човек трябва да се бори ежедневно с изкушението да се отчая

---

                              



       За истинска демокрация е необходимо не само гражданско общество. Нито пък единствено гражданското общество безусловно гарантира функционирането на демокрацията. Гражданското общество е само една от градивните предпоставки за демокрация.
     Демокрацията е функция от реалността на собствеността в ръцете на гражданите и възможността за материализиране на интелекта им, които да гарантират независимостта им  от държавата или от определящо влияние на други граждани.
     Собствността обуславя свободата не като липса на ограничения, а като стимул за действие. Свободата и демокрацията не са тъждествени и взаимно обуславящи се, а взаимно допълващи се необходимости. Липсата на свобода не е обществен порок, а доказателство за отсъствие на публични добродетели. Не винаги липсата на демокрация е робство, а по-скоро доказателство за липсата на стремеж и действие за преодоляване на всеобщата  нищета, защото Свободата е интимно качество на човешкия индивид и непреодолимо лично реализиране на творческия му дух.
     Демокрацията е гаранция за правата върху собствеността и свободата за вземане на решения за разпореждане с нея. Този процес дава израз на личностната изява  осъществявана в един свободен избор, както и легитимира персонална отговорност от последиците на избора.
     Демокрацията е непрекъсната борба в защита на ненакърнимостта на тези изконни човешки права.
     Демокрацията само по себе си не означава перманентна свобода  и не гарантира никому на готово нищо в изобилие и завинаги. Тя не е гарантирана привилегия и подарък от добри и състрадателни хора - напротив - всеки сам и всички общо полагат съзнателни усилия за нейното съществуване и защита. В противен случай всички губят привилегията да бъдат свободни, защото няма персонална свобода и демокрация, както няма спасяване по единично.
     В общество на хора от асоциални безработни, деморализирани безимотни и лениви анонимни личности, останали без всякаква житейска, творческа и морална перспектива - няма свободни граждани и демокрация. Те са непрекъснато остракирани от всеядната държавна машина и са деградирали в преобладаваща си част в аморфна маса от маниполируеми и чалгализирани лумпени - предпоставка и основа на всяка  диктатура.
     За хляба, свободата и демокрацията се плаща с кръв!

---

 

Трудът ще ви направи свободни. На оня свят!

Имах желание да честитя празника на труда 1-ви май.
Замислих се.
Разгледах малко стари снимки ...

И се отказах.

Я другой такой страна не знаю
где вольно дышат человек...

А аз знам такава страна, где концлагерите бяха само 67 и пак толкова волно се дишаше, че чак пращяхме от щастие!

Р е л и г и я т а

"От малък те облъчват с идеята,
колко е красив и готин Христос и колко е
гаден и мръсен Мохамед, както и мюслуманите ,
те пък обратното.
Виждате какво става по света на религиозна основа!
Трепят се хиляди идиота, срещу други хиляди
с идеята чии БОГ е по готин. "
                        
                           Един коментар в blog.bg

Бог е един.
Оторизиралите се дилъри на Господ Бог са различни за различните националности и безбройните племенни касти, социални групи и управляващи кланове.
Бих казал, че той им се явява с различни никнеймове в различни сайтове.
Цялата неразбория в  и, между религиите идва от простичкия факт, че те се използват користно от политиците.
Няма лоша религия - която и да е!
Има преднамерени тълкуватели и егоистични
експлататори на Божията искра у човека.
Нека си спомним българската история
и официализирането на християнството у нас.
Каква била целта на Княз Борис?
Чисто политическа, че чак се заиграва с източната и западната версия на християнството.
Днес не знаем, каква е била предишната вековна религия на българите - както и лоша ли е била или добра?
Възпитанието на човек в религиозност не включва само нейното възприемане като фетиш, но и прилагането като философия и начин на живот - нещо, което  на нас българчетата винаги ни се е изплъзвало.
Защо забравяме, че философията винаги е била
наука за религията и взаимоотношението на хората с Бога до налагането у нас на комунистическата религия, която целеше създаването на бог в лицето на поредния диктатор.

                Р е л и г и я т а

Свободата, волята и ние

   


      Свободната ни воля е израз личен избор или обратно.
     В една демократична държава, когато правителството започне война - това също е личния ни избор, защото ние свободно и заявявайки волята си сме избрали управлението на тази държава и този акт ни прави причастни и отговорни към последствията от нейните действия, а вината на злосторниците има персонален характер.
     Странно нещо - когато гласуваме  не мислим или се поддаваме на манипулации и внушения, а после бурно и от все сърце се опълчваме против действията на управляващите, които самите ние сме овластили предоставяйки им правото да избират от наше име. Това си е чистко български синдром.
     Но това е различна ситуациа, ше кажеш.
     Нима последствията от груповото изразяване на свободна воля, какъвто е всъщност изборния процес, не са наша отговорност, или е по-лесно да
оправдаваме  собствената си нерационалност сочейки неразумните и нерационални действия на властта?
     Свободната воля не се изразява във възможност да си купим по-скъп прах за пране или луксозни гащи, защото възможността да го сторим се определя от фактора ефективност на целенасочените човешки дейности, чийто еквивалент са парите.
Невъзможността да си позволим да купим един или друг продукт на човешката дейност би следвало да ни накара да се замислим за КПД-то на нашата собствена креативност и ситуирането `и в социалния обмен.
     Свободната воля е израз на по-висша категория потребности и е своеобразната ни връзка с окръжаващия ни свят като част от нашата екзистенциална същност  на хора с интелект и емоция живеещи свободно в хармония с Бог.
     Личен избор е правото ти да си свободен или ограничен и е само твое!

Свободата, волята и ние

Ограничение на свободата или свободата на ограничението

---

     Склонни сме да вярваме наивно и добросъвестно да се притечем на посланията за помощ или възмездие, или да откликнем на ехидните закачки-захапки "за" или "против" блогери без да проверим едно или друго обстоятелство в разигралите се скечове тип "стогодишни" блогови  войни и ставаме лековерни жертви на съзнателна злонамереност, с което доказваме собственото си детинско неблагоразумие. Уж сме сме зрели и разумни хора, но със сигурност безгранично нехайни и нерационално емоционални.
     Нищо не може да ни се случи, ако ние не го позволим или сами не се поставим в безпомощност - удобни за виртуално малтретиране и уебнасилие, забравяйки, че интирнет присъствето ни е условно и живеем в друг свят със съвсем измерими реалности и житейски неволи.
     Индивиди със суицидна склонност да злосторват подтиквани от перманентният си идиотизъм и неукротима простотия упорито и сластно мачкат отворената ни към света всеотдайност и вадят  извън равновесие смисъла на ежедневните ни човешки радости, както в живота, така и в нета.
     Не можем да се предпазим от преднамерената агресивност. Не можем да предотвратим  нейната острота , но можем да я обезвредим с предварителната принципна позиция и правилна психологическа нагласа. Във виртуалното пространство ставаме  жертва, и сме свидетели, на непридизвиквана с нищо арогантност и безпардонност. Жертвите на агресивни действия или целенасочено провокативни събития трябва да реагират рационално и със здрав разум  за да  парират предвидимите последствия на риска  вместо да отговорят като ехо по същия злояд начин и да  приемат еднозначно "закачките" сякаш е настъпил краят на света.
      Човек вярва повече на изградената си представа за света  и реагира по-първично  на външните дразнители с погрешно клиширани стереотипи  повече,  отколкото естествено на неочаквана открито  добронамерена или пък преднамерено зложелателна постъпка без да се опитва да разкодира мотивацията или причините.Нали във всеки човек има`и добро начало, а принципно всяко твърдение се доказва, най-вече опетняващите - затова страхът от омаскаряване в нетмегданите, подобни на blog.bg, е повече израз на егото или нарцисизма ни. Въпросът опира не само до нашата или чуждата наивност, а най-вече в логичността на поведението на всеки въвлечен в публичност - такава, каквото е изявата и афиширането ни тук.
     Никой не одобрява демонстрираната  нетолерантност и прояви на лошо възпитание, неприлично предложение или примитивно поведение в общуването ни във виртуала и това не е ограничаване на личната ни свобода или цензура, а признак на добро възпитание.
     Свободата е не само възможност за изява, но и за творческо възприемане на чуждите действия и разумна реакция спрямо тях, което означава съобразяване с всеки човек и отчитане на  обстоятелствата, които магат несъзнателно да наранят някого, дори  да не го правим самоцелно.
     Абсолютната свобода не е безотговорното държане на тарикат попаднал случайно в селската баня, когато е женска - бъркайки я със  султански  харем на разположение.
     Абсолютната свобода е да живееш по Божиите закони в хармония с природата и себеподобните си.

---

---

Ограничение на свободата или свободата на ограничението

10-те принципа на Ганди как да променим света

---

     





1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”
“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”


Източник:http://silvermountain.wordpress.com/

---

10-те принципа на Ганди как да променим света

В какво се състои болестта на нашия народ

       

  В какво се състои болестта на нашия народ

                                                  Христо Ботев

     “Да работиме, да работиме, тряба да работиме!” - се чуват гласове от сичките краища на нашето отечество,
а народът ни, който и досега още не е можал да разбере
разликата между думите работя и робувам, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя? В продължение на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие се още ми пеете старата песен, се още ме карате да робувам и се още ме подканяте като вол. Кажете ми какво да работя и аз ще да послушам вашите искрени гласове; само, знаете ли, аз искам такава работа, която да облекчи моите страдания, която да възнагради моят труд и която да ме извади из това гнуснаво робско състояние.
     - Работи! - отговарят нашите хориста, - защото твоите потреби грамадни, твоите обществени болки са безбройни, твоите учебни заведения са неуредени, твоите ученолюбиви заведения са презрени, твоите общини са разнебитени, твоето економическо състояние е лошаво и сичко у тебе е подложeно под произволът на една несносна и проклета съдба. Работи за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение, и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение.
      Колкото и да е глупаво и безсовестно да отговаря човек на прави и искрени вопроси с голи и изтъркани фрази, ние виждаме,че почти сичката наша журналистика и днес даже не се занимава с друго нищо, освен да приглаша на плачевната песен на народът, да му казва какви са симптомите на болката му и да му говори: “Потърпи, то ше да ти премине.” За да се убеди човек, че тая манера на убеждения и тая метода на лечения не принася никому никаква полза, то с достатъчно е  да  хвърли един кратък поглед връз днешното състояние на народът, да преброи годините, откакто той е влязъл в пътят на прогресът, и да направи аналогия между неговото прошедше и настояше. Никой не може да откаже, че в продължението на няколко десетки години той не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние, че не е работил, за да развие своите материални сили, и че не е направил жертви, за да излезе из положението на робите; но никой не може да ни докаже, че неговият живот и неговото економическо състояние не са днес оше по-безотрадни и още по-плачевни, отколкото са били преди десет или петнайсет години, и че той не върви от ден на ден се по-бързо и по-бързокъм своето съвършено изпадвание. Коя е причината на това?   Болестта сама на себе си не може да бъде причина на своето развитие и тя се не лекува и не спира нито с баяния, нито с плачове, нито с молитви, а с унищожението на оние причини и обстоятелства, които са я родили и които й помагат да се развие. Ако е възможно да унищожите или да отстраните тие причини, то организмът на личността или на народът ще влезе в пътят на своята естествен и нормален вървеж, а ако ли не можете то наместо да губите време и да плачете над развалините на своите надежди, изкопайте гробът на Товия и заровете в него това, щото ви е така мило и драго.
     Но преди сичко попитайте: каква е болестта на нашият народ, кои са причините на нейният прогрес, излечима ли е тая болест, коя е методата, която се рекомандува от здравият човешки разум?
     Ето вопроси, от които би трябало да се не боят нашите литературни синигери и нашите политически врабци и които би трябало да се решат колкото е възможно по-скоро. Ние казваме по-скоро, защото знаем, че колкото по-дълго време се продължава една болест, толкова повече тя става опасна и
неизлечима.

       В какво се състои болестта на нашия народ

REMEMBER! ПОМНЕТЕ!

Щрихи от емоционалното пиянство на един народ

                       автор: Владимир Гаджев  

Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Студеният 10.11.1989 година дойде само три дни след една друга дата, която по задължение десетилетия наред трябваше да приемаме като свой празник - 7 ноември, т. нар. Октомврийска революция. И мнозина мръзнаха в подходите към мавзолея, размахваха попарените от сланата късни цветя и мрънкаха под носовете си  бодрячески лозунги, имитирайки възторг и благодарност на болшевишкия преврат през 1917 година в Петроград. Героично наричан Октомврийска революция. Така го и изписваха – с главна буква, която бе задължителна норма за всички комунистически събития и структури, наши или съветски. Сякаш някой зъл шегаджия бе наредил в много малък интервал, една след друга, датите на някогашния октомврийски преврат в Русия и на гръмотевичния ноемврийски преврат в България. Според нумерологията цикълът от раждането до смъртта се затваря в едно и също време на годината.

Петър Младенов, който наследи на чело на партията и държавата Тодор Живков. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Тогава, преди две десетилетия, улици, булеварди и площади бяха заляни от пяната на огромни вълни цунами, които политическото земетресение в Централна Европа запрати към югоизточния край на континента. Народната ярост, акумулирала енергия под знака на заклинанията “гласност” и “перестройка”, най-накрая задружно се освободи от страха и изби тапата на ограниченията.    Събарянето на Берлинската стена бе само следствие, но не и повод. Емоционалният градус счупи всички термометри, макар патилите и много видяли старци да клатеха глави, напомняйки ни как по същия безметежно възторжен начин сме посрещали германците от Третия райх, а след тях и руснаците. А истината бе друга – хладна, пресметлива и прицелена в бъдещето. Истината за наследството на тоталитарните режими, които предвидливо загърбиха кухата реторика на марксистко-ленинската идеология, за да се ориентират към галещия слуха звън на парите. Пазеха я за себе си посветените, които бързо и трайно подготвяха и се преориентираха в новата обстановка. За простосмъртните граждани остана тайна т. нар. икономически випуск (1985) на школата в Симеоново (защо ли им е на милиционерите да познават счетоводството?), последван от разработения и с активното участие на Александър Томов (в по-късно време познат като Сашо Апашо) Указ 56 (1987). Подготовката вътре в страната вървеше успоредно с бързи мерки за износа и легализирането на огромни суми във валута, които последвалите в началото на 90-те години смехотворни процеси наричаха “партийни пари”.
     Тайна останаха и капиталите във външнотърговските ни дружества на Запад. Както и големия брой на новосъздадените смесени дружества с капитал, осигурен от външнотърговската банка. Шепата посветени в тайните ходове си спомнят, че няколко месеца след формирането на тези дружества се обявяваше закриването им, а капиталът им се управляваше от конкретни физически лица.

Минитг на СДС 1990 г. Много от лицата на тогавашната опозиция днес са непознати и извън политиката. Отляво надясно: Стоян Ганев, Михаил Неделчев, проф. Елка Константинова, Стефан Савов (покоен), Николай Слатински, Асен Мичковски. Снимка: архив на Владимир Гаджев

. 

     В първия кабинет на Андрей Луканов тази процедура се свеждаше под гриф “строго секретно” само до определен брой чиновници срещу подпис. След запознаването им с документа, номерираният екземпляр се прибираше, отново срещу подпис. Имената на ощастливените сега попълват списъка на милионерите. Да не забравяме и решаващата роля на Държавна сигурност, която осигуряваше канали за износ, делови контакти и не на последно място – нисш офицерски кадър за новата роля на бизнесмени и банкери. Прословутите куфарчета с пачки пари бяха за тях.

     Старите, все още непожълтели снимки са запечатали мигове от емоционалната еуфория над цяла България. “Осем милиона мишлета” (помните ли тази песен?) лудуваха по булеварди и площади, обединени от антикомунистическите лозунги. Повечето от тях бяха напълно искрени. Но не липсваха и подставени клакьори, които с надежда очакваха да бъдат посветени в тайната и да получат своя дял от “партийните пари”. Първата категория хора излъчи и своята политическа върхушка – главно представители на интелигенцията и адвокати, – която познаваше ораторската реториката, но не и икономическите механизми. За дълго и тя, подобно на уличната стихия, бе увлечена в емоционални излияния, освобождавайки терена за задкулисните машинации на посветените и техните внезапно забогатели послушници. Ключовата дума, размахвана като знаме на всеки форум, бе “свобода”. Но… свободата не е разменна стока и не се дава, а съществува в латентно състояние във всеки индивид. И е въпрос на личен избор, воля за отстояване и готовност за рискове, за да се чувства човекът свободен. Дори в най-мрачните тоталитарни времена! Повечето от сдобилите се с официална свобода на 10.11.1989 година така и не разбраха как да я ползват и в крайна сметка – за какво им е тя.

Кръглата маса от страната на опозицията. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     От старите снимки добре личи как свободата още през 1990 година бе употребена за допълнително и разнопосочно сгъстяване на митологията – стара и новоизкована. Все едно дали “лява” или “дясна”. Студентите си спретнаха атрактивна стачка, в която част от ръководителите се оказаха най-банални провокатори. В Русе продължиха да протестират срещу обгазяването, дори след като семейство Чаушеску се пресели в ада. На препълнения с 40 000 души национален стадион “Васил Левски” хеликоптер спусна ефектната минижупна Лепа Брена, която трябваше да осигури на плебса така необходимото зрелище. А хлябът го раздаваха чрез благотворителни акции за бързо обедняващите граждани.
     На приема във все още съществуващото съветско посолство генерал Шарапов (посланикът, благословил свалянето на Тодор Живков) си шепнеше тайни с генерал Семерджиев (унищожил голяма част от досиетата на ДС), вече вицепрезидент на България. В първа зала на НДК току-що завърналата се след бягството си Камелия Тодорова поздравяваше публиката на английски и развален български език. След нея Силви Вартан изпя “Облаче, ле, бяло” и общува с аудиторията на най-чист български.
     Все още съществуващият мавзолей на Георги Димитров един ден осъмна с надписите “Тук ще се танцува”. Екстрасенси, баячки, гледачки и домашни духчета от всякакъв род и вид завладяха масовото съзнание. А военните започнаха да копаят дупка в търсене на първичния разум - Царичина.
    Свободно се възстановиха християнските празници, но пък злосторници откраднаха сребърния кръст, с който патриарх Максим благослови множеството на площад “Св. Александър Невски” с окуражителното “Христос воскресе”.
    На същия площад стотици поппевци и музиканти се снимаха със знака на Уинстън Чърчил “V” под заклинанието “Времето е наше”. По будките и павилионите липсваше кибрит, но това не попречи на партийния дом да пламне. И в цялата тази бързотечна залисия току-що пуснатите от специалните казарми дебеловрати момчета (борци, боксьори и каратисти без състезателни активи) заразмахваха бейзболни бухалки. По партерните и дори на по-високите етажи на големите български градове започнаха да си слагат решетки като несигурна защита срещу биячите и рекетьорите.
    REMEMBER – ПОМНЕТЕ!
     По някое време през 90-те години се появи едно солидно социологично проучване на общественото мнение в току-що отхвърлилите комунистическия ярем европейски страни. То трябваше да подреди ценностната скала на хората от “новите демокрации”, както цинично ги наричаха западноевропейските политици и бюрократи. И се оказа, забележете, че на първо място е поставена сигурността и спокойствието, на второ – гарантираната работа и достойно заплатения труд, на трето, четвърто и т. н. Свободата бе класирана чак на седмо място и то навярно от хората, които добре знаеха какво представлява тя и за какво може да послужи.

    Надеждата е най-младото поколение, току-що родено или още непоявило се на бял свят преди две десетилетия, да осъзнава добре какво е съдържанието на понятието “свобода”. И да го отглежда вътре в себе си, а не в околните обществени пространства. Като в същото време търси истината за партийния преврат на 10.11.1989 година и последвалите го събития.

                REMEMBER! ПОМНЕТЕ!

    Източник: http://e-vestnik.bg/7562

R E M E M B E R! П О М Н Е Т Е!

Истинският гражданин е този, който има смелостта да се ангажира

:: Истинският гражданин е този, който има смелостта да се ангажира

ГНЕВЪТ И ГОРДОСТТА

Ориана Фалачи , 29септември 2001 г

7 .

Работата е там, че Америка е специална страна, драги мой. Страна, достойна за завист и за ревност заради нещата, които нямат нищо общо с богатството й и пр. Такава е, защото се е родила от една душевна необходимост, необходимостта от родина, и от най-висшата идея, която някога е идвала на Човека: идеята за Свободата, за свободата, обвързана с идеята за равенството. Такава е и защото, когато се е раждала, идеята за свободата още не е била на мода. Нито пък идеята за равенството. Никой, освен броени философи, наречени Просветители, не говорел за тези неща. Не можело да се открият другаде, освен в прескъпото многотомно книжище, наречено "Encysclopedie". И освен писателите или другите интелектуалци, освен князете и господарите, които имали пари да си купят книжището или книгите, вдъхновили книжището, кой въобще разбирал нещо от Просвещението? Нали не се ядяло това Просвещение! Дори революционерите от Френската революция не говорят за него, а Френската революция е почнала през 1789 г., тоест тринайсет години след Американската, избухнала през 1776 г. (Още една подробност, която антиамериканците с тяхното хак-им-е-на-американците, не знаят или се правят, че са забравили. Гадни лицемери.) Това е една специална страна, страна за завиждане също, защото идеята за свободата била възприета от често неграмотни, най-малкото необразовани селяни. Заселниците от американските колонии. И защото била въплътена от една малка групичка изключителни предводители: мъже с огромна култура и огромни качества. The Founding Fathers, Бащите-основатели. Имаш ли представа какви са били Бащите на нацията, БенджаминФранклиновците, ТомасДжеферсъновците, ТомасПейновците, ДжонАдамсовците, ДжорджВашингтоновците и т. н.? Нещо коренно различно от адвокатчетата (както много точно ги наричаше Виторио Алфиери) от Френската революция! Нещо коренно различно от мрачните и истерични палачи на Терора, Маратовци, Дантоновци, Сенжюстовци и Робеспиеровци! Тези чешити, Бащите-основатели, гръцкия и латинския ги знаели така, както италианските преподаватели по гръцки и латински (ако още съществуват такива) никога няма да ги научат. Чешити, изчели на гръцки Аристотел и Платон, на латински - Сенека и Цицерон. А принципите на гръцката демокрация владеели толкова добре, колкото дори марксистите по мое време не владееха теорията за принадената стойност. (Ако допуснем, че изобщо я познаваха.) Джеферсън говорел и италиански. ("Тоскански", казвал той). На италиански се изразявал и четял твърде свободно. Затова заедно с двете хиляди лозови пръчки за разсад, хилядата маслинови дръвчета и нотната хартия, която трудно се набавяла във Вирджиния, през 1774 г. флорентинецът Филипо Мацеи му занесъл и няколко екземпляра от книгата на някой си Чезаре Бекария, озаглавена "За престъпленията и наказанията".3 Що се отнася до самоукия Франклин, той бил просто гений. Учен, печатар, издател, писател, журналист, политик, изобретател. През 1752 г. открил електрическата природа на мълнията и изобретил гръмоотвода. Е кажи сега, че е малко. И точно начело с тези изключителни, качествени хора, през 1776 г. често неграмотните, най-малкото необразовани селяни се вдигнали на бунт срещу Англия. Подели своята война за независимост, Американската революция. Е... Независимо от пушките и барута, независимо от мъртвите, които са цената, плащана за всяка война, те успели да не я удавят в реките от кръв на бъдещата Френска революция. Избегнали гилотината и кланетата във Вандея. Направили си я с лист хартия, който заедно с душевната необходимост, необходимостта от родина, конкретизирал най-висшата идея за свободата, за свободата, обвързана с равенството. Декларацията на независимостта. "We hold these Truths to be self-evident... Ние смятаме следните истини за очевидни. Че всички Хора са създадени еднакви. Че са дарени от Господа с определени неотменни Права. Че сред тези Права са и правото на Живот, Свобода, Търсене на Щастието. Че за да гарантират тези Права, Хората трябва да сформират правителствата..." Същият този лист хартия, който от Френската революция насам всички ние с по-голям или по-малък успех преписваме от тях, от който се вдъхновяваме, все още продължава да е гръбнакът на Америка. Жизненият сок на тази нация. Знаеш ли защо? Защото преобразява поданиците в граждани. Защото преобразява плебса в Народ. Защото го приканва, нещо повече, заповядва му да се самоуправлява, да изразява индивидуалностите си, да търси щастието си. Точно обратното на онова, което комунизмът правеше, като забраняваше на хората да се бунтуват, самоуправляват, изразяват, обогатяват и поставяше НВ Държавата на обичайното място за царете. "Комунизмът е монархически режим, старомоден тип монархия. И като такъв им рязва на мъжете топките, а като резнеш на един мъж топките, вече не е мъж", казваше баща ми. Казваше и че вместо да въздига плебса, комунизмът превръща всички в плебс. Прави от всички голтаци. Е, според мен Америка въздига плебса. Всички са плебеи в Америка. Бели, черни, жълти, кафяви, лилави, тъпи, умни, бедни, богати. Нещо повече - най-големите плебеи са най-големите богаташи. В повечето случаи истински дръвници! Груби, невъзпитани. Веднага се забелязва, че никога не са чели монсиньор Дела Каза, че никога не са имали нещо общо с изтънчеността и добрия вкус, и бон тона. Въпреки парите, които пръскат, за да се обличат например, са толкова лишени от елегантност, че в сравнение с тях дори английската кралица изглежда шик. Но са въздигнати, бога ми. Никъде на този свят няма нещо по-силно, по-мощно от въздигнатия плебс. Винаги ще си строшиш главата, ако плебсът е въздигнат.

................................................................

http://fallacibook.blogspot.com/2008/06/7.htmlhttp://fallacibook.blogspot.com/2008/06/7.html