Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

петък, 20 юли 2012 г.

: Терор




    
След извършения терористичен атентат на летище Сарафово от медиите  върху нас се изсипа канонада от абсурдни изказвания, предположения и куп небивалици.
     Публикуващите в мрежата не останаха по-назад- естествено - всички сме в крак с времето. Дори прочетох, че някой се чувствал изнасилен, завалията.
     Едва ли ще се намери разумен човек, който да одобрява цинизма на кървавите публични актове срещу мирни граждани където и да се случва това, който и да го върши, заради каквато и кауза да го прави. Историята помни много кървави престъпления водени от егоистичното чувство и стремежа да изразиш смисъла си чрез посегателство върху живота на невинни хора. България не е забравила атентата в църквата Св. Неделя от април 1925 год. Светът помни кървавите драми в Ню Йорк, Лондон, Мардид, Токио, Москва, Стокхолм и т.н.
     Моята гледна точка се изразява по-скоро в търсене на причините за тази драма и последиците за нас от нея. Ние трябва да знаем защо се допускат подобни трагедии у нас. Вместо да се приглася на явни политически спекулации ние бихме искали да знаем без да ни манипулират кой направи този атентат. Защо го направи точно тук. И всички тези отговори да са от гледна точка на българския национален интерес, а не пригласяйки или участвувайки в разразилата се медийна война тласкаща немислещите в една или друга посока.
    Атентата ни свари по бели гащи, както се казва. Няма значение, че пострадаха чужди граждани - за нас трагедията си е трагедия, но само за миг да си представим какво би почувствал всеки българин, ако това се бе случило на спирка в софийското метро в натоварения сутришен или вечерен трафик.
..


 
 
     Предлагам ви римейк на един мой постинг за тероризма писан по друг повод преди две години.




  терор:       от лат. “страх, ужас”.
                        Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на  определени групи  хора от  обществото
 


                                   (кратък философски речник  - Евгени Динев)


     Винаги съм смятал, че терора е брутално и систематично налагане със сила от отделни лица, организирани групи или институционализирани структори на собствената им воля над други лица, групи хора или институционализирани структори за постигане на користни политически цели - съпроводено или осъществявано чрез принуда, насилие и убийства.
     От времето на якобинците до наши дни „тероризъм“ е вид насилие и политически мотивирано действие.
     След един тъп и безплоден спор относно тероризма, в коментарите на постинг в blog.bg, реших да защитя собствените си тези и представи за това явление, като проекция върху обществено приети или наложени ни представи за него.
     Консултирах се с Уикипедия, която кротко ми обясни,  че: "някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други" - сиреч гледната точка и мотивацията за определен род действия  са  решаващи при закичването им с клишета като: тероризъм или героизъм.
     Истината е, че няма приета и официално призната международна дефиниция, но обикновенно понятието "терор" изключително точно и приемливо се свързва "с използването на насилие срещу обикновени граждани". От там нататък всяка държава според вътрешнополитическите си нужди в момента или за задоволяване на дългосрочна стратегия  е дефинирала и криминализирала това понятие за да защити статуквото на управниците си. Търси се унифициран прочит на това понятие за да се оправдае размера формата и силата на противодействието.
     Надълго и нашироко може да се дискутират на целите, средствата и обектите на тероризма, за да бъде класифициран или дефиниран, както и за дозиране на ответна реакцията.
     От друга страна по-широкото разглеждане на проблема задължава отбелязване на разновидностите му за да се облекчи  диференцирането му като:
      - афиширано насилие, насочено срещу случайни граждани за да се внушава изкуствено страх и безсилие  в обществото, атакувайки законови правила и водена правителствена политика;
      - целенасочено насилие срещу държавни служители, политици на власт и всички противници на целите им изразяващи се в смяна на  властта, както и за институционализиране и създаване  на нови държави   
     - сепаратизъм;
     - подмолна война на една държава срещу друга (необявена скрита война);
     - действия на  правителство използващо  власта си с цел да  задържи на властта си над чужди народи борещи се да излязат от  пределите на държавата и конституират нова държава,
     - нерегламентирано въздействие на държавната власт със сила върху случайни или подбрани групи граждани като най-чиста форма на злоупотреба с властта.

     Големите държави се опитват да решат почти по един и същи начин проблема с насилието върху цивилни - чрез  реципрочния отговор на  законовото насилие използвайки силата и ресурсите на публичната власт. Вероятно правителствата имат достатъчно основание
и хиляди оправдания да използват мощта на държавната машина, но решава ли това проблема? И ако не го решава, какво точно да се прави?

     Съществува многостранна връзка между тероризма и правата на човека.

     Този   въпрос е отразен в решение на Общото събрание на ООН и на Комисията по правата на човека, и в по-тесен кръг от Съвета за сигурност, още преди събитията от 11 септември 2001 година. При разглежданено на проблема с тероризма на ниво ООН също така е посочено  потенциално негативно въздействие на борбата с тероризма върху човешките права. Тъй като теракта от 9/11 е свързано със събития, като например създаването лагера за задържане в Гуантанамо значително внимание е отделено на въпроса в каква степента  контра-тероризма въздейства върху правата на човека.

      Когато става въпрос за народи борещи се за национално освобождение мненията  коренно се противопоставят и взаимно се изключват. Тероризма е недопустимо и осъдително действие, при практикуването му от национално-освободителните движения, когато от последствията му страдат мирни жени, деца и старци.
     В такива случаи той  трябва да се осъжда.
     Някои държави - като Русия напр., не допускат никакви вариации на тема самоопределение извън котролирани схеми на  протекторат и по този начин принуждава народа, който отдавна е доказал неистовото си  желаение за свободата - към открит отявлен и безмеслен тероризъм.

      На 27.Х.1991 г. избраният президент на Ичкерия ген. Джохар Дудаев обявява  излизането на Републиката от РСФСР и СССР и насрочва  избори.
 
 
      "Российские власти, пытаясь восстановить контроль над ситуацией, стали поддерживать антидудаевскую оппозицию. А когда стало ясно, что эти меры не оправдывают себя, было принято решение о введении войск "для восстановления конституционного порядка и разоружения незаконных вооруженных формирований.  

                Войска были введены 11 декабря 1994 г, однако военная операция вылилась в длительную вооруженную борьбу, сопровождавшуюся значительными разрушениями, жертвами среди мирного населения и федеральных войск. По мере того как российская армия устанавливала контроль над большей частью территории Чечни, сепаратисты стали переходить к активной террористической деятельности сначала в самой республике, а затем и за ее пределами." - http://slovari.yandex.ru/dict/lanzov/article/lan/lan-0037.htm?text=%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%20%D0%B8%20%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B&encid=lanzov&stpar3=3.55.
     Примера с Чечня е класически - при официални договорености на държавно ниво по времето на президентстването  Ельцин, когато ген. Джохар Дудаев извоюва с оръжие против руската армия свободата на народа и държавата си - Путин започна нова война (ползвайки като претекст и инсценирайки страшни  терористични актове чрез печално известните си тайни служби наследници на КГБ).
     Освен Джохар Дудаев, Зелимхан Яндарбиев, Аслан Масхадов, Абдул-Халим Садулаев - все президенти на независима Ичкерия - в тази мръсна война главорезите от Спецназ унищожиха над два милиона души и избиваха, изнасилваха и ограбваха мирни жени, деца и старци, разрушиха всичко, което що-годе не беше съсипано преди, в т.ч. до основи столицата Грозни - за да оставят без материална база съпротивляващите се вироглави  чеченци
.

     Това беше нещо повече от терор - това беше геноцид над един свободолюбив и своенравен народ, които нямаше как да не отговори в същия стил и със същите средства.
     Не, не оправдавам терористичните действия на чеченците против Русия.
     Осъждам ги, защото са насочени против мирни граждани, а това не ерешение на проблема им, защото насилието води до ново насилие
     В същото време, без да ги оправдавам - разбирам чеченците, че те нямат друг изход и винаги съм на страната на справедливата кауза и по-слабия!

     Чеченците едва ли някога ще простят  на Русия за масовите убийства на техните родители, деца, роднини близки и приятели от руските специални военни части.
     

     И нека никога не забравяме казаното от Гладстон: "КОЕТО Е МОРАЛНО ГРЕШНО, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЯРНО".

 


обратно в зародиша :: Терор Човек дори добре да живее - не може без rock`n`roll!Free counters!

сряда, 18 юли 2012 г.

Палачи дете, баща ти е невинен!

 


 


Дясно, в смисъл на антикомунизъм, у нас повече няма да има.  Спете спокойно лильови чада, антикомунизмът си отиде!
Това беше единствена грижа на политическите алхимици на червените гестаповци от ДС.
Организирания антикомунизъм се спомина с общите услия на отците му създатели - тоест онези, които го създадоха - те си го и унищожиха.
А някой пита ли се - къде тук е народа и драмата?
Занапред ще има пишман десничари - досущ еничари - от реколтата на политическите скопци като травестита ББ.
Ще има десничари на изполица - с реновирана фасада като Ешехерия Куни, която не успя да унифицира зарядните устройства за мобилните, но пък беше отлична еврокомисионерка.
И в излишък патриоти от партия на обичащите майка Русь повече от окаяната ни Болгария.
Историята няма да бъде дори написана, а спасители на нацията ни ще бъдат нейните убийци!
Пейте робини - в Гърция или Испания!
В Сащ или Канада е духът на Караджата?!!!  А аз дори не съм Хаджи Димитър!
Тук някъде навсякъде остана призракът - все същия си броди - крадлив, еблив срещу рубли обърнати в долари, по канибалски екзалтиран и възторгнат от правешкия копанар Тодар Зомфиркьов!

Боже, пази България!


Амин!







четвъртък, 12 юли 2012 г.

Сериозно ли си решил да приемеш исляма?





            

     "Сериозно ли си решил да приемеш исляма?"
      Въпросът ми бе зададен в Лични съобщения след като публикувах постинг за възмущението си от масовото комерсиално архонтстване в последно време.
      Отговорът ми:
     Това е просто един риторичен похват и удобна за манипулация мисловна конструкция.   
     Нямам намерение да ставам мюсулманин, защото не изпитвам необходимост да го правя.
     И понеже Господ  Бог е един за всички религии по света  смяната на религията в едно атеистично общество би следвало да се приема без емоции, с разбиране и толерантност от нормално мислещите хора. Няма лоши религии, както се опитват да внушават формиращите общественото мнение у нас, а лоши политици  най-страшната религия е атеистичния комун. онанизъм. Не напразно комун. онанистите у нас чрез ДС и до днес държат изкъсо юздите на шайката покварен и мазникав синодален клир , който не смея да нарека българска, още по-малко православен и съвсем не църква, защото вони на лоясала византийщина и поквара.


(Надявам се няма да възразиш, ако използвам този отговор до теб за постинг, който би обяснил позицията ми на всеки, които се е усъмнил в религиозните ми възгледи.)






  Човек дори добре да живее - не може без rock`n`roll!
Free counters!

Блогове, които следя