След извършения терористичен атентат на летище Сарафово от медиите върху нас се изсипа канонада от абсурдни изказвания, предположения и куп небивалици.
Публикуващите в мрежата не останаха по-назад- естествено - всички сме в крак с времето. Дори прочетох, че някой се чувствал изнасилен, завалията.
Едва ли ще се намери разумен човек, който да одобрява цинизма на кървавите публични актове срещу мирни граждани където и да се случва това, който и да го върши, заради каквато и кауза да го прави. Историята помни много кървави престъпления водени от егоистичното чувство и стремежа да изразиш смисъла си чрез посегателство върху живота на невинни хора. България не е забравила атентата в църквата Св. Неделя от април 1925 год. Светът помни кървавите драми в Ню Йорк, Лондон, Мардид, Токио, Москва, Стокхолм и т.н.
Моята гледна точка се изразява по-скоро в търсене на причините за тази драма и последиците за нас от нея. Ние трябва да знаем защо се допускат подобни трагедии у нас. Вместо да се приглася на явни политически спекулации ние бихме искали да знаем без да ни манипулират кой направи този атентат. Защо го направи точно тук. И всички тези отговори да са от гледна точка на българския национален интерес, а не пригласяйки или участвувайки в разразилата се медийна война тласкаща немислещите в една или друга посока.
Атентата ни свари по бели гащи, както се казва. Няма значение, че пострадаха чужди граждани - за нас трагедията си е трагедия, но само за миг да си представим какво би почувствал всеки българин, ако това се бе случило на спирка в софийското метро в натоварения сутришен или вечерен трафик...
Предлагам ви римейк на един мой постинг за тероризма писан по друг повод преди две години.
терор: от лат. “страх, ужас”.
Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на определени групи хора от обществото
(кратък философски речник - Евгени Динев)
Винаги съм смятал, че терора е брутално и систематично налагане със сила от отделни лица, организирани групи или институционализирани структори на собствената им воля над други лица, групи хора или институционализирани структори за постигане на користни политически цели - съпроводено или осъществявано чрез принуда, насилие и убийства.
От времето на якобинците до наши дни „тероризъм“ е вид насилие и политически мотивирано действие.
След един тъп и безплоден спор относно тероризма, в коментарите на постинг в blog.bg, реших да защитя собствените си тези и представи за това явление, като проекция върху обществено приети или наложени ни представи за него.
Консултирах се с Уикипедия, която кротко ми обясни, че: "някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други" - сиреч гледната точка и мотивацията за определен род действия са решаващи при закичването им с клишета като: тероризъм или героизъм.
Истината е, че няма приета и официално призната международна дефиниция, но обикновенно понятието "терор" изключително точно и приемливо се свързва "с използването на насилие срещу обикновени граждани". От там нататък всяка държава според вътрешнополитическите си нужди в момента или за задоволяване на дългосрочна стратегия е дефинирала и криминализирала това понятие за да защити статуквото на управниците си. Търси се унифициран прочит на това понятие за да се оправдае размера формата и силата на противодействието.
Надълго и нашироко може да се дискутират на целите, средствата и обектите на тероризма, за да бъде класифициран или дефиниран, както и за дозиране на ответна реакцията.
От друга страна по-широкото разглеждане на проблема задължава отбелязване на разновидностите му за да се облекчи диференцирането му като:
- афиширано насилие, насочено срещу случайни граждани за да се внушава изкуствено страх и безсилие в обществото, атакувайки законови правила и водена правителствена политика;
- целенасочено насилие срещу държавни служители, политици на власт и всички противници на целите им изразяващи се в смяна на властта, както и за институционализиране и създаване на нови държави
- сепаратизъм;
- подмолна война на една държава срещу друга (необявена скрита война);
- действия на правителство използващо власта си с цел да задържи на властта си над чужди народи борещи се да излязат от пределите на държавата и конституират нова държава,
- нерегламентирано въздействие на държавната власт със сила върху случайни или подбрани групи граждани като най-чиста форма на злоупотреба с властта.
Големите държави се опитват да решат почти по един и същи начин проблема с насилието върху цивилни - чрез реципрочния отговор на законовото насилие използвайки силата и ресурсите на публичната власт. Вероятно правителствата имат достатъчно основание
и хиляди оправдания да използват мощта на държавната машина, но решава ли това проблема? И ако не го решава, какво точно да се прави?
Съществува многостранна връзка между тероризма и правата на човека.
Този въпрос е отразен в решение на Общото събрание на ООН и на Комисията по правата на човека, и в по-тесен кръг от Съвета за сигурност, още преди събитията от 11 септември 2001 година. При разглежданено на проблема с тероризма на ниво ООН също така е посочено потенциално негативно въздействие на борбата с тероризма върху човешките права. Тъй като теракта от 9/11 е свързано със събития, като например създаването лагера за задържане в Гуантанамо значително внимание е отделено на въпроса в каква степента контра-тероризма въздейства върху правата на човека.
Когато става въпрос за народи борещи се за национално освобождение мненията коренно се противопоставят и взаимно се изключват. Тероризма е недопустимо и осъдително действие, при практикуването му от национално-освободителните движения, когато от последствията му страдат мирни жени, деца и старци.
В такива случаи той трябва да се осъжда.
Някои държави - като Русия напр., не допускат никакви вариации на тема самоопределение извън котролирани схеми на протекторат и по този начин принуждава народа, който отдавна е доказал неистовото си желаение за свободата - към открит отявлен и безмеслен тероризъм.
На 27.Х.1991 г. избраният президент на Ичкерия ген. Джохар Дудаев обявява излизането на Републиката от РСФСР и СССР и насрочва избори.
"Российские власти, пытаясь восстановить контроль над ситуацией, стали поддерживать антидудаевскую оппозицию. А когда стало ясно, что эти меры не оправдывают себя, было принято решение о введении войск "для восстановления конституционного порядка и разоружения незаконных вооруженных формирований.
Войска были введены 11 декабря 1994 г, однако военная операция вылилась в длительную вооруженную борьбу, сопровождавшуюся значительными разрушениями, жертвами среди мирного населения и федеральных войск. По мере того как российская армия устанавливала контроль над большей частью территории Чечни, сепаратисты стали переходить к активной террористической деятельности сначала в самой республике, а затем и за ее пределами." - http://slovari.yandex.ru/dict/lanzov/article/lan/lan-0037.htm?text=%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%20%D0%B8%20%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B&encid=lanzov&stpar3=3.55.
Примера с Чечня е класически - при официални договорености на държавно ниво по времето на президентстването Ельцин, когато ген. Джохар Дудаев извоюва с оръжие против руската армия свободата на народа и държавата си - Путин започна нова война (ползвайки като претекст и инсценирайки страшни терористични актове чрез печално известните си тайни служби наследници на КГБ).
Освен Джохар Дудаев, Зелимхан Яндарбиев, Аслан Масхадов, Абдул-Халим Садулаев - все президенти на независима Ичкерия - в тази мръсна война главорезите от Спецназ унищожиха над два милиона души и избиваха, изнасилваха и ограбваха мирни жени, деца и старци, разрушиха всичко, което що-годе не беше съсипано преди, в т.ч. до основи столицата Грозни - за да оставят без материална база съпротивляващите се вироглави чеченци.
Това беше нещо повече от терор - това беше геноцид над един свободолюбив и своенравен народ, които нямаше как да не отговори в същия стил и със същите средства.
Не, не оправдавам терористичните действия на чеченците против Русия.
Осъждам ги, защото са насочени против мирни граждани, а това не ерешение на проблема им, защото насилието води до ново насилие
В същото време, без да ги оправдавам - разбирам чеченците, че те нямат друг изход и винаги съм на страната на справедливата кауза и по-слабия!
Чеченците едва ли някога ще простят на Русия за масовите убийства на техните родители, деца, роднини близки и приятели от руските специални военни части.
И нека никога не забравяме казаното от Гладстон: "КОЕТО Е МОРАЛНО ГРЕШНО, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЯРНО".
обратно в зародиша :: Терор Човек дори добре да живее - не може без rock`n`roll!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност