Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

петък, 20 юли 2012 г.

: Терор




    
След извършения терористичен атентат на летище Сарафово от медиите  върху нас се изсипа канонада от абсурдни изказвания, предположения и куп небивалици.
     Публикуващите в мрежата не останаха по-назад- естествено - всички сме в крак с времето. Дори прочетох, че някой се чувствал изнасилен, завалията.
     Едва ли ще се намери разумен човек, който да одобрява цинизма на кървавите публични актове срещу мирни граждани където и да се случва това, който и да го върши, заради каквато и кауза да го прави. Историята помни много кървави престъпления водени от егоистичното чувство и стремежа да изразиш смисъла си чрез посегателство върху живота на невинни хора. България не е забравила атентата в църквата Св. Неделя от април 1925 год. Светът помни кървавите драми в Ню Йорк, Лондон, Мардид, Токио, Москва, Стокхолм и т.н.
     Моята гледна точка се изразява по-скоро в търсене на причините за тази драма и последиците за нас от нея. Ние трябва да знаем защо се допускат подобни трагедии у нас. Вместо да се приглася на явни политически спекулации ние бихме искали да знаем без да ни манипулират кой направи този атентат. Защо го направи точно тук. И всички тези отговори да са от гледна точка на българския национален интерес, а не пригласяйки или участвувайки в разразилата се медийна война тласкаща немислещите в една или друга посока.
    Атентата ни свари по бели гащи, както се казва. Няма значение, че пострадаха чужди граждани - за нас трагедията си е трагедия, но само за миг да си представим какво би почувствал всеки българин, ако това се бе случило на спирка в софийското метро в натоварения сутришен или вечерен трафик.
..


 
 
     Предлагам ви римейк на един мой постинг за тероризма писан по друг повод преди две години.




  терор:       от лат. “страх, ужас”.
                        Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на  определени групи  хора от  обществото
 


                                   (кратък философски речник  - Евгени Динев)


     Винаги съм смятал, че терора е брутално и систематично налагане със сила от отделни лица, организирани групи или институционализирани структори на собствената им воля над други лица, групи хора или институционализирани структори за постигане на користни политически цели - съпроводено или осъществявано чрез принуда, насилие и убийства.
     От времето на якобинците до наши дни „тероризъм“ е вид насилие и политически мотивирано действие.
     След един тъп и безплоден спор относно тероризма, в коментарите на постинг в blog.bg, реших да защитя собствените си тези и представи за това явление, като проекция върху обществено приети или наложени ни представи за него.
     Консултирах се с Уикипедия, която кротко ми обясни,  че: "някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други" - сиреч гледната точка и мотивацията за определен род действия  са  решаващи при закичването им с клишета като: тероризъм или героизъм.
     Истината е, че няма приета и официално призната международна дефиниция, но обикновенно понятието "терор" изключително точно и приемливо се свързва "с използването на насилие срещу обикновени граждани". От там нататък всяка държава според вътрешнополитическите си нужди в момента или за задоволяване на дългосрочна стратегия  е дефинирала и криминализирала това понятие за да защити статуквото на управниците си. Търси се унифициран прочит на това понятие за да се оправдае размера формата и силата на противодействието.
     Надълго и нашироко може да се дискутират на целите, средствата и обектите на тероризма, за да бъде класифициран или дефиниран, както и за дозиране на ответна реакцията.
     От друга страна по-широкото разглеждане на проблема задължава отбелязване на разновидностите му за да се облекчи  диференцирането му като:
      - афиширано насилие, насочено срещу случайни граждани за да се внушава изкуствено страх и безсилие  в обществото, атакувайки законови правила и водена правителствена политика;
      - целенасочено насилие срещу държавни служители, политици на власт и всички противници на целите им изразяващи се в смяна на  властта, както и за институционализиране и създаване  на нови държави   
     - сепаратизъм;
     - подмолна война на една държава срещу друга (необявена скрита война);
     - действия на  правителство използващо  власта си с цел да  задържи на властта си над чужди народи борещи се да излязат от  пределите на държавата и конституират нова държава,
     - нерегламентирано въздействие на държавната власт със сила върху случайни или подбрани групи граждани като най-чиста форма на злоупотреба с властта.

     Големите държави се опитват да решат почти по един и същи начин проблема с насилието върху цивилни - чрез  реципрочния отговор на  законовото насилие използвайки силата и ресурсите на публичната власт. Вероятно правителствата имат достатъчно основание
и хиляди оправдания да използват мощта на държавната машина, но решава ли това проблема? И ако не го решава, какво точно да се прави?

     Съществува многостранна връзка между тероризма и правата на човека.

     Този   въпрос е отразен в решение на Общото събрание на ООН и на Комисията по правата на човека, и в по-тесен кръг от Съвета за сигурност, още преди събитията от 11 септември 2001 година. При разглежданено на проблема с тероризма на ниво ООН също така е посочено  потенциално негативно въздействие на борбата с тероризма върху човешките права. Тъй като теракта от 9/11 е свързано със събития, като например създаването лагера за задържане в Гуантанамо значително внимание е отделено на въпроса в каква степента  контра-тероризма въздейства върху правата на човека.

      Когато става въпрос за народи борещи се за национално освобождение мненията  коренно се противопоставят и взаимно се изключват. Тероризма е недопустимо и осъдително действие, при практикуването му от национално-освободителните движения, когато от последствията му страдат мирни жени, деца и старци.
     В такива случаи той  трябва да се осъжда.
     Някои държави - като Русия напр., не допускат никакви вариации на тема самоопределение извън котролирани схеми на  протекторат и по този начин принуждава народа, който отдавна е доказал неистовото си  желаение за свободата - към открит отявлен и безмеслен тероризъм.

      На 27.Х.1991 г. избраният президент на Ичкерия ген. Джохар Дудаев обявява  излизането на Републиката от РСФСР и СССР и насрочва  избори.
 
 
      "Российские власти, пытаясь восстановить контроль над ситуацией, стали поддерживать антидудаевскую оппозицию. А когда стало ясно, что эти меры не оправдывают себя, было принято решение о введении войск "для восстановления конституционного порядка и разоружения незаконных вооруженных формирований.  

                Войска были введены 11 декабря 1994 г, однако военная операция вылилась в длительную вооруженную борьбу, сопровождавшуюся значительными разрушениями, жертвами среди мирного населения и федеральных войск. По мере того как российская армия устанавливала контроль над большей частью территории Чечни, сепаратисты стали переходить к активной террористической деятельности сначала в самой республике, а затем и за ее пределами." - http://slovari.yandex.ru/dict/lanzov/article/lan/lan-0037.htm?text=%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%20%D0%B8%20%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B&encid=lanzov&stpar3=3.55.
     Примера с Чечня е класически - при официални договорености на държавно ниво по времето на президентстването  Ельцин, когато ген. Джохар Дудаев извоюва с оръжие против руската армия свободата на народа и държавата си - Путин започна нова война (ползвайки като претекст и инсценирайки страшни  терористични актове чрез печално известните си тайни служби наследници на КГБ).
     Освен Джохар Дудаев, Зелимхан Яндарбиев, Аслан Масхадов, Абдул-Халим Садулаев - все президенти на независима Ичкерия - в тази мръсна война главорезите от Спецназ унищожиха над два милиона души и избиваха, изнасилваха и ограбваха мирни жени, деца и старци, разрушиха всичко, което що-годе не беше съсипано преди, в т.ч. до основи столицата Грозни - за да оставят без материална база съпротивляващите се вироглави  чеченци
.

     Това беше нещо повече от терор - това беше геноцид над един свободолюбив и своенравен народ, които нямаше как да не отговори в същия стил и със същите средства.
     Не, не оправдавам терористичните действия на чеченците против Русия.
     Осъждам ги, защото са насочени против мирни граждани, а това не ерешение на проблема им, защото насилието води до ново насилие
     В същото време, без да ги оправдавам - разбирам чеченците, че те нямат друг изход и винаги съм на страната на справедливата кауза и по-слабия!

     Чеченците едва ли някога ще простят  на Русия за масовите убийства на техните родители, деца, роднини близки и приятели от руските специални военни части.
     

     И нека никога не забравяме казаното от Гладстон: "КОЕТО Е МОРАЛНО ГРЕШНО, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЯРНО".

 


обратно в зародиша :: Терор Човек дори добре да живее - не може без rock`n`roll!Free counters!

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя