Светът се управлява от популисти, които не могат да се справят със съчетание от кризи. Ориентирът за тяхната политика е медийната полезност или целесъобразност, не слепия за личен интерес, обективно оптимален път за решаването на проблеми в обществена полза.
Едно е сигурно, емидемията и свързаните кризи ще фалират повече бизнеси и семейства, отколкото жертви ще бъдат дадени. Това, което това правителство не прави именно за мерките против "убийството" на жизнена перспектива за мнозина хора.
Пример - забраната на Тръмп за влизания от Европа, но не и от Великобритания?! Това само политик може да го измисли, който иска да използва кризата за политически цели. Абсурдна е не само и толкова забраната, колкото изключването на Великобритания по политически причини.
Второ, обърнете внимание на мнението на експертите за бума на епидемията в Италия, разследване на медицинските работници за нулевия пациент. Първият инфектиран е от 25-26 януари и е от Германия. Причината за бумът тези дни е в дългия "снизходителен" или инкубационен период, в който не са се правили изследвани за наличие на коронавирус на всички заподозрени, не само на тези със симптоми. Наложете тези изводи върху България и ще получите картината.
Трето, крайните мерки, затварянето на граници, национални карантини са неизбежни. Не защото ще променят нещо, а защото тази криза започна не толкова като епидемия, а като инфодемията. Страхът на хората, който политици и медии, създадоха, изисква терапия и какво могат да измислят освен рестрикции. В първия период изглеждат тотално нелогични - можеш в молове, не можеш в клуб, на концерт?!
Наложете върху тази картина поведението на премиера, който си мисли че с медийни психотерапии за "гадовете", които са измислили вируса, нещо изобщо прави. Тези включвания по-скоро обслужват егото му, отколкото реалния обществен интерес. По екраните трябва да виждаме повече "знаещи" глави, а не незнаещи, влюбени в себе си, политици.
Но и тук завършвам днешния си анализ - големият проблем е капацитета на здравната система, включително способността и чрез масов скрийнинг /всички заподозрени и тези които желаят/ да ограничат разпространението. Както Италия показва, идва момент в който медиците са свръхизтощени и не могат да се справят. А това означава, да избират кому да окажат милостта на своята помощ, и кому да откажат - тоест да избират кой да живее и кой не.
Ето защо съм привърженик на тотални и радикални мерки още днес. Не защото няма да нанесат по-големи поражения, напротив, ще нанесат, а защото ще предпазят здравната ни система от момента на Истината. Всякакви щети, освен загубените хора, са поправими. Въпрос е на политики и решения.
Тоталната забрана може да е от утре, от вдруги ден, но идеята че можем с този еволюционен подход вършим нещо е самоопровергаваща се.
За да се оправят нещата, преди това трябва да стане по-лошо.
Като начало приемам мерки. Всеки да прецени дали за затвори временно офиса, да прекрати договорите за наем, ако може да работи от къщи. Проблемът настъпва, когато в къщи е сравнимо като опасност. Въпрос е на конкретна преценка.
По-сложно е с големите предприятия, но и те трябва да имат план да затворят кепенци.
Едно е сигурно, емидемията и свързаните кризи ще фалират повече бизнеси и семейства, отколкото жертви ще бъдат дадени. Това, което това правителство не прави именно за мерките против "убийството" на жизнена перспектива за мнозина хора.
Пример - забраната на Тръмп за влизания от Европа, но не и от Великобритания?! Това само политик може да го измисли, който иска да използва кризата за политически цели. Абсурдна е не само и толкова забраната, колкото изключването на Великобритания по политически причини.
Второ, обърнете внимание на мнението на експертите за бума на епидемията в Италия, разследване на медицинските работници за нулевия пациент. Първият инфектиран е от 25-26 януари и е от Германия. Причината за бумът тези дни е в дългия "снизходителен" или инкубационен период, в който не са се правили изследвани за наличие на коронавирус на всички заподозрени, не само на тези със симптоми. Наложете тези изводи върху България и ще получите картината.
Трето, крайните мерки, затварянето на граници, национални карантини са неизбежни. Не защото ще променят нещо, а защото тази криза започна не толкова като епидемия, а като инфодемията. Страхът на хората, който политици и медии, създадоха, изисква терапия и какво могат да измислят освен рестрикции. В първия период изглеждат тотално нелогични - можеш в молове, не можеш в клуб, на концерт?!
Наложете върху тази картина поведението на премиера, който си мисли че с медийни психотерапии за "гадовете", които са измислили вируса, нещо изобщо прави. Тези включвания по-скоро обслужват егото му, отколкото реалния обществен интерес. По екраните трябва да виждаме повече "знаещи" глави, а не незнаещи, влюбени в себе си, политици.
Но и тук завършвам днешния си анализ - големият проблем е капацитета на здравната система, включително способността и чрез масов скрийнинг /всички заподозрени и тези които желаят/ да ограничат разпространението. Както Италия показва, идва момент в който медиците са свръхизтощени и не могат да се справят. А това означава, да избират кому да окажат милостта на своята помощ, и кому да откажат - тоест да избират кой да живее и кой не.
Ето защо съм привърженик на тотални и радикални мерки още днес. Не защото няма да нанесат по-големи поражения, напротив, ще нанесат, а защото ще предпазят здравната ни система от момента на Истината. Всякакви щети, освен загубените хора, са поправими. Въпрос е на политики и решения.
Тоталната забрана може да е от утре, от вдруги ден, но идеята че можем с този еволюционен подход вършим нещо е самоопровергаваща се.
За да се оправят нещата, преди това трябва да стане по-лошо.
Като начало приемам мерки. Всеки да прецени дали за затвори временно офиса, да прекрати договорите за наем, ако може да работи от къщи. Проблемът настъпва, когато в къщи е сравнимо като опасност. Въпрос е на конкретна преценка.
По-сложно е с големите предприятия, но и те трябва да имат план да затворят кепенци.
