Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

събота, 26 април 2014 г.

Доклад и един "контра доклад" на Ричард Молнингстар

“БЪЛГАРИТЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПРОБЛЕМ”
 ДОКЛАД НА РИЧАРД МОРНИНГСТАР / СЕКРЕТНО


Секретно
Екз. единствен
До държавния секретар Хилъри Клинтън на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ

    Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. За да спечелят, те трябва само да поискат народа да притежава властта, а не тя да бъде в ръцете на олигарсите и партийните им слуги.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позорни партийци, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.



     ***********************



    "Контра доклад" предизвикан от комунал онанистическите малоумници и промивачи на мозъци.  Неизвестен автор.




    
    


Българите са храбър, самоотвержен и свободолюбив народ, но Америка не ги подкрепя достатъчно”

                             – доклад на Ричард Морнингстар / много Секретно

                               Строго секретно
                               Екз. единствен

      До Държавния секретар Хилъри Клинтън

      На вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ

      Доклад  относно нашите интереси на територията на България

Предоставям на Вашето внимание впечатленията, които добих и заключенията, до които достигнах по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение.
България е изключително интересна и важна страна, за съжаление незаслужено намираща се до голяма степен вън от полезрението на САЩ. На пръв поглед тя лежи в периферията на Европа, но ако погледнем картата на света виждаме, че от перспективата на Евразия тя е една от най-ключовите страни. България е и централната балканска страна. Който я владее и контролира, владее и контролира Балканите. Затова всеки завоевател на Балканите е отделял изключително голямо внимание на България. Нейното средищно положение е основната причина за противоречивата, бурна и сложна българска история. Подобна превратна история в Европа има може би само Полша и в нейния случай причината е също сложното й геополитическо положение между Германия и Русия.
Докато ние американците обаче подценяваме или игнорираме изключителното геостратегическо значение на Балканите и особено на България, Русия открай време смята Балканите и България за един от своите най-важни геополитически приоритети.
Поради това България, впрочем подобно на останалите посткомунистически страни, ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРА ПОД КОНТРОЛА НА МОСКВА. Нашето американско влияние е по-скоро формално и много повърхностно. Българското правителство на думи винаги ще подкрепя Америка, но действията му винаги ще бъдат в нейна вреда и в полза на Русия. Впрочем това важи не само за Балканите, но и за много други региони на света. Нашето американско влияние обикновено е ясно видимо за всички. Но дори когато изглеждаме важен фактор, руското скрито, подмолно влияние е често не по-слабо, а понякога и много по-силно. Нашите военни бази в Косово, България и бивша съветска Централна Азия например са по-скоро бреме за нас и не ни дават някакви особени предимства, понеже важно е не толкова формалното военно присъствие, колкото оста на стратегическия вектор, която обаче в тези региони се контролира от Русия. Освен това в случай на конфликт нашите многобройни разпръснати по света военни бази не само няма да ни помогнат, а даже ще усложнят положението ни, още повече че те ще бъдат обект на първите унищожителни удари.
Така че членството на България и останалите източноевропейски страни в НАТО в крайна сметка е по-изгодно за Русия, отколкото за нас, защото вместо ние да изместим влиянието си на Изток, в действителност Москва разшири своето влияние далеч на Запад и сега има повече власт от всякога, много повече, отколкото можеше да мечтае по време на Студената война. Можем като цяло да кажем, че както Източна, така междувременно и Западна Европа, уж намираща се в нашата орбита, всъщност е под пряк или косвен руски контрол.
Днес вече знаем, че съветското влияние в бившите комунистически страни, вкл. в България, е било много по-всеобхватно и дълбоко, отколкото се смяташе доскоро. То се е разпростирало навсякъде, от най-високо до най-ниско ниво, включително до всички персонални назначения. Има сигурни индикации, че механизмите за контрол на Москва над Източна Европа ВСЕ ОЩЕ ФУНКЦИОНИРАТ, но никой на Запад не желае да изследва този въпрос, не на последно място поради съображения за “политическа коректност” и за да не се дразни Москва.
Трябва да се има предвид, че на практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни, е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит.
АКО НЕ БЕШЕ ТАЗИ ПРОДЪЛЖАВАЩА НАМЕСА НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ, СТРАНАТА ОТДАВНА ДА СЕ Е ДЕМОКРАТИЗИРАЛА ИСТИНСКИ И ДА Е ПРЕОДОЛЯЛА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА.
Във връзка с това е много важно да се право ясно разграничение между БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, който в своето мнозинство е антикомунистически, прозападно и проамерикански настроен, и БЪЛГАРСКИТЕ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ЕЛИТИ, които все още са командвани и контролирани от Москва и въпреки волята на мнозинството от българите не желаят да допуснат автентична демократизация на страната. България е забележителна обаче с това, че БЪЛГАРИТЕ СТОЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙЦИ НА УЛИЦАТА, настоявайки за либерализация и демократизация. При това българските протести, за разлика от тези в Западна Европа и Гърция например, се отличават с изключителна цивилизованост. Екстремистки прояви, сблъсъци с полицията, счупени витрини и запалени автомобили са практически непознати явления в България.
Обстоятелството, че българско протестно движение не преля в истински отворени институции и демокрация, се дължи на продължаващото мощно руско влияние в страната. Все пак дори сравнително скромният напредък, който България отбелязва след 1989 в посока свобода и демокрация, нямаше да е възможен без храбростта, самоотвержеността, упоритостта и настоятелността на българския народ, за което трябва да му се възхищаваме и да му благодарим, вместо да го корим и упрекваме. ТОЗИ НАПРЕДЪК Е ОЩЕ ПО-ВПЕЧАТЛЯВАЩ, АКО СЕ ИМА ПРЕДВИД СРЕЩУ КАКВА СЪПРОТИВА Е ПОСТИГНАТ.
Освен това българският народ след 1989 НЕИЗМЕННО ГЛАСУВАШЕ ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ, ДЕСНИ СИЛИ. ТОЗИ НАРОД В ТОЗИ СМИСЪЛ ПОКАЗВА ЗАВИДНО ВИСОКА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА. За съжаление истината е, че дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” Българската комунистическа партия неизменно е в печеливша позиция. Винаги печелят нейните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражнява водещата роля, комунистическата партия се прави на невидима – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Въобще комунистите в Източна Европа успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници.
Българският народ обаче най-малкото инстинктивно усеща, че нещо с партиите и политическата класа не е наред и изразява своето оправдано негодувание и разочарование или чрез все по-чести протестни, наказателни вотове, или чрез ниско участие в гласуването.
Лошото е, че ние американците също волно или неволно участваме в сценария, КОИТО СЕ ПИШЕ В МОСКВА, А НЕ ВЪВ ВАШИНГТОН, защото безкритично подкрепяме тези контролирани уж некомунистически и антикомунистически парти и кандидати и така В КРАЙНА СМЕТКА ОБСЛУЖВАМЕ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ.
За чест българския народ обаче може да се каже, че е един от малкото в Източна Европа, който на няколко пъти беше на път да разбие и на моменти даже разруши московските планове и сценарии. За пръв път това стана при прословутата демонстрация пред Народното събрание (българският парламент) на 14 декември 1989, а след това при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Специално Иван Костов все още е силно недолюбван не само в Москва, НО И У НАС ВЪВ ВАШИНГТОН НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ ПОЗИЦИЯТА МУ ПО ВРЕМЕ НА КОСОВСКАТА КРИЗА 1999. Тук обаче трябва да се каже, че за разлика от останалите български премиери след 1989, които бяха марионетки на Москва, КОСТОВ СЕ ОКАЗА ИСТИНСКИ НЕЗАВИСИМ ПОЛИТИК СЪС СОБСТВЕНА ПОЗИЦИЯ. Той наистина не допусна косовски бежанци на българска територия, както настоявахме ние, но същевременно спря и руския десант в Прищина, който щеше да доведе до непредвидими последици за Европа и света. В този смисъл Костов постъпи като патриот, загрижен преди всичко за интересите на своята собствена страна Освен това днес се вижда, че неприемането на албански бежанци беше правилно решение, защото това щеше да доведе до дестабилизация на България и целия регион. Така че ние американците няма за какво да се сърдим на Костов, а напротив, трябва да проявим разбиране за неговите действия, дори ако навремето не ни харесваха.
Друг наш грях е, че по наше настояване той експулсира от страната няколко руски мафиотски бизнесмени, с което окончателно вбеси Москва, която впоследствие търсеше всячески начин да се отърве от него. В крайна сметка през 2001 тя му спретна сценария със “завръщането” на ексмонарха Симеон, а ние не само че не си мръднахме пръста да му помогнем, а даже доволно потривахме ръце, че най-после ще бъде свален и в София ще дойдат на власт “по-сговорчиви” политици. С какъв резултат? Ексвеличеството Симеон формално изпълняваше всички наши искания и прищевки, включително изпращането на български военни контингенти в Ирак и Афганистан, където впрочем влязохме, подмамени от Москва, както някога във Виетнам, за да се уморим и изтощим, без да постигнем нищо. В замяна оставихме Симеон, респ. неговите кремълски кукловоди на воля да възстановят поотслабналото по времето на Костов руско влияние в България и да ревитализират притисната до стената от Костов руско-българска мафия, която междувременно е укрепнала до степен, че нейното изтласкване изглежда изключително трудно или направо невъзможно.
Така че ние американците направихме прекалено много грешки в Източна Европа като цяло и в България в частност. Това е много жалко, защото българският народ в своето мнозинство е настроен много благосклонно към нас и се стреми към истинска свобода и демокрация. Нему обаче противостои огромна сила – Русия, с която той без външна и най-вече без наша помощ и подкрепа даже при най-добро желание няма как да се пребори. Нашата пасивност спрямо България и автентичните демократи в тази страна е изключително контрапродуктивна за нашите интереси в региона. Ако продължаваме този недалновиден курс към посткомунистическите страни и Русия, може в недалечно бъдеще скъпо да си платим за това.
Голям проблем е нашата отслабваща мощ, което също ни пречи на влияем в Източна Европа и света в достатъчна степен. След рухването на комунизма и разпада на Съветския съюз Америка наистина изглеждаше като единствената глобална сила и мнозина заговориха за еднополюсен свят, за окончателен и безвъзвратен триумф на либералната демокрация и “края на историята” (Фукуяма). За съжаление нещата не се развиха по този сценарий. Историята се завърна с пълна сила, респ. тя никога не си е отивала. Отслабването на Америка е видимо във всички области и балансът на силите все повече се измества в полза на “Евразия” – Русия и Китай, респ. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. След Втората световна война Америка беше най-големият кредитор на света. Днес ние сме се превърнали в най-задлъжнялата нация в световната история. Към днешната дата бъдещето на Америка изглежда мрачно. Изходът от създаденото положение изисква толкова радикални и болезнени мерки, че е политически неосъществим. Ние сме банкрутирали – фискално, морално и интелектуално. Корабът на Америка има много пробойни, пълни се с вода и вече силно се е наклонил. По всичко личи, че бързо наближаваме катастрофален колапс, от който ни делят може би само няколко години.

      С уважение:
      Ричард Морнингстар




      __________________________________________________________________________________

Блогове, които следя