2 юни
Приятелят ми декламира:
- Тоз, който падне в бой за свобода
той не умира...
И стряска бързащите за обяд.
Сирените небаладично вият - като вълци.
Светът притихва.
На малкото площадче само -
осеяно със ято гълъби,
като с звезди -
дете
искрящо тича -
разперило ръчички
и вика:
- Мамо!
А гарванът все още
граче ли - граче ...
И стряска съня на палачи.
В днешно историческо време
да те стяга шапка - комай е по-добре.
На никой не му се мре...
Чифт ботуши пред съда на историята
стоят необути...
Дявола си мери краката в тях ...
Тъй, че - да стягаме опинци!
Момчета,
побелели момчета,
а мечтаехме нявга за Хвърковатата чета ...