Преди 75 години БКП започва "помакедончването" на българите в Пиринско

     През август 1946 година в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за започване на действия в Пиринска Македония, с които да бъде променено самосъзнанието на българите и да им бъде наложена принадлежност към "македонската нация".

     Предисторията на този процес започва малко повече от едно десетилетие преди това.

     За първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език е прието със секретна резолюция на Комунистическия интернационал през януари 1934 г. по т. нар. македонски въпрос.

     Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканскиясекретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация.

     Истината е, че Резолюцията създава затруднения, и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (обединена), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др.

Тя става и повод за разработването на македонски език, литература и история. Малко известен факт е отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България.

      Новата политическа линия, зададена от Кремъл, е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария (ЮКП), които започват да изпълняват московския план за формиране на друго национално съзнание сред българите в Македония.

За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (обединена) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически опортюнист.

      След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе доразпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност.

      Във ВМРО(об) остават само български комунисти. На практика тя става неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров.

Влахов и Поптомов са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация.

Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос. Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти.

     На него не присъстват нито Г. Димитров, който след Лайпцигския процес е в затвора „Моабит”, нито Васил Коларов, Антон Иванов, Станке Димитров Вълко Червенков.

Така се стига до Резолюцията по македонския въпрос, утвърдена на 11 януари 1934 г. През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. 

     След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се.

Само два месеца след приемането на Резолюцията Георги Димитров изпраща писмо до ЦК на Македонския народен съюз в Америка.

     В запазената чернова на това писмо Г. Димитров пише:

„Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано „македонския народ”.

      в. ГЛАСОВЕ публикува резолюцията на Коминтерна с незначителни съкращения.

               Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об)

      

                                                                                                                  Москва, 11 януари 1934 г.
                                                                                                                                    СЕКРЕТНО

      I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия,  на  непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).

      Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.

      Българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония.

      Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.

       Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция. 

       Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци.

      В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се. 

       ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония.


_________________________________________________________________________