фундаменталѝзъм
м.р., само ед. ч. Агресивна проява на ислямството с цел да обедини всички изповядващи тази религия и да ги противопостави на останалите. Ислямски фундаментализъм.
(http/talkoven.onlinerechnik.com/.)
* * *
Фундаменталист
Случайно попаднах на страница от глосара на учебник по американска история. Предлагат ето това определение за фундаменталист: „Човек който вярва в буквалната интерпретация на Библията“ (вместо Библията можеш да сложиш Корана или която и да е Свещена Книга).
http://lydblog.wordpress.com/2008/08/18/fundamentalist/* * *
Значението на фундаментализма
Какво искат фундаменталистите? В религиозен план те искат да възстановят и укрепят едно религиозно съдържание, което в наши дни се изплъзва между пръстите на вярващите. В целия свят така нареченото религиозно непрестанно се разтваря и изпарява.
Често се говори за фундаменталистите в контекста на това, което наричаме връщане към религията. Щом религиозното се завръща, значи то си е било отишло, но не завинаги.
Фундаменталистите виждат нещата по друг начин. Всички те имат песимистичен възглед за единствената религия, която ги интересува - тяхната. Те считат, че тяхната религия запада и са готови на всичко, за да я спасят. Умножаването на фундаментализмите не е признак на религиозно здраве, а симтом на криза. Съществува криза на религиозното, която продължава векове и се задълбочава. Когато говорим за фундаментализъм, автоматично го свързваме с насилието.
Каква е заплахата, която тегне над религиозното? В продължение на векове се отговаряше без колебание - просвещението, науката. Днес вече не се знае. Вярата в науката е разколебана. На какво се дължи това?
Науката е безкрайно разочароваща. Тя изпълнява своите обещания и разочарова. Ние сме разочаровани от факта, че жена на 62 години може да роди. Науката не дава надежди за подреден и хармоничен свят. Религията прави това чрез чисто жертвената си сила. Религиозността притежава неописуема мощ за разделяне, отстраняване и отхвърляне. Това е способността на религията да защитава хората от взаимната им жестокост чрез друга, по-малка жестокост, но все пак жестокост. Това обаче е в противопоставяне на най-доброто в нашия свят - на отказа от жертвена самоизолация.
Коя е религията, която отказва жертвена самоизолация днес? Значението на фундаментализма (чрез собствената си гротеска) е да ни помогне да намерим тази религия.
Рене Жирар (френски теолог)
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2690914/an/0/page/6
* * *
Думата фундаментализъм [оригинално значение] в днешно време предполага ориентация към света, която е антиинтелектуална, арогантна и не-толерантна. Тя се прилага към тези, чиито начин на живот и политически разбирания са недопустими за модерните, западните, виждания и най-вече за тези, които биха разбили бариерата между държава и църква, която сме издигнали (в Америка). Терминът фундаментализъм е запазен за онези, които имат решителността да се опитат да наложат собствения си мироглед върху останалите. Ние лепваме етикет на тези хора, който веднага ги делегитимира, веднага ги изважда от обществената рамка, като ги превръща в хора, заслужаващи да бъдат отхвърлени ad hominem. „Ние“ веднага знаем, че „те“ не са като нас и дори не заслужават вниманието ни, защото „ние“ очевидно не можем да имаме взаимоотношения с „тях“. И още, „ние“ се надяваме, че никога не бихме се държали като „тях“ и че никога не сме го правили.
(Джей М. Харис, „Фундаментализмът: Възражения от един съвременен еврейски историк“, цитиран от Дж. С. Хаули (редактор) във „Фундаментализмът и равнопоставеността между половете“)
http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=11&showentry=130
* * *
Създаването на теоретичния фундаментализъм е дело на християнската иновационна мисъл. Както вече беше споменато, именно кризата в християнската църква в края на 19-ти век в САЩ тласна силно напред развитието на религиозния фундаментализъм като цяло. В най-общи щрихи обаче разбирането за християнския фундаментализъм остава изключително противоречиво. Това се дължи на множеството секти и деноминации, съществуващи в рамките на голямото християнско семейство и респективно, на множеството гледни точки по отношение на въпроса какво представлява фундаментализмът. Принципно фундаментализмът намира почва сред определен тип деноминации, които му дават идеен “уют” и успяват да създадат благоприятна социална и политическа среда.1 Такива са протестантските деноминации в тяхната изключителна вариативност. Произходът и начинът им на формиране подсказва радикалния заряд, с който се отличават. В още по-конкретен план, обществото, чиято държава приютява най-много последователи на тези религиозни тенденции, се явява също и извор на християнския фундаментализъм. В никакъв случай обаче не трябва да смесваме понятието за държавна политика и отделни обществени групи, чието поведение е облагодетелствено от високата степен на лична свобода (в това число и свобода на вероизповедение), която бива конституционно гарантирана в страната още от 19-ти век.
Американските изследователи Роберт Уудбери и Кристиан Смит считат, че християнският фундаментализъм е “относително нов клон на протестанството, появил се в Америка, но разпространил се в целия свят с много последователи.”2Практически неговото развитие на световната идейна сцена би могла да се раздели на три основни етапа:
“Избухването” на фундаментализма, обхващащо периода 1890-1925. Той е възприеман като естествена реакция на определени християнски кръгове спрямо засилването на либерализацията на християнската вяра. В известна степен, това съвпада с тенденцията на евангализация, но фундаментализмът е по-скоро едно крило от него, което се развива паралелно със свои специфични характеристики, най-вече във вътрешно регионален план.
“Заспиването” е втората фаза на християнския фундаментализъм. Той се определя с изгубването на първоначалната сила и народна подкрепа. През един приблизително половинвековен период той е в отстъпление, но в никакъв случай, не изчезва и не губи социална и идеологическа почва, както и последователи.
След 1970 година фундаментализмът отново привлича вниманието на световната християнска общност. Практически, неговите резонанси намират подкрепа във всички национални общества чрез многообразието на неговите прояви. В края на 20-ти и началото на 21-ви век християнският фундаментализъм е повече регионален, отколкото общохристиянски. Изключенията са повече от общите проявления, характеризирали първоначалния ембрионален период.
Френският изследовател Пол Басе изразява мнение, че развитието във времето на християнският фундаментализъм може да бъде разглеждано по-подробно. В същото време той прави уговорката, че библейската непогрешимост и представата за миленианизма са двата основни източници на този тип фундаментализъм.3
1. Първият етап обхваща двадесетте години на 20-ти век, през който се полагат основите на дългата идейта борба срещу враговете на ортодоксалното протестанство. Сред тях попадат апологетите на романизма, социализма, модерната философия, атеизма, мормонизма, дарвинизма, както и на либералната теология, която почива върху натуралистичната интерпретация на различните доктрини за вярата. Най-активни в това отношение са северноамериканците, които реално създават теоретичния християнски фундаментализъм. Счита се, че именно тогава Къртис Лий е употребил за пръв път думата “фундаментализъм” в съвременното му значение. Основните символи на фундаментализма по това време стават американските южни баптисти и многобройните “независими” църкви в средния Запад.
2. Втората фаза на развитие обхваща периода от края на 20-те до началото на 40-те години на 20-ти век. Тя доказва, че фундаменталистите не успяват да победят еволюционисткото течение в лоното на протестанизма, тъй като не успяват да вземат надмощие, в която и да е протестанска деноминация. Нещо повече, те самите започват да воюват по между си. Депресията от 30-те години ерозира социалната база на фундаменталистите и реално това качество бива прилагано единствено върху една тясна радикална група. Фундаментализмът бива представен от една изключителна църковна институционална множественост: Общата асоциация на редовните баптистките църкви (1932), Американската презвитерианска църква (1936), Библейската презвитерианска църква (1938), Консервативната баптистка асоциация на Америка (1947), Независимите основни църкви на Америка (1930) и други. Заедно с това, организираните фундаменталисти проникват в множество министерства, държавни агенции, семинарии, библейски школи, редакции на вестници и др.
3. Третият етап обхваща период от началото на 40-те до 70-те години на 20-ти век. Наблюдава се видимо разцепление в редиците на фундаменталистите, основен белез на разграничение е начина на интерпретация на думата “фундаментализъм”. Първата група охотно продължава да се нарича “фундаменталисти”, отъждествявайки се в истинската християнска общност. Втората група, изглеждаща по-многобройна, започва да възприема думата като синоним на нетолерантност, антиинтелектуализъм, социална индиферентност, дори сепаратизъм. Тя бавно се завръща към редиците на традиционните протестански деноминации – презвитерианци, баптисти, методисти, епискописти и др. Тези бивши фундаменталисти започват да се наричат евангелисти и да претендират, че те представляват истинското християнство. По-късно, в края на 40-те години се налага и още едно наименование – неоевангелисти. Вследствие на тази борба множество църковни организации се разцепват и така се генерира нова институционална множественост. Първатата тентенция е изразена от Американският съвет на християнските църкви (1941), а втората - от Националната асоциация на евангелистите (1942). Множество авторитетни организации се раждат в този сблъсък като организационно не принадлежат на нито идна тенденция. Такива са университетът Боб Джоунс, Даласката теологична семинария, Библейския институт и др. В края на 60-те години двете тенденции (фундаменталистката и евангелистката) отново се доближават по отношение на изповядвани ценности – борба срещу алкохолизма, хазарта, порнографията и др. Същото може да се твърди и по отношение на средствата – използването на радиото, телевизията, печата, както и дълбокото навлизане в началните и средни училища
4. Четвъртата фаза съвпада с периода, започващ от 70-те години на миналия век до наши дни. Фундаменталистите считат, че президентската кампания на Р. Рейгън слага началото на нов фундаменталистки старт. Този президент олицетворява борбата срещу светския хуманизъм, който е причината за моралната, социална и икономическа криза в страната. Той прегръща истинските християнски ценности, съвпадащи с фундаменталистко-евангелистките, за да се бори успешно срещу бичовете на обществото, а именно – еволюционизма, теологичния и политически либерализъм, душевната аморалност, сексуалната перверзност, социализма, комунизма и т.н. Тезата е, че нехристиянските стойности са ерозирали генезиса на американското общество. В организационно отношение най-близко до първофундаменталистките идеи и средства днес се намира Южната баптистка църква, но на практика те са навлязли във всички християнски деноминации.
Като цяло, фундаменталистките конгрегации печелят терен за сметка на католицизма, който изглежда бавно адаптируем по отношение на динамиката на днешния ден.4 Счита се, че ако през 18-ти век просветителите и фундаменталистите-евангелисти взаимно са се неутрализирали, то в началото на 20-ти век в САЩ предразположените към фундаменталистко мислене християни съставляват около 20%, а реално способни на войнстващи действия (нападения над клиники за аборти, расистки и антисемитски атентати, както и формирането на нелегални въоръжени групи) са около 5%.5 Своите и националните неуспехи те обикновено обясняват с теориите за световните конспирации на евреите, масоните или сатаната. Особено значим е този процес по отношение на латиномалцинството на САЩ, цялото с очевиден католически произход. Според статистиката всеки шести член на това малцинство, живеещо компактно в югозападната част на страната, днес принадлежи към конгрегация или секта, която се разглежда като фундаменталистка. В същото време, преобладава мнението, че преди около 20 години в САЩ не е имало християнски фундаменталисти с латиноамерикански произход. Интересен е социалният профил на американската фундаменталистка общност. Направената представителна анкета сред последователи на “Сведетели на Йехова”, петдесятниците, адвентистите, мормоните и др. подсказва, че фундаментализмът се поддържа от женените мъже, на средна възраст, със средни доходи, които са с относително висок образователен ценз и принципно принадлежат към бялата раса. Обикновено на професионалното поприще те се изявяват като експерти с нови професии.6
В Швейцария не са правени толкова задълбочени изследвания на фундаменталистко настроените християнски кръгове. Едновременно с това местната академична общност се опитва да даде по-подробен профил на този тип християнски деноминации, тъй като християнската доктринална множественост определено влияе върху общественото мнение. Така например Оливие Фабр, богослов от университета в Нюшател е на мнение, че в неговата страна евангалско-фундаменталистките общности или църкви са около 1400.7 Всяка една от тях наброява около 100-150 души, а около 20-30% от проповедниците-протестанти могат да бъдат разглеждани като фундаменталисти-евангализатори. За разлика от Америка в тази централноевропейска страна фундаментализмът е по-скоро религиозен, отколкото политически. Разглежданата група симпатизира както на десните политически организации, като например Радикалната партия и Съюза на демократичните сили, така и на Социалистическата партия.
Патрик Стейф, доцент по богословие от Лозанския университет счита, че в Швейцария най-близко до понятието фундаменталисти са петдесятниците.8 Те се изявяват като най-ревностните антилиберали още от времето на Първата Световна война, намирайки регионална база най-вече в романска част на страната.
Според вече цитирания американски социолог Джефри Хайден от университета във Вирджиния християнското население на САЩ остава“най-мощния генератор на християнски фундаментализъм”. През 1992 то наброява около 203 700. От тях 55 милиона са католици, 52 500 000 – източноправославни, 89 625 000 – протестанти и 53 8250 000 – евангелисти. Oт посочените цифри общо всички протестанти са около 144 милиона. Именно тази многобройна група, поставена в условията на екстремална свобода се явява първогенераторът на християнския фундаментализъм.9 Определено можем да допълним американския социолог, че днес наред с някои скандинавски страни, именно САЩ са родината на този религиозна доктрина. Джоел Мартин дори лансира тезата, че САЩ са държава изцяло създадена върху принципите на юдео-християнския фундаментализъм, който постига етатистка симбиоза, в лицето на днешната единствена суперсила. Последният логично достига до изводa, че с юридически гарантираното положение на абсолютната свобода някак си се злоупотребява и се достига до социално-политическите измерения на определена физическа принуда и насилие или поне междугрупова нетолерантност.10 Първоначално изразената религиозно аргументираната нетърпимост получава чисто идеологическо-еклектични проявления. Нерядко те се концентрират върху очертаването на различията между протестанто-фундаментализма и католицизма или между отделните течения, които биха могли да бъдат разграничени в рамките на голямото християнско фундаменталистко семейство. Постепенно тези разминавания се материализират в политическата сфера.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8374
* * *
Това са по-интересните записи в Гугъла за фундаментализма. Не знам защо, но ми се струва, че в тези обяснения се чувства липса на едно от най-важните обяснения характеризиращи това явление, което под една или друга форма винаги си е съществувало откакто свят светува.
Фундаментализма е ограничаването на личност, група хора или цял етнос, или народ в името на чужд користен интерес маскирано в някаква идея.
Има най-различни прилагателни което могат да се пришият към думичката фундаментализъм: ислямски, християнски и т.н. с религиозно съдържание. Но има и политически фундаментализъм и той се нарича - фашизъм, комунизъм, тоталитаризъм, нацизъм,перонизъм и н.т.
Но няма смислово съчетание на думата демокрация и фундаментализъм и ако то може да се изрази се получава - фундаментална демокрация.
Фундаментализма във всичките му форми и прояви е отрицанието и антипода на демокрацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност