Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

вторник, 29 юли 2014 г.

На къде крачи Кремълска Путиния през Украйна?

Реконструкция на ада

 автор: Александър Скобов



      Още в началото на май не особено успешно се опитах да насоча вниманието на обществеността към това, че да бъдат наричани метежниците в Източна Украйна “сепаратисти” значи да се участва в пропагандната лъжа.
     Те воюват не за отделяне от Украйна, а за присъединяване на Украйна към Руската империя. Именно украинците за тях са сепаратисти. За тях Украйна е незаконна държава, неправомерно отцепила се от империята. А украинците са незаконен народ, неправомерно отделил се от руския.
      Тогава не можех да предположа, че един от днешните главатари на метежниците г-н Бородай дословно ще повтори моята статия:

     “Границите на Руския свят са значително по-широки от границите на Руската федерация. Аз изпълнявам историческа мисия в името на руската нация, суперетноса, скрепен от православното християнство. Както и в Кавказ, така и в Украйна аз се боря против сепаратистите, този път не чеченски, а украински. Защото има Русия, велика Русия, Руска империя. И сега украинските сепаратисти, които се намират в Киев, се борят против Руската империя.”

       Много ми се иска да вярвам, че граватарят на донецките метежници от Москва не е плагиат. Че сам е измислил всичко това. Че не аз съм помогнал на него и неговите съратници въвформулирането на собствена идеология.
      А междувременно либералната общественост, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към това движение, продължава упорито да нарича метежниците “сепаратисти”.
      С което фактически морално легитимира проимперския метеж, облекчавайки неговите главатари да апелират към правото на народа на самоопределение и да спекулират с чувствителните за хората с демократични възгледи теми.
      Върху фееричното интервю на г-н Бородай обърна внимание единствено Андрей Пионтковски.
      Малко по-рано Андрей Иларионов цитира откъс от манифеста на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новоросия и Прикарпатска Рус. 
      Ето го:
     “Е ли борбата на Югоизток (в Новорусия) сепаратизъм? Не, територия на борбата е цялата територия на Украйна… Ние ще създадем нова свободна социалноотговорна народна власт на цялата територия на Украйна и Новорусия.”

      Не ми е известно дали някой е коментирал този манифест.

      А този документ е прелюбопитен. Например в бъдещата “социална народна република” ще бъде “разрешена всяка частна или колективна инициатива, която е в полза на народа и неговото развитие”, но “ще бъде забранен лихварският банков капитализъм, съществуващ за сметка на лихвения процент”.
      Веднага си спомняме, че противопоставянето на “паразитния банков капитал” на производителния капитал – “трудовия” и разбира се “национално ориентирания”, беше любим прийом на класическите фашистки движения на ХХ век. Съгласно тяхната “политикономия” отчуждаването на принадения продукт в полза на експлоататорите става не в сферата на производството, а само в сферата на кредита.
      Фашистите са заимствали тази креативна идея от по-ранните дясноконсервативни, “феодални” критици на капитализма, допълвайки я със знаем каква национална идентификация на “лихвения процент”. До това се свеждаше и цялата тяхна “антикапиталистическа” риторика.
      Също така те обичаха да говорят за контрола на големите богатства върху обществото. Съответната точка се открива и в манифеста. Това е и цялата му социално-икономическа програма. Ако не смятаме изброяването на социалните гаранции, взаимствани от ненавистния гнил “либерастки” западен свят.
      Фашисткият “антикапитализъм” беше насочен не срещу експлоатацията на трудещите се от елита, а срещу либерализма, хуманизма, приоритета на човешките права, правовите ограничения върху властта. Много характерно е, че в манифеста, подробно описващ системата на “пряко народовластие” чрез съвети и референдуми, няма нито дума за политическите свободи (на словото, печата, събранията, сдруженията и т.н.). Никакви “гаранции на личната неприкосновеност” не бива да ограничават “волята на народа”.
      Впрочем органите на народовластието трябва да се формират “по принципа на представителство на делегатите от териториите, делегатите от трудовите колективи и професионалните корпорации и съюзи, делегатите от политическите, религиозните и обществените организации”.
      Пред нас е корпоративната държава на Мусолини, Салазар, Франко, Петен и техните не толкова известни последователи. С помощта на корпоративното представителство те се опитват да възродят съсловната система на Средновековието.
     Мечтите за “ново Средновековие” на фактическия духовен лидер, а често и практически съветник на метежниците – фашиста Дугин, анализира Владимир Абаринов.
     Бляновете на Дугин дословно повтарят разсъжденията на идеолозите на така наречената консервативна революция, които са преки предшественици на фашизма и нацизма.
      Като оправдание на тези рафинирани интелектуалци и полубохемни естети, мечтаещи за възраждане на света на героите и отхвърлящи убогия, еснафски свят на търгашите и потребителите, може да се каже, че те не са предполагали в какво това ще се обърне. Но ние знаем.
     Ние знаем как завършват опитите да се възроди “обществото, основано на традициите, йерархиите и доминирането на воините и жреците”.
      В рамките на този, по израза на Дугин, “концепт” поведението на главатарите на метежа е напълно логично. Логично е, че от самото начало те напълно се отказаха от всякакви мирни средства на политическа борба.
      Направиха всичко, за да премахнат всяка възможност за мирно разрешаване на противоречията.
      В “обществото на героите” политическата борба не се води по пътя на преговорите, конференциите и парламентарните процедури. Героите всичко трябва да извоюват с меч.
      Възможността за политически преговори с метежниците, възможността за компромис и съвместно съществуване с тях е отделна тежка тема, излизаща извън рамките на тази статия. Но преди да се започне разговор на тази тема, трябва ясно да си даваме сметка с какво сме се сблъскали.
      Трябва да си даваме сметка, че си имаме работа с класически фашистки метеж.
      Ненаигралите се в детството си на танкове и оръдия реконструктори и ролевици, живеещи в света на фентъзито с неговия култ към средновековната естетика, днес се опитват да разрушат стената между тези виртуални светове и реалния свят, в който живеем ние. Ако успеят, нашият живот ще се превърне в ад.





.
  

неделя, 20 юли 2014 г.

Индулгенция





     Светецът Дядо Добри не може да бъде индулгенция, която да оправдае безбожието и да пречисти останалите грешни българчета.




.

сряда, 16 юли 2014 г.

Синдром на привнесена от вън институционална недостатъчност




      Защо имам чувството, че в момента у нас няма никаква "държавна институция", която да работи в съответствие с Конституцията на Республика Болгария за благото на народа и за запазване на националния суверенитет на Държавата?

      Дори по-лошо - всички са абдикирали - най-вече правохранителните и органите за национална сигурност, и так дальше рафинирани крадци и мародери на висши държавни изборни постове!


      Боже, пази България - ние не можем!




.

събота, 12 юли 2014 г.

Държавни лъжци, крадци и нагли едномъди безхуйници!





    Кой излъга, че срещу Цецко Василев е издадена европейска заповед за задържане и екстрадация? 

     Съгласно нашия 
ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

е необходимо:

Чл. 2. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.


     Логично е да се приеме, че подобни са разпоредбите и в другите страни на ЕС.

     Кое от изискванията на чл. 2 от Закона е налице?


     Лъжци!




.



Спи народе, всичко ти се пише на задника!





      Някой в тази държава ще даде ли смислено обяснение защо трябва да спасяваме банката на властта? Откъде-накъде внуците ми ще плащат разходките по световните курорти на шайката комунал-онанистически негодници и червени гестаповци играещи си на банкери, акционери и вложители?
      От какъв зор?
      Защо?
      Имало дупка някаква от липса на пари в банката, която била огромна?
      И какво от това?
      Защо БНБ е допуснала това да се случи - да не е станало за един ден?
      Щели вложителите да загубят!
      И какво от това?
      Като печелиха от високата лихва не я делиха с нас, нали? Рисковете са си за тяхна сметка. Както за всичко, което се случва в тази нещастна държавица! Има гаранционен фонд, който ще им възстанови до определена степен влоговете - законно, морално, справедливо!
      Всички останали  и акционерите (които май са основните крадци на банката) - сори Майкъл - това си е рисков бизнес!
Обаче, не е ли редно да се публикува едно списъче на вложителите с кредитите,  чийто общ сбор надвишава 3,5 млд. лв.?
     Освен това разните там служби за национална сигурност ще коментират ли своята  състоятелност в настоящата ситуация?
     Мишока Оришарски се скри в кучи задник и мълчи!
     Хермафродита Цацаров - тоже.
     Такова крадене никъде, никога и в никоя държава по света не е имало!

     Спи, народе, всичко ти се пише на задника!

     Впрочем: мухльото Иванчо Искров - да млъкне и да отива в някое ТКЗС да се научи на елементарна отчетност и честност.





.

Блогове, които следя