Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

вторник, 1 март 2011 г.

ЗА ПОЕЗИЯТА И ОЩЕ НЕЩО

Не е откритие да кажа, че човешката цивилизация е сътворила толкова поезия, че листата, върху която са написани стихотворенията със сигурност ще покрият няколко пъти Земята.
Наскоро попаднах на едно стихотворение публикувано преди двадесетина години в литературната ни периодика, което ми допадна.
Реших да го предложа на творящата и четяща публика в Блогер.
Надявам се да бъде оценено по достойнство.






ДАВИД САМОЙЛОВ,

* * *

В този час гений сяда да пише стихове.
В този час сто таланта сядат да пишат стихове.

В този час хиляда професионалисти сядат да пишат стихове.
В този час сто хиляди графомани сядат да пишат стихове.
В този час милион самотни девици сядат да пишат стихове.
В този час десет милиона влюбени юноши сядат да пишат стихове.

В резултат на това грандиозно мероприятие
се ражда едно единствето стихотворение
или геният зачерква написаното
и отива на гости.



Сп. Панорама, бр.4/1988 г.
Превод от руски - Александър Малинов



13 коментара:

  1. В поезията има много истина. Колкото и късно да я открие човек запълва в себе си празните пространства и допълва вътрешна празнота, която с годините с усеща все повече и повече. Без да става прекалено чувствителен и други от този род, си е добре да премисли и пренастрои бурмичките в друга, по-ползотворна насока. Гениите колкото и да са малко, важното е, че ги има, но зависи в какво се изразява тяхната гениалност.

    ОтговорИзтриване
  2. В каква посока да "пренасоча бурмичките си" - след като нито една, за която съм писал в постингите си не ти хареса до сега.

    Кажи правината посока, белким и аз веднъж съм в тон, а?

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей. В тон сме, но ти си някак си по-експанзивен, докато аз все пак съм жена и някак си обмислям нещата. Съвсем не казвам, че ти не мислиш, но когато действаш с рогата напред за мен е неприемливо. Последните постинги са писани много добре. Не, че ти давам някаква оценка. Не си го и помисляй изобщо. Както се казва преди да минеш пред ж.п.прелез: "Огледай се, ослушай се и премини." Ето това имам предвид. Когато човек пише смислено, а не главоломно, тогава нещата се харесват и си в състояние да се съгласиш. Междуособиците винаги си имат причина. Когато обаче умът е целенасочен и принципен - спорът е излишен. Хората винаги могат да се допълват за нещо смислено и по-рационално. Имам предвид думата добронамереност. Няма смисъл да се ежим. Всички сме временно на този свят. Приятна вечер Тодоров. :)

    Анонимна съм, защото така ми е по-удобно. Иначе съм си г1. Надявам се да ме усещаш когато пиша аз.

    ОтговорИзтриване
  4. "Човек може да вдъхнови своите близки и познати с любовта си към живота, доблестта да бъде почтен, ненатрапчивото обаяние на силата, лишена от омраза, и с благородството на духа си." - Точно и ясно. Мисля, не е нужно обяснение. Всеки може да е дявол, но всеки носи в себе си сърце. Колкото и да е безсърдечен, идва момент на разплата. Животът дава, но и отнема. Да те питам: Истината може ли да бъде отмъстителна?

    ОтговорИзтриване
  5. Да те питам: Истината може ли да бъде отмъстителна?

    Как ме обезоръжи!

    ОтговорИзтриване
  6. Не знам кога си ти и кога не си ти. Знаеш ли кой си ти всъщност? Престани с игрите и вземи намери своето място. Не знам за кой е последния ти пост, но ме разочарова. Не си мисли излишни работи. Във всеки човек има нещо интересно, но едва ли са необходими чак чувства. А и имаш един израз "без излишна сантименталност", което в общи линии си е правилно. Моите чувства защото вече са насочени към човек, който си заслужава. И поезия и всичко е в негова власт. Приятен ден. 1

    ОтговорИзтриване
  7. Единство на многообразието.

    Шегувам се, но всичко е сантимент - няма как.
    Поне за мен, рационалния по звездна презумпция.

    Благодаря ти, че все пак, ми отделяш толкова внимание!

    ОтговорИзтриване
  8. В една жестока история, началото често започва с невинна лъжа, и завършва с обсъждане на що е то - СПРАВЕДЛИВОСТ! Всеки знае какво е това, но не всеки е искрен и справедлив. Сигурно така и трябва да бъде.

    ОтговорИзтриване
  9. И още нещо, как мислиш, истината или лъжата е по-жестока? Кой избира лъжата като повод за добър живот и кой истината? А струва ли си второто? Това са само въпроси, отговора нека си остане за теб. На мен не ми е необходим. 1

    ОтговорИзтриване
  10. Познайте истината и тя ще ви спаси!
    Няма никакво оправдание да не се търси истината,
    още повече да се крие,
    най-малко да се изопачава.

    Истината - преди всичко Истината!
    И само Истината!

    Другото е от Дявола или Комунистите!

    ОтговорИзтриване
  11. Какво ти става? Какви са тези знамена? Няма истина!!! Няма!!! Всеки я изопачава както намери за добре. Понякога се случва твоята истина да не е моя и обратното. Кой е Дявола, знаеш ли? Не знаеш. Всеки може да бъде - и ти, и аз, и който си ще. Ама не съм поискала да сложа рогата иначе имам и аз, и всеки такива права. Стига си се пенявил. Укроти се малко! 1

    ОтговорИзтриване
  12. Изопачаването на истината от хората не доказва липсата на Истината, а липсата на човешкото у хората.

    Дявола е уволнен ангел.

    Не съм убеден, че всеки може да стане дявол, по-скоро всичко може да го направи да бъде такъв, но обичайно тази работа вършат - пари, жени,политика.

    ОтговорИзтриване
  13. Възможно е това което пишеш да е истина. Но нали уж всеки говори за нея, а всъщност се опитваме да доказваме един другиму нещо. Не може да се обединят различията, защото всеки има своя си истина. Не мога да накарам някой да ми вярва ако той самия има погрешни сведения за мен например. Моите факти, са чужди за други, защото от неговата камбанария се вижда друго. Колкото и разлини да сме хората, все има нещо с което сме едно цяло. Едва ли е само истината, която за някои е такава, а за други лъжа. За дявола си прав. Но имам пак питане: Когато човек е лош, когато убива, когато се опитва да манипулира, това какво е? Ето затова ти казвам, че у нас, сега, различното мислене май винаги ще бъде такова. Не, че другаде не е така, но тук нещата са тотално объркани. Може би не е задължително да мислим толкова еднакво, но е задължителна култура в общуването. Това на практика не, че е невъзможно, но сме зависими в някои отношения от егото си, което е грешка. Поне така мисля. 1

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя