Живеем в измислен сън и наркотичен унес - като рибки в аквариум със застояла воняща вода - мръсна и подхождаща по-скоро за блато,
но не за естествена среда за живот.
Реката с чистата вода е в съседство и съвсем наблизо.
И както малките рибки от аквариума -
дори не подозираме за съществуването на чистата река.
Не можем да стигнем до нея -
сбъркали сме изначално представите си за добро и зло,
и истинските посоки на природосъобразния, и Богоугоден живот.
Не забелязваме белезите на духовните ориентири.
Желанието за промяна липсва.
Чувството за мечта е закърняло.
Наоколо леност, корист, завист.
Ако пък, не дай Боже, някой извади рибките
и ги пусне в чистата вода - те се давят пренаситени от кислород
и падат на дъното като излишна баласт.
Течението бързо ги отнася по пътя си -
за да ги затлачи при завоя на тегобите.
Житието им тихичко и безметежно угасва.
И тъй минават дните ни човешки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност