Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

петък, 11 февруари 2011 г.

Българските потайности







Факта си е факт.
Всеки го тълкува както си намери за добре.
Нека милиционерите открият бомбаджията, а специалните служби да докажат конспирацията.
Прокуратурата да ги подведе под отговорност.
Съдът да вземе решение.

После ще коментираме.

Омръзна ми да се правим на многознаещи.
Колко бомби се изгърмяха за 20 години, а нито един бомбаджия не беше открит?

Аз знам кои са бомбаджиите и конспираторите у нас.
Чел съм в учебника по история.
А вие?

Те са все едни същи и пак са си тук!
                                                     Българските потайности
в 10:20
пхолитическа система, бруталност, , , ,

3 коментара:

  1. Анонимен6 март 2011 г. в 16:52

    Истината си я казал сам: Омръзна ми да се правим на многознаещи.

    И на мен ми омръзнаха много работи, едно от които е да пишем неща които не разбираме. Затова, когато не си в центъра на събитието е по-добре нещо да не се коментира и изобщо едва ли си струва труда да се прави. Апетита на човек да бъде в центъра и уж да се прави на разбирач не е от особена полза. Бъди там, където е полезно за самия теб, а не там, където някой може да ти прави мили очи, а от това да вади дивиденти. Съзнанието е повече от полза, отколкото подсъзнанието.

    ОтговорИзтриване
  2. Борис Тодоров7 март 2011 г. в 16:11

    Имаш ли чувството, че не зная за какво пиша?
    Нямам мерак да бъда в центъра на събитията, а просто искам истината и справедливост за всички.
    Намекът ти, ако правилно разбирам е - да не се бъркам дето не ми е работата?
    Не се бъркам - няма как да го сторя - но вярвай ми знам какво трябва да се стори.
    Просто искам онези, от които зависят нещата - да си свършат работата, за която им плащам с паричките от джоба ми, вчесто да се правят на обрани евреи и, че не разбират за кокво иде реч.

    Не се срамувай - пиши в профила си и лицето си.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен8 март 2011 г. в 15:42

    Няма от какво да се срамувам. По едно време уж се бях регистрирала, но нещо не е наред и не мога да вляза. Иначе съм си с оня ник. Борис, нямам такова чувство за което споменаваш ти. Що касае истината бих ти казала, че в особени случаи тя е недоказуема. За много неща размишлявам, не съм се пуснала по течението, а и не го правя. Но размислите понякога се удрят в стена. Понякога човек трябва да се забърка, за да се види светлината. Никой не иска да му е тъмно и неприветливо. Всеки живее с мисълта за нещо хубаво и приятно. Тук въпроса опира до много изтървани неща още след така наречената демокрация. И пак те моля, нека не спорим. Не ми се спори изобщо. Дискусиите могат да бъдат и по нормалата без да се впримчваме в минало-бешело, а се гледа само настояще-бъдеще, което в случая е в пълна мъгла или не всичко е такова каквото го виждаме или си го мислим, а си го измисляме, защото ни е налегнала една политическа мисъл, която не ни напуска, а това едва ли е толкова правилно. Понякога имам усещането, че има неща, които са толкова прости наглед, но ние ги усложняваме или психиката е толкова вманиачена, че започваме да виждаме всичко по друг начин, без да отреагираме адекватно. Така, че ето нещо, което наистина би трябвало да се огледа от всяка една страна.

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Блогове, които следя