Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 22 декември 2014 г.

Простото тройно правило на опита за кражба




      Просто е.
      Защото малоумника министър пишлигар - машата на Вола и топлата му връзка с Аамет Сиганина  - иска да му свърши работа, но няма капацитет, въображение и интелект да го направи с финес!
      Т.е. да се вземат парите на хората безвъзвратно и те да го аплодират.
       Колкото и да обясняваха до изприщване гълчачите на герб - всеки път вадеха различни аргументи, причини и мотивация, която е извън здравия разум, логиката, и НЕ в услуга на хората.
      Защо се налага да се прехвърлят всички пари на хората от частните пенсионни фондове към Нои и да трябва после да си ги връщаме, където пожелаем, или да ги оставим там? Ако тъпия Горанов имаше добри намерения - в полза на хората - трябваше да предложи промяна на закона само с един текст:

      - Всеки който и когато пожелае може да премества средствата си от един пенсионен фонд в друг, колкото пъти пожелае.

      Това е демократичната възможност, за което всички се кълняха, че искат да осигурят? Няма да обсъждам лъжата, че нищо не се променяло, най-малкото защото в Нои хората нямат лични партиди и няма как след 40 години внасяне на пари някой да калкулира сумата и да каже: това ще получаваш.
      Това е опит за многократно по-голяма кражба от тази в КТБ.
      Когато някой от правителството прояви интерес към лично спестените ми пари някъде - веднага се досещам, че този интерес е доста нездрав - мека казано.
      Кой с кого гласува - няма значение, а укора в тази посока не може да убеди никого, че трябва да се подкрепят явните опити за кражбите на Вола!

        Справка: национализацията на здравноосигурителния фонд преди 5 години -
някой да е дал отчет за какво се похарчеха тези пари?


__________________________________________

понеделник, 24 ноември 2014 г.

“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”(Георги С. Раковски )





     Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
     Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
      Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
      Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
      Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
      Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
      Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
      Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
      До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
       Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
       От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
       От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)
       Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
      На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)
      Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
      Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
      “О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
      А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
       Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ¬ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
       Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
      С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.



 __________________________________________________________________________
Книгата е издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ.
За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов.
Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г.
Заглавието е цитат от текста на Раковски.

 




.

неделя, 2 ноември 2014 г.

Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети чумата?







                                             

БЪЛГАРСКОТО ЕГО И ЧУМАТА


Владо Трифонов


      Зен-учителят Сузуки-роши казва: "Ако умът ти е пуст, той винаги е готов за всичко и е открит за всичко. В ума на начинаещия съществуват много възможности, в ума на специалиста - много малко". Нещо подобно съм чувал от баба си, която със сигурност не беше будистка. Та тя твърдеше, че като слушаш повече с изпразнена от глупостите си глава, чуваш повече. Баба ми, чокойка от Тулча, отдавна се спомина, но в следващия си живот нищо чудно да е лама.
За българина едно нещо със сигурност може да се твърди, и то е, че той не обича да слуша. Слушането го затруднява. Тормози го. Българинът обича да бъде слушан. Колкото по-малко са истинските неща, които знае, толкова повече иска да го слушат. Настоява да бъде чут. И приказва ли, приказва. До изнемога. Приказва, за да насити ненаситното си его.
      Българското его! Колко нещо изписа българинът, заради това свое его! Колко никому ненужни книги! Романи. Трактати... Безброй изхабени листове и нищо мъдро. Но колко претенция и неграмотност!
     Всъщност кой да го научи на мъдрост? Кои да му бъдат учителите по помъдряване? Доносниците от парламента? Чиновниците от БАН, затънали до ушите в безделие и мрънкане, че не са достатъчно оценени? Интригантите в университетите, които са се хванали за гушите и гледат кой кого да прецака. Интелигентите, на които интелигентността започва с помпозни брътвежи и свършва с алкохолно отравяне?
     Пуснете която и да било телевизия, отгърнете какъвто и да било вестник - думи, думи, думи... Никой не иска да помълчи поне за малко. Да се позамисли, да поразсъждава. Всеки напира да говори и да пише, защото е решил, че това, което иска да каже, е много мъдро. Но за да кажеш или напишеш нещо мъдро, има поне едно условие: да си мъдрец.
Не може да си се докарал до подобие на неандерталец и да очакваш от себе си мъдрост. Както не е възможно да си облазил стотици стълбища, докато изкрънкаш някоя професура, и от това да помъдрееш. Най-много да се превърнеш в сбръчкано и зло човече.
     Българското его! Очукано като войнишко канче от нереализирани амбиции за власт, пари и слава, то иска реванш. Реванш сега! Реванш с цената на всичко! Животът е един, при това толкова кратък, няма време за губене! Искам си парите! Искам си властта! Искам като ме видят на улицата, да ми свалят шапка! Каква ти шапка, направо да ми се кланят! Господин професоре! Господин министре! Днес как сте? Снощи ви видяхме на телевизора, бяхте прекрасен!
      Искам, искам, искам...! Българинът иска. Като не му го дават, си го открадва. Като няма откъде да открадне, влиза в политиката - там за крадене, дал Господ.
Какво ли няма в това българско его. Като почнеш от завистта и злобата, минеш през алчността и лакомията, та стигнеш до фукнята. Уникалният български фукарлък, който може да се мери само с още по-уникалната българска мърлящина! (Погледни улиците, градинките, чешмите и обществените тоалетни в София, помириши въздуха в градския транспорт и повече не ти трябва.)
      Българинът е специалист. От всичко разбира, за всичко съвети дава. Непрекъснато учи другите, само себе си не иска да поучи. Животът му е суетня насам-натам и врява. Постоянна врява. Да остане насаме със себе си е неговият кошмар. Кой тогава ще го слуша? Кого ще поучава?
      Българинът обича да се присмива на доверчивите и да ги нарича балъци. Уверен е, че само той знае истината, но не се стеснява да си присвои чужд труд и да го представи за свой. Подлага на съмнение всичко, но не и собственото си невежество. Не произвежда, не изобретява. Вдъхновяват го обирите на банкомати, източването на фондове, тъпите вицове в "Шоуто на Слави", ръчният часовник на Станишев и охраната на Маджо. Иска да бъде като тях.
      С блеснали очи разказва, как някакъв политик платил на Ивана 15 бона да му пее. Дали пък не били трийсет? Иска и той така: да плаща на Ивана, на Драгана, да яде сьомга с гарнитура от рачешки опашки и да я запива с "Дом Периньон". Да спре пред "Червило" с голяма черна джипка, а ченгетата да не смеят да го приближат. И като си иде на село по празниците, да разказва, да разказва...
      Не го е еня българина за изначалната му същност. Когато му кажеш, че е дошъл на този свят като съвършено създание, той се хили и почесва оная си работа през джоба на панталона. Приел е веднъж завинаги, че е създаден войнстващ, крадлив и фуклив, и като такъв трябва да избута някак земните си дни.
     Как ще я караме нататък ли? Доказано е, че болестите, особено тежките, преобразяват хората. Разболееш ли се, е все едно дали те дават по телевизора, или те пишат във вестника. Ти си просто един страдащ нещастник и славата ти, наред с милионите и джипките, са безсилни пред болестта. Тогава забравяш колко си важен и започваш безпомощно да се оглеждаш за помощ.
     Готов си да се примолиш на най-мизерния човек на планетата, когото досега си презирал, ограбвал и лъгал, само и само да ти даде рецепта за спасение.
     Готов си да се откажеш от властта и парите, само някой да ти гарантира, че ще оздравееш.
     Готов си да се разделиш със скъпото си его и фукарлъка завинаги, само да те вдигнат от леглото.
      Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети чумата?
 

       Написах този текст преди време, най-напред под псевдоним за един вестник. Къде ли не го препечатаха (без разрешение, разбира се), кой ли не се упражни да философства над него! Днес го публикувам отново, заради устойчивата тревожност на темата: патологичното его и комплексите на нашенеца, бил той недоносен политик, изфабрикуван академик или най-обикновен селски хитрец (б.а., В.Т.).

неделя, 26 октомври 2014 г.

За морала, правото и Светия синод







     Милиционерите да не се правят на „нравствена" полиция.
     Потребно е
наличие на законово основание , а не  "морално основание за да обосноват действията си срещу някого".
      За морала да се грижат другите милиционери - от "Светия" синод на БПЦ.
      Никой, особено правоохранителните органи, не може да налага режим на  поведение другиму, ако определено обществено понятие съответстващо на  реално действие не е формулирано в Закон.
      Така пише в римското право.
      Или поне аз така мисля.





––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Нещата от живота са прости





     Ще получим шанс в живота си, когато всеки е готов да живее и умре за собствената си свобода, и просперитет!
     Няма такива измислици като умиране  или живот за другите!
     Всеки 
живее или умира  за собствените си ценности и с това доказва, че е нормален човек, а не примитивно животно!






–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Блогове, които следя