Проблемите на българите се струпват на главите им от липсата на държавност и то при наличие на държавни структори и хиляди хранени на властта хора. Този прост факт се осигуравя от отсъствието на справедливост гарантирана със закони и процедури; отказа от правосъдие и преднамерено сгрешената система на държавното устройство.
Проблемите в България са морални, а не етнически, нито расови, нито религиозни и за това сме виновни всички ние - българските граждани с търпимостта си към безобразията на шепа нехранимайковци, пладнешки разбойници и безродници.
Днес проблема е, че липсва гражданско общество, средна класа и интелектуален елит на нацията, които да задават и определят дневния ред на обществото и нацията.
Когато преди 20 години се казваше, че се изпълнява предварително подготвен сценарий за конвенсиране на политическата власт на комунистите в икономическа тази истина не се осъзнаваше от хората, а комунистическите гаулайтери яростно отричаха подобна възможност и иронизираха опозицията, която сами си създадоха.
Десидентството беше кантролирана и мижава имитация на проява на политически коректив на социализма превърнат в държавна религия в Азия и половин Европа.
Опозицията на комунистическата система - като масова и осъзната ценностна система е факстора, които винаги е липсвал у нас, но е бил основна движеща сила във всички държави от бившият комунистически конц. лагер в усилията им към възстановяване на естествената човешка условия и среда за живеене.
Само споменаването на мъченика Илия Минев и припомняне на съдбата му след мимикрията на комунистическите гаулайтери е достатъчно показателна илюстрация, че десиденството е било игра в полза на режима преди `89 год.
В този смисъл исторически развилите се събития и днешната политико-икономическа действителност е неизбежна и необходим за преживяване катарзис от народа ни.
И понеже катарзис няма - няма да има и промяна.
С генералитет без ташак, и генералитет който става само за ташак - агонията е естествено продължение на липсата на усилия за истинско и достойно съществуване на народа.
Въпросът на въпросите е - ще се давим или ще се спасяваме?
