Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

вторник, 29 юли 2014 г.

На къде крачи Кремълска Путиния през Украйна?

Реконструкция на ада

 автор: Александър Скобов



      Още в началото на май не особено успешно се опитах да насоча вниманието на обществеността към това, че да бъдат наричани метежниците в Източна Украйна “сепаратисти” значи да се участва в пропагандната лъжа.
     Те воюват не за отделяне от Украйна, а за присъединяване на Украйна към Руската империя. Именно украинците за тях са сепаратисти. За тях Украйна е незаконна държава, неправомерно отцепила се от империята. А украинците са незаконен народ, неправомерно отделил се от руския.
      Тогава не можех да предположа, че един от днешните главатари на метежниците г-н Бородай дословно ще повтори моята статия:

     “Границите на Руския свят са значително по-широки от границите на Руската федерация. Аз изпълнявам историческа мисия в името на руската нация, суперетноса, скрепен от православното християнство. Както и в Кавказ, така и в Украйна аз се боря против сепаратистите, този път не чеченски, а украински. Защото има Русия, велика Русия, Руска империя. И сега украинските сепаратисти, които се намират в Киев, се борят против Руската империя.”

       Много ми се иска да вярвам, че граватарят на донецките метежници от Москва не е плагиат. Че сам е измислил всичко това. Че не аз съм помогнал на него и неговите съратници въвформулирането на собствена идеология.
      А междувременно либералната общественост, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към това движение, продължава упорито да нарича метежниците “сепаратисти”.
      С което фактически морално легитимира проимперския метеж, облекчавайки неговите главатари да апелират към правото на народа на самоопределение и да спекулират с чувствителните за хората с демократични възгледи теми.
      Върху фееричното интервю на г-н Бородай обърна внимание единствено Андрей Пионтковски.
      Малко по-рано Андрей Иларионов цитира откъс от манифеста на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новоросия и Прикарпатска Рус. 
      Ето го:
     “Е ли борбата на Югоизток (в Новорусия) сепаратизъм? Не, територия на борбата е цялата територия на Украйна… Ние ще създадем нова свободна социалноотговорна народна власт на цялата територия на Украйна и Новорусия.”

      Не ми е известно дали някой е коментирал този манифест.

      А този документ е прелюбопитен. Например в бъдещата “социална народна република” ще бъде “разрешена всяка частна или колективна инициатива, която е в полза на народа и неговото развитие”, но “ще бъде забранен лихварският банков капитализъм, съществуващ за сметка на лихвения процент”.
      Веднага си спомняме, че противопоставянето на “паразитния банков капитал” на производителния капитал – “трудовия” и разбира се “национално ориентирания”, беше любим прийом на класическите фашистки движения на ХХ век. Съгласно тяхната “политикономия” отчуждаването на принадения продукт в полза на експлоататорите става не в сферата на производството, а само в сферата на кредита.
      Фашистите са заимствали тази креативна идея от по-ранните дясноконсервативни, “феодални” критици на капитализма, допълвайки я със знаем каква национална идентификация на “лихвения процент”. До това се свеждаше и цялата тяхна “антикапиталистическа” риторика.
      Също така те обичаха да говорят за контрола на големите богатства върху обществото. Съответната точка се открива и в манифеста. Това е и цялата му социално-икономическа програма. Ако не смятаме изброяването на социалните гаранции, взаимствани от ненавистния гнил “либерастки” западен свят.
      Фашисткият “антикапитализъм” беше насочен не срещу експлоатацията на трудещите се от елита, а срещу либерализма, хуманизма, приоритета на човешките права, правовите ограничения върху властта. Много характерно е, че в манифеста, подробно описващ системата на “пряко народовластие” чрез съвети и референдуми, няма нито дума за политическите свободи (на словото, печата, събранията, сдруженията и т.н.). Никакви “гаранции на личната неприкосновеност” не бива да ограничават “волята на народа”.
      Впрочем органите на народовластието трябва да се формират “по принципа на представителство на делегатите от териториите, делегатите от трудовите колективи и професионалните корпорации и съюзи, делегатите от политическите, религиозните и обществените организации”.
      Пред нас е корпоративната държава на Мусолини, Салазар, Франко, Петен и техните не толкова известни последователи. С помощта на корпоративното представителство те се опитват да възродят съсловната система на Средновековието.
     Мечтите за “ново Средновековие” на фактическия духовен лидер, а често и практически съветник на метежниците – фашиста Дугин, анализира Владимир Абаринов.
     Бляновете на Дугин дословно повтарят разсъжденията на идеолозите на така наречената консервативна революция, които са преки предшественици на фашизма и нацизма.
      Като оправдание на тези рафинирани интелектуалци и полубохемни естети, мечтаещи за възраждане на света на героите и отхвърлящи убогия, еснафски свят на търгашите и потребителите, може да се каже, че те не са предполагали в какво това ще се обърне. Но ние знаем.
     Ние знаем как завършват опитите да се възроди “обществото, основано на традициите, йерархиите и доминирането на воините и жреците”.
      В рамките на този, по израза на Дугин, “концепт” поведението на главатарите на метежа е напълно логично. Логично е, че от самото начало те напълно се отказаха от всякакви мирни средства на политическа борба.
      Направиха всичко, за да премахнат всяка възможност за мирно разрешаване на противоречията.
      В “обществото на героите” политическата борба не се води по пътя на преговорите, конференциите и парламентарните процедури. Героите всичко трябва да извоюват с меч.
      Възможността за политически преговори с метежниците, възможността за компромис и съвместно съществуване с тях е отделна тежка тема, излизаща извън рамките на тази статия. Но преди да се започне разговор на тази тема, трябва ясно да си даваме сметка с какво сме се сблъскали.
      Трябва да си даваме сметка, че си имаме работа с класически фашистки метеж.
      Ненаигралите се в детството си на танкове и оръдия реконструктори и ролевици, живеещи в света на фентъзито с неговия култ към средновековната естетика, днес се опитват да разрушат стената между тези виртуални светове и реалния свят, в който живеем ние. Ако успеят, нашият живот ще се превърне в ад.





.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя