Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

Показват се публикациите с етикет граждани. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет граждани. Показване на всички публикации

сряда, 20 юли 2011 г.

Ще се давим или ще се спасяваме?





Проблемите на българите се струпват на главите им от липсата на държавност и то при наличие на държавни структори и хиляди хранени на властта хора. Този прост факт се осигуравя от отсъствието на справедливост гарантирана със закони и процедури; отказа от правосъдие и преднамерено сгрешената система на държавното устройство.
Проблемите в България са морални, а не етнически, нито расови, нито религиозни и за това сме виновни всички ние - българските граждани с търпимостта си към безобразията на шепа нехранимайковци, пладнешки разбойници и безродници.
Днес проблема е, че липсва гражданско общество, средна класа и интелектуален елит на нацията, които да задават и определят дневния ред на обществото и нацията.
Когато преди 20 години се казваше, че се изпълнява предварително подготвен сценарий за конвенсиране на политическата власт на комунистите в икономическа тази истина не се осъзнаваше от хората, а комунистическите гаулайтери яростно отричаха подобна възможност и иронизираха опозицията, която сами си създадоха.
Десидентството беше кантролирана и мижава имитация на проява на политически коректив на социализма превърнат в държавна религия в Азия и половин Европа.
Опозицията на комунистическата система - като масова и осъзната ценностна система е факстора, които винаги е липсвал у нас, но е бил основна движеща сила във всички държави от бившият комунистически конц. лагер в усилията им към възстановяване на естествената човешка условия и среда за живеене.
Само споменаването на мъченика Илия Минев и припомняне на съдбата му след мимикрията на комунистическите гаулайтери е достатъчно показателна илюстрация, че десиденството е било игра в полза на режима преди `89 год.
В този смисъл исторически развилите се събития и днешната политико-икономическа действителност е неизбежна и необходим за преживяване катарзис от народа ни.
И понеже катарзис няма - няма да има и промяна.
С генералитет без ташак, и генералитет който става само за ташак - агонията е естествено продължение на липсата на усилия за истинско и достойно съществуване на народа.
Въпросът на въпросите е - ще се давим или ще се спасяваме?


сряда, 20 април 2011 г.

Да вземаме лопатите в ръце или да се вземем в ръце?





Четох в един постинг и коментарите му разни идеи за протести.
Предлаганата позиция: "За Бога, братя не купувайте" хич не ми допада на консервативния анархистично-монархистичен дух и аз я трансформирах по моему в: "По дяволите, сестри - не си разтваряйте краката безплатно!"
Не влизайте в схемата на пестенето - нема файда - и без това го правим заради липсата на пари.
Само с лопатата, както се предлага - не става - да опитаме и с малко акъл.

Всички на улицата - ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ - казвам аз.

За една седмица!

Ние сме народа!

Време е фукарите да престанат да се делят по цвета на парцалите си,
по нюансите на мокрите си сънища,
по колорита на егоистичните си изблици -
безцветното сиво бъдеще е общо за всинца ни.

Всички на улицата - до един - без насилие - мирно и тихо, с активно бездействие и без да се делим поне веднъж на партии, течения, крила - без разлика на възраст, пол, занятие - всеки има своето място в това предприятие.
Всеки мислещ и считащ се за човек - трябва да спре в размисъл и се отърси от излишния страх от бъдещето, което вече му е отнето, защото настоящето му липсва не от вчера.

Нека педалите управляващи в срок от една седмица, начело с Бой Рапоня и мършите му в парламента, да се трудят неспирно през това време и приемат антимонополни и антитръстови закони и закони в защита на потребителите.
А ние мирно и бездейно, но не безидейно ще чакаме - на улицата.
Ако за една седмица не предприемат необходимото за да изпълнят тези искания - вервайте ми - на осмият ден ще фалира всичко де-що е свързано с кочината наречена Республика Болгария!
Тогава `и Бой Рапоня ще е излишен барабар с Аец-а му Белене, `и мършите у Парламентото с петата му колона, и гейовете в него с четворен член в уста.
Ние няма какво да загубим - не могат да вземат на босия цървулите. 10-15 дена тегоби, ще лишат нас и отроците ни от необходимостта да се пролива излишна кръв.

Ако ли не - по добре да идва турският султан и въпросът да приключва!

Всичко е в нашите ръце - да вземем лопатите или да се вземем в ръце????

Апостоле!!!!



петък, 14 януари 2011 г.

Граждани или цървули

     Възприемам гражданското общество като начин на мислене и действие в защита на нашите права във всичките им нюанси . В многоликата си същност гражданското общество е повече дух за действие и мисъл, и най-вече активна реакция, отколкото пряко организирани дейстния, и макар, че в неправителствените организации да е съсредоточен фокуса на неговата сила, ресурса му е в активната изява на всеки гражданин. То е самоосъзнаване на личността заедно и вкупом с останалата маса от индивиди като носител на суверинитета в рамките на цивилизационен избор и морални ценности.
     Държавата и гражданското общество са естествени противници и вечни противоборци и това е основният конфликт, който подхранва и подтиква личността към действия.
     Държавата уж се управлява в наша полза от делегирани и упълномощени наши представители на основание на Обществен договор(конституция), а се налага да бъде регулирана от будната ни гражданска съвест и непрекъсната активност. Ако би имало правилен избор на обществото, не би имало нужда от граждански регулатор, контрол и отпор, но заключението е само привидно. Предположението би било приемлива хипотеза, ако не беше чисто човешкия фактор. Той е бедствие в нашата политическа система и балкански традиции, което сме принудени да изтърпяваме като нашествие. Човешкият фактор или лошият ма`триал ни принуждава да правим неуспешни и упорити опити да намалим мащаба на пораженията от неправилния избор на всеки четери години - катализиран от абсолютно неадекватните, маргинализирани и инертни поданници.
     Гражданското общество е въпрос `и на интелект, което не е последно, а може би най-важното условие и необходима предпоставка за формирането му и ралното му битие.
     Гражданското общество вероятно би било излишно в държава, в която всеобщата справедливост е гарантирана, не само законово, но и институционално. В България няма институционални гаранции за справедливи обществени и междуличностни отношения и това е една от най-големите спънки за неговото развитие и въобще за целия обществен напредък.
     Точно липсата на гаранциите за справедливост са единия от катализаторите за демонстрация на гражданска позиция, но само ако осъзнае смазваща `и липса и крещяща `и необходимост .
     Гражданско общество се гради от свободни и мислещи хора, и креативни личности - интелектуалци, творци, хора от дребния и среден бизнес - нуждаещи се от пространство без административни своеволия, чиновнически разврат и милиционерски безобразия - все независими от държавната ясла, които се опират на трайно изградени морални ценности . Моралните ценности са онази притегателната сила около, която се обединяват различно мислещите и активно действащите хора.
     Класовото мислене е най-големия противник на гражданското общество. Самото разделение на нацията на класи е престъпление към нормалния човешки порядък. Робуването на идеологеми е в основен конфликт със свободата, равенството и демокрацията. Самите идеологеми са гаранция за класово, расова, езиково, религиозно, полово, сексуално и т.н. разделение. Идеологемите са противоестествени на човешкия род и Божият промъсъл за него..
     Гражданското общество не се поляризира политически, а интелектуално и морално.
     Никоя държава - в смисъл на държавна машина, която си въобразява, че е орган за налагане на собсвена воля, а не за изпълнение на народна воля - не приема със трепетно очакване обществения коректив, но се старае това да не си личи и той да бъде ограничен до минимум. Кои чиновници в държавната администрация не си мислят, че са най-важното нещо в този свят или, че той ще осиротее без някой велик демократ, сатрап или тиранин? Ако този прецедант се случи - у нас ли ще е този Божи дар?
     За свободата, хляба и справедливостта, не като понятия, са се проляли реки от кръв.
     Първи североамериканците са стигнали до този фундаментален извод и са извоювали тези Божи дарове с оръжие в ръка. Това е била революция на имотни хора и морални личности осъзнали се като фактор на собственото си бъдеще и права. Те са изградили обществени отношения за защита на неприкосновенността на собствеността и личността, които се наричат демокрация. И въпреки всичко те винаги са се борили са за отстояването на от Бога дадени им права, а не по височайшото благоворение на някой крал или снизхождението на някой филянкишия! Затова си избраха и цветнокож президент, но излязоха да протестират 1 милион души срещу намерението му да променя здравната система. Но "избрания" не се впечатли особена, както и да беше атакуван или определян, а в щатите общественото мнение е определящо при вземането на такива важни решения, които касаят нацията.Затова рейтингът на "избрания" е печално нисък в момента, което предопределя още от сега, че втори мандат той няма да има.
     Това горе-долу е реакцията и действието на едно гражданско общество.
     Естествено само у нас, както до сега и в момента ни управляват комунисти или техните ченгесарски креатури, с един или друг ник, ги свалят чрез палежи на Народното събрание и масови вандалщини, защото са извън всякаква морална и законова презумпция.




Граждани или цървули

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Народът има право на бунт





                                 




"Народът има право на бунт, 
ако владетелят накърни правата му."
                                 Антъни Шафтсбъри /1671 - 1713/

         

         Време е за нашия бунт!
               Време е да станем граждани!
                    Време е да се чуе нашият глас!
                         Вече имаш трибуна!
           



 https://sites.google.com/site/gerihelps/



Пишете смело!
Те се страхуват от общественото мнение и фактите!
Събирайте документи, снимки, записи с мобилните си телефони!
Нека знаят, че ние сме много и сме навсякъде!
Нека знаят, че ги гледаме!





                           ПРЕДАЙ НАТАТЪК!




      Народът има право на бунт

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Безсрамието на вълците

     
      (Полит-проекта на Гоцето Пърламанов - колаж на Lado)
   



     Вълкът кожата си мени - нрава не!
    Тенекето бакър не става.
    Циганин българин не става. 
   
    Един дребен набор от народни пословици ми помага да илюстрирам мисълта си относно новият политически проект на "президента"  Гоце Пърламанов, който трябва да бъде представен днес.

     Най-напред ще изразя личното си мнение е, че Гоцето е свършил за политиката, колкото и руски  петрол-рубли да налива в този си проект - изцяло в полза на чужда държава.
     Ако държавана ни беше нормална и народа  възпитан и изявяващ се с граждански дух и позиция този индивид отдавна да бе в аналите на патологично отвратителните и  всенародно презрени  исторически случаи, но не би...
     Някой забравил ли е, че персонално Гоцето е отговорен за нарушаване на ембаргото наложено от ООН над Ирак  с нефтените далавери за финансиране на БСП, когато той беше неин бос? Бяха публикувани документи, но случая се замете, защото  на червения антинатовец му бе нетактично намекнато какво може да му се случи, ако не бъде послучно маниче. Той разбра и бе, нали помните , един от най-върлите привърженици на военни бази на САЩ у нас - при това отдадени им напълно безвъзмездно. Е, хамериканците, тъпите - забравиха за случая.
    За лъжата му, че не е бил доносник на ДС и другата, че е сътрудничил безвъзмездно го знае дори от всеки  първолак . Нека знаят дечурлигата - нали трябва да се учат на добродетели и човешки достойнства.
     За магарешките му ловни истории и весели мухабети, когато имаше нацианален траур си спомняме още по- добре.
     А изчезващият архарец включен в червената книга на забранени  за  лов  видове отстрелян в далечна Средна Азия да напомням ли?
      Стонът на една певица в жълтата преса и досега не е
опроверган по никакъв начин.
      Да си спомним черешката в тортата от делата на "нашият" държавен глава - четворният шлем и енергийните проекти, които Русия ни налага като колония, а той стана техният адепт, защитник и проводник, чрез неговите правителства на двете тройни коалиции. Най-хубавото в тях е, че руския Аец  Белене ще го строят русите с наша държавна гаранция. Иначе казано - ние ще кехаме кинтите. Подарък за има-няма 12-14 милиарда, ако не и повече. Ами тръбопроводите, ами потока от юг, ами Бургас-Александропулус - все чужди келипира за наша сметка  костващи природа, суверинитет, загуба на ползи.
     Да питам ли къде отиде мантрата му "социален" президент?  Откъде има ловна пушка струваща заплатите му за един мандат; апартаментите струващи колкото заплатите на пет президенстски мандата и т.н.
     Да питам ли с какви пари е плащано на феноменално раздутия му екип на институцията  за да нагаждат в работно вече няколко години предстоящи политикански пасианси и кой покрива разходите за катунарските му обиколки по градове, села и паланки за да лобира и търгува с влияние в полза на бъдещите си политически проекти?
      Гоцето отдавна е престанал да бъде президент на българите, а се е превърнал в пряк представител и  изразител на интересите на група олигарси - едни утрепани, други недоубити, трети съдени, четвърти свинари, пети курвари, шести руски агенти, седми ... и т.н.
     
     И така с ампломб и нагла безсрамност нашто Гоце задмина африканските племенни вождове.
    
     Да не забравяме, че беше комунист, а кумънизите козината си менят, но мурафетите - никога!


     Тук поставям въпроса - ние овце ли сме или негри?



        Безсрамието на вълците

понеделник, 2 февруари 2009 г.

И аз съм български гражданин

Забелязах материала „Аз съм българин, аз съм гражданин” на д-р Любима Йорданова в блога на Павел Николов. Днес го виждам в „Граждански фронт България”.

Убеден съм, че авторката е искрено добронамерена, за което говори изявата и на тази нейна гражданска позиция в контекста на позицията на инициативата: „България е наша” определена като „първото събуждане на гражданското съзнание от 12 години насам” и„качествено нов период в най- новата ни история”.

Това рамкира позицията на г-жа Йорданова за протестите през м. януари 2 009 г. и аз съм безкрайно солидарен, и в тон с тази оценка. Оттук нататък не мога да приема цялото и дълго писание, и тезата, че това може да бъде правилната идейна платформа за вижданията по развитието на България през ХХ! век.

Кой може да не е съгласен България да е пръвова държава. Едва ли има някой против прякото участие на гражданите в управленските процеси. Всички до един сме за опазване на природата, действителната евроинтеграция, гарантиране на гражданските права и свободи, и изграждане на гражданско общество в България. Съгласен съм, че всички стъпки - една по една, без да ги коментирам – така както са изредени, са повече от необходими и трябва задължително да бъдат извървяни, но...

Сигурен съм, че нищо няма да се промени след подписването на нов обществен договор между... всички политически партии в България. Идеята напомня за онзи договор за отказ от насилие - комуфлажно предлаган за подписване между политическите партии от Председателя/Президент Петър Младенов през 1990 г. – сякаш освен БКП и БЗНС - някои друг беше извършвал репресии, преследвания, устройвал концлагери, гонил насилствено български граждани зад граница и т.н. престъпления против човечеството.

Убеден съм, че няма да се промени нищо дори и след подписване на
договор между управляващи и управлявани, защото вече има подписан между тях - още от деня на изборите – ама някой да го изпълнява?
Оказва се, че най-малко за управляващите това е специална грижа или неотменно задължение. Ако не се сещате какви са клаузите на договора – прочетете Конституцията на РБ в часта и – Правителството е длъжно.

Вместо приказки, алабализми, апели, меморандуми и т.н. формални и неформални изяви на политици, граждани, управляващи и управлявани - ДА ПОИСКАМЕ САМО ЕДНО НЕЩО – НОВА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - тя е необходимия нов Обществен договор - но ДОГОВОР ПОДПИСАН МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – като изконни притежатели на властта, а не като вернопаданници на безочливия нещастник Гоце, или
етнически небългарин като Сергей или Симеон, или Ахмед!

Цялата власт принадлежи на народа и произтича от народа. Не зависи от политическите сметки на един или друг – случайно попаднал на политическата сцена въжеиграч – по волята на задкулисни и предпараванни сценарии и сметки за запазване на статуквото с други средства и за увековечаване на властването на шайката безродни негодници и промосковски гестаповски еничари от обръча на ДС.

Това трябва на българите, а то може да се осъществи само с учредяването на ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, което да изработи НОВА КОНСТИТУЦИЯ, чрез която да се смени цялата политическа и съдебна система!

Но това няма да ни го дадат политическите партии. Нито една, било парламентарно представена или не, от съществуващите, не иска нова Конституция. Ако това ще става – ще става под непосредствения натиск и диктовка от ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!

До доказване на противното считам, че всичко останало е от дявола и комунистите!

Г-жа д-р Любима Йорданова - да ме извини.

БОГ ДА ПАЗИ ИНТЕРНЕТ !

Блогове, които следя