Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

четвъртък, 14 май 2009 г.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ИНТЕРНЕТ


Свободата е другото име на глобалната мрежа.
Разкрепостяващата неограниченост на достъпа
до нея, е не само простор за несмущавана от
нищо изява на изкуство, интелект и идеи, но и
преди всичко разголваща до безпощада и
нестряскана от нищо циничност на всяка
манифестация и публична мистификация.

Опияняващата свобода е безгранична до
рамките на собствените ни ментални
възможности, но и брутално разголваща
дори извън рамките на крайните ни умствени
напъни и всички придобити пороци и зад
думи прикривани недостатъци.

Свободата надскача задръжките,
елеминира скрупулите и се удържа в кръга
на допустимото благоприличие само от
стойността на личното възпитание,
размера на придобития социален
опит и наслоените от образование,
култура и неотразимото улично
натрапване на личното общуване в
ограничен морален и етичен
еквивален и субординация.

Свободата в Интернет е толкова
неотразимо обсебваща, че смачква без
предразсъдъци и безмилостно
задръжките, установените в обществото
правила, публичния и личен морал и
докрай обезличава всеки, на комуто
липсва котвата на здравата връзка
с реалността и е с неустановени или
поувехнали житейски и семейни стойности.

Едноврменно с това мрежата твори с
труда на безброй мравчици и неуморими
пчелички на нета.

Тя създава осъзнато свободни хора,
но и приковава към монитора безропотни
роби на волния сърф.
Инструментът на глобалното световно
село ни грабва и ограбва с неотразимата
си мощ на безбройните възможни връзки
и способността си да наелектризира интелекта,
като ни хвърли насред информационния
океан неподготвени .

Сюрпризира ни с приятната изненада
на неочакваното многообразие ,
а ни стряска с връхлитащата агресивност
на анонимността, както и с несъстоятелната
на собствената ни прищявка да се заиграваме
с чуждата наивност и нашичката ни
неосъзната безотговорност.


Интернет и готин селски пич.


От него всичко може да се очаква.


Дори неочакваното.


Но той е като лакмус -
колкото и добре да е прикривано -
лицемерието винаги личи,
най-вече когато крием лицата си.

8 коментара:

  1. “Но той е като лакмус -
    колкото и добре да е прикривано -
    лицемерието винаги личи,
    най-вече когато крием лицата си.”
    Много ми харесва това последното, но за да стане все пак трябва и малко интуиция, и малко опит и май и малко акъл;)

    А иначе WWW e най-великото постижение на миналия век (и не само според мен) ми се струва, че дори и ние, които всекидневно го използваме – надявам се не само да блогаруваме - не можем да осъзнаем колко е велико!
    Това „Похвално слово за…” от старобългарската литература ли го внесе – много на място за нтернета

    ОтговорИзтриване
  2. браво - нека повече хора да прочетат постинга ти. Ела

    ОтговорИзтриване
  3. до - Lily

    Да точно това внушение търсих.

    ОтговорИзтриване
  4. до - Ela Hikari

    Радвам се, че ти харесва.

    ОтговорИзтриване
  5. И на мен ми хареса Борисе. Много точно казано „докрай обезличава всеки, на комуто
    липсва котвата на здравата връзка
    с реалността и е с неустановени или
    поувехнали житейски и семейни стойности„
    Браво.

    ОтговорИзтриване
  6. Хубав текст. В един отрезвяващ смисъл интернет много прилича на селската кръчма, в която хората лишени от легитимност заради изпитото вино се надвикват. А отвън седи Другоселецът до умиращия си кон.
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  7. до- peter ivancheff,

    а колко си прав само с тази вметка.

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя