова високо мнение за българските генерали от републиканско, па и от царско време - та те са семпли са щабни и канцеларски плъхове - без войска и кауза.
      От край време се знае, че по времето, когато Господ   раздавал акъл - военните били някъде на занятие и не им дал от него, особено на онези, от времето на развития соц. феодализъм, когато целия нормален свят ни беше враг и трябваше да бъдем готови денонощно в името на Партията, и Правешкия копанар, да го требим като тахтаба!
       Па не разбрахте ли, че ДПС не са етническа партия, а структура на Държавна сигурност - повече от всички свързана с руските интереси?
       Корпорацията ДПС държи кинтите откраднати от КТБ и може да купува с тях, когото си поиска като улична проститутка, и да го курдиса в Народното събрание като тотем на Аамет Сиганина.
       Ама и това им е малко на българчетата!
       Какви още по-хубави новини ги чакат занапред!




________________________________________________________________________________________________________

четвъртък, 28 август 2014 г.

Време ли е за рязане на чепки?







          “Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско?
      Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

                                                  Василъ  Лъвскiй

                                                 Цитат от писмо до Каравелов.






__________________________________________________________________________________________________________

вторник, 26 август 2014 г.

Тайната на музиката е, че тя започва там, където думите свършват.

                                   2 Cellos - Thunderstruck


Публикувай by Leon Roberts.






________________________________________________________________________

понеделник, 25 август 2014 г.

Народната баница, изборите и избора!


     
        И. Костов направи принципен компромис и подкрепи Герб за Парламентарните избори през 2 009 год., и дясното изчезна!
      Ако РБ направи това сега - пишете България бегала!
      Не РБ трябва да прави компромис, а Вола!
      Не може да се гради управление на база срива на политическите противници, а на основата на принципното виждане за развитието на Държавата занапред.
      Единственото изискване на Вола, както виждам напоследък е, да му се осигури безпроблемна възможност да е Премиер и да тегли, и харчи държавни заеми.
     
     С народната баница винаги има доста мераклии да правят помени,
само дето накрая за помена на народа няма да има нито баница, нито постна пица, а корав руски сухар.




_______________________________________________________________________________________________________

понеделник, 11 август 2014 г.

Кто это Бойко Борисов?




Кой е Бойко Борисов

  • Има преувеличено чувство за собствена важност (например преувеличени постижения и таланти, очаква да бъдат признат като по-висш без съизмерими постижения).
  • Обзет е с фантазии за неограничен успех, власт, блясък, красота, или идеална любов.
  • Счита, че е "специален" и може да бъде разбран само от, или трябва да бъде свързван само с хора или институции, имащи специален или висок статус.
  • Изисква прекомерно възхищение.
  • Има чувство за вродена правота.
  • Егоистично се възползва от другите, за да постигне целите си.
  • Липсва му емпатия (съчувствие към останалите).
  • Често завижда на другите или вярва, че другите му завиждат.
  • Държи се арогантно, надменно, снизходително, или презрително.
      Изброените по-горе точки са деветте симптома, според Световната Здравна Организация, на Нарцистичното Разстройство на Личността (Narcissistic Personality Disorder). За да бъде определен някой като клиничен нарцисист, е нужно да притежава поне пет от от тях. Ако откривате много от тях в личността на Бойко Борисов, значи и вие като мен смятате, че бившия ни министър председател и настоящ най-известен политик в България е всъщност човек със сериозно разклатена психика, чието поведение не се определя от рационално мислене, а от импулсите, на нарцистичното му разстройство.

       Кой е нарцисистът?

       Той е чаровникът, който Ви съблазнява, за да ви използва. Той е харизматичният лидер, който си проправя път с лакти. Той е диктаторът, който унищожава народа си, за да угоди на егото си или на страховете си. Нарцисистът е лошия герой във филма. Той е емоционалният вампир, който се "храни” със страховете и болките на другите.
       Тъй като нарцисизмът не е психично заболяване, а само психично разстройство, за него не се пише много. Нарцисистът, за разлика от психично болния, не извършва девиантните си постъпки несъзнателно, напротив той напълно ги осъзнава и те му харесват. Защото неговото, ирационално за останалите поведение, е източник на нарцистично удовлетворение (narcissistic supply). Удоволствие изглеждащо понякога налудничаво, друг път смешно, а често и героично, но никога разбираемо за другите, защото неговите мотиви са единствено в главата на нарцисиста. Един от популярните изследователи на нарцисизма, Сам Вакнин, нарича нарцисизма "форма на изкуствен интелект”, защото всичко, което в нарцисиста прилича на нормално човешко поведение, всъщност е мимикрия, усвоена от наблюдение на останалите, психично здрави хора.
       Уви за разлика от психичните заболявания, нарцисизмът е много по-упорит и труден за лечение, защото неговата основа - чувството за превъзходство на засегнатия, често му пречи да се довери на психотерапевт, смятайки го за нещо по-низшо от себе си. Ако нарцисизмът е достигнал фаза, при която дори и квалифициран лекар не е в състояние да помогне, той често се нарича "злокачествен нарцисизъм” (malignant narcissism), защото пациента си е купил еднопосочен билет към лудостта - път, от който връщане няма. При такъв случай, нарцистичното разстройство често се допълва от безпардонна арогантност, агресивност, садизъм и антисоциално поведение. Самият баща на психоанализата, Зигмунд Фройд, е приемал да лекува всякакви пациенти, с изключение на такива, при които лудостта има нарцистични корени.
      Ако всичко в техните характеристики се ограничаваше само в нереалистична самооценка, нарцисистите нямаше да бъдат никакъв проблем за обществото. Уви тяхното поведение, свързано с набавянето на още и още нарцистично удовлетворение оставя само руини след себе си. Дали това ще са разбитите нерви на жертвите му, разрушени семейства, кариери или цели държави - това са нормалните резултати от поведението на нарцисиста.
      Склонен е да разрушава организациите, от които е част, за да удовлетвори нарцистичния си нагон. Рационален спор с него е невъзможен, заради моралния му релативизъм и склонността му да изопачава фактите. Не понася критика, заради чувството му за превъзходство. Приема дори случайни реплики или действия, за персонални атаки срещу себе си и реагира на тях с нарцистичен гняв (narcissistic rage) и дълго планирани отмъщения. Често е замесен в нелегални деяния, защото за нарцисиста не съществуват други правила, освен неговите собствени.

     Какво ще последва за България от лидерството на Бойко Борисов?

     И заради невежество, а и защото българското общество е авторитарно, и силно почита мачовци като него, едва ли много хора си дават сметка, какво ще последва, ако Бойко Борисов се завърне на власт. Също така съвсем малко хора, с изключение на пряко засегнатите, си дават сметка, какво той вече свърши, докато беше министър-председател. Унищожаването на рехавата средна класа и опустошаването на обществените фондове, значат твърде малко за хората, които вярват, че той е Спасител, и за онези, които кроят планове да управляват в бъдеще заедно с него. Онези, които намират в него един забавен чичко, едва ли знаят, че при нарцисиста животът е театър в буквалния смисъл на думата. Нищо в неговото забавно поведение не е случайно, а резултат от някакъв негов план да получи това, от което най-силно има нужда - нарцистично удовлетворение. Забавна е единствено грандиозността на неговия план, защото въпреки, че намира себе си за най-умен сред останалите, нарцисистът почти винаги има само посредствен интелект.
      А евентуално завръщане на Бойко Борисов във властта ще е много по-тежко за страната дори от предходното му управление. Както отбелязах по-горе, нарцисистът има много тънко чувство за обидчивост и е склонен да планира и извършва грозни отмъщения за всичко, за което вярва, че е бил нагрубен. Дори хора, които никога не са имали предвид да го обиждат или вършат нещо против волята му, могат да станат обект на негови девиантни постъпки, когато той е в позиция на власт. Няма никакво значение дали са били негови върли почитатели, дали са спали с портрета му под възглавницата си. Достатъчно е да са член на някаква обществена група, която той е намразил, да са родени в град, който той ненавижда или просто да са част от професионална гилдия, която той е преценил, че не му отдава нужното почитание. Тогава гневът на Зевс ще се стовари върху тях.
Единствено хората, които са налучкали как да се отнасят с него, могат да очакват, че ще бъдат облагодетелствани. Тези, които го ласкаят, които угаждат на прищявките му, които гласно одобряват налудничавите му идеи, ще спечелят от това, че той ще се върне на власт. Нарцисистът обича ласкатели и би направил всичко, за да получава тяхното одобрение. За другите ще останат, в най-добрия случай, само разбити нерви, а при по-неблагоприятен сценарий - разрушен бизнес, живот и здраве.
      Бойко Борисов не е единственият нарцисист в България, който се е добрал до власт. Сергей Станишев и Ахмед Доган не са нищо по-различно от него, просто техните разстройства не са в толкова остра форма. Има и десетки хиляди други психопати, в парламента, на държавни служби, в бизнеса, в медиите или просто обикновени хора. Те всички вършат това, което нарцисистите обичайно вършат - да мачкат останалите, за да получат нарцистично удоволствие, като използват всяка предоставена им власт за това и всеки удобен случай. Няма по-деструктивна сила в нашето общество от нарцистичните импулси на една значителна част от членовете му. Те разрушават всичко, което другите градят, те остават ненаказани, дори често са възхвалявани, и това допълнително изостря лудостта им.
      Повечето общества, на които искаме да приличаме, са преминали през подобни "нарцистични” периоди в историята си, водени от харизматични психопати. Хитлер и нацизмът често се сочат като пример за масов нарцисизъм. Някои не са успяли да излязат от него и да получат катарзис за масовата си лудост и до днес се лутат между кратки периоди на просперитет и дълги на разруха и депресия. Аз съм оптимист за България. Нейните приятели от Западна Европа, разполагат с всички тояги и моркови, за да я накарат да затвори тази луда страница в историята си. Един от малкото начини да бъдат принудени нарцисистите да действат според правилата, е когато те са наложени от някой, който наистина има власт над тях и не пропуска да им я демонстрира. Но след тези налудничави години българите ще се чувстват като след дълъг семеен живот с психопат, който се е хранил с емоциите им - с разбита психика, обезверени и убедени нихилисти. Такъв национален "махмурлук” пък може да се окаже, че ни е от полза. Ние сме нация, която обича да се хвали, че издържа на много алкохол.


           ______________________________________________
      Литературата, която съм използвал:
"The ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders" World Health Organization
"Malignant Self-Love: Narcissism Revisited” - Sam Vaknin
Личният блог на Сам Вакнин и каналът му в Youtube
"Narcissistic Personality Disorder” в "Psycholgy Today”

сряда, 6 август 2014 г.

Предизборни залози ...




       Залагам три руски рубли и две виетнамски донги, че думата "реформа" никога няма да бъде артикулирана от Вола, да не говорим за насищането `и със съдържание!
       Има ли мераклии да се обзаложат?
       Някой, някъде да е чел какво точно се кани ББ да прави след като дойде отново на власт?
       Без локумите като за пред електорат, а конкретно изброено, освен, че гарантирано ще строи Южен потоп и Атомна електроцентрала в Козлодуй - все добре подплатени с обилна корупция и ресурс за далавера проекти?
       Как ще се справи с батаците в енергетиката, за които също има принос.
       Как ще премахне монополите -  на Лукойл, например?
       Ще вкара ли
в затвора крадците и убийците на българския народ?
       Как ще съживи икономиката и бизнеса?
       Как ще гарантира икономически ръст?
       Как ще наложи върховенството на Закона?
       Как ще гарантира правата и свободите на гражданите?
       Ще проведе ли Референдума, за който настояваше в предишния Парламент?     
       Ще осъществи ли - най-после електронното правителство, което гарантираше още в един оттекъл се  предизборен период?

       Някога, преди 4 години,  обещаваше: "Ще извадя България от кризата!" - е сега как мислите - извади ли я?



.

вторник, 5 август 2014 г.

Не е прозрение - зла прокоба е!








       Докато плащаме милионни хонорари на хидромелиоратори и хидролози като Аамет Циганина - България ще е все залята от потопи и под вода!

       Тъпи, тъпи българчета - не гласувайте на изборите есенес и този път ще се удавите окончателно!





.

неделя, 3 август 2014 г.

Защо станахме педераси в лошия смисъл на думата?




      Мамка му!!!
      Как стана така че ние поколението на 70-то и 80-те, пораснали с прашки в ръка, играли си в пепелака, гонили топки, ние, които се вряхме по тавани и мазета, ние, които си разказвахме страшни истории за духове и вампири, ние, с ожулените колене и лакти от падания с колелета, започнахме да се крием зад фейсбук, и смятаме, че като натиснем оня шибан клавиш “Харесвам” или “сподели” сме изпълнили своя граждански дълг, и не е необходимо да излезем на улицата за да заявим “Не искаме това!!!” или “Не искаме онова!!!”.

     Защо ни е страх да счупим вече един прозорец с прашката или да се изцапаме с кал като си поиграем на двора, или пред блока???
     Защо чакаме да ни се плати за да го направим???
     Мамка му!!! И татка му (за да има толерантност все пак).
     Защо станахме педераси в лошия смисъл на думата???


                                                                 _______________________
                                                                                   източник






.

събота, 2 август 2014 г.

Пет истини, които левичарите мразят


  

       1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
       2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него, без да го получи.
       3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
       4. Когато половината хора разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това е началото на края на една нация.
       5. Не можеш да умножиш богатството, като го делиш.




                                                            *****************************
                                                   Институт за Радикален Капитализъм "Атлас"




.


сряда, 30 юли 2014 г.

Възможен рай




     
България е страхотно място за живеене... на чужденци!
      България би била рай,
ако българчетата не бяха толкова тъпи, ограничени и завистливи избиратели на най-калпавите, неморалните и крадливи хора, които ги управляват!




.

вторник, 29 юли 2014 г.

На къде крачи Кремълска Путиния през Украйна?

Реконструкция на ада

 автор: Александър Скобов



      Още в началото на май не особено успешно се опитах да насоча вниманието на обществеността към това, че да бъдат наричани метежниците в Източна Украйна “сепаратисти” значи да се участва в пропагандната лъжа.
     Те воюват не за отделяне от Украйна, а за присъединяване на Украйна към Руската империя. Именно украинците за тях са сепаратисти. За тях Украйна е незаконна държава, неправомерно отцепила се от империята. А украинците са незаконен народ, неправомерно отделил се от руския.
      Тогава не можех да предположа, че един от днешните главатари на метежниците г-н Бородай дословно ще повтори моята статия:

     “Границите на Руския свят са значително по-широки от границите на Руската федерация. Аз изпълнявам историческа мисия в името на руската нация, суперетноса, скрепен от православното християнство. Както и в Кавказ, така и в Украйна аз се боря против сепаратистите, този път не чеченски, а украински. Защото има Русия, велика Русия, Руска империя. И сега украинските сепаратисти, които се намират в Киев, се борят против Руската империя.”

       Много ми се иска да вярвам, че граватарят на донецките метежници от Москва не е плагиат. Че сам е измислил всичко това. Че не аз съм помогнал на него и неговите съратници въвформулирането на собствена идеология.
      А междувременно либералната общественост, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към това движение, продължава упорито да нарича метежниците “сепаратисти”.
      С което фактически морално легитимира проимперския метеж, облекчавайки неговите главатари да апелират към правото на народа на самоопределение и да спекулират с чувствителните за хората с демократични възгледи теми.
      Върху фееричното интервю на г-н Бородай обърна внимание единствено Андрей Пионтковски.
      Малко по-рано Андрей Иларионов цитира откъс от манифеста на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новоросия и Прикарпатска Рус. 
      Ето го:
     “Е ли борбата на Югоизток (в Новорусия) сепаратизъм? Не, територия на борбата е цялата територия на Украйна… Ние ще създадем нова свободна социалноотговорна народна власт на цялата територия на Украйна и Новорусия.”

      Не ми е известно дали някой е коментирал този манифест.

      А този документ е прелюбопитен. Например в бъдещата “социална народна република” ще бъде “разрешена всяка частна или колективна инициатива, която е в полза на народа и неговото развитие”, но “ще бъде забранен лихварският банков капитализъм, съществуващ за сметка на лихвения процент”.
      Веднага си спомняме, че противопоставянето на “паразитния банков капитал” на производителния капитал – “трудовия” и разбира се “национално ориентирания”, беше любим прийом на класическите фашистки движения на ХХ век. Съгласно тяхната “политикономия” отчуждаването на принадения продукт в полза на експлоататорите става не в сферата на производството, а само в сферата на кредита.
      Фашистите са заимствали тази креативна идея от по-ранните дясноконсервативни, “феодални” критици на капитализма, допълвайки я със знаем каква национална идентификация на “лихвения процент”. До това се свеждаше и цялата тяхна “антикапиталистическа” риторика.
      Също така те обичаха да говорят за контрола на големите богатства върху обществото. Съответната точка се открива и в манифеста. Това е и цялата му социално-икономическа програма. Ако не смятаме изброяването на социалните гаранции, взаимствани от ненавистния гнил “либерастки” западен свят.
      Фашисткият “антикапитализъм” беше насочен не срещу експлоатацията на трудещите се от елита, а срещу либерализма, хуманизма, приоритета на човешките права, правовите ограничения върху властта. Много характерно е, че в манифеста, подробно описващ системата на “пряко народовластие” чрез съвети и референдуми, няма нито дума за политическите свободи (на словото, печата, събранията, сдруженията и т.н.). Никакви “гаранции на личната неприкосновеност” не бива да ограничават “волята на народа”.
      Впрочем органите на народовластието трябва да се формират “по принципа на представителство на делегатите от териториите, делегатите от трудовите колективи и професионалните корпорации и съюзи, делегатите от политическите, религиозните и обществените организации”.
      Пред нас е корпоративната държава на Мусолини, Салазар, Франко, Петен и техните не толкова известни последователи. С помощта на корпоративното представителство те се опитват да възродят съсловната система на Средновековието.
     Мечтите за “ново Средновековие” на фактическия духовен лидер, а често и практически съветник на метежниците – фашиста Дугин, анализира Владимир Абаринов.
     Бляновете на Дугин дословно повтарят разсъжденията на идеолозите на така наречената консервативна революция, които са преки предшественици на фашизма и нацизма.
      Като оправдание на тези рафинирани интелектуалци и полубохемни естети, мечтаещи за възраждане на света на героите и отхвърлящи убогия, еснафски свят на търгашите и потребителите, може да се каже, че те не са предполагали в какво това ще се обърне. Но ние знаем.
     Ние знаем как завършват опитите да се възроди “обществото, основано на традициите, йерархиите и доминирането на воините и жреците”.
      В рамките на този, по израза на Дугин, “концепт” поведението на главатарите на метежа е напълно логично. Логично е, че от самото начало те напълно се отказаха от всякакви мирни средства на политическа борба.
      Направиха всичко, за да премахнат всяка възможност за мирно разрешаване на противоречията.
      В “обществото на героите” политическата борба не се води по пътя на преговорите, конференциите и парламентарните процедури. Героите всичко трябва да извоюват с меч.
      Възможността за политически преговори с метежниците, възможността за компромис и съвместно съществуване с тях е отделна тежка тема, излизаща извън рамките на тази статия. Но преди да се започне разговор на тази тема, трябва ясно да си даваме сметка с какво сме се сблъскали.
      Трябва да си даваме сметка, че си имаме работа с класически фашистки метеж.
      Ненаигралите се в детството си на танкове и оръдия реконструктори и ролевици, живеещи в света на фентъзито с неговия култ към средновековната естетика, днес се опитват да разрушат стената между тези виртуални светове и реалния свят, в който живеем ние. Ако успеят, нашият живот ще се превърне в ад.





.
  

неделя, 20 юли 2014 г.

Индулгенция





     Светецът Дядо Добри не може да бъде индулгенция, която да оправдае безбожието и да пречисти останалите грешни българчета.




.

сряда, 16 юли 2014 г.

Синдром на привнесена от вън институционална недостатъчност




      Защо имам чувството, че в момента у нас няма никаква "държавна институция", която да работи в съответствие с Конституцията на Республика Болгария за благото на народа и за запазване на националния суверенитет на Държавата?

      Дори по-лошо - всички са абдикирали - най-вече правохранителните и органите за национална сигурност, и так дальше рафинирани крадци и мародери на висши държавни изборни постове!


      Боже, пази България - ние не можем!




.

събота, 12 юли 2014 г.

Държавни лъжци, крадци и нагли едномъди безхуйници!





    Кой излъга, че срещу Цецко Василев е издадена европейска заповед за задържане и екстрадация? 

     Съгласно нашия 
ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

е необходимо:

Чл. 2. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.


     Логично е да се приеме, че подобни са разпоредбите и в другите страни на ЕС.

     Кое от изискванията на чл. 2 от Закона е налице?


     Лъжци!




.



Спи народе, всичко ти се пише на задника!





      Някой в тази държава ще даде ли смислено обяснение защо трябва да спасяваме банката на властта? Откъде-накъде внуците ми ще плащат разходките по световните курорти на шайката комунал-онанистически негодници и червени гестаповци играещи си на банкери, акционери и вложители?
      От какъв зор?
      Защо?
      Имало дупка някаква от липса на пари в банката, която била огромна?
      И какво от това?
      Защо БНБ е допуснала това да се случи - да не е станало за един ден?
      Щели вложителите да загубят!
      И какво от това?
      Като печелиха от високата лихва не я делиха с нас, нали? Рисковете са си за тяхна сметка. Както за всичко, което се случва в тази нещастна държавица! Има гаранционен фонд, който ще им възстанови до определена степен влоговете - законно, морално, справедливо!
      Всички останали  и акционерите (които май са основните крадци на банката) - сори Майкъл - това си е рисков бизнес!
Обаче, не е ли редно да се публикува едно списъче на вложителите с кредитите,  чийто общ сбор надвишава 3,5 млд. лв.?
     Освен това разните там служби за национална сигурност ще коментират ли своята  състоятелност в настоящата ситуация?
     Мишока Оришарски се скри в кучи задник и мълчи!
     Хермафродита Цацаров - тоже.
     Такова крадене никъде, никога и в никоя държава по света не е имало!

     Спи, народе, всичко ти се пише на задника!

     Впрочем: мухльото Иванчо Искров - да млъкне и да отива в някое ТКЗС да се научи на елементарна отчетност и честност.





.

Блогове, които следя