ОСВОБОДИТЕЛКА ли е Русия, или ОКУПАТОР?

     

    1. "Кой е най-големият мит, свързан с освобождението на България?

       Санстефанският мит е може би един от най-големите. 

       Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия. Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.

      2. Има ли и други заблуди около 3 март, с които живеят и днес българите?

     Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст - че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъсана, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят."

          проф. Пламен Цветков

И днес най-големият ни неприятел е официална Русия

---

              Най-големият ни неприятел днес е официална Русия
                                                                  
                                                                  Захарий Стоянов*


     Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
     Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс* (Николай фон Гирс, 1820 1895 г., руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време) и Катков* (Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски реакционен публицист и панславист. Чест прицел на перото на Захарий Стоянов, бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то прередлага? Защо такава глупа непоследователност? – “Желае ни доброто, не ни е забравила”, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – “Вие сте идиоти”, казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите”. Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение* (Трето отделение – императорска тайна полиция. Изпитан предшественик на КГБ).
     Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев* (Николай Обручев, 1830-1904 г., военен и държавен деятел, бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите ”так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “Воля Его Императорского величества такая”, “Ви народ неопитный”, “Вие трябва да слушате и се покорявате”, “има за вас кой да се грижи” и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: “Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: “Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате “ура”. А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: “Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш”. “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!
     О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
     Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия* (В царска Русия така наричали днешна Украйна, бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
     Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
     В днешно време, когато това правиелство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев* (Константин Победоносцев, 1827-1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод, покрит с мрачна слава при царуването на Александър III и Николай II. Бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.
     Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…

       Русчук, 1-й март 1886 г.



 *  Предисловие към брошурата на Г.С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите".







      Нарочно съм сложил текста на З. Стоянов между тези две емблематични картинки, известни на всеки му от моето поколение и, които той  помни от първия си учебник по Истопия на България.
     Те илюстрират две непоклатими истини от историята -
всенародната радост от Освобождението от турското владичество на България и акта на сключването на  мирния договор между Руската и Отоманската империя на 3 март 1878 год. в Сан Стефано.  
     Връзката между двете картинки е ясна и обяснима. Необяснимо е присъствието на втората снимка на Едмонд дьо Ротшилд на подписването на този договор, а обяснение има и то ни води към днешните геополитически стремления на нашата освободителка.
      Трети март - си е трети март.
    Руската империя победила, а победителите пишат историята. Там  - в историята,  Руската империя записала намерение за Българска държава с определени граници и неконтролирано окупиране на територия  на тази държава за неопределено   време от войските на Русия. Вероятно не всички са наясно, но  в този договор, както се оказа имало  гаранции не толкова за независима българска държава, колкото за независимостта на други три балкански държави и уреждане на териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, които осигурявали проход на нефтените пътища пряко от Каспийско до Черно море.
     Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море били собственост на  Ротшилд. Същият финансирал руския император в тази конфликт.
    Тази война гарантирала, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа. Иначе за какъв му е в Азия нефта на Ротшилд, който  финансирал тази война на Руската империя, а разходите плати България, когато цар Фердинанд l обяви с Манифест  Независимостта на Царство България на 5 октомври 1 908 год. ?

     Такава е връзката между двете картинки, но има и трета картинка, която никога не влезе в учебниците по История на България!

     Ето я:


Обявяването на Независимостта на Царство България от Цар Фердинанд l


       И накрая - нека уточня - официална Русия не е народа на русите, както Правителството на България не е българския народ - дори когато те говорят от техни имена. 

       Едва ли има българин, които да не е благодарен на русите за Освобождението и направените жертви.
      Но между Руската империя и русите като народ има разлика!
      Между българите и русите също винаги е имало огромна разлика, както в материално, така и в социално им положение, или манталитета им, и светогледа - но това е без отношение към историята, а към тълкуването и.
      Достоевски доста добре е описал колко предубедени са били българите, когато руската армия стъпила на българска земя.
      Съвсем не се оправдали очакванията им да се хвърлят в краката на военачалниците и да им целуват ботушите, защото добре знаели как рита този ботуш и колко безмилостна била царската милост на Дядо Иван от предишните 7(седем) войни, които Русия водила против Турция по нашите земи.
      Българите помнели как стотици хиляди семейства били насилствено откарвани при обратния ход на войската към безлюдните земи на Русия - за да бъдат налагани като жив плет при евентуална турска агресия от нейните земи към Русия.
      Да, българите били подозрителни и последвалите събития на ОФИЦИАЛНА Русия го доказват!  
     
      Благодарни били.       

      Благодарни сме и днес, но това не дава основание никому да ни заробва по един или друг начин отново.  
      
       Да - 32,5 тона злато е платила България, с които е покрила разходите на Русия във войната. 
        
      Това е факт.    
    
      Какво повече се очаква от нас?

      Боже, пази България!

---

ДА НЕ ЗАЛАГАМЕ ПРЕКОМЕРНО НА ЕМОЦИЯТА!

България според Цариградската конференция


Този постинг е съзнателно провокативен, но съм докрай убеден в правотата си.
Не мисля, че дължа някому обяснение за разбиранията си, но ще доуточня неща, които не съществуват в представите на много хора бързащи да блеснат с тонове словоизлияния и мерак да се изкипрят като по-истински българчета от другите, но всъщност се показват като същински дюнмета, нямащи нищо общо с народа си, а по-скоро с ползите от българо-съветската дружба.
Трети март - си е трети март.
Руската империя победила във Войната с Турската империя от 1877/78, а победителите пишат историята. Там - в историята, те записали намерение за държава с определени граници и окупиране на територия за неопределено време от войските на Русия, което съвсем не се харесвало на Запада.
В договора подписан на тази дата се споменавало за някаква българска държава, но русите "разсеяно" забравили да впишат задължение да вдигнат окупацията си на завладяните територии, а същевременно гарантирали независимостта на други три балкански държави и уредили териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, осигурявайки излаз на преки нефтени пътища от Каспийско до Черно море.

(Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море по онова време били собственост на фамилията Ротшилд, която финансирала руския император за тази война)
Изхода от преднамерения конфликт на Русия с Турция гарантирал, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. осигурявал се безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа. Иначе за какъв му е нефта на Ротшилд там - в Средновековна Азия?

130 години по-късно - наследника на императора - червеният гестаповец - гаулайтера от НКВД - В. Путин - показа отново и пределно нагледно за какво става въпрос врътвайки кранчето на газта за България през студената зима на 2 009 год..
Изводи няма да правя - според разбиранията образоваността, възпитанието и интелигенстността си - всеки ще ги направи за себе си.
Обикновенно, когато се говори за Освобождението на България се акцентира върху факта, че не е било възможно тя да се освободи сама, като се има предвид само и изключително руска военна инвазия.
Неизбежността на едно ново въстание като Априлскато би принудило - Великите сили (без Русия) да даведат докрай започнатото от Цариградската конференция (1876 г.) и щяха да възстановят българската държавност - дори само като противовес на Русия.
Защо винаги се забравя, че е имало Цариградска конференция, после Лондонска? Не се ли поставя началото на решаването на Българският въпрос пред Европа именно на този форуми на Великите сили?
Не може ли да се мисли, че с войната от 1877/78 реално Русия побърза да изпревари развоя на събитията, което можеше за винаги да я остави без сфера на влияние в България, което, между другото, все още не е приключило дори и днес?
При една по-обективна оценка на историята, без да я отричаме, трябва да се прецени какво е било по-полезно за народа и държавата - влиянието на Русия или на Запада - особено като се сравни живота и напредъка на народите като нашия, протекъл под руско влияние, и съдбата и нивото на народи попаднали под Западно влияние - Гърция, Кипър, Словения...
Нека не залагаме на емоцията и да разграничим намеренията и плановете на Рускта имперска държавна машина от кръвта на загиналите войници във войната за Възраждането на България и като достойни българи отдадем дължимото на неизброимите жертви на народа ни за нейната Свобода и докажем, че наистина я заслужаваме.




(март 2 009-март 2 011)

З-ти март 1 878 г. и газовата криза от м. януари 2 009

Пускам постинга съзнателно провокативен и съм докрай убеден в правотата си.
Не мисля, че дължа някому обяснение, за неща които не съществуват в познанията на много хора бързащи да блеснат с тонове словоизлияния, надявайки се да се опишат по този начин като по-истински българчета от останалите.

Трети март - си е трети март. Никой не отрича значението на войната от 1877/78 год. за съдбата на България.

Руската империя победила, а победителите пишат историята.

Там - в историята , те записали намерение за държава с определени граници и окупиране на територия за неопределено време от войските на Русия.
Вероятно не всички знаят - в този договор не става никаква реч за независима българска държава, а за независимостта на други три балкански държави и уреждане на териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, които осигурявали преки нефтени пътища от Каспийско до Черно море.

/Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море били собственост на Ротшилд. Същият финансирал руския император за тази война./

Тази война гарантирала, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа.

Иначе за какъв му е нефта на Ротшилд?

130 години по-късно - наследника на императора - червеният гестаповец - гаулайтер от НКВД - В. Путин - показа отново , за какво става въпрос.

Изводи няма да права.

Според разбиранията, образоваността, възпитанието и интелигенстността си - всеки ще ги направи сам за себе си.

Нека не залагаме без мярка на емоцията.