Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 3 януари 2011 г.

Ограничение на свободата или свободата на ограничението







     Склонни сме да вярваме наивно и добросъвестно да се притечем на посланията за помощ или възмездие, или да откликнем на ехидните закачки-захапки "за" или "против" блогери без да проверим едно или друго обстоятелство в разигралите се скечове тип "стогодишни" блогови  войни и ставаме лековерни жертви на съзнателна злонамереност, с което доказваме собственото си детинско неблагоразумие. Уж сме сме зрели и разумни хора, но със сигурност безгранично нехайни и нерационално емоционални.
     Нищо не може да ни се случи, ако ние не го позволим или сами не се поставим в безпомощност - удобни за виртуално малтретиране и уебнасилие, забравяйки, че интирнет присъствето ни е условно и живеем в друг свят със съвсем измерими реалности и житейски неволи.
     Индивиди със суицидна склонност да злосторват подтиквани от перманентният си идиотизъм и неукротима простотия упорито и сластно мачкат отворената ни към света всеотдайност и вадят  извън равновесие смисъла на ежедневните ни човешки радости, както в живота, така и в нета.
     Не можем да се предпазим от преднамерената агресивност. Не можем да предотвратим  нейната острота , но можем да я обезвредим с предварителната принципна позиция и правилна психологическа нагласа. Във виртуалното пространство ставаме  жертва, и сме свидетели, на непридизвиквана с нищо арогантност и безпардонност. Жертвите на агресивни действия или целенасочено провокативни събития трябва да реагират рационално и със здрав разум  за да  парират предвидимите последствия на риска  вместо да отговорят като ехо по същия злояд начин и да  приемат еднозначно "закачките" сякаш е настъпил краят на света.
      Човек вярва повече на изградената си представа за света  и реагира по-първично  на външните дразнители с погрешно клиширани стереотипи  повече,  отколкото естествено на неочаквана открито  добронамерена или пък преднамерено зложелателна постъпка без да се опитва да разкодира мотивацията или причините.Нали във всеки човек има`и добро начало, а принципно всяко твърдение се доказва, най-вече опетняващите - затова страхът от омаскаряване в нетмегданите, подобни на blog.bg, е повече израз на егото или нарцисизма ни. Въпросът опира не само до нашата или чуждата наивност, а най-вече в логичността на поведението на всеки въвлечен в публичност - такава, каквото е изявата и афиширането ни тук.
     Никой не одобрява демонстрираната  нетолерантност и прояви на лошо възпитание, неприлично предложение или примитивно поведение в общуването ни във виртуала и това не е ограничаване на личната ни свобода или цензура, а признак на добро възпитание.
     Свободата е не само възможност за изява, но и за творческо възприемане на чуждите действия и разумна реакция спрямо тях, което означава съобразяване с всеки човек и отчитане на  обстоятелствата, които магат несъзнателно да наранят някого, дори  да не го правим самоцелно.
     Абсолютната свобода не е безотговорното държане на тарикат попаднал случайно в селската баня, когато е женска - бъркайки я със  султански  харем на разположение.
     Абсолютната свобода е да живееш по Божиите закони в хармония с природата и себеподобните си.




Ограничение на свободата или свободата на ограничението

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя