Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

четвъртък, 3 март 2011 г.

ДА НЕ ЗАЛАГАМЕ ПРЕКОМЕРНО НА ЕМОЦИЯТА!



България според Цариградската конференция


Този постинг е съзнателно провокативен, но съм докрай убеден в правотата си.
Не мисля, че дължа някому обяснение за разбиранията си, но ще доуточня неща, които не съществуват в представите на много хора бързащи да блеснат с тонове словоизлияния и мерак да се изкипрят като по-истински българчета от другите, но всъщност се показват като същински дюнмета, нямащи нищо общо с народа си, а по-скоро с ползите от българо-съветската дружба.
Трети март - си е трети март.
Руската империя победила във Войната с Турската империя от 1877/78, а победителите пишат историята. Там - в историята, те записали намерение за държава с определени граници и окупиране на територия за неопределено време от войските на Русия, което съвсем не се харесвало на Запада.
В договора подписан на тази дата се споменавало за някаква българска държава, но русите "разсеяно" забравили да впишат задължение да вдигнат окупацията си на завладяните територии, а същевременно гарантирали независимостта на други три балкански държави и уредили териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, осигурявайки излаз на преки нефтени пътища от Каспийско до Черно море.

(Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море по онова време били собственост на фамилията Ротшилд, която финансирала руския император за тази война)
Изхода от преднамерения конфликт на Русия с Турция гарантирал, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. осигурявал се безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа. Иначе за какъв му е нефта на Ротшилд там - в Средновековна Азия?

130 години по-късно - наследника на императора - червеният гестаповец - гаулайтера от НКВД - В. Путин - показа отново и пределно нагледно за какво става въпрос врътвайки кранчето на газта за България през студената зима на 2 009 год..
Изводи няма да правя - според разбиранията образоваността, възпитанието и интелигенстността си - всеки ще ги направи за себе си.
Обикновенно, когато се говори за Освобождението на България се акцентира върху факта, че не е било възможно тя да се освободи сама, като се има предвид само и изключително руска военна инвазия.
Неизбежността на едно ново въстание като Априлскато би принудило - Великите сили (без Русия) да даведат докрай започнатото от Цариградската конференция (1876 г.) и щяха да възстановят българската държавност - дори само като противовес на Русия.
Защо винаги се забравя, че е имало Цариградска конференция, после Лондонска? Не се ли поставя началото на решаването на Българският въпрос пред Европа именно на този форуми на Великите сили?
Не може ли да се мисли, че с войната от 1877/78 реално Русия побърза да изпревари развоя на събитията, което можеше за винаги да я остави без сфера на влияние в България, което, между другото, все още не е приключило дори и днес?
При една по-обективна оценка на историята, без да я отричаме, трябва да се прецени какво е било по-полезно за народа и държавата - влиянието на Русия или на Запада - особено като се сравни живота и напредъка на народите като нашия, протекъл под руско влияние, и съдбата и нивото на народи попаднали под Западно влияние - Гърция, Кипър, Словения...
Нека не залагаме на емоцията и да разграничим намеренията и плановете на Рускта имперска държавна машина от кръвта на загиналите войници във войната за Възраждането на България и като достойни българи отдадем дължимото на неизброимите жертви на народа ни за нейната Свобода и докажем, че наистина я заслужаваме.




(март 2 009-март 2 011)

4 коментара:

  1. Тодоров, Тодоров..... Замисли се, кой е бил с Турция тогава? Кой е казвал при Шипка "Използвайте оръдията".... Не искам да споря с теб. Запознат си с историята ни, но нека разгърнем малко настоящето. Нека не ни напуска отговорността за бъдещето и не повтаряме минали грешки от противоречия. Иначе съм съгласна със "Справедливостта е постоянна и трайна воля да се отдава всекиму неговото право. Предписанията на правото са тези: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето." Дано!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Създава ли впечатление постинга, че не знам кой каква позиция е имал по онова време?
    А ти замисляла ли се, защо в авангарда на руските войски са именно българските опълченски дружини, чийто героизъм, себеотрицание и кръв решиха изхода от войната?
    Замислала ли се, ако българите бяха решили да се спестят, колко щяха да бъдат жертвите на русите в тази война(в действителност - по-малко от 34 хил. души).
    Би ли обяснила каква точно е твоята позиция по въпроса за бъдещето ни и визията ти за отговорността пред него?

    ОтговорИзтриване
  3. Сложни въпроси задаваш, но бих ти отговорила по следния начин: Позицията ми по въпроса за България е приобщаване на всеки един член от това общество към общото цяло. Докато сме разделени нищо няма да стане. Никъде на запад няма такова разделение както у нас. Когато всеки в тази държава започне да мисли "Аз съм преди всичко българин, а след това всичко друго", тогава нещата ще дръпнат. Извинявай много, но в момента точно от тази гледна точка сме пълна катастрофа. И тя продължава докато ни елиминират не само психиката, но и всичко останало. Вече ни скапаха ценностната система и това е голям минус. Не разбирам демокрацията по този начин. Вече на едно място казах, че бих се приобщила към манталитета на италианците: След 1944 година те отсякоха от раз всичко което е било преди тази година и тръгнаха напред. Недей сега да ставаш словоохотлив за тази година. Всичко е въпрос на разбиране и преди всичко налгане на нов стереотип откъм мисъл и поведение. Ние загиваме като народ, защото не успяхме да запазим светинята България. Не искам да ме мислиш за голям патриот. Но не се интересуваме вече от нашето светло минало, а ровим в кал и престъпност. Когато изчистим мисълта си от излишъците на миналото тогава може би ще започнем нов живот. Снощи гледах "Уокър - тексаският рейнджър". Борис, филма беше много хубав. В него децата се учат как да пазят своето училище, как може един тинейджър събрал се с улична банда отново да тръгне в правия път, който да го направи човек и другите да го уважават, как един бивш бандит успява да се застъпи за всички тези родители и деца които искат да живеят в по-сигурен свят без престъпност и свободни. Не искам да си мислиш, че ме е обхванала еуфорията на сантимента. Няма такова нещо. Всеки прави това, което е според силите му. Имаш познания, имаш и знания, но не прокламирай различията. Радвам се, че последните ти постове са по-изчистени. Така и трябва да бъде. Приятно изкарване на днешния ден и всичвко хубаво от мен. Все пак удостои с внимание човека до теб. Заслужава си.

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя