Какво дължи българският народ на братушките извън митовете на историята?
Весела Кулева*, (специално за Faktor.bg)
О, руси...
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
(Вазов, 1916 г. Из: На руските воини)
Исторически,
българо-руските политически отношения са нови, едва на няма и 140
години.
Като всички политически отношения, и те създават свои митове.
Най-важният за българо-руския случай е този за хармоничността в
отношенията България-Русия, за константната дълбока привързаност и
признателност на България спрямо Русия по време на и след
Освобождeнието. Внушаван през годините след 1944 г. и в частност все още
и днес, този мит няма особено основание в българската история и в
историята на българо-руските отношения.
Разглеждайки ги под лупа,
много по-силни се оказват аргументите в полза на тезата за отношения на
напрежение и антагонизъм межу двете държави. Особено с оглед на
напрекъснатите политически намеси на Русия в българската вътрешна и
външна политика, които резултират в преврати, интриги, изнудвания,
убийства (между които най-драматичното е това на Стефан Стамболов, убит
най-вероятно в услуга на руските агенти в България и руския цар) и войни
(Сърбия напада България след Съединението с изключителната благословия
на Русия, а през 1916 г. Русия де факто напада България като окупира
Добруджа и разполага дълготрайно свои войски в готовност за нахлуване
във вътрешността, следствие на което, като последен мохикан на наивното
русофилие, Вазов пише стихотворението си “На руските воини”, цитат от
което служи за интродукция към този текст).
Ако действително през
Освободителния период български граждани и селяни питаят някаква
идеалистична обич към Русия, то тя е като към внушаван метаобраз на
по-силен славянски православен народ. Който би се застъпил за по-малкия,
страдащ под Османско-турското робство български и славянски православен
народ, дал някога на по-големия азбука, писменост, култура и дори
религия.
Българите проектират очакванията си върху Русия
не поради друга причина, а защото имат историческа памет за онова,
което те самите са дали някога на Русия. Разбира се, те никога няма да
натякват на руснаците българския принос в историята и културата на
Русия, защото не е в манталитета на българите да го правят, дори когато
е основателно.
Връзката с руските либерали, която изграждат
постепенно българските интелектуалци в изгнаничество в Бесарабия
(територия в руската империя, която столетия се запазва преобладаващо
населявана от българи) допринася за задълбочаване на тези проектирани
върху ‘руснака’ и ‘Русия’ надежди в народопсихологията. Но докато
руските либерали са прогресивни носители на европейското Просвещение в
Русия, то самата руска държава е автократично назадничава - и ги
разглежда като свои врагове. Руският царизъм преследва руските либерали,
най-силните им представители, декабристите получават каторгите в Сибир
за постоянно местожителство. Така онези, които са служили на българските
интелектуалци в изнганичество им като символ на ‘Руското’, се оказват
преследвани и наказвани от реалната Русия, тя не ги разпознава като
свои.
В Русия по това време селяните са все още крепостни, а
руската национална доктрина съвсем не е водена от идеала на славянски
православен волунтаризъм, какъвто погрешно изграждат групи българи.
Русия търси нови платформи за геополитическото си влияние като голяма
автократична система. Такава територия се явява частично владяното от
Великата Порта южно Черноморие, заедно с протоците към Средиземно море.
Русия води няколко войни срещу Османска Турция. Като при две поне би
могла да гарантира, да изиска като условие, свободата на България - още
по време на Кримските войни. Но не го прави - за нея България е една
територия, която може да послужи по необходимост някога на руските
интереси.
Колко дълбоки са корените
на
мита за българската признателност и обич към Русия може да се види в
днешната руска политика спрямо България. Русия не само пропагандира това
внушение навън към българите, тя и се храни с него вътре - на руснаците
се внушава, че българите ги обичат и са им благодарни за всичко, което
Русия била дала и рискувала за свободата на България. Колко далече от
историческата истина е подобна персуасивна пропаганда, можем да видим
при един бърз преглед на фактите около българското Освобождение и
особено на онези от Следосвобожденския период в България.
Преди
няколко дни, най-активният и най-старият жив руски националсоциалист,
Жириновски, обиди вулгарно българския президент по темата, която се
явява и своеобразна мантра за отношенията на Кремъл с България - “колко
много България дължи на Русия”. Подминавайки дефицита на елементарно
дипломатическо възпитание, от който страдат множество политици, можем да
се съсредоточим върху заканата - препоръка, която изрече към българите
пияният руски политик: “Да си препрочетат учебниците по история и да си
припомнят!”
Това е изключително полезен съвет. Колкото по-често
една нация се обръща към историята си, колкото повече рефлектира върху
нея, толкова по-сигурна е тя в своята идентичност и може да се справи с
настоящето си и да се грижи за бъдещето си. Това казва някога Монтескьо,
по-късно е цитиран от не един и двама - и думите му достигат до нас
като парафраза на Оруел в английския вариант за онзи народ, който
няма бъдеще, ако не познава миналото си
И така, да се обърнем към историята и да видим какво дължи всъщност България на Русия.
Знае
ли средностатистическият българин днес колко са българите, убити по
време на Априлското въстание? За неговата свобода през 1876 г. падат 15
хиляди български въстаници и загиват общо 70 хиляди цивилни българи -
жертви на опожарени градове и села, изклани или подпалени живи български
мъченици.
Знае ли средностатистическият българин колко са
българите, убити по време на Руско-турската война през 1877/78 г.? За
неговата свобода през 1877/1878 г. падат 15 хиляди воюващи българи, в
което число са българските опълченци и включилите се на място в битките
мъже и младежи, като към тях се прибавят и допълнителни 95 хиляди
български цивилни жертви - избито, изклано население от башибозук и
османско-турска редовна войска по време на военните действия.
Равносметката
само от този кратък преглед е, че за собствената си свобода само през
Априлското въстание и в битките на българска територия по време на
Руско-турската война загиват над 30 хиляди български воюващи мъже и 165
хиляди цивилни българи, мъченици за Освобождението на България. Извън
тази равносметка са жертвите - воюващи български въстаници и загинали
цивилни българи по време на Старозагорското въстание, което предшества
Априлското.
А знае ли средностатистическият българин колко са
руските войници, загинали на българска територия по време на тази война?
Малко над 15 хиляди руски войници.
И сега нека погледнем картата
на България и да видим колко са паметниците на падналите 15 хиляди
руснаци на територията на България и колко са паметниците на падналите
над 30 хиляди воюващи българи и 165 хиляди цивилни български жертви,
дали живота си за Освобождението на Родината си.
Тъжната действителност
е, че докато за 15-те хиляди руски войници (преимуществено нещастни
руски крепостни селяни, на които е обещана свободата, ако воюват във
войната на руския царизъм за Босфора) в България има множество паметници
и мемориални плочи, то 30-те хиляди воюващи български мъже и 195-те
хиляди цивилни български жертви, паднали за Освобождението на Родината
си, не се радват и на един (1) самостоятелен възпоменателен паметник от
типа на който и да е посветен на руснаците монумент в България.
Колко
повече благодарност очаква Русия? Нима не е достатъчно, че България
цени многократно по-малкото число руски жертви, от своите собствени,
които е дала за Освобождението си?
Тук веднага възниква и друг
въпрос. Колко по-сервилен може да се очаква бъде българският народ,
предвид цената, която е платил на Русия за правото си да съществува? В
случая цена е съвсем точно, финансово, непреносно понятие. По-долу
изложените факти в цифри са в приблизително пресметнати стойности след
135-110-70 и пр. години плюс олихвяването на сумите за тези периоди (70,
110, 135 години) в случай, че тези пари никога не биха напуснали
българския държавен национален трезор, като са екстраполирани в днешна
валутна стойност (за удобство се взима американския долар като валута, а
метричната система остава европейската - милион, милиард, билион и пр.)
За
Освобождението си Княжество България плаща на Русия около 40 днешни
милиарда долара (в тази сума са ресурсите за руския окупационен за
България период и загубите за българската икономика, следствие на
намесите и интригите на руските агенти до 1908 г. в българската вътрешна
и външна политика, вкл. в инфраструктурата, търговията и експортите й).
За Съединението си Княжество България и Източна Румелия плащат
около 18 днешни милиарда долара, фактически животът на Източна България
след Съединението е живот на заеми, поради цената, която трябва да плаща
на или заради интригите на руския царски двор. А през 1908 г., за да
обяви Независимостта си, и за да напуснат руските окупатори (за руска
окупационна сила говорят договорите след 1878 г. и 1879 г., едва
комунистическата историография прави от руската окупацията в България
след 1878 г. руско присъствие) България (заплашват, че ще й отнемат
Добруджа и ще откъснат завинаги от България българската общност в
Бесарабия и Молдова, и частично го осъществяват), Царство България е
принудено да плати на Русия “репарации“ за... собствената си
Независимост. Като това означава и да поеме изплащането на дълга на
Турция към Русия (по капитулационните договори на Руско-турската война,
сключени в Сан Стефано и Берлин), на обща стойност днешни 60 милиарда
долара.
Но с това не се свършва - през 1944 г., с нахлуването на
руската съветска окупационна Червена армия в Бългаиря (на който окупатор
са издигнати не един и два монумента), от българския държавен резерв се
отнема буквално всичко и се изнася в посока Москва - от златните
държавни резерви, през резервите на БНБ в ценни книжа до пенсионните
фондове на българските държавни служители, военни и вдовиците - резерви,
недокосвани през ВСвВ.
Днешната стойност на всички суми, отнети
от Русия и СССР от България и българския народ за под 140 години
българо-руски отношения, може хипотетично да се изчисли на обща стойност
895 днешни милиарда долара с олихвяването за този най-дълъг период и
при динамичния прогресивен растеж на стойността.
След септември
1944 г. България е принудена да плати за изхранването на Червената армия
и за окупацията си – съветските войски остават до 18 март 1948 г., като
Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и
взаимопомощ в Москва, според който България трябва “ефективно да се
включи в заключителната фаза на Втората световна война” - с 450 хилядна
армия, харчейки 91 милиарда днешни лева или 70 милиарда днешни долара за
изхранването на окупатора си, Червената армия.
Отделно България
жертва 35 000 български млади мъже, които падат в абсолютно
безсмислената за България “заключителна фаза на войната” - нацистките
войски са напуснали България и са преминали и Югославия, няма защо да се
гонят, те дори не се бият, а се изтеглят безславно в посока Берлин.
Множеството български войници са убити от “приятелския огън“ на
руснаците и българите зад себе си в мъглите, дъждовете и снеговете на
есента и зимата на 1944/1945 г. в бивша Югославия.
След 1947 г.
значителна част от стария български държавен архив (или онова, което е
останало от него) е изнесен в Русия, в момента от него липсват ценни
архивни книжа в мащаб на малко под 60 хиляди страници от български
държавни документи - Кремъл и до днес отказва да ги върне.
Русия и СССР никога не плащат на България репарации
за отнемането и асимилирането на територии и българско население в Североизточна Добруджа и Бесарабия.
През
1962 г., оставена от руския СССР без финансови и текущи ресурси
(суровините и продукцията на страната масово се изнасят за СССР)
България е доведена до банкрут, от който фактически фалит не е излизала
всъщност никога досега. Парадоксално, по това време България е и един от
гарантите във Варшавския пакт за заемите, които Кремъл и Пакта взимат
от Световната банка. Само за 1982 г. Световната банка и няколко западни
банки отпускат на СССР и страните от Варшавския пакт краткосрочни и
дългосрочни дългове на обща стойност близо 630 милиарда долара при
съответното за периодите олихвяване. Какви са били задълженията, които
България съ-изплаща за Русия за периода на само една петилетка, след
като годишният заем е толкова голям - всеки може да пресметне сам.
Всъщност
- исторически коректният въпрос, който трябва да си задават българите
е: Какво дължи Русия на България? И за да си отговорят на него, наистина
трябва да вземат заканата-съвет на пияния Жириновски насериозно - да си
припомнят историята и да я изследват.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Весела Кулева е
магистър по политология, масови комуникации & PR и педагогика,
бакалавър по богословие. През годините дотук работи като политолог в
Института за изследване на гражданските сдружения и инициативи, Мюнстер,
Германия; в Института за изследване на геноцидните престъпления и
ксенофобия, и в Института за стратегически политически анализи, Бремен,
Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска
история, сътрудничи на сайта Декомунизация. Политически консултант е в
немски социологически агенции, журналист в различни медии. Теми на
работата й са сравнителни анализи на тоталитарните системи, история на
България и Европа, правата на жените в ислямския свят, църковна история.
Ръководи независимия проект PRO Civil Society и двете му издания
“Гледна точка” и “Аргументи”.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
