Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

Показват се публикациите с етикет граници на търпимостта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет граници на търпимостта. Показване на всички публикации

сряда, 20 юли 2011 г.

Ще се давим или ще се спасяваме?





Проблемите на българите се струпват на главите им от липсата на държавност и то при наличие на държавни структори и хиляди хранени на властта хора. Този прост факт се осигуравя от отсъствието на справедливост гарантирана със закони и процедури; отказа от правосъдие и преднамерено сгрешената система на държавното устройство.
Проблемите в България са морални, а не етнически, нито расови, нито религиозни и за това сме виновни всички ние - българските граждани с търпимостта си към безобразията на шепа нехранимайковци, пладнешки разбойници и безродници.
Днес проблема е, че липсва гражданско общество, средна класа и интелектуален елит на нацията, които да задават и определят дневния ред на обществото и нацията.
Когато преди 20 години се казваше, че се изпълнява предварително подготвен сценарий за конвенсиране на политическата власт на комунистите в икономическа тази истина не се осъзнаваше от хората, а комунистическите гаулайтери яростно отричаха подобна възможност и иронизираха опозицията, която сами си създадоха.
Десидентството беше кантролирана и мижава имитация на проява на политически коректив на социализма превърнат в държавна религия в Азия и половин Европа.
Опозицията на комунистическата система - като масова и осъзната ценностна система е факстора, които винаги е липсвал у нас, но е бил основна движеща сила във всички държави от бившият комунистически конц. лагер в усилията им към възстановяване на естествената човешка условия и среда за живеене.
Само споменаването на мъченика Илия Минев и припомняне на съдбата му след мимикрията на комунистическите гаулайтери е достатъчно показателна илюстрация, че десиденството е било игра в полза на режима преди `89 год.
В този смисъл исторически развилите се събития и днешната политико-икономическа действителност е неизбежна и необходим за преживяване катарзис от народа ни.
И понеже катарзис няма - няма да има и промяна.
С генералитет без ташак, и генералитет който става само за ташак - агонията е естествено продължение на липсата на усилия за истинско и достойно съществуване на народа.
Въпросът на въпросите е - ще се давим или ще се спасяваме?


вторник, 19 юли 2011 г.

Бойко стана за ташак!



Цвичко и Винету вместо да бръщолевят глупости да докажат кой и защо е направил атентатите.
После съдът да се произнася.
Някой показва на двамата херои, че хич не им пука от гръмките изяви по телевизията и, че в живота не е чак толкова просто.
Този някой прави атентати когато и където си поиска и хич не му дреме кой е министър, нито кой е премиер.
За мен е без значение е кой го прави, ако милиционерите не могат да го уличат и уловят, а само веят гащи в жегата и дават възможност да се правят разнопосочни политически спекулации без никакво основание.
Както стана и с атентата пред Галерия - последваха хиляди обвинения, но и до сега не са открити нито извършител, нито подбудител, нито мотиви.

Това е!

Бойко стана за ташак!

сряда, 25 май 2011 г.

Толерантност - да, но и тя има граници!




Най-добре е да не се парадират публично предпочитанията за секс.
В подобни случаи всеки е свободен да реагира, както му диктуват морал, религия, разбирания.
Така както, когато се демонстрира едно поведение и някаква гледна точка, а ние сме задължени да го приемем - т.е. да бъдем толерантни към това поведение, а не критични - по същия начин би следвало да се реагира на отхвърлянето на това афиширано поведение и ние да го приемаме.
Никакви аргументи и квалификации ме могат да ограничат моето или чуждото право на изява и оценка.
Ако се приема само едната позиция - тоест - длъжни сме само да толерираме, а не оценяваме - май скоро ще стигнем до задължително адмириране на педерастията, а това вече е насилие над свободната изява.
Никой не го интересува кой как се изявява под юргана си, но същия никой не е длъжен да понася натрапена му от друг различна от неговата сексуалност.
Иначе всички са големи християни, но и "хюман райт" активисти.
Нещата имат двупосочен, чисто човешки, план.
А знае се, че хомосексуализма е болест, която се придобива и се лекува. Не бързайте да ме обвинявате в хомофобия, щото съм далеч от такава позиция, а просто потърсете и попрочетете нещо по-сериозно за проблема.

Всъщност, отвратителна е само духовната педерастия и публичното `и афиширане от управляващит
е!

Блогове, които следя