Спонтанно оглупяване

       Може би ще ви шокирам с позицията си, но твърдя, че най-трудно е да се впишеш в стадото. Това е задача, почти непосилна за креативния и свободен човек. Състоянието на овца е особено монотеистично състояние, произхождащо от недоразвити индивидуални качества, вследствие на колективизацията на разума и грижливо опустошените и обезобразени понятия за достойнство, гордост, себелюбие.

      В годините, в които се занимавах с общественополезна дейност, се убедих, че най-големият враг на прогреса и движението е лозунгът. Не се изненадвайте. Макар да го свързваме с отминали времена, лозунгът днес е толкова модерен и толкова въплътен в съзнанието, че масата дори не разбира как е натикана в картонената му утроба. Фундаментално право на човека е да изразява себе си, но неусетно ни се налагат правила как именно и какво да изразяваме. Новите „лидери”, които не са лидери, но им се иска да бъдат такива, не са политици. Те са против всички политици, против политиката, против всичко и всички. Те наричат себе си обединители. Те „обединяват” около нищото против всичкото. Религията на новото стадо често се нарича с красиви имена като „Национална кауза”, „Събуди се, българино!” и подобни. Когато обаче им зададеш въпроси от рода на „Как?” или „Какво е твоето решение или конкретно предложение?”, те помпозно отговарят „Не зависи от мен, народът ще реши!”. И именно в подобни отговори се крие продънената демагогия на незнаещия, на необразования, на осъзнатата овца, на дървения философ.

Разбира се, има осъзнати овце. Тяхното блеене е с една октава по-плътно и по-гърлено. Направо си е овче ръмжене. Гласът им назидава стадото чрез криворазбран алтруизъм. Готови да пожертват себе си в името на нищото, в името на идея, която нямат, те клеймят индивидуализма, ума и интелигентността като злини на егото. Готови са да приемат в стадото си всяко друго животно, но не и онова, което обича себе си и превъзхожда тях самите. 

      Малцина са онези, които са преобръщали човешката история. Те са били хулени, обвинявани, преследвани заради своите открития и гениалност. И винаги са били ярки индивидуалисти, белязани с ексцентричност и оригиналност. В днешно време, когато дезинформацията е по-достъпна от всякога, когато интернет комуникациите изпреварват живото човешко общуване, се създават прекрасни условия за унищожаване на мисловния процес. Аз наричам тази заплаха спонтанно оглупяване. Може би ще погледнете на това скептично. Не ви съветвам. Неслучайно споменах осъзнатите овце. Тяхното блеене в нашето общество се усилва, социалните мрежи са своеобразен резонатор на клишета и масови заблуди. Осъзнатото в осъзнатите овце е тяхното право на себеизразяване. Понякога те имат дипломи, понякога – не. Дипломата невинаги е признак на ум, неведнъж съм го казвала, затова в процеса на спонтанно оглупяване тя често няма никаква стойност. Парадоксът, пред който ни изправя осъзнатата овца, е, че тя порицава и отнема правото на себеизразяване на индивидуалиста и ексцентрика, но в същото време варди яростно това свое право с презумпцията за право на стадото. 

Неслучайно споменах лозунгите. Осъзнатата овца лозунгира от името на народа. Тя обича да е част от масата, но мечтае да е ментор на масата.   

      Свободата на личността е вечен двигател и не се подчинява на нечие позволение или одобрение. Опитват се да я вкарат в тестове и да я проверят колко струва, но без да съзнават, че тестовете не са нищо повече от поредния опит на осъзнатите овце да вкарат  в стадото си още едно тревопасно. Индивидуализмът притеснява посредствеността. Посредствеността е шумна и му се кара, назидава го, казва му, че така не може, трябва да отговаряш на определени условия, това тук е стадо, ти какво си въобразяваш, къде ти е колективното мислене, къде ти е моралът? Много убийства на духа и съзнанието са извършени под прикритието на догмата на моралния закон, вменявайки задължение да жертваш себе си и своите качества в името на стадното общество. Както и други ценности, така и моралът, са вкарани в картонени лозунги. 

      Лозунгът е могъщ инструмент. Той може да ви убеди, че вие не ставате за нищо, ако сте извън общоприетото. Ако една и съща мантра се употребява достатъчно дълго време, спонтанното оглупяване е гарантирано. Получава се ефектът на позитивното мислене: аз мисля позитивно, независимо от всички нещастия около мен. Същото е и със стадните мантри: аз съм част от стадото, следователно съществувам.

Не, не съществуваш. Блееш или мълчиш. За да промениш света около себе си, трябва да изгориш всички дрипи от предразсъдъци – не ти трябват, загрозяват те. Да си незабележима част от преяла с лозунги маса или да си отличник на теста е еднакво неудобно – едното е да си облечен в костюм на овца, а другото е да ти стискат лъскавите обувки. Наклаждай огъня и мятай в него клишетата и догмите. Всичко друго е твоето кротко и мирно самоубийство.

_______________________________________________________

                                                                            автор  Лидия Делирадева

Кои сме ние

     Не съм убеден, че "другите или поне не всички, наистина не мислят като нас" - защото с такава формулировка на проблема се поставяме в центъра на света, а е точно обратно - в действителност ние сме периферия му, дори на картата ни няма.
     По-скоро всички мислят нормално - а ние не!     Дължи се на ценностната система на българите,  която не се основава на вярата в Бог и изконните човешки права и свободи.

     Интелектуалната ни фабрика е произведена през времето на соца и е задръстена с идеологеми, абсолютен материализъм и всеобщ атеизъм.

     Обществото се държи сякаш всички са се надрусали 

с некачествена дрога и хората са в различни стадии на интоксикацията.

     Ние нямаме морални стожери, обществени авторитети и всепризнати лидери, защото живота ни последните 28 години се развива в атмосфера на лъжа, всепроникваща поквари и липса на справедливост - тази отрова ни интоксикира агресивно, и фатално. 

     Защото менталният сакатлък не дразни нагона, колкото празните стомаси, а това е повече от трагедия.

     Защото инфантилизмът убива и последните наченки на усилия към мечти и щастие извън прагматизма и стремежа към творческа креативност без лични ползи или всестранно облагодетелстване. 

     Защото не можем да разделим доброто от злото. 

     Защото забравихме да бъдем хора и не искаме да сме деца. 

     Защото вместо да узряваме ние прецъфтяваме фатално. 

     Защото сме дребни егоисти и алчни непукисти.

     Защото сме кучета без Бог и сган без Цар!

_____________________________________________________________

За третият синджир и отсъствието

     Никой не може да те направи роб,
ако самият ти не пожелаеш и сам не го позволиш!
     Аман от потомци на робите и под_изници у нас!
     Онези, чиито  баби явно са били  безнаказано насилвани,  а дедите им били малтретирани и продавани -  тези, които се налагало руските крепостни и бурлаки да ги освобождават от турското им  робство,  за да не загинат марцина и нахолост. Същите, които наистина са  били жалки роби щом са чакали някой да ги удовлетвори, да им въздаде справедливост в беззаконието или пък да ги освободи, нахрани, и изчишка.
     А нечии предци не са били освобождавани от никого -
били са волни и горди българи!
     Вдигали въстания щом властта се опитвала да  ги тормози и това не им е харесало, и пречело.
     Убивали са всеки, който посегне на достойнството им, на имота им, на честта им!
     Ляли са кръвта си за свободна воля и независима църква!
     Прадядо ми се е бил на Шипка,
а робите са чакали вест от там до кълките на третия синджир преживяйки сланина  с чесън. И праз лук!


________________________________________________________________________

Анка с тачанката

    Каят се нашичките анал лизатори и яростно блъскат чела в земята, че тва майна - Тръмпито - бил избран с московски мушангии.
   Да се смея ли, да плача ли, или едно да си налея ...
   Мен повече ме притеснява банкянския ТръмпИто.
   Колкото до Европа - Тръмп е прав да настоява ЕС сама  да се противопостави на Кремълска Путиния - има достатъчно ресурс да го прави активно и ефективно.
    За жалката политика на България по този въпрос и дума няма да отварям.
    Притеснен съм изключително много от факта, че нашенското тръмп общество прие изначалния си и истински облик на петоколонна шайка от отчаяни кремълски фанароти и каскет прогресисти с гещаповски  навици и мурафети.
   Дрогаре, не палачете за Сащ-тите - те са се нагласили да не бъдат изцяло зависими от нюансите в прищявките дори на преЦедента - който и да е той!
   РИвете, дарагие  маи, за нещастната Болгария обладана от едрите енергийни комисионери и дребни интернационалсоциалцървулпрогресисти българопродавци - защото иде Анка с тачанката и ви кара нефт, газ и електричество за посткомунал онанизмата.

_______________________________________________________________________

Българската екзархия - началото на нова България!

     На днешният ден преди 147 години се е състояло едно събитие от изключителна важност за българския народ - издаден е султански ферман, с който се узаконява обособяването на Българска черковна йерархия - наречена „Екзархия“.

      На 27 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия.[3] По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

      В устава и са утвърдени две начала:
- съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и
- изборност.
      Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

 
      Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член 10 от учредителния ферман:
       „ Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без главния град и без град Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой [Долни Арбанас], Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, „Свети Безсребърници“, „Света Параскева“ и „Свети Георги“). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.
     Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите."

     Така член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).

     Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

**********************************************************  

      Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).
      Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици.
      Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.

____________________________________

Анализатора И. Василев и вредата от анализите му

        Нездравата обстановка  в дясното политическо пространство  у нас се продуцира основно от псевдоантикомунизма, индиректното русофилство и очевидна зависимост от Кремълска Путиния на ПП Герп и чек - тоест - на Тиквоний Прости. 
       Упоритите и непрекъснати  опити да сe прехвърлят всички грехове в дясното политическо пространство от болната банкянска тиква на здравата глава е опит за манипулация! 
      Това прави политическият анализатор във ФБ г-н Илиян Василев! 
     Мисля си, не съм сигурен, че през пролетта на 2 000 -та година, когато Бойко Борисов и Георги Гергов бяха за един месец в Мацква, посланик на страната ни там бе именно И. Василев. 
     Не вярвам да не знае за едномесечната визита на двамцата или да е забравил за нея!
     След това им посещение единия стана консул на Кремълска Путиния у нас, а другия започна строителството на едноличната си партия Герп и чек с парите от охраната на обектите на мародерите от Лукойл у нас. 
     Това са толкова сериозни политически движения, че е абсурдно да се смята, че са заченати без знанието и благословията на Хуйло! 
      ПП Герп и чек бе създадена след НДСВ с единствената цел да се маргинализира и раздроби ОДС и "дясното" в качеството му на основна антикомунистическа политическа сила и носител на евроатлантически ценнисти в политическата масовка разигравана у нас от Мацква.
     Спомнете си, че по времето на двете управления на НДСВ и БСП - всички вождове - от Сименон Каналбродски до Първанов и Станишев - играха успешно в политически цирк ролята на евроатлантици за изненада и недоумение на собствения си електорат и членска маса бъкаща от закостенели и престъпни комунал онанисти!
     Спомнете си как бе създадена ПП Герп и чек, и кои бяха първите членове на ръководствата `и по места. 
     Нима забравихме, че на първите спечелени от ПП Герп и чек парламентарни избори през 2 009 год. Тиквоний Прости беше подкрепен от самия И. Костов и ОДС, след което дясното започна една дълга агония за да стигне до там, че няма електорат, колкото на кретена Магарешки!
     Всеки анализ на дясното политическо пространство извън този контекст и без отчитане на тези факти е огромна манипулация! 

     В този смисъл намирам анализа на И. Василев и изводите му за огромна манипулация, контрапродуктивни и преднамерено вредни като разбор на дясното политическо пространство.

      Забелязвам, че напоследък алхимика от лоболаторията на КГБ/ГРУ -  А. Райчев -  не прави своите жестомимични анализи на дясното и тази празнина успешно и елегантно се запълва от И. Василев.
____________________________________________________________________________

             
             

Приказки от преди Новото време

     Под игото, по време на присъствието или робството - Иван Вазов, който произхожда от богато занаятчийско семейство - не е бил фукара, но така или иначе по онова време гладните, голите и безимотните са били по-малко от сега, когато комунал-онанистите ограбиха всичко де що имаше в България за себе си.
     По време на съвеЦката окупация и развитата комунал-онанизма -  пък  -хората освен наследствените си жилища или една панелка - нямаха съвсем нищичко.

    Дори себе си нямаха - всички принадлежаха на Бкп-ту, а тези които се имаха за независими люди - хранеха прасетата на Белене.



    ___________________________________________________________________________

Чудото на Бъдни вечер

   

   Свидетелски разказ на един лутеранин - Ричард Вурмбранд за живота в затвора в Румъния

    

     Когато бях в затвора се разболях много, много тежко. Имах туберкулоза на цялата повърхност на двата бели дроба; четири прешлена също бяха атакувани от туберкулоза. Имах също и чревна туберкулоза, диабет, сърдечна недостатъчност, жълтеница и други заболявания, които даже не мога да си спомня. Бях близо до смъртта.
     От дясната ми страна беше свещеник, който се казваше Иску. Той беше игумен на манастир. Този човек, може би в четиридесетте си години, бе толкова измъчван, че бе на умиране. Лицето му обаче бе ведро. Той говореше за своята надежда за рая, за любовта си към Иисус Христос, за вярата си. Излъчваше радост.
     От лявата ми страна бе комунистът-мъчител, който бе измъчвал до смърт този свещеник. Той бе арестуван от собствените си другари. Не вярвайте на вестниците, когато пишат, че комунистите мразят само християни или евреи – не е вярно. Те просто мразят. Мразят всички. Мразят eвреите, мразят християните, мразят анти-семитите, мразят антихристите, мразят всички. Единият комунист мрази другия. Разправят се помежду си и когато един комунист се сдърпа с друг, вкарват другия в затвора и го измъчват все едно е християнин, пребиват го.
     И така се случи, че комунистът-мъчител, който бе измъчвал този свещеник почти до смърт, сам беше подложен на мъчения от своите другари. И умираше до мен. Душата му беше в агония.
     Посред нощ ме събуждаше и ми казваше:     „Пасторе, моля те моли се за мен. Не мога да умра, извършил съм такива ужасни грехове.“
     Тогава видях чудо. Видях агонизиращият свещеник да вика други двама затворници. И облягайки се на раменете им, бавно-бавно, той мина покрай леглото ми, седна на леглото на този убиец и го погали по главата – никога няма да забравя този жест. Видях убит човек да гали своя убиец! Това е любов – намери ласка за него.
     Свещеникът каза на човека:     „Ти си млад; не си знаел какво правиш. Обичам те с цялото си сърце.“ Но той не просто каза тези думи. Можеш да кажеш „обичам“ и това да е просто дума от шест букви. Но той наистина обичаше. „Обичам те с цялото си сърце.“
     После продължи:     „Ако аз, който съм грешник, мога да те обичам толкова много, представи си Христос, който е Въплътената Любов, колко те обича Той! И всички християни, които си измъчвал: знай, че ти прощават, обичат те, и Христос те обича. Той желае да се спасиш много повече от колкото ти го искаш. Чудиш се дали греховете ти могат да бъдат простени. Той желае да прости греховете ти повече от колкото ти искаш греховете ти да бъдат простени. Той желае ти да бъдеш с Него в рая много повече, отколкото ти искаш да бъдеш в рая с Него. Той е Любов. Нужно е само да се обърнеш към Него и да се покаеш.“
     В тази затворническа килия, в която няма възможност за усамотение, аз чух изповедта на убиеца пред убития. Животът е по-вълнуващ от роман – никой автор не е писал такова нещо. Убитият – на прага на смъртта – прие изповедта на убиеца си. Убитият произнесе разрешителна молитва за убиеца си.
     Те се молиха заедно, прегърнаха се и свещеникът се върна на леглото си. И двамата мъже умряха същата нощ. Беше Бъдни вечер. Но това не беше Бъдни вечер, в която просто си спомняхме как преди две хиляди години Иисус се е родил във Витлеем. Беше Бъдни вечер, по време на която Иисус се роди в сърцето на един комунистически убиец.
     Това са неща, които съм видял със собствените си очи.


*****************************************************************************************
     Публикувано в списание AGAIN, септември 1987 година.  

#ГдеИльдарДадин

     "Бандата крадци, убийци, садисти и педофили, които са превзели Кремъл, държи в колония руски активист- Ильдар Дадин. 
     Илдар не е крадец, не е откраднал милиарди рубли от руския народ, не е изнасилил нечия дъщеря, нито е рязал глави на руски войничета, не е педофил, не е и канибал. 
     Осъден е, че е протестирал /с плакат/ срещу бандата крадци, убийци, педофили. 
     Други садисти, които Путин и бандата му назначават за шефове на затворите, много харесват да мъчат живи хора, особено политически затворници и най- особено такива като Дадин. 
     Там, където вероятно е /а може и да е мъртъв вече/ Дадин, има професионални изроди- мъчители - касапи. 
     Основните мъчения — глад, бой, ледена вода, безсъние са разредени с изнасилвания, изнасилвания с предмети, изнасилвания + ток, само ток, разчеквания по време на шпагат /насилствен шпагат /, чупене на кости, рязане с нож, пробождания с нож и прочие средновековнни гадости.              #ГдеИльдарДадин , питат роднини, активисти, общественици и адвокати, защо няма вест от него повече от месец. Това е най-популярният хаштаг в рускоговорящия сегмент на туитър.    
     Текат и акции и протести. 
Днес са арестувани 6 човека, които са питали
#ГдеИльдарДадин. 

      Суки кремлёвские, #ГдеИльдарДадин — пита и Контра Пропаганда?"

__________________________________________________