ДА НЕ ЗАЛАГАМЕ ПРЕКОМЕРНО НА ЕМОЦИЯТА!

България според Цариградската конференция


Този постинг е съзнателно провокативен, но съм докрай убеден в правотата си.
Не мисля, че дължа някому обяснение за разбиранията си, но ще доуточня неща, които не съществуват в представите на много хора бързащи да блеснат с тонове словоизлияния и мерак да се изкипрят като по-истински българчета от другите, но всъщност се показват като същински дюнмета, нямащи нищо общо с народа си, а по-скоро с ползите от българо-съветската дружба.
Трети март - си е трети март.
Руската империя победила във Войната с Турската империя от 1877/78, а победителите пишат историята. Там - в историята, те записали намерение за държава с определени граници и окупиране на територия за неопределено време от войските на Русия, което съвсем не се харесвало на Запада.
В договора подписан на тази дата се споменавало за някаква българска държава, но русите "разсеяно" забравили да впишат задължение да вдигнат окупацията си на завладяните територии, а същевременно гарантирали независимостта на други три балкански държави и уредили териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, осигурявайки излаз на преки нефтени пътища от Каспийско до Черно море.

(Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море по онова време били собственост на фамилията Ротшилд, която финансирала руския император за тази война)
Изхода от преднамерения конфликт на Русия с Турция гарантирал, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. осигурявал се безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа. Иначе за какъв му е нефта на Ротшилд там - в Средновековна Азия?

130 години по-късно - наследника на императора - червеният гестаповец - гаулайтера от НКВД - В. Путин - показа отново и пределно нагледно за какво става въпрос врътвайки кранчето на газта за България през студената зима на 2 009 год..
Изводи няма да правя - според разбиранията образоваността, възпитанието и интелигенстността си - всеки ще ги направи за себе си.
Обикновенно, когато се говори за Освобождението на България се акцентира върху факта, че не е било възможно тя да се освободи сама, като се има предвид само и изключително руска военна инвазия.
Неизбежността на едно ново въстание като Априлскато би принудило - Великите сили (без Русия) да даведат докрай започнатото от Цариградската конференция (1876 г.) и щяха да възстановят българската държавност - дори само като противовес на Русия.
Защо винаги се забравя, че е имало Цариградска конференция, после Лондонска? Не се ли поставя началото на решаването на Българският въпрос пред Европа именно на този форуми на Великите сили?
Не може ли да се мисли, че с войната от 1877/78 реално Русия побърза да изпревари развоя на събитията, което можеше за винаги да я остави без сфера на влияние в България, което, между другото, все още не е приключило дори и днес?
При една по-обективна оценка на историята, без да я отричаме, трябва да се прецени какво е било по-полезно за народа и държавата - влиянието на Русия или на Запада - особено като се сравни живота и напредъка на народите като нашия, протекъл под руско влияние, и съдбата и нивото на народи попаднали под Западно влияние - Гърция, Кипър, Словения...
Нека не залагаме на емоцията и да разграничим намеренията и плановете на Рускта имперска държавна машина от кръвта на загиналите войници във войната за Възраждането на България и като достойни българи отдадем дължимото на неизброимите жертви на народа ни за нейната Свобода и докажем, че наистина я заслужаваме.




(март 2 009-март 2 011)

Кой потуши Априлското въстание

     АВТОР: "galka" <georgieva.gal...@gmail.com>

     За съпротивата и героизма на въстаниците е писано много както в историята, така и в литературата.
      Но пред мен изникна въпросът как тези смели българи са разгромени от една ,,паплач" и ,,сган" като башибозука.
      Порових се в официалните истории на Априлското въстание писани от проф.Христо Гандев и колектива на проф. Константин Косев.  Рових из статиите във ,,Военно исторически сборник" и ,,Исторически преглед" - във връзка с кръглите годишнини от въстанието.  Проучвателната ми работа ме доведе до категоричния извод, че потушаването на Априлското въстание е дело преди всичко на турските въоръжени сили.
     За да се създаде повратна точка за нещата причината е, че не се познават структурата и организацията на Турските въоръжени сили от онази епоха. Турция възприема пруската система на комплектуване, според която войникът прослужва няколко години (2-3-5) в редовната армия, а след това се зачисляват в запаса. Така, че турската армия в която служат само мюсюлмани (а немюсюлманите плащат военен данък - бедел) се състои от 3 части:
      1. низам - войникът служи 4-5 години (от 20 до 24 год. възраст) 
      2. редиф (запас) - където се води на отчет 8 години (от 24 до 34 год. възраст) 
      3. мустахфъз (опълчение) - 8 години ( от 34 до 40 год. възраст).
     Във военно време и трите категории се смятат за редовни войски, защото са военно обучени и се свикват под знамената за изпълнение на бойни задачи. 
     През 1876г. редовната армия (низама) е организирана в 7 корпуса, които от съвременна гледна точка са равни на армии. 
      За важността на българските земи за Турция говори дори самата номерация на корпусите: I гвардейски щаб в Цариград, II корпус с щаб в Шумен, III корпус с щаб в Битоля и т.н. 
     В официалните турски и чуждестранни документи от дните на Априлското въстание мобилизираните за неговото потушаване части на редифа и мустахфъза много често се наричат ,,нередовни части" което повечето автори тълкуват като башибозук, което не е истина и неоснователно хвърля сянка върху героизма на въстаниците. 
      Освен редовните, военно обучени, има и действително ,,нередовни" войски - башибозук (пехота), сеймени (конници) и горска стража. Те са сформирани от неслужили в армията доброволци, получаващи от войсковите складове оръжие, но не и облекло. 
      В състава на турските въоръжени сили особено място заемат черкезите. Те служат както в редовната армия, така и в башибозука. Но те служат в отделни формирования и имат специфична униформа по която народът ги разпознава. 
      След този кратък преглед на състоянието на турските въоръжени сили ще разгледаме съвсем на кратко тяхното участие в потушаването на въстанието. 
      Подготовката на въстанието е усетена от Турските власти и те включват военното си разузнаване.     
      Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение.
      Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица.
      Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище.
      Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

     През 1876г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона.
      Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.
      Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието.
      Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик,не позволяват там въстанието да избухне.
      Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
      Още в първия ден на въстанието (20 Април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса.
      За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Митхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. ,,Душа" на екипа е Мидхат паша - дотогавашен русенски валият - хитър, ловък и заклет враг на българите, той е председател на комитета ,,сюлерге" (метла) основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин."
      Военните операции се водят от висшите военачалници, като Акир паша - валия на Русе,командирът на II корпус Фазлъ паша, началникът на Цариградския гарнизон Адил паша, комендантът на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
      Още на 21 Април започва прехвърляне с влак на 1 табор(800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик.  
      На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама.
      На 23 Април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей.
      На 24 от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните редифи вече въоръжени.
      На 27 Април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин.
      Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук.
       Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 - хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро.
       Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей.
       След това те нападат Копривщица.
       Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците - около 4000 души срещу 600 въстаници.
       На 27 Април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 Май.
       Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези.
        Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от ,,Сърби" и ,,Московци". След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани.    
      Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити.
       Само за Батак не са открити документи за пряко участие на действащи войски.
       На 4 Юни в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша.
       На 5 Май идва и Рашид паша от Пловдив.
       Едва на 7 Май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада.
       За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари.
      В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф.  
      Турски войски разоряват и с. Бояджик Ямболско.
      Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на воеводата. Военните части са в готовност.
      При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе.
      Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен.
      На 25 Май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници.
      Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви.
      Въстанието предизвиква ужас и паника сред управниците на Турция. 
     Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
     Тези редовни военни части обаче наистина се държат като башибозук събран за плячка. Те грабят, насилват и избиват с жестокостта на башибозуци насърчавани от своите командири.
      И това се оказва историческа истина.



 ....