НЕОБХОДИМА ЛИ НИ Е РЕЛИГИЯТА

Прочетох в Blog.bg един доста коментиран-

агресивно-атеистичен пост.

Замислих се по проблема.

Аз съм вярващ човек, без да съм крайно

религиозен. Преценявам се като трезвомислещ

и знам, че е трудно в традиционно атеистична

България да се говори за Вярата в Бог.

Като се има в предвид, че християнството ни е

наложено с огън и меч, и че религията по нашите

земи винаги е играла политически игри със

светската власт, та и чак до днес - разбираемо е

защо тя се възприема доста противоречиво.

От друга страна връзката с корените

на изконната религиозност на древните

българи се е прекъснала.

Традиционно българите са толерантни към

всички религии и народности, и това е

исторически свързано с битието и генезиса

ни на народ.

Било е време, когато дедите ни са имали

едновременно три държави с три различни

религии.

Днес повече от всякога ни е необходима

Вярата като морален стожер за да прекрачим

през безвремието, в което сме се насадили

и зациклили.

Предстоят ни Великденските празници -

нека се позамислим за вярата си в Бога.

За Вярата.

Не за църквата.
Не за религията.
Въобще хич - за поповете.