Българската екзархия - началото на нова България!

     На днешният ден преди 147 години се е състояло едно събитие от изключителна важност за българския народ - издаден е султански ферман, с който се узаконява обособяването на Българска черковна йерархия - наречена „Екзархия“.

      На 27 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия.[3] По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

      В устава и са утвърдени две начала:
- съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и
- изборност.
      Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

 
      Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член 10 от учредителния ферман:
       „ Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без главния град и без град Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой [Долни Арбанас], Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, „Свети Безсребърници“, „Света Параскева“ и „Свети Георги“). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.
     Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите."

     Така член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на 19 век).

     Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

**********************************************************  

      Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).
      Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици.
      Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.

____________________________________

Анализатора И. Василев и вредата от анализите му

        Нездравата обстановка  в дясното политическо пространство  у нас се продуцира основно от псевдоантикомунизма, индиректното русофилство и очевидна зависимост от Кремълска Путиния на ПП Герп и чек - тоест - на Тиквоний Прости. 
       Упоритите и непрекъснати  опити да сe прехвърлят всички грехове в дясното политическо пространство от болната банкянска тиква на здравата глава е опит за манипулация! 
      Това прави политическият анализатор във ФБ г-н Илиян Василев! 
     Мисля си, не съм сигурен, че през пролетта на 2 000 -та година, когато Бойко Борисов и Георги Гергов бяха за един месец в Мацква, посланик на страната ни там бе именно И. Василев. 
     Не вярвам да не знае за едномесечната визита на двамцата или да е забравил за нея!
     След това им посещение единия стана консул на Кремълска Путиния у нас, а другия започна строителството на едноличната си партия Герп и чек с парите от охраната на обектите на мародерите от Лукойл у нас. 
     Това са толкова сериозни политически движения, че е абсурдно да се смята, че са заченати без знанието и благословията на Хуйло! 
      ПП Герп и чек бе създадена след НДСВ с единствената цел да се маргинализира и раздроби ОДС и "дясното" в качеството му на основна антикомунистическа политическа сила и носител на евроатлантически ценнисти в политическата масовка разигравана у нас от Мацква.
     Спомнете си, че по времето на двете управления на НДСВ и БСП - всички вождове - от Сименон Каналбродски до Първанов и Станишев - играха успешно в политически цирк ролята на евроатлантици за изненада и недоумение на собствения си електорат и членска маса бъкаща от закостенели и престъпни комунал онанисти!
     Спомнете си как бе създадена ПП Герп и чек, и кои бяха първите членове на ръководствата `и по места. 
     Нима забравихме, че на първите спечелени от ПП Герп и чек парламентарни избори през 2 009 год. Тиквоний Прости беше подкрепен от самия И. Костов и ОДС, след което дясното започна една дълга агония за да стигне до там, че няма електорат, колкото на кретена Магарешки!
     Всеки анализ на дясното политическо пространство извън този контекст и без отчитане на тези факти е огромна манипулация! 

     В този смисъл намирам анализа на И. Василев и изводите му за огромна манипулация, контрапродуктивни и преднамерено вредни като разбор на дясното политическо пространство.

      Забелязвам, че напоследък алхимика от лоболаторията на КГБ/ГРУ -  А. Райчев -  не прави своите жестомимични анализи на дясното и тази празнина успешно и елегантно се запълва от И. Василев.
____________________________________________________________________________