ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ИНТЕРНЕТ

Свободата е другото име на глобалната мрежа.

Разкрепостяващата неограниченост на достъпа

до нея, е не само простор за несмущавана от

нищо изява на изкуство, интелект и идеи, но и

преди всичко разголваща до безпощада и

нестряскана от нищо циничност на всяка

манифестация и публична мистификация.

Опияняващата свобода е безгранична до

рамките на собствените ни ментални

възможности, но и брутално разголваща

дори извън рамките на крайните ни умствени

напъни и всички придобити пороци и зад

думи прикривани недостатъци.

Свободата надскача задръжките,

елеминира скрупулите и се удържа в кръга

на допустимото благоприличие само от

стойността на личното възпитание,

размера на придобития социален

опит и наслоените от образование,

култура и неотразимото улично

натрапване на личното общуване в

ограничен морален и етичен

еквивален и субординация.

Свободата в Интернет е толкова

неотразимо обсебваща, че смачква без

предразсъдъци и безмилостно

задръжките, установените в обществото

правила, публичния и личен морал и

докрай обезличава всеки, на комуто

липсва котвата на здравата връзка

с реалността и е с неустановени или

поувехнали житейски и семейни стойности.

Едноврменно с това мрежата твори с

труда на безброй мравчици и неуморими

пчелички на нета.

Тя създава осъзнато свободни хора,

но и приковава към монитора безропотни

роби на волния сърф.

Инструментът на глобалното световно

село ни грабва и ограбва с неотразимата

си мощ на безбройните възможни връзки

и способността си да наелектризира интелекта,

като ни хвърли насред информационния

океан неподготвени .

Сюрпризира ни с приятната изненада

на неочакваното многообразие ,

а ни стряска с връхлитащата агресивност

на анонимността, както и с несъстоятелната

на собствената ни прищявка да се заиграваме

с чуждата наивност и нашичката ни

неосъзната безотговорност.

Интернет и готин селски пич.

От него всичко може да се очаква.

Дори неочакваното.

Но той е като лакмус -

колкото и добре да е прикривано -

лицемерието винаги личи,

най-вече когато крием лицата си.