ГНЕВЪТ И ГОРДОСТТА

Ориана Фалачи , 29септември 2001 г

7 .

Работата е там, че Америка е специална страна, драги мой. Страна, достойна за завист и за ревност заради нещата, които нямат нищо общо с богатството й и пр. Такава е, защото се е родила от една душевна необходимост, необходимостта от родина, и от най-висшата идея, която някога е идвала на Човека: идеята за Свободата, за свободата, обвързана с идеята за равенството. Такава е и защото, когато се е раждала, идеята за свободата още не е била на мода. Нито пък идеята за равенството. Никой, освен броени философи, наречени Просветители, не говорел за тези неща. Не можело да се открият другаде, освен в прескъпото многотомно книжище, наречено "Encysclopedie". И освен писателите или другите интелектуалци, освен князете и господарите, които имали пари да си купят книжището или книгите, вдъхновили книжището, кой въобще разбирал нещо от Просвещението? Нали не се ядяло това Просвещение! Дори революционерите от Френската революция не говорят за него, а Френската революция е почнала през 1789 г., тоест тринайсет години след Американската, избухнала през 1776 г. (Още една подробност, която антиамериканците с тяхното хак-им-е-на-американците, не знаят или се правят, че са забравили. Гадни лицемери.) Това е една специална страна, страна за завиждане също, защото идеята за свободата била възприета от често неграмотни, най-малкото необразовани селяни. Заселниците от американските колонии. И защото била въплътена от една малка групичка изключителни предводители: мъже с огромна култура и огромни качества. The Founding Fathers, Бащите-основатели. Имаш ли представа какви са били Бащите на нацията, БенджаминФранклиновците, ТомасДжеферсъновците, ТомасПейновците, ДжонАдамсовците, ДжорджВашингтоновците и т. н.? Нещо коренно различно от адвокатчетата (както много точно ги наричаше Виторио Алфиери) от Френската революция! Нещо коренно различно от мрачните и истерични палачи на Терора, Маратовци, Дантоновци, Сенжюстовци и Робеспиеровци! Тези чешити, Бащите-основатели, гръцкия и латинския ги знаели така, както италианските преподаватели по гръцки и латински (ако още съществуват такива) никога няма да ги научат. Чешити, изчели на гръцки Аристотел и Платон, на латински - Сенека и Цицерон. А принципите на гръцката демокрация владеели толкова добре, колкото дори марксистите по мое време не владееха теорията за принадената стойност. (Ако допуснем, че изобщо я познаваха.) Джеферсън говорел и италиански. ("Тоскански", казвал той). На италиански се изразявал и четял твърде свободно. Затова заедно с двете хиляди лозови пръчки за разсад, хилядата маслинови дръвчета и нотната хартия, която трудно се набавяла във Вирджиния, през 1774 г. флорентинецът Филипо Мацеи му занесъл и няколко екземпляра от книгата на някой си Чезаре Бекария, озаглавена "За престъпленията и наказанията".3 Що се отнася до самоукия Франклин, той бил просто гений. Учен, печатар, издател, писател, журналист, политик, изобретател. През 1752 г. открил електрическата природа на мълнията и изобретил гръмоотвода. Е кажи сега, че е малко. И точно начело с тези изключителни, качествени хора, през 1776 г. често неграмотните, най-малкото необразовани селяни се вдигнали на бунт срещу Англия. Подели своята война за независимост, Американската революция. Е... Независимо от пушките и барута, независимо от мъртвите, които са цената, плащана за всяка война, те успели да не я удавят в реките от кръв на бъдещата Френска революция. Избегнали гилотината и кланетата във Вандея. Направили си я с лист хартия, който заедно с душевната необходимост, необходимостта от родина, конкретизирал най-висшата идея за свободата, за свободата, обвързана с равенството. Декларацията на независимостта. "We hold these Truths to be self-evident... Ние смятаме следните истини за очевидни. Че всички Хора са създадени еднакви. Че са дарени от Господа с определени неотменни Права. Че сред тези Права са и правото на Живот, Свобода, Търсене на Щастието. Че за да гарантират тези Права, Хората трябва да сформират правителствата..." Същият този лист хартия, който от Френската революция насам всички ние с по-голям или по-малък успех преписваме от тях, от който се вдъхновяваме, все още продължава да е гръбнакът на Америка. Жизненият сок на тази нация. Знаеш ли защо? Защото преобразява поданиците в граждани. Защото преобразява плебса в Народ. Защото го приканва, нещо повече, заповядва му да се самоуправлява, да изразява индивидуалностите си, да търси щастието си. Точно обратното на онова, което комунизмът правеше, като забраняваше на хората да се бунтуват, самоуправляват, изразяват, обогатяват и поставяше НВ Държавата на обичайното място за царете. "Комунизмът е монархически режим, старомоден тип монархия. И като такъв им рязва на мъжете топките, а като резнеш на един мъж топките, вече не е мъж", казваше баща ми. Казваше и че вместо да въздига плебса, комунизмът превръща всички в плебс. Прави от всички голтаци. Е, според мен Америка въздига плебса. Всички са плебеи в Америка. Бели, черни, жълти, кафяви, лилави, тъпи, умни, бедни, богати. Нещо повече - най-големите плебеи са най-големите богаташи. В повечето случаи истински дръвници! Груби, невъзпитани. Веднага се забелязва, че никога не са чели монсиньор Дела Каза, че никога не са имали нещо общо с изтънчеността и добрия вкус, и бон тона. Въпреки парите, които пръскат, за да се обличат например, са толкова лишени от елегантност, че в сравнение с тях дори английската кралица изглежда шик. Но са въздигнати, бога ми. Никъде на този свят няма нещо по-силно, по-мощно от въздигнатия плебс. Винаги ще си строшиш главата, ако плебсът е въздигнат.

................................................................

http://fallacibook.blogspot.com/2008/06/7.htmlhttp://fallacibook.blogspot.com/2008/06/7.html