Държавата иска да контролира безконтролно Интернет!

ЛИНК КЪМ СТРАНИЦАТА НА ИНТЕРНЕТ ОБЩЕСТВО-БЪЛГАРИЯ:

http://isocbg.wordpress.com/2009/11/18/%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BA/

ЕТО И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО:

По-долу ще видите целия текст на съобщението, което е публикувано на сайта на Министерски съвет.

Опасностите пред потребителите и пред свободата на достъпа до Интернет се крият във възможностите за злоупотреби. Ние изпраихме становище до МВР, но очевидно законопроектът е бил разработен преди това и “общественото обсъждане” е целяло само придаване на благовиден вид на мракобесническите промени.

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, за нуждите на правораздаването. Те ще се използват за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за две или повече години и за издирване на лица. Това предвижда одобреният на правителственото заседание днес закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С него се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от ЗЕС, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.
Данните са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението, датата, часа и продължителността на връзката, на нейния тип, на крайното електронно съобщително устройство на потребителя и за установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Със законопроекта се разграничават данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена – материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях. Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено задължение за мобилните оператори и интернет доставчиците да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. При достъп до данните, осъществен от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР чрез интерфейс, се предвижда ръководителят на органа, отправил искане за достъп, да уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.

Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципът на непосредственост, поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

По този начин осигуряването на достъп чрез интерфейс освобождава предприятията от задължението да предоставят директно и непосредствено данни на оправомощените органи с две изключения, а именно: 1) предвиденото в чл. 250б, ал. 3 задължение за предоставяне на данните директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съда и органите на досъдебното производство при условията на НПК и за целите на наказателното производство; и 2) в случай че осигуреният достъп чрез интерфейс по технически причини не може да бъде използван.

В новите разпоредби са указани редът и условията за достъп до данните, като е предвиден разрешителен режим. Лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. Това са ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.

Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Регламентиран е редът за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.

За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.

Воденето на тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.

За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки.

Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тях.

Предвидена е административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена, е от 1000 лв. до 5000 лв.

За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т. нар. трафични данни, се създава ал. 2 в чл. 360 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност – лишаване от свобода до 1 г. или пробация, спрямо лице, което противозаконно разкрие тези данни. Субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а и други лица извън предприятията и държавните органи, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно ги разкрие.

Кои са някои от проблемите, видни дори само от това съобщение?

1. Изисква се срок за съхранение от 12 месеца, което е два пъти повече от минималния, предвиден в Европейската директива 2006/24/ЕО.
2. Изисква се съхранение на “данните, създадени или обработени в процеса” на дейността на Интернет операторите. Едно по-разширено тълкуване може да включи в тях всички данни – вкл. електронна поща, посещавани уеб сайтове, разменена кореспонденция по ICQ/jabber/skype и т.н.
3. Твърди се: “изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”, но не се казва, че не може да има достъп до тези данни чрез използването на интерфейса, с който ще се осъществява достъпа.
4. Дава се възможност на огромен брой хора да искат справки: “ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.”
5. Самите вносители си противоречат: “Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни.” От една страна нивото на председател на РС е достатъчно, а от друга – реално разрешението ще издават съдии, които нямат никакъв стаж. В сегашния закон разрешението се издава от председателя на окръжния съд, който обикновено е юрист със сериозен стаж.
6. Ще се води регистър за дадените разрешения и откази, но той няма да е публичен.
7. Предвидена е смешна административна санкция за злоупотреби – глобата, която може да бъде от 1000 лв. до 5000 лв.

Твърде е вероятно да има и други, значително по-сериозни проблеми пред Интернет-потребителите в страната.

Тук няма да се спираме на проблемите пред Интернет-операторите, които ще трябва да осигурят тези интерфейси за следене, но ще отбележим, че малките оператори ще имат големи проблеми, а големите оператори – огромни проблеми. Изразходваните средства няма да могат да се възстановят бързо, което може да доведе както до фалити на Интернет-операторите, така и до още по-големи злоупотреби от страна на органите на реда.

“Интернет общество – България” се обръща към всички граждани, депутати, медии, експерти, неправителствени организации с призив да се сложи край веднъж завинаги на опитите на МВР да налага неоправдан, неконтролируем, даващ възможност за злоупотреби контрол върху действията на Интернет потребителите.
Престъпниците могат и трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, но това не бива да става за сметка на основните човешки свободи в Интернет.