Свободата, волята и ние

   


      Свободната ни воля е израз личен избор или обратно.
     В една демократична държава, когато правителството започне война - това също е личния ни избор, защото ние свободно и заявявайки волята си сме избрали управлението на тази държава и този акт ни прави причастни и отговорни към последствията от нейните действия, а вината на злосторниците има персонален характер.
     Странно нещо - когато гласуваме  не мислим или се поддаваме на манипулации и внушения, а после бурно и от все сърце се опълчваме против действията на управляващите, които самите ние сме овластили предоставяйки им правото да избират от наше име. Това си е чистко български синдром.
     Но това е различна ситуациа, ше кажеш.
     Нима последствията от груповото изразяване на свободна воля, какъвто е всъщност изборния процес, не са наша отговорност, или е по-лесно да
оправдаваме  собствената си нерационалност сочейки неразумните и нерационални действия на властта?
     Свободната воля не се изразява във възможност да си купим по-скъп прах за пране или луксозни гащи, защото възможността да го сторим се определя от фактора ефективност на целенасочените човешки дейности, чийто еквивалент са парите.
Невъзможността да си позволим да купим един или друг продукт на човешката дейност би следвало да ни накара да се замислим за КПД-то на нашата собствена креативност и ситуирането `и в социалния обмен.
     Свободната воля е израз на по-висша категория потребности и е своеобразната ни връзка с окръжаващия ни свят като част от нашата екзистенциална същност  на хора с интелект и емоция живеещи свободно в хармония с Бог.
     Личен избор е правото ти да си свободен или ограничен и е само твое!

Свободата, волята и ние

НОВА КОНСТИТУЦИЯ !

Забелязвам с интерес и задоволство, че напоследък след гражданските протести и баталиите около Парламента започва да се прокрадва и да се налага идеята за смяната на системата. От различни гледни точки се предлагат разнообразни похвати как да стане това, тъй като на всички се изясни, че смяната на правителствата не е панацеята, която ще излекува България.

Наскоро се заговори и за промяна на Конституцията, като се има в предвид въвеждането на мажоритарно избиране на народните представители и вкарването на мандата им в режим на контрол от страна иа избирателите. Това е похвално, ако се осъществи, но намирам, че е крайно недостатъчно за истинска смяна на системата.

Винаги е любопитно да знае човек – какво се подразбира под смяна на системата и като как си го представят хората, че това може да стане. Лично аз съм напълно убеден, че смяната политическата система на Втората Рупублика на държавата България е свързано с премахване на Третата комунистическа Конституция от 1991год.

Изхождайки от главните недостатъци на сега действащата Конституция без да умуваме на дълго и широко можем да насочим вниманието си към следните основополагащи моменти:

1. Разделението на властите при еднокамарен парламент и тяхната субординация в нашинския вариант не само е контрапродуктивен, но и опасен за държавността.Това означава - двукамерамен парламет и президентска република.

2. Система на правораздаването, ако условно приемем, че в момента такова съществува, е от времето на социалистическия феодализъм. Цялият и механизъм се свежда до едно - да бъде смачкан и обезправен всеки некомунистически елемент бързо, безотказно и завинаги. Затова днес не може да работи - защото е правораздаване по целесъобразност. Като образ и подобие на правосъдието от 1937 в СССР - от времето на бога на болшевишката правда Вишински, тя позволява всякакви външни вмешателства, партийни безумия, кешови и лични протекции. Въвеждане на англосаксонската система за раздаване на справедливост - с еднозначно вземане на решения за вина - от заседаващо жури; пряк избор на районните несменяеми съдии и пряк мандатен избор на прокурори е цярът, който ще върне, не само справедливостта, но и ще възстанови здравите устои на нормалната държавност.

3. Системата на вътрешната сигурност и гарантиране неприкосновенноста на гражданите и собствеността им като плод на труда и интелекта им. Това налага девоенизиране на полицията - извън МВР - с пълен граждански контрол от местната власт.

4. Самоуправление на общностите/общините/.

5. Безусловен и свободен режим за притежаване на оръжие от всеки гражданин навършил определена възраст -напр.25 години. - естествено без психично болните, рецидивистите и категории осъдени.

5. Без всякакви уговорки - в държавния апарат не се допускат на работа под никаква форма бивши служители, агенти и сътрудници на комунистическото гестапо - наречено Държавна сигурност, след пълно и безусловно отваряне и публикуване на досиетата и целия архив на ДС - до последния лист към 31.12.1993 год.

Новата Конституция не може да бъде приета от обикновено Народно събрание. За ускоряване на процеса са необходимите поправки на сега действащата Конституция, но тава в никакъв случай не може да се очаква - по разбираеми от всеки причини.

Без Велико Народно Събрание - няма да мине.

Всичко останало е от дявола и комунистите!

БОГ ДА ПАЗИ ИНТЕРНЕТ!