Сайтът desebg.com публикува последното публично изказване на отец Димитър Амбарев, един от автентичните антикомунисти отпреди 10 ноември 1989 г., който си отиде от този свят на 2 юли 2014 г. Той произнесе едно от най-силните слова по време на честването на 25-годишнина от майските събития в България през 1989 г., проведено в с. Пристое, Шуменско на 20 май 2014 г.
Възлюбени в Господа братя и сестри, Мюсюлмани и християни, събрани на този възпоменателен митинг. Говоря от името на Независимото дружество за защита правата на човека в България, говоря и от името на неговия създател Илия Минев, чийто пълномощник за цяла България бях аз.
Мнозина говорят за Илия Минев, но малцина знаят, че той беше един от големите националисти в България, който беше преосмислил своя национализъм в концентрационните лагери и затвори на комунизма. Излежал 29 години в тях!
Когато по време на майските събития през 1989 г. се чуха гласове, че това е турска работа, той каза: „Не, това е българска работа”. Защото мюсюлманите са чеда на същото това Отечество! Защото те са граждани на същата тази България! Защото тя е толкова наша, колкото и тяхна!
Нареждането, което даде бай Илия на своите помощници, един от които бях и аз, беше да обиколим България и да създаваме клетки на Независимото дружество за защита правата на човека навсякъде, където имат готовност за солидарност и съпротива срещу комунистическия противник.
Противникът беше ясен. Той беше от другата страна на бариерата. Ние не бяхме сами, защото имахме своите активисти и зад граница в лицето на Петър Бояджиев и Алфред Фосколо, които дадоха своята реална и логистична помощ за всички действия, които се извършваха тук, вътре в страната.
И от първия миг, когато в община Каолиново, вие тръгнахте в защита на своите изконни човешки права, г-н Бояджиев и западните радиостанции знаеха всяка ваша стъпка, защото активисти сред вас докладваха на Бояджиев, докладвах му и аз, както и информирахме Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, Румяна Таслакова от радио „Дойче веле”, Би Би Си Лондон. Обаждаха ми се и от радио „Анкара”.
Ние си спомнихме, че сме се раждали под синьото небе на едно общо Отечество! Столетия наред сме били рамо до рамо и сме живели порта до порта. Ние си спомнихме, че сме били с вас, а и вие с нас по всички национални обекти на тази държава, работейки за нейното укрепване и независимост от режима.
Нашите бащи бяха с вашите бащи по лагери и затвори.
Ние бяхме заедно в трудова повинност и трудови войски.
И лъскахме карцерните килии пак заедно!
И деляхме мухлясалия хляб и вмирисаната вода от бъчонките пак с вас!
Затова място за разединение няма и нашият президент (Росен Плевнелиев, бел. ред.), който днес уважи нашето тържество, показа, че ние сме едно в името на свободното и демократично общество, в името на Европа.
Защото вие, пристойци, с вашите протести през 1989 г. отключихте портата към Европейския съюз! Да живее България! Да живеят нашите християнски и мюсюлмански общности в мир и любов!
Защото нашият първовърховен апостол Павел казва: „Всичката мъдрост на земята да си събрал, езици ангелски да говориш, щом любов нямаш ти нищо не си!”
Без любов няма съгласие и напредък!
Амин!
.
