Мантрата за файдата на българчетата от Южен потоп!

     Истинският въпрос който трябва да задаваме е: Защо преминаването на трасето на Южен поток  през България да е бадева за русите - нещо като подарък за имперските намерения на червения гестаповец Путин?!!!
     Нека преминат, но да си платят реалната цена!
     Не ми пука какво мислят в ЕС  другите богати евросъюзници по въпроса!
     Просто знам, че преминаването през територията на СУВУРЕННА България струва нещо и трябва да бъде платено от Кремълска Путиния по подобаващ начин, дори Южен потоп да бъде съобразен със европейското законодателство!
     Недопускането на Червената армия да премине през територията на България през 1 999 год. на път за Косово ни осигури членство в ЕС!
     Всичко има цена!
     Не може днес 10-20 души комунал-онанистически гаулайтери да гушкат няколко милиона комисионни за ЮП и цял народ да бъдем наивници, и да им се нагъзваме под претекста, че държавата, тоест - ние - няма да дадем нито една стотинка за този строеж, което не е вярно!
      Този Южен потоп ще струва много на българите!



   9

СъвеЦката окупация на България ни е струвала 133 млрд. лева

       Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.      През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка.  
      Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари. При това става дума за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин .

   Темата беше повдигната за пръв път през 1990 г .
   Тогава според историка Мито Исусов за периода от септември 1944 до края на 1945 г. за издръжка на Съветската армия в България са изразходвани около 25 млрд. и 500 млн. лв., при бюджет за 1945 г. от 48 млрд. лв.
    Това разкритие скоро потъна сред дебрите на текущата политика в първите години на прехода. Преди десетина години Веселин Ангелов направи собствени проучвания и достигна до суемата 60 млрд. лева.
    Днес вече знаем, че тя е значително по-голяма.
    Точната сума е 133 280 719 447 лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). В тази сума влизат и разходите в размер на около 63,2 млрд. лв., които България прави поради участието си във войната срещу Германия (задължение според чл. 1 от Съглашението). 30 млрд. лева са разходите по изпълнение на примирието (Това е най-автентичното число. То надвишава сумата, изчислена от проф. Мито Исусов преди четвърт век, с цели 5 млрд. лева.)
     В сумата от 133 млрд. лв. са и определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв., както и разходите за обезщетения, пенсии и еднократни помощи - 10,9 млрд. лв. 
     За сравнение целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част от 43 млрд. лв.
     Червената армия ограбва всяка държава, в която стъпи неин крак. Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които са публикувани и които може да се прочетат в Централния държавен архив.
     Това се случва и с нашето отечество при съветската окупация.
     Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи.  Невъзможно да се опише всичко, но част от най-мащабните случаи от съветското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи."

____________________________________________________________

          С дребни съкращения - източник

Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари. При това става дума за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин, пише в. 168 часа. "Темата беше повдигната за пръв път през 1990 г.", разкрива политологът Антон Тодоров. "Тогава според историка Мито Исусов за периода от септември 1944 до края на 1945 г. за издръжка на Съветската армия в България са изразходвани около 25 млрд. и 500 млн. лв., при бюджет за 1945 г. от 48 млрд. лв. Това разкритие скоро потъна сред дебрите на текущата политика в първите години на прехода. Преди десетина години Веселин Ангелов направи собствени проучвания и достигна до суемата 60 млрд. лева. Днес вече знаем, че тя е значително по-голяма. Точната сума е 133 280 719 447 лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). В тази сума влизат и разходите в размер на около 63,2 млрд. лв., които България прави поради участието си във войната срещу Германия (задължение според чл. 1 от Съглашението). 30 млрд. лева са разходите по изпълнение на примирието (Това е най-автентичното число. То надвишава сумата, изчислена от проф. Мито Исусов преди четвърт век, с цели 5 млрд. лева.) В сумата от 133 млрд. лв. са и определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв., както и разходите за обезщетения, пенсии и еднократни помощи - 10,9 млрд. лв. - казва Тодоров. - За сравнение целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Червената армия ограбва всяка държава, в която стъпи неин крак. Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които предоставям, които са публикувани и в най-новата ми книга "Шайка 2: Сергей, Гоце и другите" и които може да се прочетат в Централния държавен архив. Това се случва и с нашето отечество при съветската окупация. Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опише всичко, но част от най-мащабните случаи от съветското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи."

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/212493-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-133-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html

Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари. При това става дума за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин, пише в. 168 часа. "Темата беше повдигната за пръв път през 1990 г.", разкрива политологът Антон Тодоров. "Тогава според историка Мито Исусов за периода от септември 1944 до края на 1945 г. за издръжка на Съветската армия в България са изразходвани около 25 млрд. и 500 млн. лв., при бюджет за 1945 г. от 48 млрд. лв. Това разкритие скоро потъна сред дебрите на текущата политика в първите години на прехода. Преди десетина години Веселин Ангелов направи собствени проучвания и достигна до суемата 60 млрд. лева. Днес вече знаем, че тя е значително по-голяма. Точната сума е 133 280 719 447 лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). В тази сума влизат и разходите в размер на около 63,2 млрд. лв., които България прави поради участието си във войната срещу Германия (задължение според чл. 1 от Съглашението). 30 млрд. лева са разходите по изпълнение на примирието (Това е най-автентичното число. То надвишава сумата, изчислена от проф. Мито Исусов преди четвърт век, с цели 5 млрд. лева.) В сумата от 133 млрд. лв. са и определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв., както и разходите за обезщетения, пенсии и еднократни помощи - 10,9 млрд. лв. - казва Тодоров. - За сравнение целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част от 43 млрд. лв. Червената армия ограбва всяка държава, в която стъпи неин крак. Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които предоставям, които са публикувани и в най-новата ми книга "Шайка 2: Сергей, Гоце и другите" и които може да се прочетат в Централния държавен архив. Това се случва и с нашето отечество при съветската окупация. Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опише всичко, но част от най-мащабните случаи от съветското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи."

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/212493-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-133-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html

Горчивата юдею-ислямска целуФка!

     Местан бил казал нещо за избори, ама хич не  екзактно и не разбирам защо всички полудяха  та си помислиха, че наистина ще има избори?
     Тая работа с изборите съвсем не е толкова проста и май никак не зависи от Местан или Моников, а от чорбаджиите им в Кремълска Путиния!
     Спомнете  си кога русите казаха, че ще започне строежа на Южен приток на наша територия?
     Това правителство бе доведено на власт от руската агентура у нас и ще си отиде, когато програмата му мининум бъде изпълнена, а тя е строеж на Южен приток.
     Хич не си правете илюзии за праха в очите, който изаква екзактния плужек Местан.
      Местан и Моников  много добре знаят как завършват всички, които не са оправдали инвестираните в тях рубли, след превъртането им в евра (справка: Илия Павлов, Андрей Луканов)!



.

„Морски газопровод“ или европейска принадлежност

       Бащите им бяха негодници и национални предатели, но се подчиняваха на идеологическата повеля на тяхното време – модернизация, индустриализация, настигане на Запада в основните аспекти на развитието. 
      Провалиха се – защото в основата на тази претенция стоеше примитивния потенциал на една недодялана и сурова цивилизация – тази на руския комунизъм. 
      Провалиха се, защото бяха прислуга на чужди великодържавни интереси. 
      Когато искаха да защитят своите интереси срещу имперските – правеха го със самоунижението на слуги: с поклони в кръста, лъжи, ласкателства и селяндурски хитрости.   
      Те нямаха лично достойнство, затова създадоха поколения на една самоунижаваща се нация, готови заради хляба си да си стъпят на сурата… Оставиха една внушителна по количество и примитивна по качество индустрия, която синовете им съсипаха в две десетилетия на брутален грабеж…
       Синовете им… 
       Те наследиха неумението и нежеланието да създадат национален елит с чувство за достойнство и амбиция за суверенно национално битие. Но деградираха до статута на бандитска групировка, готова да продаде страната си, децата си, майка си, заради възможността престъпно да се обогати.   
       Българските болшевишки синове се оказаха по-нищи духом и от съветските си другари. 
       Московските наследници на комунистическата империя не бяха способни да създават каквото и да било. Те се закачиха за необятните богатства на Сибир и надминаха в паразитизма си търтеите начело на петролните монархии…
       Светът се труди, изобретява, открива, върви напред.  
       Руската мечка лежи на печката, смуче ракия, развратничи и пропилява бъдещето на един велик народ. Когато духовният елит на този народ излезе на улицата – кремълските дегенерати вадят сопата.
      Българските им братушки са още по-уродливи.
      Творческото усилие на немногобройната българска интелигенция и градска средна класа да осигури членство на страната в клубовете на цивилизования свят – ЕС и НАТО – днес нагло се пропилява пред очите на всички ни от наследниците на българските комунисти.
      Синчетата на Политбюро са стерилни като национален елит в същата степен като бащите си. Техният бизнес е да продават българското национално бъдеще за паница леща на московските си господари. Но за разлика от бащите си те не се нуждаят даже и от идеологически смокинов лист – индустриализация, развитие, имитация на развития свят. Пред очите на всички ни те продават Родината ни за унизителни жълти копейки, които ще им позволят да останат малко повече на власт – и още малко да продължат да грабят, когато цивилизованият свят окончателно ги отхвърли. „Южен поток“…
      Защо на Кремъл му трябва „Южен поток“?
      Защото Украйна доказа, че е нация с достойнство. Тя ще предоставя тръбите за газ на своя територия на „Газпром“ по правилата на свободната търговия в съвременния свят. Това не устройва Москва – путиноидите са робовладелци, подобно на всички свои предшественици в многострадалната руска история.
      Затова Украйна трябва да бъде заобиколена.
      На неразумно висока цена – по дъното на Черно море, за да се спаси робовладелския контрол на Империята над Централна и Югоизточна Европа.
     Но някой трябва да плати цената на арогантното безумие „Южен поток“.
     Ако проектът бъде построен по правилата на европейската търговия, тръбата трябва да бъде достъпна за всеки доставчик на газ на пазарен принцип. Но пазарът убива най-ценното достояние на Кремъл – монопола. „Газпром“ трябва да има монопол върху „Южния поток“, за да може да продава газ на двойни и тройни цени в един свят, в който новите енергийни технологии рязко свалят цената на този ресурс.
     Нещо повече – газовият монопол трябва да произвежда политически монопол на Кремъл над Източна Европа.
     Точно тук на помощ идва дребната алчност и предателството на управляващите български братушки.
      За дребен – гнусен рушвет те ще продадат на Кремъл възможността да наруши европейския закон и да изнуди Централна и Източна Европа още веднъж.
      Цената вече е ясна – изхвърляне на България от Европейския съюз.      Днес ние правим избор, който е по-съдбовен от всякога. 
     Европейската ни принадлежност, бъдещето на децата ни и народа ни е в ръцете на най-безскрупулните продажници, някога управлявали България. Ако ги оставим да извършат предателството „Южен поток – морски газопровод“ и да вземат 30-те си сребърника губим всичко, включително остатъчното си достойнство на граждани на една все още европейска страна.
     Днес не е достатъчно да протестираме – ние просто трябва да ги изхвърлим – този път окончателно.
  
                                         Автор: Огнян Минчев


          **********
        източник